|
Тема
|
Страх
|
|
Автор |
djordana79 (приятел) |
Публикувано | 16.08.12 12:35 |
|
Здравейте момичета,отдавна не съм писала тук,но следя какво ново се случва в клуба.Имам проблем,с който не мога да се справя от доста време и ще съм благодарна за мнения и препоръки.Дъщеря ми е на 10 години и от известно време изпитва огромен страх от тъмното и не може да спи сама.Със сълзи на очи ме моли всяка вечер да остана в нейната стая,защото се страхува.Преди месец сънува кошмар,от който все още не може да се оттърси.Притеснявам се много,знам че детските страхове са много,но тя е вече доста голяма....Ще се радвам да получа съвети от вас,замислям се за помощ от специалист.
| |
|
Не сьм специалист, нито пьк имам опит с детските страхове, но предполагам, 4е бих следвала молбата на детето кьм теб, тоест оставай при нея нощно време , щом те моли. Някой ден ще забрави за кошмара и за страховете си... А защо да е голяма , за да изпитва подобен страх- тя е още дете, макар и по-голямо.
Един сьвет от специалист няма да навреди в слу4ая...
Редактирано от -Randi- на 16.08.12 21:47.
| |
|
Saglasna sam s Randi. Moje bi ne nepremeno da spite zaedno, no potarsete kompromisno reshenie. Malka noshtna lampa ne bi li pomognala?
| |
|
Единственото,което искам е детето да заспива спокойно в своята стая.Към този момент заспива с включен телевизор и нощна лампа,но явно това не и помага особено.Мисля да се посъветвам със специалист
| |
|
Прочетох нещо за кошмарите при децата наскоро, което нямаше да ми направи никакво впечатление, ако аз не бях действала така като дете, без да знам, че това е "научния подход".
Типично било за кошмарите (и като се замислим, наистина май е така), че нямат същински завършек, а прекъсват внезапно, защото се събуждаме от страх. Така че, когато децата имали повтарящи се кошмари, ги карали да ги разкажат (или нарисуват, ако са по-малки) и да помислят сами как биха могли да приключат с хепи енд.
Като дете имах повтарящи се кошмари, само че по-рано от дъщеря ти, защото се преместихме в друг град, но бях по-затворено дете и не разказвах на никого. Беше ужасно, докато в един момент започнах съвсем целенасочено да си мисля за тях и да си фантазирам, че всъщност протичат по друг начин. Примерно имаше един с вещицата в мазето, който беше много ужасяващ, защото в него не можех да дишам. Така си фантазирах, че срещам вещицата и й обяснявам, че и аз не искам да съм тук, не отивам нарочно при нея и ако може по някакъв начин да се разберем. Интересното е, че после го сънувах точно по този начин и не се задушавах в съня.
| |
|
Да,не съм се замисляла за този метод.Може би е добре да пробваме,дано има ефект.Благодаря!!!
| |
|
Kато прочетох за телевизора... си мисля дали пък не използва малко ситуацията? Да има (или да е имало) реално нещо, но като е видяла реакцията на родителите си, да преувеличава малко, за да й разрешават неща, които по принцип не прави? Но ти познаваш дъщеря си най-добре, просто като размишление.
| |
|
дъщеря ми беше на около 5 когато сънува някакъв кошмар и мн се страхуваше после да заспива сама. много се тормозех и аз, защото си страдаше милото. не знам как ми хрумна след около седмица да я накарам да си представи целия кошмар нарисуван на рисунка и да го изтрие мислено с гумичка. и така двете заедно го "направихме" в главата й, после тя го изтри. след това страха изчезна. сега е на 12 и от време на време ползва този метод за разни неща, които я плашат или не са й приятни. можеш да опиташ.
| |
|
Да,добре си се сетила,Заира.Ще пробвам и аз,дано да помогне:)
| |
|
|
|
|