|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Чуствата на децата ни
|
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
| Публикувано | 31.03.10 09:00 |
|
|
Нашата Яна е в период на ревност - скимти и хленчи когато с баща й се пегръщаме и целуваме, понякога не дава и да седим близо един до друг. Вчера се ядоса на баща си, че бил седнал до мен на дивана и му вика - Махни се, мама не те обича. Питам я - защо не го обичам тати, а тя - "Защото е глупав" . Очевидно беше ядосана. Обясних, че обичам баща й, че обичам и нея, какво означава "глупав" и др. подобни..... Но всъщност въпросът, който ми изниква е как да реагирам в подобни ситуации, да обяснявам ли, да забранявам ли, да наказвам ли, да я карам да се извини.... Как децата изразяват отрицателните си чуства, трябва ли да им позволим да ни казват, че не ни обичат, че сме лоши, че ни мразят (като поотраснат ). и как да реагираме в тези случаи?
За мен си знам отговора (за сега) - не се връзвам като ми е ядосана и ми крещи, че ще ме накаже в моята стая и ще ме напляска по лицето (незнайно защо това й е най-страшната закана, не е удряна по лицето, но видя как една майка ошамари малкото си дете в парка и аз май й обърнах по-голямо внимание от нужното на това....). Чакам я да се успокои и обяснявам, ако трябва, какво се е случило. Опитвам се да я свикна да обяснява за какво точно е ядосана, за да решим проблема. Не се съмнявам, че ще ми се ядосва много пъти, но си мисля, че е добре да изразява гнева си. Ако може без да използва обидни думи, но като тръгне на градина и това ще дойде. И без физически действия - чупене, хвърляне, удряне. С баща й сме на едно мнение в случая - да не й заостряме вниманието върху тези епизоди, а да й помогнем да ги преодолява, въпреки, че ни е неприятно.
Как мислите вие - трябва ли да оставим децата да ни крещят? Трябва ли да ги оставим да си изливат отрицателните емоции, дори ако това става по начин, който не ни харесва? Правите ли го с децата си? И как постъпвате когато децата ви казват лоши неща, но не само за да се правят на интересни? Не става въпрос за привличане на внимание, а когато наистина са ядосани, раздразнени и обидени.
| |
|
Тема
|
Re: Чуствата на децата ни
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 31.03.10 09:21 |
|
|
Много пъти съм си задавала този въпрос. Ния е същата към всеки един опитал се да ме доближи, дори и баща й. Тя може да прегръща всеки, но в моментите на нежност отблъсква баща си и ме гушка с думите "Искам мама само мен да обича". Стотици пъти съм обеснявала, че аз обичам всеки един, но по различен начин, но явно още не го приема главицата й или не иска (което е доста вероятно). От друга страна изявава яростта си на моменти и по други причини. Тя не обича да греши и да е последна, особено в съревнование с други деца. Преди няколко дне, след едномесечно отсъствие в детската отивам да я взема и я виждам рони крокодилски сълзи, а учителката в шах. Питам какво е станало, а тя обеснява, че понеже Ния отсъствала повече от месец свършила предпоследна с упражненията в тетрадката (обикновенно свършва първа) .... няма такава драма, няколко дни беше в "депресия" въпреки обесненията ми.
Най-пресният пример е от снощи, каза дума, която не ми хареса по значение и произнасяне (чута от някое хлапе в детската), питах я какво означава и я поправих как би трябвало да се каже в контекст ... тя побесня, разкрещя се да я оставя намира и се разплака в стаята.
