|
Еми ето, че всичко свърши като един миг и се прибрахме благополучно посред нощите...
Мноооого ми хареса. За втори път излизам до Гърция, и въпреки, че и първият път много ми хареса не знам защо отново тръгнах с леки предубеждения...нищо лично, но явно гърците нещо ме дразнят изначално, иначе не мога да си обясня.... Просто си мисля и се чудя, защо тия гърци са толкова надарени откъм красоти. Имам чувството, че не го заслужават, ама коя съм аз, че да ги съдя..
Пътя до Игуменица не е малко, на отиване почти нищо не видях, но вчера бях втрещена от горите тилилейски през които преминахме.. Чукари, но ужасно красиво и величествено...пътуването през Епир минава и през може би над 50 тунела, и ужасни стръмни урви. Аз, нали имам фобия от височина и ми се привиждаха страшни гледки. От 2-3 години има перфектна магистрала и пътя е доста добър, направо не ми се мисли как са пътували хората дотам преди. Тесни, ужасни завои, като серпентини...видях буквално какво означават усвоени европейски пари.
Фериботът от Игуменица до Корфу е 1.45 минути - изключително приятно пътуване.. Слиза се в столицата Керкира, което впрочем е и гръцкото наименование на острова. Оттам нашето селце беше на около 10 км, но се взима за 30 минути. Хотелът беше до брега, така, че кака ви не пропусна да изплиска морето с телеса цял следобяд. Водичката е просто чудесно перфекциозна, кристално чиста, соленка..брр, лееко хладка, но се търпи, дори на моменти много приятна. С една или две думи красота и ЧИСТОТА! След плажа нашата бойна група тръгна да превзема селцето. И моля ви сме тръгнали в обратната посока. Там, все едно е паднала бомба, избухнала е АЕЦ или все едно виждате декор от филм, където всичко е запуснато и евакуирано от години.. Но пък невероятно и неземно красиво - портокали, лимони, жасмини, петунии, едни червени красоти - бугенвиля или нещо подобно, страхотни заливчета...много яко! Къщите затворени, кръчмите също, направо се бяхме постреснали..Оказа се, че животът е в другата посока!
На следващият ден ходихме до двореца на императрица Елизабет - Сиси, която се е лекувала на острова и е построила дворец, в чест на Ахил. Какво да ви кажа - не бях особено впечатлена. Красиво местенце, с хубави градини, ама неподдържани палми и растителност. Пак явно от мързел, събират пари а нищо не вършат...Имаше кололо 5467 статуи на Ахил. Не лошо място, но не и да загубиш около 3 часа там.. Аз явно съм отвикнала да ходя на организирани екскурзии...ужасно беше това изчакване и тотална дезорганизация..След това отидохме за половин ден в столицата Керкира. Чудно местенце, много красиво, според сестра ми типично южноиталианско със всичките му екстри - тесни улички, проснато пране, красиви фасади невероятна растителност и прекрасен уют. Островът не само, че е най-зеленият, но просто цветята там са на особена почит. Феерияяяяяяя. Най-вълнуващото поне за мен беше пътуването през третия ден до Палеокастрица и Сидари. Палеокастрица се намира от другата страна на острова, откъм Италия, и е безумно красиво място, любимото ми. Манастир на един чукар а отвсякъде изумрудени заливи. Много, много, много красиво. Как да се изразя по-точно? Имаше и плажове от пясък, дори къмпинги. Влюбих се! След това отидохме до най-северната част на острова - до селцето Сидари. Оттам вече започва Адриатическо море. Неземно отново! Известно е с Канал Д-Амур - . Все едно си в синята лагуна. Така им завидях на хората - супер топло, пекат се, плуват в Рая!!! Мъжа ми не издържа и понеже не си беше взел банския от хотела хукна да купува бански и кърпи и през цялото време се беше отдал на спротни занимания.. След това се върнахме пак в столицата за малко и хайде към хотела. На следващия ден, последния се пребихме от път, но поне останахме ок. 4 часа в Солун. И там ми хареса, дори много ми хареса..
Настроението беше на 6, смяла съм се глас.
Въобще, сега съм малко тъжна, че морето не е близо до мен.
И още нещо, просто не мога да си представя какви обстоятелства биха ме накарали да избера българското Черноморие за почивка. Мисля, че не се сещам в момента..
За братята гърци - от пръв поглед не ми направи впечатление да са в криза. Издокарани, по кафетата, с моторчетата, пълни заведения, магазините повечето бачкат до обяд. В хотела беше пълно с техни пенсионери, пътуват си хората..Просто не мисля, че някой трябва да ги жали и поощрява. Големи естети по отношение на външна украса по къщите, но и доста мързеливи. Лично мнение де.
Снимките ще ги пусна при фотото!
Искам пак!
Сетих се и за едни плодчета, които растат само на острова. Никъде другаде не могат да виреят, донесени са от Китай. Jова е техният символ едва ли не - правят сладко, ликьор и ги продават и като сушени плодове. Наричат се KumQuats и са нещо като мини портокалчета.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от dessbess на 27.05.10 21:21.</EM></FONT></P>Редактирано от dessbess на 27.05.10 21:30.
|
[