Нашата задача като родители е да разкрием и предадем очарованието на света на нашите деца. Да им покажем свят, изпълнен с възможности, свят изпълнен с радост и игри, да подклаждаме тяхното желание за открития. В тези случаи нашите деца израстват като цялостни, можещи и живеещи в щастието хора. Често родителите не могат да почувстват разликата между авторитетен и авторитарен тип родител.
Авторитарния тип човек най-лесно се описва като властващ, налагащ, изискващ, подчиняващ. Авторитетен е онзи, чието влияние върху постъпките на другите се основава на личностни качества като компетентност и справедливост. За малките деца родителите са същества, които те просто обичат и обожават – тати е най-силният и умен, а мама е най-добрата и най-чудесна. За мъниците родителите имат авторитет просто, защото са възрастни. С израстване на детето настъпва и критичния момент, в който силите се изравняват. Синът вече се справя чудесно дори и с неща, които за таткото са трудни, както и мама се оказва, че не е прочела Световната библиотека.
Тук някъде родителят с изграден авторитет, основаващ се на личностни качества и способности, се справя с оспорването му и семейството не претърпява бедствени положения. Авторитетния родител, въпреки моментното затруднение остава образец на духовна личностна сила и на опитност, която се основава преди всичко на мъдро поведение, а не на механични знания. За съжаление авторитарния тип родителство тук вече из основи се разпуква. Взаимоотношенията родители – деца претърпяват крах и често се влиза в открита война. Детето рано или късно започва борба за самостоятелност, със зъби и нокти отстоява правото си да осъществи своите потребности и цели. Пътят на авторитарността стига да задънена улица. Власт, която разчита на безпрекословно подчинение или страх от наказание престава да действа. Авторитарният тип родител се справя по-лесно с непослушанието и налагането на дисциплината от авторитетния тип родител. Това остава така само за кратко и малко. Разбира се няколкото първи години живот, в които този метод действа, са нищо в сравнение с целия живот на човека.
Какъв тип сте вие? Как от авторитарен тип се преминава към авторитетен и обратно, кой е по-добирят вариянт?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако трябва да избирам от двата май по скоро съм авторитарен тип. И то не защото го харесвам, а защото понякога се налага. Ако не притежаваш авторитета да убедиш детето да прави нещо правилно или да не прави нещо неправилно просто ти се налага да станеш авторитарен в името на общото благо.
Хубавото на авторитетния родител е, че децата му се чувствт сигурни с него и му се подчиняват лесно. Лошото е, ако си добил авторитет, но нямаш достатъчно акъл и знания за да водиш децата по добрия път. Защото тогава децата ще следват глупостите ти и така рискуваш да ги опропастиш.
Така че въпросът не е само дали си авторитетен или авторитарен, а им някои "дребни" подробности около тези.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То е ясно какви искаме да сме :). Но на мен ми е доста трудно да опредля какъв тип съм аз. Знам какви са били моите родители - авторитарни и се случи описаното - взаимоотношенията ни се пропукаха още като бях в пети клас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

явно съм много авторитарна, защото не бих търпяла половин час да чакам да си обуе пантофи и да ми реве. Ако не успея с добро д аубедя да обуят пантофите обувам ги насила. Ако тръгне на инат да се събува отивам и вземам пръчката и само при вида и се отказва и отива да върши друга беля пак напук. Ама... да ви кажа.... не забравя че иска да си събуе пантофите и винаги намира начин да го направи, защото аз разбира се вървя след него нон стоп, а си имам др работа за вършене. Та.... демонстрираме си едина на друг - аз на него авториратност, той на мен инат.... И май инатът побеждава в повечето случаи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В такива ситуации все се сещам за едно нещо - Не започвайте война с детето, има повече време и енергия от вас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да се разпозная категорично нито като авторитарен, нито като авторитетен родител, в различни ситуации (и според това колко съм изнервена) постъпвам различно, като по-скоро съм склонна половин час да преговарям, отколкото да го нашамаросам на бързо.
В този смисъл... имам у нас една от книгите на Додсън, направи ми впечатление, че именно тази практика е описана като погрешна и водеща до загуба на родителския авторитет. По-добре било да кажеш нещо 1-2 пъти и ако не се изпълни, да удариш (примерно по крачето), откокото половин час да се разправяш с детето. Супер странно ми се видя... що за авторитет бих си изградила ако пошляпвам всеки път като не ме чуе от втория път?! Иначе че действа - действа (при Тоби де).... само пред заплахата да го удяра, почва да слуша. Рядко го ползвам тоя метод, изобщо не ми харесва детето ми да ме слуша, защото го е страх от мен... имам личен опит от позицията на дете.

