За срь4ността на децата

И по-скоро ме интересува на каква вьзраст умееха сами да разкоп4ават и закоп4ават коп4ета? Знам , 4е и тук си има индивидуално развитие, но ми се иска горе-долу да придобия представа.

Ами Аля от мъничка, някъде между 3- 4 годинки. Ама тя от малка си е самостоятелна, така че.....

Моми4енцата по принцип са си по-4еврьсти. Моето 4ове4е на 2 г. и 9 месеца може донякьде да се сьбли4а сам, да сьбува и обува обувки, но забелязвам, 4е девой4етата на неговата вьзраст са по-напред. Не 4е се повлиявам толкова от тези сравнения, само констатирам. Каквото е- такова.

Ния стана по-самостоятелна кат отръгна на детска естествено, там няма кой да ти обръща такова внимание и действат сами . Има време ще се научи, особено като почнеш да му отказваш помощта ти хаха

И Яна се понаучи като тръгна на градина, даже ме изненада с едни копчета, аз дори не се бях замисляла, че е време да започне да се оправя сама. При нас проблемът е друг - може, но не иска. Все някой трябва да помага, а като откажем, следват гръцки трагедии....... Просто не знам къде греша

Малкият ходи на градина, по половин ден, но не сьм забелязала скок в самостоятелността му- това, което може ве4е, е плод на моите усилия.
Декстьр, като не иска и прави трагедии от това, помагайте- няма да е ве4но в тази фаза. Моето дете е по-малко от твоето и не си пада по самостоятелните изяви- все мама да помогне, дори се е нау4ил да ме тьрси за всяко неизбьрсано сопол4е или сълзи4ка, както се изразява сам. Хем ми е забавно, хем ми идва нанагорно понякога.

На мен вече ми е притеснително. Опитвам се да разбера защо го прави и да си призная това, което мисля, не ми харесва съвсем. Все едно не иска да порасне. А внимание не й липсва, за да търси допълнително.
Но може и ние да сме виновни :). Та затова започнахме корекция - усилено я насърчаваме да върши сама неща, които може. И гледам се справя прекрасно - да се покатери на шкафа за дъвка, да си донесе дрехи, да си налее вода, да се измие. Вече много внимавам за всяко нещо - по-добре да се опита и да не успее, отколкото да се откаже без проба :).
Ранди, няма много връзка с твоя въпрос, но исках да споделя :).

честно казано съм позабравила, но Дени от малка е доста по-самостоятелна. По мен забелязвам, че на моменти не съм ги оставяла сами да се оправят защото все се бърза за някъде и предпочитам нещата да се случват по-бързо. Така пък децата усещат, че мама е винаги е на разположение.. А и днешните майки мисля, че сме доста по-обгрижващи, може би тормозени от мислълта, че все нямаме време за децата. Вече с поотрасналите деца според мен трябва повече да се внимава най-вече когато тръгват на у-ще. Мама да оправи раницата, мама да се сети за куп неща, които ще ми трябват и т.н.

Аз гледам Аля да я оставям да се справя сама, защото имаше един период мислех за 100 неща и всички чакаха на мен! С възрастта почнах и аз да забравям и въведох ред. Имаше един много показателен случай: По Великден пътувахме и Аля я напече слънцето с думите:
- Защо не ми взе моите очила, сега слънцето ми пречи.
Аз й отговорих, че който иска да не му пече да се грижи за това и следващите пъти, това й е първа грижа. С много други неща така се получава. Не мога да си представя на 6 г аз да й тичам зад дупето - аз считам това за правилно!

това с очилата и ние с Борис го имаме много пъти като сценка

на Борис първата му забележка беше, че е без пособия по немски език и от тогава е много внимателен с оправянето на раницата

Това е правилната стратегия- поощряване кьм самостоятелност. Сега ти е притеснено, но след 5-6 години нещата ще стоят доста по-разли4но, няма на4ин да не дойде момента, когато ще се справя сама.