Надявам се да е отново някакъв период в израстването
Hot stuff
| |
|
Тема
|
Re: Чуствата на децата ни
[re: jana]
|
|
| Автор |
нeмиpницa (мама на двама) |
| Публикувано | 31.03.10 09:28 |
|
|
Олеле, не ви завиждам. Никога не съм била със Стефан в такава ситуация. Ники е много по-темпераментен от брат си, ще видим как ще реагирам в бъдеше.
| |
|
Тема
|
Re: Чуствата на децата ни
[re: jana]
|
|
| Автор |
lilka (минаващ) |
| Публикувано | 31.03.10 09:28 |
|
|
И аз мисля че е период. И при нас имаше голяма ревност, придружена с голяма доза нервност. Започнах да я питам "Може ли да гушна тати" тя поглежда начумерено и вика "да ама за малко". След известно време на този ми въпрос отговаряше "не ме питай вече нали сте женени"
За протокола да отбележа, че нямаме брак и думата "женени" е чута или по телевизията или в детската градина.
| |
|
|
|
Искаш да кажеш, че Стефан никога за нищо не се е ядосвал??? Пък аз имам Яна за търпелива и разбрана .....
| |
|
Тема
|
Re: Чуствата на децата ни
[re: lilka]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 31.03.10 09:38 |
|
|
Период е защото това не е характерното държание за нея, тя е толкова отвеяна и толкова над нещата ... точно като баща си
Hot stuff
| |
|
Тема
|
Re: Чуствата на децата ни
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
galia71 (старо куче) |
| Публикувано | 31.03.10 09:52 |
|
|
За ревнсот на децата не мога да говоря много, защото никога не е била силно изразена.
За другото съм доста крайна. Не обичам да викат срещу мен, да ме обиждат, а когато бяха по-малки и да ми посягат. Веднага ги слагам на мястото им и ги изпращам да се ядосват някъде другаде. Ако са посягали съм ги удряла през ръцете. Същото прави и Иво. Миналата седмица Деница беше наказана без скайп, защото си позволи да се разправя заради една забележка. И не и е първи път. Борис ако е ядосан си мърмори, но не си позволява да се разправя. Не мога да позволя да скачат срещу мен, колкото и да са ни ядосани. Все пак ние сме тези, които даваме и правим всичко за тях. Така че ще ни уважават. Истериите някъде другаде.
| |
|
|
|
Ядосвал се е, но и аз като адашката Галя никога няма да позволя да е с/у нас. Не, не е коментирал кой ще гушка и кой не или да вземе да ми се стряска и посяга. Само един път се опита да ми посегне и то видя от приятелче в детската и съжаляваше после. После хич не си е и помислил да го повтори. Яко се ядосва, че нещо не му става...но и бързо му минава, но не е за наша сметка. Но Стефан е много спокойно и послушно дете. Но друга песен ще пея с Ники, отсега мрънка за всяко нещо.
| |
|
Тема
|
Re: Чуствата на децата ни
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
tani4ka (mama na dvama) |
| Публикувано | 31.03.10 10:08 |
|
|
И при нас има такива изблици - и от страна на баткото и от страна на бебка. При нея дори е по-силно изразена ревността. Не дава на никого да ме доближи, камо ли да ме прегърне....
За крещенето и чувствата - сложничко е, не постъпвам еднозначно в ситуациите. Понякога оставям Боби да се накрещи, защото явно има нужда от това. Понякога му се скарвам, но без да повишавам тон. Особено вечер гледам да туширам напрежението, защото той е прекалено уморен и изнервен, осване това не спи следобед в градината. Честно казано не си спомням случай, в който Боби да е бил истински ядосан. Просто той си реагира на момента, минава му, успокоява се и забравя.
Хвърлял е разни неща по нас и по бебка, но сме му обяснили, че не това е начина за решаване на проблемите. Предполагам, че с израстването ще осъзнае нещата и ще се научи да контролира гнева си (не да го потиска).
Засега не ревнува от Албенка, дори напротив - много си играе с нея, дори каза, че през лятото ще ходят двамата при баба и дядо, защото щяло да му е мъчно за нея, което искрено ме трогна.
| |
|
|
|
"Махни се, мама не те обича", "Защото е глупав" ...Сигурно ще ме сметнеш за луда, но такъв речник не се използва у дома...А само да посмее и ще му се види тесен света.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
