От петък съм в един такъв размисъл, провокиран от темата на Насинда. Не писах в нея, защото леко се подтиснах - правя всичко възможно, за да превърна детето си в "кисела краставичка". Не че ми трябва да го прочета черно на бяло - от известно време се усещам, че нещата с Яна не се развиват в правилната (и желана от мен) посока. На теория всичко ми е ясно - тя се стреми към независимост, преминава през период на отрицание, не трябва да я насилвам за неща, които не иска да прави, не е моя собственост. Обаче - има неща, които все пак трябва да прави. Нормални, ежедневни - да се облече сутрин, да се измие, да си сложи яке и обувки, ако навън вали..... Не ми се иска да го казвам, но още е малка, за да има правилна преценка за някои неща, а и живеем заедно, редно е да се съобразява и с нашите нужди. Но - от седмица и нещо всичко се превръща в безкрайни уговаряния, спорове, отрицания. Честно - не мога да споря до безкрай да си облече пижамата, след това да скача в чувала, след това колко и кои книжки да прочетем... Не е нормално всяко малко нещо да се превръща в битка. Започвам да крещя и всичко отива по дяволите......
Та въпросът ме е - как, с кави тактики и методи, карате децата ви да "слушат", да изпълняват някакви нормални неща? Ка избягвате, и дали успявате да избегнете, битките с децата? Колко търпелив трябва да бъде човек? И аз ли съм най-неврозната майка? Предполагам Яна ми е напипала бутона и сега се забавлява да го натиска - на теория, както казах, ми е ясно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само да те успокоя, че това отново е период. Досега настроенията на Ния са се сменили ... не мога да броя дотолкова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен да те успокоя, че всичко е просто един период - ама дълъг период, не знам какво друго да ти кажа. И аз неведнъж съм се чувствала като теб... Но каквото и да правя един път дава резултат, друг път - не. Чак сега мога да кажа, че с каката - на почти 7г., се разбирам идеално - слуша, разбира, реагира адекватно, дори помага. Навремето и тя си мина по тоя път, сега малката върви по него... Беше едно малко, послушно топче и изведнъж стана непослушно човече. Надявам се след 2-3 години и за нея да говоря като за кака й. Но дотогава - нервичките ми да са здрави! Просто ежедневието ни е едно такова стресово и забързано, че и да искам от все сърце винаги да съм спокойна, просто не става. Ще съм благодарна, ако някой даде универсален подход и съвет, но честно казано се съмнявам, че има такъв - децата са толкова различни, ние също.


Габриела 2002
Доротея 2005

Ок, за това е период, за другото е период, за третото също. Само че, аз виждам ежедневно деца на по 7-8 години на улицата, които /да ме извиняват/ ама с кеф да нашамариш. Та моето притеснение е: Дали, докато чакаме периодите да минат няма да пропуснем момента да направим от децата си хора?! Най-много от всичко НЕ ИСКАМ детето ми да стане келеш, който в последствие ни се води, ни се кара! И Декс, да те успокоя, не си ти най-неврозната майка-можеш и мен да включиш в това число. Но всичко това, което те измъчва теб, тормози и мен от няколко седмици насам. Полагаме такива усилия да говорим, да обясняваме и в един момент имам чуството, че детето ми просто си проси кавгата, че ако не му се навикам, изобщо не ме чува!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо в никакъв случай това, че детето е в период не означава, че му се позволява всичко да прави ако е в критичните си фази. Има граници, които не се преминават по никакъв повод. Само, че когато детето е в кофти фаза нещата границите се налагат по-трудно, било то с повее нерви, с шляпане по дупето, с наказание и т.н. (всяка майка си има методи). Хубавото е, че децата в един момент свикват с тези граници и кат опо-големи в лошите си периоди не се опитват така очевидно да ги преминават ... т.е. став амалко по-лесно контролируемо детето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уговарям и проявявам търпение и зачитане на времето и заниманията на детето до определен момент. След като изтече времето, което те са си определили за нещо, което трябва да направят, ставам безкомпромисна. Карам се понякога, наказвам с неизлизане, негледане на детски и каквото се сетя, че към момента ще има ефект. От два дена казвам на Борис, че трябва да си събере разпиляните неща – монополито, няколко комплекта Лего разпиляни тук и там, моторчета. Отговорът е после, след незнам си какво. Нещата преминаха границата, когато едни карти ги 'прибра' на 10см от първоначалното им място. Хванах ги и ги изхвърлих. След което го пратих да си изхвърли някакви боклуци. Видя си картите и рев в кухнята, но не смее да дойде да ми реве на мен. След определено време му позволих да си ги извади от боклука и го предопредих. До вечерта кажех ли нещо да се оправи беше оправяно на минутата.

