Посредствеността е ужасно нещо, но съчетана с параноя вече е трагедия. Но трагедия за тези, които в една и друга степен (поради дадени обстоятелства) са принудени да станат част (take part) от нея. В България разумни хора не останаха. Или са толкова малка част от населението, че това няма значение, или по-скоро нямат влияние върху останалата огромна част промити мозъци. А "промития мозък" е нищо повече от една обвивка на нищото. А "нищо" се прави ужасно трудно. И се изисква доста дълго време еволюция за да се постигне. Е, България е отново на първо място в света. На първо място сме по правене на нищо. (Дочут телефонен разговор:
- Кво праиш бе?
- Ами "нищо"!
- Лелеее, ми ти си пълен Цар бе...:))
Защото да правиш "нищо" трябва да си пълен Цар. Виж, да направиш "Нещо" не е толкова трудно. Да станеш за резил например. Бобъра (без кол) е пълен цар на резилите. И не от вчера ги прави. Е, има си помощник - параноята си, колкото да не е без хич. Другото "нещо", което много лесно се прави е да преписваш информация от руски сайтове, и да ги представяш за свои. Защо руски? Защото това е единственият език (изключва се диалектния български), който може да разбира в периода между махмурлука и поредното нацепване със шльоковица. И ставане за резил естествено. Но това при бобърчо си е напълно в реда на нещата. Всекидневие. И го прави лесно, просто си има талант за това. Резила (пълния) има много аспекти при бобърчо. Особено когато не е на себе си. Вина за това естествено има шльоковицата, но не тя е причината. Къде да търсим причината за запалване на общински апартамент? Шльоковицата не го е запалила. Запалил го е бобърчо в пристъп на борба с бушуващите му в главата демони. А може и демоните, в пристъп на борба с бобърчо. Било го е страх, че ако се самоубие ще пътува в царството на сенките сам. И искал да вземе със себе си най-близките си. Тези, които му траят магариите денонощно, които му мият насрания задник. И се грижат за него. Не казвам, че го заслужава, но това си е техен избор. Или може-би са принудени да станат част от неговата посредственост придружена от параноя. Абе пълен парадокс (или май е кух). Но по всичко изглежда, че Царствено се отклоних от темата за "нищото" и "нещото" :)
В България нищо се прави лесно, а нещо още по-лесно. Нищо са дупките по улиците, нищо са кухите (парадоксално) ченгета, нищо е и вътрешния миНиСтър. Още по-голямо нищо е премиерът, за гоце не ми се споменава въобще, а мутрата борисофф е (не)зависимо "запозната" и парадоксално уникална. Виж, голямото нищо юлиана дончева ме кефи яко. Направо слага в дамската си чантичка Джей Лено (няма да ви кажа кой е - нали сте отворкоффци) - само като я погледнеш и се заливаш от смях. Направо си е парадокс в България. Ченгетата правят шоу по телевизията (росен-росен петрофф), а селяндурките на вместо на полето са в парлаМента (дончевата). Цирк №1. Магьосници!
Нещото е да кажеш нещо и да те разберат. Негово малоумно Мадридско недоразумение още се опитва в тази насока. За сега неуспешно. Но той все-пак направи нещо. Взе имоти, които никога не са били негови. Но го направи това нещо. Сигурен съм, че не му е минавала през главата (със скоростта на светлината във вакума), че той принадлежи на земята, а не тя на него. Но споко, той си е чисто педерасче (по наследствена линия) като серГейчо, а за педалчетата (не говоря за войните в момента) има само анихилация. Никакви бъдещи инкарнации. Точка. Друго нещо, което се прави в България е да ходиш на работа и да правиш нищо. Пълни Царе са в тази област. Или нещото, което правиш да не става за нищо. Въобще Царски похвати. Такива ми ти неща за нищото и нещото...