Не съм хладнокръвна, а още по-малко спокойна, когато не знам какво се е случило с детето ми и колко е опасно. Ако човек е спокоен, когато ситуацията иглежда страшна и той не знае какво всъщност се случва това значи че или не му пука или че е тъп. Няма как да съм спокойна просто ако виждам, че детето ми е зле и не знам кво му е и/или не мога да му помогна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябвало е да научиш децата си да казват какво им е, още когато се учат да говорят.
Дъщеря ми претърпя автомобилна катастрофа на почти 3г (ненавършени) и се наложи операция на ухото. Можеше да казва ясно какво й е, дори ако плаче, което много улесни лекарите.

Аз съм хладнокръвна до една моя граница, след това ескалирам и накрая мога да кажа някои по-остри реплики, но младша е същия ръб и казва нещо относно, така че няма страшно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих се определила като "умерено" паникьосана родителка - като се тръшне ми се свива сърцето, но гледам да не го показвам и да държа знамето високо.

Един път си изпуснах нервите - след като изкарахме 4 кошмарни дни в болница с коремен вирус, и се прибрахме уж излекувани вкъщи, но тя продължаваше да повръща още два дни. Сърфов и той се тръшна тогава, та 6 дни не знаех ден ли е нощ ли е, дете ли да гледам, мъж ли да гледам, на всичкотоотгоре беше и зима - нито можеш да напазаруваш, нито ти остава време да сготвиш, абе гадна работа си беше...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите