Re:Гоце пробва да пробута РЗС в правителството / Политика, Свят / България

Четворната коалиция мина границите на допустимото безсрамие
Магдалена Ташева

Ясно е едно - олигархията е вече толкова неизбираема, че за да нагласи изборните резултати, спазарени предварително между управляващите партии, е нужно едновременното прилагане на много и все по-сложни механизми за фалшификации на народното волеизлияние. Например:
1. Явно гласуване. На Местни избори'2007 бюлетината беше съвсем прозрачна, за да може комисията да види как са гласували определени хора. На президентските избори през 2006 г. пак гласувахме явно, защото бюлетината беше направена от дебела хартия и се разтваряше, щом падне в прозрачната урна. Трудно е да се повярва, че фирмата - производител не може да улучи дебелината на хартията. Тук има умисъл.
2. Внос на 28 000 турци, повечето от които нямат право да гласуват, защото не отговарят на условието за уседналост. Целта е да се попречи на българите да избират свои представители в местната власт. Законът се нарушава по договорка на ДПС и БСП (вносител на поправката, отварящата вратичка за закононарушението бе "червената" Мая Манолова) - с цел да се ускори потурчването на Родопите и Лудогорието.
3. Във всяко селище - купуване на цигански гласове, със същата крайна цел. Заловените брокери на гласове не се санкционират, за да се насърчи тази практика и да се легализира фалшификацията.
4. ЦИК забранява екзитпола, за да не могат анкетьорите да "уловят" действителните победители;
5. Липса на независими наблюдатели при преброяването на бюлетините в секциите. Единственият независим наблюдател на избори в България, БСЧИ, през 2001 г. не бе пререгистрирана, с цел да не засича фалшификациите.
6. Фалшификации на броя на имащите право на глас. В мюсюлманските райони броят на населението не се пипа за тях е решено, че винаги ще бъдат "печелени" от турската партия. Поради което и на 28 октомври т.г. община Джебел има 100% избирателна активност и всички са гласували за кмета Бахри Юмер. В българските секции цифрата на имащите право на глас се увеличава или намалява постфактум - след изборите, в зависимост от това дали спечелилият е желан за олигархията, или не. Така в тях се "наливат" около 1 милион мъртви души. Затова от 18 години наблюдаваме абсурдни флуктуалции на демографската картина в България (Виж таблицата). Излиза, че за 2 години -от 2001-ва до 2003-та, пълнолетните българи са намалели рязко с 1.3 милиона - от 6.824 млн. до 5.556 млн. След което през следващите две години броят им е скочил рязко с 1.2 милиона - до 6.721 млн! От 2005-та до 2006-та сме намалели рязко с около 300 хиляди. Нооо... не бързайте да се вайкате! Защото после, от ноември 2006 г. до миналата седмица, сме се увеличили с половин милион - до 6.950 млн.!
Как се легализират толкова груби фалшификации? Сталин е обяснил как - не е важно кой как гласува, важно е кой брои. Гласовете се броят от държавната фирма "Информационно обслужване" АД с мажоритарен собственик Министерството на финансите. По закон преброителят трябва да се назначава с конкурс. Но една груба "грешка" преди години - изборът на друга фирма, разкри, че от разни места в компютърната система постъпват предварително попълнени секционни протоколи! Оттогава "Информационно обслужване" АД е единственият кандидат за преброяване. С обяснението, че само тя имала "лицензиран софтуер". Което е глупост. Какво значи "лицензиран софтуер" и кой го лицензира? Истината е друга - шефовете на "Информационно обслужване" АД са силно зависими от правителството. И при избори работят за кандидатите на управляващото мнозинство.
На Местни избори'2007 предварително набелязаните фаворити са се опитали да "спечелят" изборите така, както Фидел Беев се помъчи да стане кмет на Велинград през 2003 г. Потурнакът беше пуснал по един стек бюлетини със своето име в някои урни, без да си направи труда да ги сложи в пликове. Била е използвана и друга турска фалшификация -"неправилните" интегрални бюлетини се вадят от пликовете и стават невалидни. По този начин - с около 30% невалидни гласове, през 1999 г. Доган "спечели" смесените региони.

