Нашата задача като родители е да разкрием и предадем очарованието на света на нашите деца. Да им покажем свят, изпълнен с възможности, свят изпълнен с радост и игри, да подклаждаме тяхното желание за открития. В тези случаи нашите деца израстват като цялостни, можещи и живеещи в щастието хора. Често родителите не могат да почувстват разликата между авторитетен и авторитарен тип родител.
Авторитарния тип човек най-лесно се описва като властващ, налагащ, изискващ, подчиняващ. Авторитетен е онзи, чието влияние върху постъпките на другите се основава на личностни качества като компетентност и справедливост. За малките деца родителите са същества, които те просто обичат и обожават – тати е най-силният и умен, а мама е най-добрата и най-чудесна. За мъниците родителите имат авторитет просто, защото са възрастни. С израстване на детето настъпва и критичния момент, в който силите се изравняват. Синът вече се справя чудесно дори и с неща, които за таткото са трудни, както и мама се оказва, че не е прочела Световната библиотека.
Тук някъде родителят с изграден авторитет, основаващ се на личностни качества и способности, се справя с оспорването му и семейството не претърпява бедствени положения. Авторитетния родител, въпреки моментното затруднение остава образец на духовна личностна сила и на опитност, която се основава преди всичко на мъдро поведение, а не на механични знания. За съжаление авторитарния тип родителство тук вече из основи се разпуква. Взаимоотношенията родители – деца претърпяват крах и често се влиза в открита война. Детето рано или късно започва борба за самостоятелност, със зъби и нокти отстоява правото си да осъществи своите потребности и цели. Пътят на авторитарността стига да задънена улица. Власт, която разчита на безпрекословно подчинение или страх от наказание престава да действа. Авторитарният тип родител се справя по-лесно с непослушанието и налагането на дисциплината от авторитетния тип родител. Това остава така само за кратко и малко. Разбира се няколкото първи години живот, в които този метод действа, са нищо в сравнение с целия живот на човека.
Какъв тип сте вие? Как от авторитарен тип се преминава към авторитетен и обратно, кой е по-добирят вариянт?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако трябва да избирам от двата май по скоро съм авторитарен тип. И то не защото го харесвам, а защото понякога се налага. Ако не притежаваш авторитета да убедиш детето да прави нещо правилно или да не прави нещо неправилно просто ти се налага да станеш авторитарен в името на общото благо.
Хубавото на авторитетния родител е, че децата му се чувствт сигурни с него и му се подчиняват лесно. Лошото е, ако си добил авторитет, но нямаш достатъчно акъл и знания за да водиш децата по добрия път. Защото тогава децата ще следват глупостите ти и така рискуваш да ги опропастиш.
Така че въпросът не е само дали си авторитетен или авторитарен, а им някои "дребни" подробности около тези.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То е ясно какви искаме да сме :). Но на мен ми е доста трудно да опредля какъв тип съм аз. Знам какви са били моите родители - авторитарни и се случи описаното - взаимоотношенията ни се пропукаха още като бях в пети клас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

явно съм много авторитарна, защото не бих търпяла половин час да чакам да си обуе пантофи и да ми реве. Ако не успея с добро д аубедя да обуят пантофите обувам ги насила. Ако тръгне на инат да се събува отивам и вземам пръчката и само при вида и се отказва и отива да върши друга беля пак напук. Ама... да ви кажа.... не забравя че иска да си събуе пантофите и винаги намира начин да го направи, защото аз разбира се вървя след него нон стоп, а си имам др работа за вършене. Та.... демонстрираме си едина на друг - аз на него авториратност, той на мен инат.... И май инатът побеждава в повечето случаи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В такива ситуации все се сещам за едно нещо - Не започвайте война с детето, има повече време и енергия от вас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да се разпозная категорично нито като авторитарен, нито като авторитетен родител, в различни ситуации (и според това колко съм изнервена) постъпвам различно, като по-скоро съм склонна половин час да преговарям, отколкото да го нашамаросам на бързо.
В този смисъл... имам у нас една от книгите на Додсън, направи ми впечатление, че именно тази практика е описана като погрешна и водеща до загуба на родителския авторитет. По-добре било да кажеш нещо 1-2 пъти и ако не се изпълни, да удариш (примерно по крачето), откокото половин час да се разправяш с детето. Супер странно ми се видя... що за авторитет бих си изградила ако пошляпвам всеки път като не ме чуе от втория път?! Иначе че действа - действа (при Тоби де).... само пред заплахата да го удяра, почва да слуша. Рядко го ползвам тоя метод, изобщо не ми харесва детето ми да ме слуша, защото го е страх от мен... имам личен опит от позицията на дете.

Знаеш ли много често се засилям над това как възпитавам детето си и тов акак съм възпитавана самата аз. Разликата е огромна (за мой ужас), при мен никога не е имало посягане дори, наказанията почнаха в пубертета (никога без основания), нямаше крясъци, не помня границите, поставени от наште да са ме ужасявали .... но абсолютно винаги дори и досега имам страхотно уважение към наште, никога не съм си позволявала да им повиша тон, да закъснея или да излезна без тяхно съгласие ... един вид лек страх знам ли. Сега с Ния ..... еми аз ако не кресна тя няма да ме чуе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това последното все едно аз съм го писала, Яна.
Боже, нашите само с поглед ни строяваха, много рядко е имало наказания. Аз в 99% го отнасях заради сестра ми, а тя беше по-малката. Аз бях кротката. Но да не чуя от първият път - абсурд. Сега Стефи е с бананите в ушите, вкарани много надълбоко. Баша му се бъзика, че е заприличал на мен. Аз с времето го придобих този навик, баща ми е същият - незначителните неща гледам да ги пропускам покрай ушите си.
С викане не става, с пошляпване не става, с бой не съм пробвала. Ама с добра дума вчера стана. Тази седмица тръгна на училище тук и прави бойкот - всичко ново, всички говорят на друг език. Няма начин да няма бойкот. И не да кажеш, че си иска в София, не. Иска при баба в Бургас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нeмиpницa на 15.10.10 15:15.

Поръчах си книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И го правиш, защото ги обичаш и уважаваш, а не защото те е страх или се чустваш виновна да не ги разочароваш? Второто би било проблем за мен :).
И аз си поръчах книгата току що

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите