Re: За семейството, образованието и някои други мисли / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Филип Буонароти и Бабьоф, най-левите от френските революционери, в Програмата на "Тайната директория за обществено спасение" от 1796 г. казват така: „В обществената структура, измислена от комитета, отечеството поема контрол над индивидуалния човек от неговото раждане до смъртта му.” (1) А относно детето тази програма казва това: „Защитете го от опасна неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавна институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин.” (2)

Карл Маркс и Фридрих Енгелс: из „Комунистически манифест” под графа „Премахване на семейството”: „Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. …Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа.” (3)

Отново Фридрих Енгелс, от „За произхода на семейството, частната собственост и държавата”: „С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” (4)

Троцки, из „Тероризъм и комунизъм”: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (5)

Лядов, друг болшевик: „Възможно ли е да отгледаме колективен човек в индивидуално семейство? На това трябва да отговорим категорично: Не! Колективно мислещо дете може да бъде възпитано само в обществено обкръжение... Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.” (6)

Затова няма нищо чудно, че социалистите се хвалят с това, колко детски градини са построили и колко училища. Колкото повече държавата поема ролята на родител, толкова повече родителите стават излишни, и то според собствените думи на самите социалисти. И нямам други определения, освен “неадекватност” и “безотговорност”, с които да опиша продължаващото отношение на самите родители към средството за тяхното собствено унищожение, защото продължават да запълват същите тези пагубни за тях институции със собствените си деца.

Да вземем друго доказателство за безотговорността на родителите: трайната тенденция за нарушаване на приемствеността в ценностите между родители и деца, и липсата на адекватна реакция от страна на родителите. Поколението на моята баба уважаваше брака като свята институция и считаше развода за изключително срамно явление. Поколението на моите родители се страхуваше повече от общественото неодобрение към разведените и децата им, не толкова от развода и това, което го причинява. Моето собствено поколение счита за нормално мъж и жена да живеят заедно без да са женени, и приема развода за нещо нормално. Поколението след мен расте с убежденията, че хората днес вече не се женят… (7)

Кой фактор успя да се намеси в тази връзка между родител и дете, и да промени до неузнаваемост мнението на младото поколение към институцията, която го е създало? – Училището. Там децата учат вече, че това, което е било нормално за техните родители, може да не е нормално за тях, и в това няма нищо лошо. Имаме ли адекватна реакция от страна на родителите, виждаме ли тяхното осъзнаване на пагубната роля на държавното образование? За жалост, не.

Знам много добре, че това звучи като пропаганда. Преди година-две бих се изсмяла на горните твърдения. А вие днес? Има криза на ценностите и тя е реална.