Здравейте момичета,отдавна не съм писала тук,но следя какво ново се случва в клуба.Имам проблем,с който не мога да се справя от доста време и ще съм благодарна за мнения и препоръки.Дъщеря ми е на 10 години и от известно време изпитва огромен страх от тъмното и не може да спи сама.Със сълзи на очи ме моли всяка вечер да остана в нейната стая,защото се страхува.Преди месец сънува кошмар,от който все още не може да се оттърси.Притеснявам се много,знам че детските страхове са много,но тя е вече доста голяма....Ще се радвам да получа съвети от вас,замислям се за помощ от специалист.

Не сьм специалист, нито пьк имам опит с детските страхове, но предполагам, 4е бих следвала молбата на детето кьм теб, тоест оставай при нея нощно време , щом те моли. Някой ден ще забрави за кошмара и за страховете си... А защо да е голяма , за да изпитва подобен страх- тя е още дете, макар и по-голямо.
Един сьвет от специалист няма да навреди в слу4ая...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от -Randi- на 16.08.12 21:47.

Saglasna sam s Randi. Moje bi ne nepremeno da spite zaedno, no potarsete kompromisno reshenie. Malka noshtna lampa ne bi li pomognala?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единственото,което искам е детето да заспива спокойно в своята стая.Към този момент заспива с включен телевизор и нощна лампа,но явно това не и помага особено.Мисля да се посъветвам със специалист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох нещо за кошмарите при децата наскоро, което нямаше да ми направи никакво впечатление, ако аз не бях действала така като дете, без да знам, че това е "научния подход".

Типично било за кошмарите (и като се замислим, наистина май е така), че нямат същински завършек, а прекъсват внезапно, защото се събуждаме от страх. Така че, когато децата имали повтарящи се кошмари, ги карали да ги разкажат (или нарисуват, ако са по-малки) и да помислят сами как биха могли да приключат с хепи енд.

Като дете имах повтарящи се кошмари, само че по-рано от дъщеря ти, защото се преместихме в друг град, но бях по-затворено дете и не разказвах на никого. Беше ужасно, докато в един момент започнах съвсем целенасочено да си мисля за тях и да си фантазирам, че всъщност протичат по друг начин. Примерно имаше един с вещицата в мазето, който беше много ужасяващ, защото в него не можех да дишам. Така си фантазирах, че срещам вещицата и й обяснявам, че и аз не искам да съм тук, не отивам нарочно при нея и ако може по някакъв начин да се разберем. Интересното е, че после го сънувах точно по този начин и не се задушавах в съня.

Да,не съм се замисляла за този метод.Може би е добре да пробваме,дано има ефект.Благодаря!!!

Kато прочетох за телевизора... си мисля дали пък не използва малко ситуацията? Да има (или да е имало) реално нещо, но като е видяла реакцията на родителите си, да преувеличава малко, за да й разрешават неща, които по принцип не прави? Но ти познаваш дъщеря си най-добре, просто като размишление.

дъщеря ми беше на около 5 когато сънува някакъв кошмар и мн се страхуваше после да заспива сама. много се тормозех и аз, защото си страдаше милото. не знам как ми хрумна след около седмица да я накарам да си представи целия кошмар нарисуван на рисунка и да го изтрие мислено с гумичка. и така двете заедно го "направихме" в главата й, после тя го изтри. след това страха изчезна. сега е на 12 и от време на време ползва този метод за разни неща, които я плашат или не са й приятни. можеш да опиташ.

Да,добре си се сетила,Заира.Ще пробвам и аз,дано да помогне:)