Знаеш ли много често се засилям над това как възпитавам детето си и тов акак съм възпитавана самата аз. Разликата е огромна (за мой ужас), при мен никога не е имало посягане дори, наказанията почнаха в пубертета (никога без основания), нямаше крясъци, не помня границите, поставени от наште да са ме ужасявали .... но абсолютно винаги дори и досега имам страхотно уважение към наште, никога не съм си позволявала да им повиша тон, да закъснея или да излезна без тяхно съгласие ... един вид лек страх знам ли. Сега с Ния ..... еми аз ако не кресна тя няма да ме чуе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това последното все едно аз съм го писала, Яна.
Боже, нашите само с поглед ни строяваха, много рядко е имало наказания. Аз в 99% го отнасях заради сестра ми, а тя беше по-малката. Аз бях кротката. Но да не чуя от първият път - абсурд. Сега Стефи е с бананите в ушите, вкарани много надълбоко. Баша му се бъзика, че е заприличал на мен. Аз с времето го придобих този навик, баща ми е същият - незначителните неща гледам да ги пропускам покрай ушите си.
С викане не става, с пошляпване не става, с бой не съм пробвала. Ама с добра дума вчера стана. Тази седмица тръгна на училище тук и прави бойкот - всичко ново, всички говорят на друг език. Няма начин да няма бойкот. И не да кажеш, че си иска в София, не. Иска при баба в Бургас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нeмиpницa на 15.10.10 15:15.

Поръчах си книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И го правиш, защото ги обичаш и уважаваш, а не защото те е страх или се чустваш виновна да не ги разочароваш? Второто би било проблем за мен :).
И аз си поръчах книгата току що

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе, сладурки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Верно ли е толкова добра тая книжка? Да взема и аз да я поръчам...

Авторитетът заминава на кино в момента, в който му набиеш шамарите. C'est la vie.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм фен на Додсън, неведнъж съм писала. Тази руска професорка не е кой знае какво, но аз намерих в споменатата книга по-добри примери, по-близки.

Е точно, цаката е как се справяш с това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никак - продължаваш напред и се надяваш другия път да се удържиш да не пляскаш. Ако знаете вчера, докато фъсти се дра и хленчи половин час, как ми се искаше да й отвъртя един шамар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе то и аз работя, ама вече си мисля, че няма как да се добие изкуствено авторитет.
Това е нещо, което природата ти излъчва. По лицето ти детето трябва да чете строгост и непреклонност. А моето лице показва такова нещо адски рядко, трябва да съм много бесна и искри да хвърчат от очите ми. Иначе явно излгеждам прекалено блага и ебзобидна. Свекърва ми обаче има доста студен и непреклонен вид и те затова я слушат повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оо аз от 1 седмица съм така, но имаме друга тактика - мъжа ми като види, че се надига облака в мен т.е. погледа предшестващ пляскането по дупето той се намесва и да ви кажа съм благодарна, защото той има супер много търпение да обеснява нещо, за което аз съм готова да ми изпъкнат всички вени от бяс ..... кат осе замисля май той е авторитета, а аз чат пат го раздавам авторитарно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз много малко от Додсън съм чела, но намирам някои супер странни неща... естествено и други, които ми харесват.

Яни, и при нас е така! Добре, че е мъж ми, та Дани спря да яде шамари

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Авторитетна. Мисля че мога да си позволя да съм неумела или незнаеща и пред много малки деца, но никое от тях не си е помислило, че нещото е невъзможно да се направи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от himbeer на 15.10.10 20:46.

