Първа Майска спамка

Чак ми стана гадно.....
За разведряване на настроението, поздравявам ви с едно любимо парче (по темата )
[линк]

Винаги се сещам за него, като се подхванат подобни теми :)

Мдам, моята братовчедка, бях ви писала преди за нея, покрай момичето, починало в Търговище, е на 15 (тя всъщност е дъщеря на моя първа братовчедка), има 1476 приятели във ФБ?!?!?! На почти всички снимки е с къса поличка и потниче, с една чупка в кръста, нацупени устни, тежко гримирани очи и пр. Как не разбират тия девойки, че на 15 са много по-хубави усмихнати, без грим, естествени и пр. Нямам идея дали родителите й знаят.
Коментарите под снимките са... няма думи. Първо, че няма почти ни един коментар на кирилица, второ, абсолютни простотии са, чак не мога да им схвана смисъла на моменти.

flor4eee, аз също съм против PSP, всякакви лаптопи и пр. за толкова малки деца. Какво ще му развива? Една топка ще бъде много по-добро "помагало" за развитието на детето. За щастие Сърфов е на същото мнение и не ми се налага с никого да се боря по подобни въпроси.
Иначе за подаръци на тази възраст - Плеймобил (пожарната, полицейският участък, строителната площадка, разните замъци) според мен са перфектен подарък.
Успех с карането на ролерите . Ще чакам снимки.

"Какво ще му развива?"

Как какво, бе Сърфче? ПСП-то ще му развива усещането за ориентация и пространственото мислене (явно за някакви игри с коли иде реч), а гледането на ТВ създава представа за реалния свят Ох!

Мерси за идеята за Плеймобил, сега ще поразровя да видя какво е това. Освен топка, колело и ролери, ппределено ще ни трябват занимания и за вътре, щото се очертава лятото месец и половина да си седи вкъщи Тобчето в големите жеги.

Ние с таткото се страхуваме, че ПСПто може да дойде от баба му.И то само за у тях. Дето се вика, не само няма да ни пита (а знае колко сме против), но и ще си го привлича у тях с тази джаджа.
В същото време за този рожден ден му подарихме някаква интерактивна игра за ТВ, което си е пак игра. Само дето размахва дистанционното пред нея. За спортове е и има различни. Не знам дали и това е ПСП. Съвсем възможно, но, решихме, че след като е свързано с физическо натоварване - тичане пред екрана, махане с дистанционното, поне стимулира към движения, а не към стоене пред тв-то. Във Варна го ползваха и голямо тичане и потене падна, защото имаше свободно време и противници. Но тук, вече няколко дни, въобще не се е сетил за играта. Но и баща му го няма, а и е на ДГ.
Иначе за сладко си има ограничения. Може да изяде цяла торбичка желирани бонбони, но си знае и обикновено вечер след вечеря му позволяваме по три. Ако е слушал 4, ако не 1 или 2. Така че и там си има ограничения.
Последно като бяхме във Варна изтървахме Твто, защото беше по цял ден в къщи, валеше и се налагаше да гледа, за да не дивее. Така че, гледа поне по час на ден тв, освен когато въобще не гледа. Никак не съм фен, но с двама трудно се справям, без големият да има занимавка през част от времето.

Ох, ти с двама трудно се оправяш, на мен с един ми е трудно понякога. Бяха в Холандия за 10-тина дни, ей, сякаш забравих какво е да имаш дете . Като се върна, бяхме няколко дни вкъщи (нямаше градина), направо се чудих как да го забавлявам. Точно тогава се разглези с ТВ-то. Иначе като гледа - гледа ДВД-та, т.е. качеството поне е контролирано ако не количеството...

Такава джаджа има Стефан, ест. купено от баща му. Сега седи скрита. Но на път/в самолет върши работа, през другото време - ей пекна слънце давам им едно одеало и си правят пикник с игра на двора. Да тичат.



Това трябва да правят децата сега....дори облаците да гледат. Но не и ТВ игри.

Поредната "мода " е това....
Декс, обожавам тази песен!

Ама нашите са си истински, като за големи хора, на една линия, размер 29 - 32...

Да взема да ви изпратя Ани за превъзпитание за сладките неща!
При нас нещата са тотално изпуснати вече! И колкото и да забранявам, заплашвам, дори подвиквам на някои нейни кръвни роднини...няма ефект. Ани е малка, но вече знае...сладко, та сладко! И понеже не ми издържат нервите на постоянен рев..капитулирам. За бой съм. с тв същата работа, но пък обича и книжки слава Богу! Поне се успокоих, че тези ранни пубертетщини и момеене са нещо нормално. Една учителка от градината ми каза, че е в реда на нещата да го изживеем и този период. Към 5 годинки много се засилвало. И това за секциите го е чула от приятелката си, не е от тв, успокоих се. Но нормално ли е, да иска да й купя сутиен, обувки на токчета, червило, лак и боя за коса?! Само такива ми ги говори...При положение, че аз изобщо не съм някоя кипра. И с тези пусти - кой й е гадже, за кого ще се жени, кога ще ражда, колко деца ще ражда...като развалена плоча.Представям си да сме живи и здрави истинският пубертет какъв ще е...