Кой закриляше фалшификацията на Местни избори'2007? От римско време този въпрос има класически отговор - онзи, който печели от нея. Спечелиха двама - ГЕРБ и ДПС. Още в 19:15 ч. на 28 октомври в студиото на БНТ бе обявено, че в Кърджали Хасан Азис е преизбран с над 60%. След 30 минути казаха, че в София Бойко Борисов печели с 53%. Но когато няма дори екзитпол край секциите, резултатите няма как да станат известни в първите 2 часа след края на изборния ден - постъпването на данните от страната отнема време. Просто на българския избирател бе съобщен резултатът, който четворната коалиция - БСП-ДПС-НДСВ-ГЕРБ, вероятно с посредничеството на посланик Байърли, е спазарила предварително. Но този път фалшификациите лъснаха с ослепителен блясък, вероятно защото избирателната активност е била доста по-висока от обявените 42% (дори и защото имащите право на глас са с около 1 милион по-малко от 6.95 милиона). А колкото по-висока е избирателната активност, толкова повече и по-големи фалшификации трябва да се вършат, за се натаманят секционните протоколи към предварително договорения "резултат".
Затова, ако на българите, които могат да се явят на балотаж тази неделя, все още им е мила България, трябва да гласуват - масово и срещу "победителите".

ГИСДИ: Обжалват вота в 1/3 от общините

В една трета от общините у нас резултатите от местните избори ще бъдат обжалвани в следващите няколко месеца заради огромния брой нарушения, прогнозираха вчера от организацията "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори" (ГИСДИ). Според експертите местната власт у нас се е превърнала в доходен бизнес и затова голяма част от бизнеса инвестира средства за избирането на определен кмет.
Една от причините за това е и бързата възвръщаемост на средствата, вложени там.
Шефът на ГИСДИ Илия Божинов посочи, че според него трябва да има много сериозен контрол върху местните управници, след като приключват изборите особено на местата, където има сигнали за драстично купуване на избиратели.
Типичен пример е Перник, където има над 20 проверки. Според Божинов в следващите три месеца в една трета от общините изборите ще бъдат оспорени, заради купуването на гласове.
Поне 70 общини ще останат без кмет за известно време и се надявам дотогава да бъдат приети промени в Наказателния кодекс, с които да се снеме отговорността от тези, които са продали гласа си, заяви Божинов. Таня Цанева от ГИСДИ попита какви санкции ще има за членовете на секционните избирателни комисии, които са допуснали нарушения. Отговор на този въпрос трябва да даде ЦИКМИ. На много места има сигнали, че пликовете, в които е бил печатът на СИК, са отворени още в деня преди изборите. Това е огромно нарушение и някой трябва да поеме отговорност. Разликата от някои протоколи на секционни избирателни комисии и данните на общинските избирателни комисии след преброяване на бюлетините, се дължат на факта, че около 5% от секционните избирателни комисии изобщо не могат да броят. Трябва да се помисли за подготвеността на членовете на секционните избирателни комисии, защото това е основната причина те да допускат нарушения като сгрешени резултати при броенето, каза Божинов.
Близо 6400 наблюдатели са работили за "Гражданската инициатива за свободни и демократични избори". От сдружението обявиха, че започват инициатива за втория тур на местните избори под мотото "Моят глас не се продава". Лентички с този надпис ще се раздават на хората, които влизат да гласуват.

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Най-фалшифицираните избори след 90-та