изобщо не ми харесва детето ми да ме слуша, защото го е страх от мен.

че на кой му харесва. Ама като не може с добро, се налага с лошо. Детето само си показва как трябва да постъшиш, не е сложно. Единственото сложно та почти невъзможно е да убедиш хората, че въпросния начин за вашия конкретен случай е най добрия или дори единствения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мислиш ли че вината е в теб да не те слуша детето, а родителите ти са били по добри родители и затова си ги слушкала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и до дете и до родители. А нали казват че сега в БГ особено имало много индигови деца.
Освен това преди хората са си гледали децата както преценят според ситуацията, а ние сега четем прекалено много книги и слушаме "специалисти" и затова си отглеждаме лайна. Отделно презадоволяваме децата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък вчера питах даскалката ми как един учител постига авторитет и уважението на учениците и тя откровено не можа да ми отговори. Пита даже учениците кво мислят и никой не успя. Тя самата каза като теб Явно си е до човек.
Иначе е постигнала уважение ама .... пак с уговорки. Имаме един нагъл ученик, който с всички даскали си е нагъл. Всъщност не е един ама тоя е най устатия. Пакистанец с датски паспорт. Егати момчето, най малък от всички нас, на 19 години ама най умен, най устат и най не му пука. Самочувствие на расов датчанин въпреки че е грозен дребен черен пакистанец. Ама поне явно си осъзнава интелекта над останалите и затова има и самочувствие. Иначе недоумявам от къде може да му е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък слушах за да има мир и за да не ми се карат. Ама това беше само като майка ми беше наоколо. Иначе като я няма си правех кво си ми е кеф. И тя пак ми се караше после ама аз все се надявах че няма да ме залови и си продължавах. Като се сетя как и съсипах всички платове щото бех решила да се уча да шия. Само я чаках да тръгне на работа, отваря машината и почвах да кроя и шия. Всичко замина на боклука. Жената отива да изхвърля боклука един ден и гледа в контейнера нейните платове на парченца. Не знам как се сдържа да не ме пребие. Ама бая ме овика де.
Та така - пред нея съм послушна, а като я нема си действам по задачите. Аз лично не знам какво е да уважаваш някой понеже е някой си. Мога да уважавам нечие мнение, ама то е по скоро в смисъл да го толерирам и приемам. Ама да ужавам един човек специално заради някакви негови качества - не. Всички хора ги уважавам по дефолт еднакво - тъпи или образовани, с хубави или смотани професии или без професии, убави, грозни - всички са ми еднакви. Спирам да уважавам човек само ако ми даде конкретна причина за това и то сериозна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз моя Теди като го плясна и роптае Нямаш право да ме биеш, разбра ли
И ми крещи в лицето. Явно в детската ги учат че не може никой да ги бие. Сега остава да иде да каже че го бия и ела глей кво става.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, колко причини за шамар има само. Одеве примерно шамаросах Теди и го направих механично, не че го исках ама не се сдържах. Аз говоря с баща му а той стои до мен и креши, иска нещо. Казах му най човешки, че сега говоря с баща му и после ще го изслушам, но той продължава. Ама така крещи истерично, аз не си чувам собствения глас нито този на мъжа ми. В един момент ми прегреха бушоните и сама не се усетих как го ошамарих. А той не е очаквал и доста се пули. Ама поне знаеше зашо и не се ядоса много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това явно е форма на общуване при вас. От твоя страна и от страна на детето.

Ако ти му крещиш и то ще крещи.

Аз съм забелязала че не мога да крещя през седмицата, когато съм уморена, но пък мога по-целенасочено да изявявам яда си в прав текст

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

къде писах, че аз викам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В тая тема мога ли да отчета всички, като я четох, останах с впечатлението че много се карате

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен това преди хората са си гледали децата както преценят според ситуацията, а ние сега четем прекалено много книги и слушаме "специалисти" и затова си отглеждаме лайна. Отделно презадоволяваме децата.


Споделям това ти мнение.

