Nintendo pocket game

Сега ще ти пиша от мястото на събитието.
Утре мислим да пътуваме и преди малко разбрах че моето съкровище си е загубило покет играта.
Тя я има отдавна и играта е отслужила, така че не е голяма работа, но аз все пак се подразних, сигурно ако играта беше нова, щях даже да се ядосам.

Даже не знае къде е, защото в 1вата седимца от месеца въобще не е спала унас- 2 дни в уичлище и веднага след това 3 дни в нейната приятелка. А и са ходили някъде, така че не се знае къде е изгубила играта.
Сега е опаковала един електронен таен дневник. (който ме кара да мисля че гласа ми е инфантилен, защото го разпознава по-добре от детския и като го видя, се сещам за това)

Така че се приготви за евентуални случки, все пак при теб вероятността нараства 3 пъти

Сега е опаковала един електронен таен дневник.

електроника да е викаш, па кво ще да е . Явно при децата афинитетът към електрониката е вроден

Аз отдавна съм настроена да очаквам всичко от децата си. И въпреки че го очаквам, все намират начин да ме изненадат с нещо, което случайно не ми е нимало през ума и не съм го предвидила.
Оня ден бях поканила детската в нас за рождения ден на близнаците. Оказа се, че нямат ни една здрава и използваема игра и изпаднах в паника, че ще поканя толкова деца и няма с какво да си играят. Та се наложи да купувам специално игри за тях. Нямах късмет с времето, валя и първоначалният план за празнуване на двора пропадна та умрех от яд че трябва да се свираме в нас. Добре поне че не дойдоха 30 деца както очаквах а само половината та се побраха някак си, даже тъкмо по мерка си бяха. Имаше дори място да играят на домашен боулинг и да препускат със състезателните коли.
Най смешното е, че покрай тази Нинтендо истерия чак се вдъхнових да почна да им пиша сама игрите. Ама май с Java няма да стане и ще се наложи да си припомням С-то, което адски го мразя ама за децата и на това съм готова.

Честит рожден ден на близнаците

Супер се е получило. За другия път може да провериш за игри за рожден ден. Например "Шаро-Шаро, къде ти е кокала" Децата сядат в кръг и едно застава на 4крака с вързани очи по средата. Едно от децата скрива зад гърва си едно лакомство и Шаро трябва да познае зад чий гръб е

Или "удряне на тенджера". На едно дете му връзват очите и го въртят 3 пъти и на няколко метра от него слагат една купа захлупена наобратно и отдолу едно лакомство. Детето със затворените очи удря по пода с дървена лъжица и се придвижва напред, а останалите казват топло или студено, според зависи дали посоката е вярна.


А този ел. дневник се оказа със празни ватерии, ще трябва да купя за навръщане. В него има игри. А днес по пътя игра с фигурки и чете списание, но все пак бяхме 4 часа попът. Ах, и пяхме някаква песен за пляскане с ръце-игра.
Нещо от рода "Дам-дам-део, дам-дам-олеоле-о...."








Аз забравих да ти кажа за писането на игри, някои майки клонят към криминалитет по темата

Сега да пусна ли анкета " Крекнахте ли ТВ конзолата на детето си?"

да си припомня младините и да направя развносметка какво губя и какво печеля от научно технически прогрес.
Та реших днеска да седна да поиграя на едновремешните игри от типа на Не се сърди човече, ама осъвременени варианти, щото толкова стари игри нямам и такива продават на магазина просто.
1. Правилата са написани толкова зле, че човек трябва едва ли не да ги отгатва.
2. Изкривих се на пода - заболя ме гъза и гърба и де що може да се схване на стар човек.
3. На фона на Нинтендото се оказа голяма тъпотия и скука.

Не помня да съм играла на толкова тъпи игри като дете па да му се не види. Разбирам защо децата предпочитат електронните.
И тия дето ми предлагаш са по интересни от съвременните игри туканка. Една дама дето си я рисувам на лист е 300 пъти по интересна. Едни бикове и крави - също.

Какво Не се сърди човече си играла? Аз имам класическо и ШпонджБоб едишн и 2те се играят по един и същ начин и са доста харесвани игри. Имаше такава и на покет играта и също е от най-играните. Там има обаче възможност да се печелят мини със зара и се елиминират фигури на противника, ако стъпи на тях.

Мемори също се играе доста дълго, но най-често в детската градина.
Или пък "Кой кой е" с всичките му варианти- с професии, приказки, превозни средства или просто лица на хора. (с карти и дъска с прозорци и картинките от картите)

Или магически пумпал- слагат се картинки в пумпала и се завърта и всеки се опитва да познае коя е съответстващата картинка, като си слага чипа на дубъла.

Има и "Замък за четене", но тя е специфична за езика, вид куиз е.

Само една имаме, която не знам как се играе, не мога да я разбера. Дъщеря ми я носи в училище и там не можаха да я разберат. Казва се Пълна вълна( от овце) и е математическа игра, но не мога да разбера кой какви карти получава, иначе смятането е горе-долу разбираемо.


Аз бих казала, че при нас гледането на ТВ е най-контролирано, другото е доста премерено, даже играта с електронни игри бързо омръзва.
Четенето може да замести гледането на ТВ,
а ел игрите могат да се заместят с "игрите за маса" (или при теб за пода)

бе не е не се сърди човече, а някаква модерна модификация в комбинация с правене на фигурки от пластелин. Сигурно някаква датска безсмислица. А др беше на базата на Toy story 3 пак комбинация от 2 огри - първо като пъзел сглобяваш дъската а после един на колелца с батерии гони героите (играчите). Хубаво направено на външен вид ама па толкова тъпо че нема накъде. Исках да се науча първо аз и после да покажа на децата да ги откъсна малко от това Нинтендо. Ама като видех за кво става дума от сега ми е ясно, че няма да им задържи вниманието повече от 5 мин.

"Не се сърди човече", карти "Черен Петър" и много бг книжки - туй от миналата година не му омръзва. Много добро, за да се научи да брои на ум квадратчетата и да губи от противник. С картите "Черен Петър" е същата история. Сега Стефан се учи да играе шах с баща си и направо ни скрива шапката. Конзола ли? Да бе....

Мога да си представя, че тези игри са по-малко конкурентноспособни пред конзолата. Аз също трябва да отделя специално време за тях, иначе дъщеря ми няма да се сети сама, ако има всичко останало под носа си.

За ДС Нинтендо има много образователни игри, по математика, за учене на език и т.н. Така че пак би могла да правиш подбор.

Преди 2 години взех назаем от училището една игра по математика с цветни пръчици, различно дълги и всяка от тях обозначава цифра, според колко бройки бройни единици съдържа. И тези пръчици се получават след като си хвърлил 2та зара и събрал сумата. Накрая се броят всички съставни единици, ние играем до 150.

тази игра изигра значителна роля в пространственото мислене в математиката.Съвсем в началото смяташе до 10 със миди, които бяхме събрали на плажа


И тук искам да спомена на всички:

Много е важно детето да има пространствено мислене ( а не приучен механизъм) в математиката в основното училище. Това е част от здравословното му състояние, вписва се в здравната книжка. След като е минал основния период (1-4ти клас) , някои деца все още нямат пространствено мислене, тогава се говори за дискалкулия. За която разбира се има терапия.
[линк]

Но както казах, става дума за деца след 4ти клас.

И лично бих посъветвала от време на време да поддържате контакт с учителката, защото моята хубавица забравила да ми каже някои информации за нови учебни тетрадки, след като я питах 2-3 пъти.