На разговорка...

Още едно четиво!

благодаря в събота ще се разходя до там да видя какво ще си харесам остава и интерес да има...

цвете, не я плаши така...
може да е било запрашено, може да е влязла песачинка, мигличка, мъх, влакно и т.нт, които да не могат да се видят веднага...
очите наистина не са шега-работа и точно затова не е добре да се слагат антибиотични капки за щяло и нещяло...

декс, първото нещо с което промиваш око е физиологичен р-р... от там нататък сребърна вода и останалото по реда...

[линк]

Я кажете как се справяте с желанието на детето си винаги да печели? Започнахме да играем игри в къщи - "не се сърди човече", "memory", морски шах, но Яна ужасно много се сърди, ако тя не е победител. Плаче, иска да преиграваме играта, наглася зарчето - изобщо става голям театър. Аз много-много не се цермоня, играя по правилата, пък който спечели. Но баща й и баба й постоянно й отстъпват, за да може тя винаги да е спечелила. Не смятам, че така е редно, но пред перспективата да й слушам хленченето и да се ядосвам от това, предпочитам да й пускам аванта . Как да я научим да приема загубата? Или още е малка за такива житейски уроци?

също играем по-правилата и когато се сърди му обяснявам, че това е късмет и няма за какво да се сърди. Когато пък победи почвам да се вайкам как ме е победил и разигравам някакви смешни работи. И го питам сега да рева ли

А всяко дете иска да побеждава, да му се отстъпва, да получава каквото иска и то на момента. Но аз не подавам много, защото като порасне този му опит ще по поднесе лоша шега. Ще общува и играе не с мама, тате, баба или кака, а с другите деца.

Не сме почнали да играем подобни игри вкъщи, но се състезаваме от време на време кой ще се облече първи, кой ще си обуе първи обувките и пр. И понеже ми е удобно той винаги да е първи, до сега не се бях замисляла чак толкова. Оня ден обаче настана голяма драма, защото аз излязох първа от банята, оставих Тоби да си поиграе малко във ваната, след което той истеряса, че съм била спечелила, т.е. първа съм си облякла пижамата, при положение, че дори не сме се състезавали. Опитах да му обясня, че не винаги може да е първи и че няма нищо лошо в това, но не зная доколко схвана нещо. Не отстъпих, в смисъл не се съблякох, за да може той да се облече първи и да спечели, видя ми се абсурдно, просто го оставих да се насърди.
Снощи сцената за малко да се повтори, но реших да го предупредя, че щом излизам първа от банята, е нормално да се облека първа, да не се сърди. При което той пожела да излезе на минутата, лиши се от 5-те минути допълнително плискане във ваната, което му отпускам, за да може да спечели...
С една дума, Декс, не зная нито дали е рано за подобни уроци, нито как да ги научим да приемат загубата... Но предполагам, че няма да стане ако постоянно отстъпваме само и само мир да има.

От няколко дни и у нас стават такива мелодрами. Снощи даже разхвърля всички рибки, защото страшно се ядоса. Аз не отстъпвам никога - ако е загубил, загубил е! Ако започне да се тръшка го наказвам и 2 дни не играем повече на тази игра /или на каквато и да било, зависи от ситуацията/. Но иначе включвам допълнителни игри като например, който спечели /или загуби - зависи колко често губи в съответната/ трябва да обикаля с другия играч апартамента на конче, или да търси останалите на "сляпа баба" или жмичка! Каквото ми дойде наум, само и само да го разсея. Така извъртам нещата, че аз да съм кончето или с две думи на мен да ми е търсене после, но аванта в играта не давам ИЗвъобще

Зависи от играта. Ако играем на "Не се се сърди човече" играем по правилата и който спечели, сърди се, обясняваме, ако трябва и прекъсваме играта. Имаме една отборна игра у дома, на нея също се стреми да вкара състезателност и пак се налага да се обясняваме. Общо взето, обяснения и пак обяснения .....
На шах, понеже постоянно обяснявам, карам го да гледа ходове на различни фигури как и какво ще стане, подсказвам МНОГО и печели той. Това ще е до време обаче, искам да го стимулирам да хареса играта, а ако постоянно губи се страхувам, че ще го загубя.
Общо взето игрите със зарове се играят по правилата и не се допускат нерагламентирани хвърляния .

И Ани реагира по същия начин.
Флорче, ти на какъв език си говориш с Тоби?

От известно време ме е обзела някаква приложна мания, признавам си. Давам си всички "джобни" пари за акрилни боички, контурни акрилни маркери, красиви хартии, и картони и всякакви джаджи за приложни неща..като видя магазини за украса се усещам , че направо "фотографирам" идеите и вкъщи съм започнала да правя украси - яйца, цветя от хартии, купувам си дървени шаблони на къщички за птици например, които боядисвам и украсявам, въобще голяма занимавка. От друга страна по този начин се старая доколкото е възможно да провокирам Ани да заобича подобни дейности. Тя по мое виждане е наследила татко си, който не може и едно кръгче да нарисува. Ако не друго, поне да й покажа или науча как да "усеща" цветове, въобще много ми се иска да има някакъв усет за хубавото...мисля, че я запалих..естествено тя нищо не може като хората, но поне желание има..и то пак на базата да се съревновава с мене, естествено..
Та, ако има и други такива непорастнали деца като мен, защо не си организираме някаква игра, нарочно не казвам конкурс за пролетна и великденска домашна декорация? Как мислите?

И аз много обичам да украсявам у дома. По повод или без - по-скоро, за да е по-различно и да се забелязва от децата и мъжа ми.
Признавам си, че нямам много време за майсторене, но пък купувам какви ли не украси.

На български Дес, що?

Много си права, че навън никой няма да отстъпва, всеки ще иска да печели. Аз я уча да се старае, да се опитва, дори да не успява веднага. Но трябва да знае, че не винаги победата и успехът зависят от усилията и трябва да се научи да не приема пораженията толкова тежко . То е ясно, че ще се научи, къде ще ходи, но все ми се иска да не драматизира.
На 4 години вече не им ли е ясно, че не са центъра на света ?!?!?

Лора разбра, че не е център на света в деня, когато се роди Каролина
но това не спря драмите

и аз в кюпа... много обичам, но нямам много време за творчество...
надявам се преди великден, когато ще сме при нашите да ми остане време да боцна и аз нещо интересно заедно с бухтата

Нищо няма да украсявам, Тоби ще е в Холандия за Велик ден, иначе обичам.

Много хубаво Дес.
Аз 3 години работих в "работилничка" за ръчни картички и различни опаковки и сега нищо не подхващам у дома . Само ако има повод и то не винаги. Отчитам го като грешка, но хич не ми се занимава, само с детето каквото измайсторим от време на време.

Аре - обичам. Пускам нова тема,че подозирам интерес