Понякога съм по-крайна, но имам доста впечатления за деца около мен, че това с безкрайните уговорки и обяснения не винаги е най-доброто. Действам и според ситуацията.

Както някой по-горе каза не искам децата ми да бъдат бъдещи келеши и трябва да знаят, че има неща които трябва да правят независимо дали им харесва или не. Не искам от тях безропотно подчинение, но това е начин да се приучат на ред и огранизираност и мисля, че в бъдеще много би им помогнало. Една позната ми казваше (вече семейна с дете) – 'Мен никога нищо не са ме карали да правя като малка и нямам навици да се справям с тези елементарните ежедневни неща и това много ми пречи'

като прочетох заглавието на темата първата реакция на отговор беше:като слушаме децата си. Продиктувано е от реакцията на сина на моята приятелка...той ни се води ни се кара и хич не слуша майка си. Мъжа ми онзи ден го е попитал защо не слуша майка си..детето отговорило: Ами и тя не ме слуша!
Искам да ти кажа, че не съм майка за пример и не само ти си изнервена. твърдо вярвам, че понякога съвсем нарочно правят някои забранени неща, за да изпробват докъде са им границите. Аз също избухвам, вчера направих на 2 стотинки Ели, исках да напиша за какво, но пък не си спомням

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да се включа и аз по темата си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бая мислех да пиша в темата на Насинда, че това, което изкопа от бгмамата и мен доста ме подтисна. Ама рекох да си замълча за пръв път и аз в живота си да съм като ората и да си трайкам. Ама щом си отворила темата и питаш тъкмо ми даваш повод да си го кажа.
Мисля, че децата просто са ни набарали цаката и ни работят. Доказателство за това е, че при други хора са показали, че могат да бъдат доста по послушни, хем и да са щастливи и всичко да е наред. Направо да си дам децата друг да ми ги гледа и така на всички ще ни е добре. Така излиза.
При мен обясненията почти не помагат щото никой не ги слуша. Не съм се съвсем отказала и още си мелям и гърло ме боли постоянно. Но лека полека почвам несъзнателно да си спестявам гърлобола и късането на нерви като дискутирам все по малко. Видя ли че някой се инати ако не съм в настроение да се обяснявам хич не се и пробвам. Насила действам. Добро лошо това е. Помага повече от обяснения в някои случаи. Поне при моите деца. Убедих се, че няма да са като другите около тях. По природа са си по гласовити, ревливи, нервни, емоционални. И аз съм по емоционална от хората около мен.
Най тъпото е да се сравняваш с другите и да се упрекваш, че не можеш да бъдеш като тях. Щото така или иначе няма да станеш, само ще си късаш нервите. Всеки си има своите предимства пред останалите и по добре да се концентрира да развие това, което може, а не да се мъчи да променя това, което не може.
В крайна сметка колкото и да е спокоен човек, когато се намира под влияние на дразнещи фактори все някак си ще му се отразят и в един момент ще отреагира. Изобщо не желая да се чувствам виновна, че избухвам пред децата си. Кой зне някой спокоен по природа как би реагирал. Изобщо дали такъв спокоен човек е в състояние да бъде майка на моите деца. Не е ясно какви ще са последствията за него и децата. За мен е важното, че за сега се справям някак си, децата ми ме обичат каквато съм и то прекалено много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с дъвките и ние сме го минали и не само с тях ... при Ния минава номера, че с мръсни ръце като си бърка в устата в нея попадат мръсни буби (бактерии) ... и после я корем я нещо друго ще я боли или пък самите "гадинки" попадат в устата и оттам по зъбките, а тя е ходила в кабинетите на бабите си и знае много добре машинката как работи там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите