Никакво връщане ,Нас ,щом не го искаш! Подкрепям Сърфа - категорично и без много подробности за чувства,за отношенията на възрастните.....Малка е още за това и още дъъъълго ще бъде малка ,за да го разбере.Ще свикне да ви вижда по отделно.Може в един момент да реагира зле спрямо единия от вас,но това е само защитна реакция - не трябва много да си го слагаш на сърце.И следи за симптоми на самообвинение.Децата имат склонността да мислят,че те са лоши и затова родителите се разделят.
И още нещо - не бих й казала предварително.Бих оставила разговора за когато раздялата стане факт.Иначе е някак мъчително според мен.
А вие всъщност не сте ли разделени вече? С такова впечатление съм останала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Официално сме разделени, но живеем все още заедно. На мен ми предстои командировка за дълъг период от време и го оставих да живее с нас да не дава излишни пари за квартира. Но септември като се върна - вече трява да се изнесъл......
Ще помисля върху варианта да и кажа в последния момент, тъкмо ще е свикнала да сме разделени....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз мисля, че е рано да й обясняваш половин година по-рано.
Чакай, когато му дойде времето ще намериш точните думи,Насе.Далеч съм от мисълта да ти пожелавам, че нещо може да се промени дотогава...но нищо не се знае.....има половин година до септември.
Моя приятелка изрита буквално мъжа си, когато сина й беше на 3.6. Много леко го прие, обясни му, че тати ще живее в др къща, за да не закъснява за работа. Сега е на почти 8 и отдавна е свикнал с положението....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подкрепям стратегията на Сърфчето! Или поне това е което ние мислим да направим - ние ще живеем тук, тати там и това е. Без излишно драматизиране. Вярно, Тоби е по-малък и говори по-малко, т.е. няма мегдан за задаване на много въпроси, но мисля, че това наистина е правилната тактика.

Благодаря ви момичета, мисля го половин година по-рано, защото от май като забегна, та чак септември се връщам. Аля ще е един или два месеца при мен и после тъкмо ще си я взема и трябва да и стоваря и това чудо на главата....затова ми е притеснено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чиста математика е Деска, не се ядосвай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят искрен и изстрадан съвет е - ТИ самата да НЕ се колебаеш относно РЕШЕНИЕТО си, да знаеш вътрешно, че това е ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНОТО ЗА ВСИЧКИ ВИ, и някакси да й ПРЕДАДЕШ тази своя увереност на нея - помагат интонацията, погледите, жестовете, всичките НЕТЕЛЕСНИ сигнали, които излъчваш към нея.

Нас, ние наскоро бяхме разделени с мъжа ми (всички тук знаете това), и макар че беше закратко (аз обаче мислех, че ще е задълго или дори завинаги!), само за месец, ми се наложи да обясня на Алекс, че с баща му вече няма да живеем заедно. Не ми беше лесно, но честно казано, не се оказа и трудно. Може би и от самото дете си зависи! Освен това аз лично НЕ желаех тази раздяла, тя ми беше натрапена от съпруга ми, както и да е - минало, заминало. Въпросът е в това, че му казах ИСТИНАТА.

Някакси като пред СВЪРШЕН ФАКТ го поставих: "Така стоят нещата, маме. Така сме решили с баща ти. Всичко ще бъде наред, ще видиш. И двамата много те обичаме и ще продължим да се грижим за теб и да те виждаме често. Ти нямаш никаква вина за случващото се! Аз винаги ще съм ти майка, баща ти винаги ще ти е татко. Няма да живеем заедно, за да не се караме непрекъснато. Иначе много се дразним един друг и не сме щастливи."

Алекс прие нещата завидно спокойно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vihrogonche на 23.02.10 17:11.