Вчера бяхме в Килифаревския манастир и естествено влязохме в църквата да запалим свещ. На Яна не й е за първи път да влиза в църква, всеки път с интерес разглежда какво има, пали свещичка. Вчера се загледахме по иконите - казвам й коя каква е (до колкото знам). Та се замислих, това всъщност ми е размисъл още от Коледа - вие какво обяснявате на децата си за религията, за празниците, за смисъла им, за светците? И кога започнахте? Обяснили ли сте смисъла на Коледа, от къде идва празника, какво се празнува? Децата как го възприемат?
Аз не съм вярваща християнка, мъж ми също, но бих казала, че имам обща култура по отношение на християнството. Сега се чудя за Яна, вярвам, че всеки сам трябва да си избере в какво да вярва, но пък и нали трябва да се предостави информация за възможностите :)?
Та споделете вашия опит в тази насока

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също се замислям по този въпрос, но засега Ния не приявява никакъв интерес. Единствено преди време се заинтересува защо баща й няма баща (т.е. къде е дядо й, който почина преди много години), обесних и единствено, че е звездичка и е на небето, дотук беше интереса й

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. за часове по религия в училището? В Германия има такива, независимо дали за католици или протестанти. В България преди 44-та също се е провеждал такъв час.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От една страна добре да имат обща култура децата, според мен ако има такива часове трябва да се изучават различните видове религия не само една

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Категорично съм против. Във време, когато е разкодиран целия човешки геном, има пренатална диагностика и национална генетична програма ми изглежда неадекватно да вярваш в непорочното зачатие.
И светът определено не е създаден преди 6000 години. Можеш да бъдеш добър и морален човек без да си религиозен. Религията сковава мисленето. Църквата все още не е заела категорично мнение за абортите, трансплантациите, ин витрото и т.н., а светът се движи с бързи темпове и не може да чака църквата да се накуми.

Нашата бавачка си му разказваше на Алекс за Христос, молеха се, води го няколко пъти на църква. Странно е, че това, което с нея е правил - да се кръсти, да пали свещи, да казва молитва, въобще не му се вижда странно, а на мен ми е супер странно и неестествено. Сякаш, ако не си от малък живял с подобни религиозни символи и ритуали, после по-трудно стават част от духовността ти. Той и сега си затваря очите и продумва нещо, когато говорим за някаква опасност - когато чакахме с дни баща му от Исландия (при вулканичната пепел), при моите конткракции и т.н.
Спомням си, че бавачката в началото беше много притеснена да не я помислим за сектантка. Но аз никога не съм имала нищо против да му разказва за Христос, за Господ, как е заченала Мария, как е родила и т.н. Така или иначе, това са притчи и те са смилаеми и за деца. Въпросът е, че сама едва ли ще се хвана да му разказвам така целенасочено, а винаги ще е случайно - по повод някаква случка, въпрос. А да вярваш в нещо чисто и свято е хубаво...
От друга страна, вярата може да съжителства и без ритуали, така че си е въпрос на избор за вески...

Е, то за тези неща и аз не съм заела категорична позиция, без да имам никакво влияние от Църквата......
За неделното училище също нямам категорично мнение. Не че някъде около нас има. Но напр. леля ми живее в Хисар и там са католици, със силна католическа общност. Към църквата има неделно училище и децата ходят, включително и внуците на леля. Освен това пак от църквата им организират екскурзии, занимания, направиха детска площадка, организират пиеси по Коледа и Великден. Децата там не се мотаят през лятото, постоянно са заети с някаква дейност. Не съм чула от леля ми някакви лоши отзиви, просто църквата на това място допълва родителската грижа и възпитание. Така че в тази насока неделните училища са добри.
Едва ли в днещно време религията може да ограничи някого в България. Едва ли някой ще си отложи развода, защото църквата не го позволява. Всички празнуваме Коледа - на мен ми се иска да е нещо повече от получаване на подаръци и бясно пазаруване. Но пък и наистина непорочното зачатие ми се струва нелепо, както и доста други епизоди от християнството. И какво - да си измисля моя религия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На практика там са църковни училищата. И да искам и да не искам, в клас ще изучават Религия. Записването в училище става и с кръщелно, освен акт за раждане.

Добре, де- часовете по религия не определят начина на мислене на едно поколение- вярата в Бог се изгражда най-вече в семейството. Едно такова занятие в училището е по-скоро за обща култура, тъй като християнството е част от миналото ни, а за много хора е и част от настоящето. Да поясня, че не съм от непоколебимо вярващите, но с респект към едно разбиране за света, което може би наистина съществува и е невидимо за очите.

Новостите в медицината , които църквата оспорва са тръгнали от държави, в които часовете по религия са все още на дневен план и както изглежда не са попречили на развитието на модерната медицина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК, но аз съм против моето дете да изучава Вероучение с молитви и притчи, представени като абсолютната истина. Догмите просто не са истина - нито светът се с сътворил за 6000 години, нито Богородица е заченала непорочно, нито Исус е възкръснал. Нали настава конфликт в познанията? Как да му обясня кое трябва да приеме за истина?
Бих приела за религия да му говори философ, а не богослов, и това да става в светлината на останалите религии, свтовната история и изкуство на една по-голяма възраст в рамките на няколко учебни часа, но казано честно пак ми изглежда излишно затлачване на мозъка.