Човек наистина трябва да се съобразява и със ситуацията и с характера на детето. Борис и Дени са ми много различни. Сега когато и той вече е ученик започвам реално да проличават разликите, за които се опасявах. С Борис ми е доста по-трудно, да го накарам да прави каквото и да е. То е дипломация още от първия ден.

И аз като повечето от вас имам черти и от двата типа родители. В ранната имвъзраст съм може би по авторитарен, а като поотраснат малко вече гледам да съм повече от другия тип

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам дали искат. И да искат още са малки. Не се подчивяват и никой няма да ги изтърпи. Като узреят за спорт и като преценя, че мога да се занимавам с водене и вземане и т.н. ще ги запиша.
За сега добре че имаме голяма къща. С едното ставане започват да тичат и да пищят. Представи си да те будят с писъци и рев всяка сутрин. Нямам и една секунда да си помисля колко хубав ще ми е денат. Ядосана си ставам и после няколко часа с еуспокоявам. Вчера като ги заведох в детската така им се карах, че майките и даскалките покрай мен, който обикновено ми се усмихват и поздравяват много тактично ме иазбягваа и се правеха, че не ме забелязват. Само една българка ме попита: Ядосват ли те
Ама от мен хвърчаха искри ти казвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оха, май много са те ядосали.

За спорта: има спорт за всяка възраст, дори за бебета, но е с майките.

За 3 годишните деца спорта е 1 път в седмицата за по 1 час без родителите и са в група от 3 год до 6 год например и от 6 до 10, даже и по-големи ( може всичките ти деца да са заедно в 1 група)

Възможно е да има 2 дни за спорт и да можеш да си избереш, при нас даже може детето да ходи и в 2те.



Децата се учат на дисциплина, ред и тийм.
Например в началото загряват с тичане из халето и треньорката бие с тъпан. Всички трябва да я слушат и като спре да бие казва например всички да легнат на пода, и всички лягат. Малките, които не могат да се ориентират, гледат от другите.


В началото сигурно ще бъде хаос, но може да започне само 1 от децата, а другите първо да гледат и после да си помислят дали искат да ходят. Даже има 3 проби, без да ги записваш. Сигурно при вас ще е сходно.

Само време трябва да намериш.


Вчера като ги заведох в детската така им се карах, че майките и даскалките покрай мен, който обикновено ми се усмихват и поздравяват много тактично ме иазбягваа и се правеха, че не ме забелязват.
п.п. Аз не бих закачала някой, който е ядосан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам отговора на този въпрос. Моите родители никога не са били строги, глезена съм, безкрайно обичана, никога не съм чуствала разделение на любов спрмо мен или брат ми и досега сме много сплотено семейство и винаги е било така. Ще ти разкажа един случай, бяхме малки може би около 5-6г. и бяхме няколко деца на вилата, на обяд майка ни направи на всички айрян. Всички седнахме на масата и се нахранихме, в момента в който бхме готови майка каза, че може да отидем да играем, веднага скочихме дечурлигата и тичайки към поляните отзад чух гласа на майка, който ни призоваваше да си изпием айряните. Огледах се и нито едно от децата не я чу, или се направи, че не я чува и продължиха към забавленита. Спрях, обърнах се и видях тъжният поглед на майка (така ми се е сторил тогава), стана ми много жал, че остана сама на масата, не чута, отегчена може би, върнах се и си изпих насила айряна. И досега ми е запечатан този момент в съзнанието. Като пубертет имах вечерен час 22ч. никога, буквално никога не съм се прибирала дори и в 22:05ч. защото знаех, че майка ще се притесни или ще се скара, или просто няма да й стане приятно. Винаги е знаела с кой излизам, къде отивам, кога ще се прибера .... и досега въпреки, че съм отделно се чувам снея по 2 пъти на ден и знае всичко .... много ми се иска да изградя точно такива отношения с Ния. Да ме уважава, да имам авторитет пред нея и в същото време да съм й най-добрата приятелка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересното е, че майка в никакъв случай не е авторитарен тип. Ако не бях изпила айряна нито щеше да ми се кара нито да ме накаже, никаква реакция, но на мен ми стана много мъчно за нея и това бе причината да го изпия (за протокола само обожавам айрян). Ще съм безкрайно щастлива ако аз съм това за дъщеря ми, което е майка за мен, дори една частица да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм не знам.