Това са най-фалшифицираните и продадени избори в историята на страната. Изборните резултати не са това, което се показва, заяви вчера в предаването "Коритаров Лайф" на НТВ лидерът на АТАКА Волен Сидеров.
Той цитира данни от изборни протоколи в Банкя и Сердика, според които има разминаване в посочените и действителните резултати. В първия протокол от Банкя в секция 009 срещу АТАКА са отбелязани 0 гласа, за "Алианс за София" - 0 гласа, припомни националистът. При повторното преброяване за АТАКА излизат 18 гласа, а за "Алианс за София" - 12 гласа. Т.е. само в една единствена секция в София сме орязани с 18 гласа, констатира Волен Сидеров. Нека да го умножим това по 1414, толкова са секциите в София, получава се огромна цифра. Нека по десет гласа да са орязани на секция средно, получава се 14-15 хиляди гласа. Това са още 3 или 4 съветници, пресметна лидерът на патриотите.
Вторият случай се отнася до секция № 045 в "Сердика". Там вместо 14 гласа за АТАКА, реално са отразени 5. По същия начин при преброяването после е установено, че орязаните гласове са 9. За "Средна европейска класа" вместо 1 глас има 0, за Демократическа партия вместо 3 гласа, също е отчетена нула.
Единствената партия, на която са завишавани цифрите, е ГЕРБ в София, посочи той. Ново броене ще промени триумфа, който беше демонстриран от "победилия" в София, подчерта Сидеров.
Вече сме внесли жалба в Административния съд в София по повод купуването на гласове на местните избори, припомни той. Има стотици купени гласове в цялата страна, добави Сидеров.
Според него победата на Борисов е абсолютна фалшификация. Той директно обвини партията ГЕРБ в купуване и вербуване на хора в ЦИК.
Косвеното доказателство за това са завишените резултати на Борисов.
Аз затова говоря винаги, че ГЕРБ е част от коалицията, която управлява сега. Тази партия се готви да се присъедини към властта и да замести НДСВ в следващия парламент, разкри националистът. За мен Борисов е един фалшив победител, добави той.
Без да имаш формално членове на СИК, можеш спокойно да напазаруваш такива и това е правено, вече има данни за това, посочи Волен Сидеров. Нищо сложно няма на председател на комисията, който е с 200 лева пенсия, да се платят 1000 и той да подмени вота, даде пример лидерът на АТАКА.
Заради манипулирания вот не можем да правим нормален политически анализ, защото изборните резултати не са това, което ни показват всъщност, посочи патриотът. С 14 хиляди гласа в повече, изборните резултати на АТАКА ще са други, а ГЕРБ нямаше да има абсолютно мнозинство в общината, каза Сидеров.
Според него след тези данни ще трябва ново броене. Сидеров призова съдът да касира вота и да се насрочат нови избори в София, а и в другите общини, в които има манипулации.