Десс, това е нормален етап от живота на едно 5 г. Стефан ще се "жени" за французойка, ще й казва "Бонжур"...Ще имат 2 деца - момиче и момче. Все ме пита кога ще се запознае с нея и кога ще стане като татко и да ходи на работа.....До споменаването на думата секс още не сме опрели....При обясненията си я избягвам.
Предния месец бяхме на темата кога и на него ще му падне първото зъбче и какво ще донесе зъбната фея. Едно момиче и едно момче от неговия клас вече са без зъбчета. А покрай темата на адашката за приказките се сетих за Чук и Пук и я четохме /намерих я на pdf от нета и я разпечатах/. От една седмица не сме близвали шоколад.

То и аз хленченето хич не го издържам... Полудявам, абе много зле ми действа. И сега като започне с хленченето съм й казала да си ходи в стаята и там да хленчи. Ако продължи да истерясва, я водя и я заключвам. Тя като попищи малко сама и заключена и следващия път доста се размисля преди да започне с истериите. Лошо, жестоко, непедагогично - прилагам го, защото иначе трябва да скачам през терасата . Явно доста я впечатлява, защото след това няколко дни се разбираме и само с приказки.
А за жененето - не е само у вас. Яна вече е на трети жених - първият спря да ходи на градина, вторият май има някакви логопедични проблеми и не се разбират добре , третият е от миналата седмица. Даже й бил казал, че ще се оженят, т.е. не е само нейна фантазия . Вчера обясняваше някаква история без начало и без край какво били говорили в градината, как той седнал до нея, а не до Криси - не слушах през цялото време . Има не знам колко деца, разправя как ги е родила, даже онзи ден каза, че не искала да й режат корема, за да роди поредното бебе. За сега не се е сетила да се интересува как бебетата се озовават в корема .
Сега разправя как имала и втори баща, но той бил умрял преди време, тя като била малка. Даже било още преди аз (майка й) да се родя. Та този й баща и бил разказвал за Африка, Гърция и не знам какво още - абе приказки от 1001 нощ, не слушам винаги, защото и това безконечно и неспирно говорене ме подлудява.

За вкъщи дали няма да му е интересно нещо от приложното излуство - глина например, бои различни видове, неща за оцветяване? Има едни неща дето се бърка гипс, но на мен ми се виждат малко сложни за 4 годишни.... Или игри с букви и цифри - у нас всичко това напоследък е хит. Разпечатвам от Крокотак, събиране и изваждане до 10, четене на срички, макар да няма голямо разнообразие. Има и такива книжки тук - с всякакви занимания - оцветяване, повтаряне на контури, лепене на лепенки. В събота правихме фигури от солено тесто, после пекохме и с темперни бои оцветяване. Оцветяването отиде към 1 час, че и повече . И рисуването с бои е забава - Яна се занимава и сама с него, пак не спира да говори, но поне не иска винаги да отговарям .
При нас проблемът е, че всяко занимание, което не е гледане на тв или филмче на компа, задължително трябва да е придружено с участието и на някой друг. Ако сме само двете и аз трябва да домакинствам, тя си се занимава с нещо - я с децата, я с нещо друго. Но в момента, в който ме види да седна или да хвана нещо мое за забавление - започва с поканите за обща игра. И няма измъкване!

Моят юнак явно е назад с материала, не е споменавал да се е женил, но и в яслата, и сега, си има любима. И си ражда деца, които се казват Тобиас Стана ми интересно наскоро, гледахме ДВД-то от яслата, не помни имената на децата, но нарече тогавашната му любима (Алба) с името на сегашната изгора Амата

Тоби истерясва най-често, когато не разбера какво ми говори. Стиска юмруци и пищи. В началото се опитвах да му обяснявам да не пищи, после си викам, нека пък си изкара яда. Като вземе да хленчи като бебе и аз не го понасям, директно му казвам, че нищо от това, което ми говори не разбирам, и сякаш действа.
Декс, това с втория баща ме разби, че чак и разкази за Африка и Гърция! Страшно въображение има Яна!

Хубави идеи, мерси, ще се поогледам по-сериозно за подобен род неща. Тобчето сякаш обича да се занимава, особено ако е нещо за рязане на малки парченца
Това солено тесто изисква ли някакви особени умения за месене?

Една чаша брашно, същата чаша сол, половин чаша вода и 1 с. лъжица олио. И да не си съвсем точна, не е проблем. Объркваш и твориш :). И децата могат да месят, после да моделират, който го влече. Ние точихме кора с точилка, после с формички за курабийки рязахме. Аз реших да е подготовка за Коледа, да ги направим като елхови играчки. Ползвам идеи от тук
[линк]

Вчера показах на Ани булчинската си рокля, барабар с воала, кошница, чанта! Казвам ви, няма такава радост в очите на едно дете! Все едно аз да спечеля от тото! Дори я "облякохме" с нея, снимахме...то бяха пози, усмики, дори танцува валс с баща си...

Момичета, знаете ли какво е "tibet silver"? някакво особено сребро ли, изобщо дали е сребро?

Вместо да си късаш нервите остави таткото да подаро ПСП. После ти му даваш чук и тесла и нещата си идват на място...

Сетих се за още няколко неща като прочетох за соленото тесто.
Има едни комплекти с тухлички, които с една малка шпатула(или по-добре известна като "мистрия" по нашите географски ширини) и гипсово лепило се лепят и стават на къщи, конюшни и пр. Като омръзне - се топва във вода и лепилото се разтваря и пак могат да се ползват тухлите.
По принцип са за по-големи деца, но Симона с малко помощ се справяше добре по-миналата зима със строежа.