Но мисля че децата все някога спират да се страхуват, дори търсят някои от тези неща под една или друга форма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обратното на Галя,аз твърде много разчитах на авторитета ,когато беше малка Рена и сега си бера плодовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда. Ти много бързо си се осъзнала явно. И сестра ми беше по осъзната от мен, и тя не ядосваше майка ми щото и беше жал за нея. Аз не съм се замисляла много много как ще се чувстват другите. Май и до ден днешен съм си така, не стоплям много, не че не бих осъзнала какво причинявам на хората ако се замисля. Това си е до човек. Просто нашите деца сега са повече като мен отколкото като теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

предполагам, че ти би постъпила по същия начин и днес за да не огорчиш човек. Едва ли би изпила насила айрян, но би проявила човечност със сигурност.
Аз не мисля, че майка ти е била авторитарна в никакъв случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

единственото, от което Яна се е страхувала е да не засегне майка си. Но това дори не е страх, а както казах по скоро съчувствие и човещина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е, съгласна съм с всяка твоя дума. Детето си показва как трябва да се гледа, това го знам от майка ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да именно, страх не съм изпитвала към никой от родителите ми (прекалено съм своенравна), но се съобразявах с техните чуства и страхове от малка ... затова смятам, че е до човек от една страна, от другата вече е възпитанието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снич, при нас е същото положение, Ния е такава блейка, че ако не кажа какво да прави ще се сети ама късно ... може да зъзне или е вир вода, но няма да се сети сама, трябва ад кажа, да подвикна и тя ще чуе (по едно време мислех да проверявам и слуха й) ... в този случай се налага да си малко авторитарен, знам ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи ли, че това е ген ... смисъл детето определя дали майката да е авторитарна или авторитетна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубавото е, че при Тоби обикновено става с добро, може да ми коства половин час обяснения, но като цяло се вслушва. Пък и аз съм по-скоро спокоен човек, та не губя контрол често. Ако случайно се усетя, че ще прекаля, просто излизам от стаята и му казвам да ме извика като реши да слуша.

И при Яна става с добро, или по-скоро не става с лошо. Особено напоследък изобщо не минават заповеди и крясъци. Ако имам сили и нерви за обяснения и увещания, нещата биха били доста поносими

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

заповеди и красъци трудно минават. Ама като ти се тръшка че не иска да се облича няма ли да стане ако го хванеш и го облечеш и изкараш насила. Ще стане няма къде да ходи, по силна си от него физически поне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам за твоите деца, но моето изтерясва тотално ако започнеш да го държиш, да го стискаш, а обличане насила не виждам как ще стане..... Няколко пъти сме я стискали да й сложим капки в носа насила, и сега само като й припомня най-пресния случай и идва без повече разправии - сериозно й се е отразило. Честно казано и не виждам и смисъл да го правя, това си е чисто насилие над детето, а за едни пантофи не си струва драмата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да де, аз казвам само когато се налага да се прилагат крути мерки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се, ако темата ви е омръзнала, само искам да споделя едно последно нещо :)). Прочетох книгата "Как да общуваме с детето" на Юлия Гипенрейтер, оказа се, някои неща от поста на Яна са точно от там

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се радвам, Декс. Всички книги за родители повтарят едно и също като латерна, нали трябва да се въртят едни пари - на издателският бизнес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха ха тъкмо мислех да пиша по темата и то почти същото като твоя пост. Аз съм по средата на книгата и съм супер доволна. Намерих някои мои грешки, аз си ги знам ама друго е да ги прочетеш и да се увериш в тях. Книгата я четем вечерно време с мъжа ми и стъпка по стъпка действаме по нея. Нем мерси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм си сложила някои отбелязки, които като че ли са писани за ситуациите у нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите