Минутка за лаф / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Аз вчера я поразпитах за подробности моята приятелка. Първото, което ми каза е, Нас, ти да си силна и да си уверена в решението. Второ - да се държиш по същия начин, доколкото е възможно, без да прекаляваш с лигавенето, с гушкането и да се мъчиш да компенсираш. За нея това е било най-трудно. Просто се е чувствала виновна, че заради нея детето остава без баща до себе си в ежедневието. Затова ми каза, че психологът, а и после адвокатът за развода, са й били от голяма подкрепа. И трето - да се въоръжиш с търпение, защото децата си го преживяват (говоря за по-малките 3-4-7 годишни). Глезят се повече, тръшкат се, сърдят се повече. Сигурно при всяко дете е по различен начин, но е неприятен период и за тях, а те не могат като нас да се заобиколят с приятелки и работа и да не мислят за това. Така че търпение да си го преболедува. Според мен голямата на Заира си е голямо дете, а Аля е мъничка и освен това е едно дете. Не можеш да очакваш с един ден размишление да й мине, празнотата да се сгъне между тетрадките и учебниците.
И още нещо - пълна искреност. Макар и малка, тя ще разбере, че за това положение има причина и когато й обясняваш, кажи й каква е. При тях е било, че не са се обичали, че са се мъчили заедно и не им е било хубаво, че са страдали и там каквото е било положението. Затова татко отива в неговата къща, мама остава тук до него и така има повече радост и за мама и за тате. И естествено, че ще го обича и пр.
Ситуацията си е сериозна за преглъщане, но не е непреодолима. Много семейства изпадат в такава ситуация и се справят. Така че - смело напред, помощ винаги ще намериш - както от нас, така и професионална, ако усетиш, че имаш нужда от нея.