Поредният доклад на ЕК крие истината за ислямска Турция
Магдалена Ташева

Днес, 6 ноември, Европейската комисия ще публикува поредния си доклад за напредъка на Турция. Той ще бъде изчетен отгоре-отгоре, след което казионните медии, включително и българските, ще започнат да го коментират като изключително строг, смазващо критичен и прочее. Подобни коментари вече вървят, с позовавания на предварителна информация за доклада. Този тон преследват двойна цел - да поуспокои онези около 70% от европейците, които са против членството на Турция, като им внуши, че моментът, в който турците евентуално ще залеят Европа, е все още далеч. Второ, да заобиколи големия, важния проблем - защо изобщо ЕС преговаря с една тотално ислямизирана нация, чиято държавност от 700 години се крепи на дивата омраза към християнството, заложена в нейния мироглед като боговдъхновена "мисия" да го унищожи в името на "правата вяра". Европейското мълчание прикрива и друг остър проблем - двойните стандарти на Брюксел при оценката на една или друга кандидат-членка на ЕС.
Какво е записано в днешния доклад? В него пише: "Прилагането на реформите в Турция е неравномерно и темпото им се забавя в сравнение с 2005 г., когато Анкара бе поканена да започне преговорите. Турция трябва да засили ускорението на политическите реформи. Нужни са по-нататъшни усилия, особено в областта на свободата на изразяване, гражданския контрол над военните и правата на не-мюсюлманските общности. Няма напредък и в нормализиране на двустранните отношения с Никозия." (EU Observer, 1 ноември 2007 г.) Нежно, деликатно и ненатрапчиво, ЕК отбелязва, че "ограниченията върху свободата на изразяване остават повод за сериозна загриженост." Като огромно турско достижение се посочва фактът, че в някои турски медии по въпроса за свободата на изразяване бил започнал дебат. Посочен е и печално известният член 301 на турския Наказателен кодекс, който криминализира обидите срещу турското национално достойнство, със забележката, че прекомерната употреба на този член е създала "климат на автоцензура в страната".
Този подход на ЕК не е нов. За да приспи общественото мнение в ЕС, преди около година Брюксел обяви, че замразява преговорите с Анкара върху 8 глави от присъединителния процес заради отказа й да вдигне блокадата на трафика от Кипър. Става дума за крайно незаконна, според митническото споразумение на Турция с ЕС, политика, причината за която е, че Анкара не признава Република Кипър. Още през 2005 г. Брюксел можеше да постави ултиматум на Турция веднага да признае тази държава-членка на ЕС като условие за започване на преговорите за присъединяване. Но не го направи. След като те започнаха, Анкара реши, че ЕС насърчава непризнаването на Кипър, или най-малкото смята този въпрос за достатъчно маловажен. Когато въпросът за трафика наболя, Брюксел можеше да прекрати всякакви преговори, примерно за следващите 5 години, в които Анкара да признае Кипър и оправи всички свои двустранни отношения с Никозия, включително и въпросния трафик. Но и това не беше направено. Тогава какъв беше смисълът на "санкцията"? С известието, че ще замрази, и то временно, само преговорите по 8 глави, Брюксел нежно плесна Анкара по ръчичките. В медиите това решение бе представено като замразяване на преговорите въобще. Само че главите са общо 35 и по останалите 27 глави преговорният процес продължи. Този факт остана встрани от общественото внимание.
Купени европейски медии, в които Анкара налива стотици милиони евро годишно, мълчат и за възстановяване на "правото" за носене на ислямско облекло в държавната и обществената сфера, което даде старт на официалната ислямизация на турското общество. Те продължават да обсъждат "процеса на реформи" в Турция. Самото говорене за този процес, независимо какво се казва, създава впечатление, че в Турция някакви реформи все пак вървят - кога по-бавно, кога по-бързо. И това е голямата лъжа.
За какви "реформи" обаче става дума?
В края на 2001 г., под натиска на ЕС, Анкара направи една "грандиозна" реформа - призна, че и жените са хора. В турския граждански кодекс бе посочено, че мъжът е глава на семейството и жената трябва да поиска неговото разрешение, за да работи. На 24 октомври 2001 г. в парламента започнаха бурни дебати дали този текст да се махне, което би било равносилно на признанието, че мъжете и жените са равни. Новият кодекс позволяви на жените да вземат и решения, отнасящи се до децата и дома, каквото право те нямаха до 1 януари 2002 г. Две години по-късно в Турция влезе в сила друга "грандиозна" реформа - на жените, работещи в държавните учреждения, бе позволено да носят панталони!
В шума покрай тези "епохални" крачки към европейското бъдеще на Турция, нейният ислямски лидер Ердоган прави опити от време на време да вкара в турското законодателство клаузи на шериата, но така, че ЕС да не забележи. През 2004 г. група депутати в парламента на "светска" Турция се опита да прокара поправка, според която съпружеската изневяра е криминално престъпление. Премиерът-ислямист Ердоган горещо защити проектопоравката с обяснението, че тя пази семейството и - обърнете внимание! - че "Турция не е длъжна да приема несъвършените закони на Запада". (АП, 17 септември 2004 г.)
Всъщност в ислямска Турция съпружеската изневяра (на жената) е била престъпление до1990 г., когато, пак под външен натиск, тя е била отменена. Просто през 2004 г. бе направен опит за възстановяването й, защото така повелява Коранът. Наложи се, няколко еврокомисари да ходят на крака при Ердоган с молба да отмени близкия на сърцето му нов проектозакон.
А само преди година турската държавна телевизия ТРТ забрани популярния анимационен сериал "Мечо Пух" заради един от най-очарователните му герои - Прасчо. (Нетинфо, 17 юни 2006 г.) Защото мюсюлманите смятат прасето за нечисто животно и ислямът забранява консумацията на месото му! "Мечо Пух" не е първият рисуван филм с прасенца, който попада под ударите на шериатската цензура в Турция. Там от край време режат прасенцата от европейските детски книжки и филми, или направо ги забраняват.
Но това е все още веселата част от живота в ислямска Турция.
В Брюксел се правят на слепи за факта, че в тази кандидат-членка на ЕС всяка година биват убити средно около 10 християни. Без друг мотив, освен че са това, което са - "гяури". Обикновено за техни убийци биват обявявани непълнолетни младежи, тъй като в този случай законът предвижда по-меки наказания. Факт е, че нито един убиец на християнин не лежи ефективно в турски затвор. Винаги се намират основания за условни присъди.
На 19 януари т.г. на улицата бе застрелян редакторът Хрант Динк, издател на арменския вестник "Агос". За негови убиец бе обявен 17 годишният Огюн Самаст. Той обаче беше само стрелец - ликвидирането на Динк е било замислено и осъществено от турските служби. Това стана ясно, след като в медиите изтече снимка, показваща Самаст да позира с турското знаме заедно с двама цивилни агенти, които уж го "заловили". Зад тях на стената в полицията се чете лозунг с думите на Ататюрк "Земята на нашата нация е свещена. Тя не може да бъде оставена на капризите на съдбата". (АП, 2 февруари 2007 г.)
(Следва)