Предполагам, всички деца си играят с въображаеми предмети, играчки и хора. Знам също, че е нормално. Според модерните теории дори това детето да си има въображаем приятел не е нещо лошо.
Как обаче се обяснява на едно тригодишно къде е границата между въображението и реалността и че определени неща могат да бъдат опасни? Оня ден прибирам Тоби от училище, което е на доста оживен булевард, тъкмо пресякохме улицата, когато се опита да се върне на шосето, щото си бил паркирал там алфата и трябвало да се качим на нея, за да се приберем (явно защото вижда, че повечето деца ги прибират с коли). В същия момент светофара се смени и колите почнаха да фучат. Добре, че го държах здраво за ръка... Как да реагирам в такива ситуации? Опитвам се по принцип да му играя по свирката, което обикновено се получава (примерно - казвам му да дойде, той ми казва, че не може, защото е в колата си със закопчан колан, казвам му да разкопчее колана първо и пр.), но на моменти ми се изчерпва въображението... Пък и не съм сигурна това ли е правилния подход, да не вземе съвсем да изгуби връзка с реалността?!

Редактирано от flor4eee на 14.09.10 11:21.

Ха ха ха Ния преди време беше на такава вълна, но не алфа а син самолет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз се чудя същото - къде и как да се сложи границата на въображаемия свят. Нямам близки наблюдения върху фантазиите на деца на възрастта на Яна, но често ми се струва, че нейното не е нормално.... Фантазира си ги с такива подробности и такава последователност, че чак е стряскащо. Опитвам се понякога да я хвана неподготвена или да я объркам, но не се получава - тя се държи все едно всичко е истинско.
Предполагам децата сами се научават кое е истинско и кое измислица, с течение на времето. Яна понякога ми казва - "мамо, това е наужким", ако аз съм се вживяла прекалено много :))). Ние играем с нея когато си измисля разни неща, ядем несъществуващи сандвичи, ходим на несъществуващи места, крием се от несъществуващи вълци.... Но ако започне да прекалява, напр. се сърди, дето сме й настъпили нещо невидимо, гледам да я върна в реалността. Обяснявам, че това не е наистина. Беше си въобразила нещо точно за вълци - около 1 месец не спря да пита къде живеят, къде ходят, дали няма да дойдат. Изтъркаха ми се зъбите да обяснявам, добре че й мина!
Предполагам също, че зависи и от детето, ако родителите мислят, че фантазиите взимат застрашителен обрат или придобиват размери, които пречат на детето, те не бива да се подхранват. Като всяко нещо - едва ли има еднозначен отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

децата ми така като си играят с въображаеми неща и им кажа Това не е самолет а примерно дърво и те ми отговарят Знам бе мамо, ама ние така си играем, взе едно е самолет.
Но има и по особени моменти, които донякъде ме притесняват.
Давид примерно миналия уикенд срещна повече хора от нормалното, на което е свикнал и то българи. Явно това е проблемът, много се натоварва след срещи с българи, не знам защо, датчаните не му влияят така. И после цяла седмица в детската е бил истеричен, хиперактивен, говорил, че в нас живеят много хора и не знам кво още. А тези хора дори не са идвали в нас, навън в парка ги е срещал. Не знам защо така, в БГ не реагираше така на всичките българи покрай него, но тук се впечатлява. Той обича всичко да му е простичко и подредено. В Дания да му се говори на датски, в БГ на български - може да го приеме като правило. Но изключения от правилото го побъркват и разстройват.

По темата - не може да се глобализира дали към въображаемите неща трябва да се отнасяме все едно наистина съществуват или да ги наричаме с истинските имена. Понякога като се отнеса към измисленото като към истинско и децата ми ме гледат все едно им се подигравам и почват да пищят и да ме бият и да ми викат примерно: Мамо, престани, това не е самолет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помня, че като дете имах въображаемо кученце - беличко, с къса козина, мъничко. Хвалех се с него пред другарчетата в детската градина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха ха всяко дете живее в собствен измислен свят подрахнван от приказки, филми и собствено въображение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите