Здравейте
имам следното питане
имам силна непоносимост към това родителите на мъжа ми да желаят да гледат детето ми.
Нямам никакво желание да им давам детето си да е при тях.
Те живеят в друг град, и винаги когато пожелаят малкия да отиде при тях, първата нощ плача и дните в които не е до мен не се чувствам добре.
Специално в България е прието бабите и дядоците да помагат на родителите за отглеждането на децата, но за мен това не важи и не го разбирам, защото след като БОГ дава дете на едно семейство то е за да се научи да бъде родител.
Аз не възприемам за правилно детето ми да бъде гледано от друг.
Дори и за малкото време в което го пускам при родителите на мъжа ми, това е една седмица за цялата година-защото мъжа ми се сърди, понеже майка му всяка сутрин е на телефона с него и знае какво трябва точно да поиска иска.
А на свекър ми мъжа и не противоречи, защото каквото каже свекър ми , така трябва да е.
Дори и за този период не желая да го давам при тези хора.
Дали греша. Свекър ми е атеист, в къщата му ако влезеш трябва да се подчиняваш и да мълчиш. Не понася хора и за да бъде на неговата е стигал до физическа саморазправа с мен/юмрук през лицето/.
Слава на БОГА, БОГ ни помогна да си имаме свой дом и в друг град, но самата мисъл, че дори и за една седмица от цялата година детето ми да е при този човек и жена му, това ме стряска и ме вкарва в размисъл и тревога.
Нормално ли е, къде греша и греша ли.
Някой може би ще си кажат че съм обсебила детето си и че го държа до полата си.
но не е така, просто нямам доверие на родителите на мъжа ми, разочароваха ме, крият от мен и ми казват нещата не истинските имена, а завоалирано.
Много ще бъда благодарна ако ми кажете коя книга да прочета за да намеря успокоение за себе си.
От доста години не намирам начин за разрешаване на този проблем.
Просто не желая тези хора да искат да ми гледат детето и да им го давам и това съм сигурна, че на много хора ще им се стори странно.
Домъчнява им-ясно е, но могат да дойдет до при нас за 2-3 часа да го видят и да си се приберат, но не - те държат там при тях да го пратя.
Моля Ви за съвет

Благодаря

В голямото семейство ролята на бабите и дядовците е привилегирована, но не включва изместването на родителите. За преуморените майки и бащи, на които от време на време им е необходимо да останат сами, често пъти бабите и дядовците са ценна отмяна. Те са по-опитни и умеят да се дистанцират от проблемите и да дават на внуците си добри съвети. Те представляват корените на детето, неговата история. Благодарение на бабите и дядовците детето открива, че се намира на пресечната точка на два рода, на две култури, чийто резултат е то. Така открива семейната история, която е започнала много преди да се роди. Разбирателството между поколенията изисква понякога усилия и взаимно уважение, но в крайна сметка обогатява всички и е от значение за душевното равновесие на детето. Затова независимо от отношенията между зет, снаха, свекърва и тъща, не лишавайте детето си от бабите и дядовците му. Дайте им възможност да бъдат заедно с детето във ваше отсъствие, без да се намесвате в техните отношения. Бабите и дядовците също ще се научат да уважават вашите решения и навици и всичко ще бъде наред.

Здрасти, темата е малко стара, но в случай, че четеш, ще отговоря.

Как се чувства детето с баба си и дядо си? Иска ли то да ходи при тях? Те как се държат с него? Грижовни ли са, мили ли са, той радва ли им се? Това не е без значение.

Опитвам се да се поставя на мястото ти и да бъда обективна, но не мога да спра да мисля, че свекърът ти те е ударил с юмрук. Само тази случка е достатъчна, за да разбера дискомфорта ти. Как се развиха нещата след това? Говорихте ли за случая? Той извини ли се? Наясно ли е поне, че не е постъпил правилно? Какво мисли мъжът ти по въпроса? Защити ли те? Има ли въобще позициите да те защити пред деспотичния си баща? Ти чувсвтваш ли, че мъжът ти е на твоя страна, или лагерите са ти срещу тяхното семейство?

Много въпроси, но може да са насочващи, за да вземеш решение. Аз не бих мислила за това какво е прието, а за това, което е най-добре за всички, включително и за теб.

Аз бих загърбила конфликтите със свекърското тяло в името на детето, но не безусловно. Условията за мен биха били следните: 1) малкият да се чувства добре там, те да са мили с него 2) мъжът ти да те подкрепя, да е на твоя страна, да не се чувстваш като аутсайдер в семейството 3) случката с юмрука да не се умаловажава. И двамата с мъжа ти да сигнализирате на свекъря, че не е постъпил правилно и че не трябва да се повтаря. Физическо насилие над детето трябва да е табу и в това да няма съмнение за никого.

Аз само не разбрах на каква възраст е детето и момче ли е.

Ние не си даваме детето никъде, ама първо е много малък - на 15 месеца е, второ нямаме роднини тук. Ама и да имахме май пак нямаше да го дадем. Установихме че за малко му действа добре - вижда други хора, те му се радват и пр.

Ама и действа зле - бабата все му дава да яде и после ей такъв корем има от преяждане и айде намаляваме яденето. Иначе понеже е момче и от време на време е хубаво да се откъсне. Верно казарма няма да ходи ама да не е съвсем зависим.

Та незнам твойто на каква възраст е и какво е. Хубаво е да до даваш за 2-3 часа на някой, но ако бабата/дядото не ти харесват, поне при приятелка с дете-връстник че да си играят.

А че дядото е атеист няма връзка в случая. Всяко стадо с черните и белите овце.

Здравей...
А защо се съгласяваш? Все пак детето е ваше, седни поговори със съпруга си, кажи му какво мислиш, съображенията си, все пак и той е родител и мисля, че ще те разбере. Ние никога не сме оставяли детето ни някой да го гледа, нямам против бабите и дядовците, амааа невероятно лошо се бъркат със своите бабини деветинини...и в повечето случаи пречат...говоря за възпитанието, а разбира се, че трябва да си виждат внучетата, но нека е във ваше присъствие...
Знам ли...
Сега чакаме две беборани...девойки..и двете племеннички са бременни и едната ще ражда през март, а другата през април...но ясно съзнавам, че мога само да се им се радвам...само дано и сестра ми осъзнае това...: ))))

И нека утре започне от днес!