|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
|
|
|
Какви квадратчета и чертички, девойки мили?! Нашите хлапета не са ли на по 3 години?! Аз се мъча Дани с триста зора да го накарам да оцветява без да излиза от очертанията, за друго не смея и да мечтая!
Мими, Ния наистина много е пораснала - той и Дани е 100 см, но е едва 13 килца диването Всички панталони му падат.
Дес, ти колко пъти ще искаш позволение да пишеш в тая тема?! Само питаш и никаква те няма...
А за говорните бисери - няма нещо, което да ме разсмива толкова спонтанно и искрено, като умнотийките, дето ръсят...Дани много бърка миналото време на глаголите - например: гълъбите елаха /дойдоха/, аз спих дълбоко /спах/, и в последно време любимото му изречение като му дам зор за нещо е: "Не може всичко да стане на секундата!" и "справих се съвсем сам! Браво на това момче" Съответно ако някой за нещо е виновен, то това е само и единствено Мама Зайка и търпи здрава критика от него, при която вече падам от смях!
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Като каза Мама Зайка - вчера й обличам пижамата, тя се мята по леглото, върти се и ме нервира страшно. Плеснах я по голото краче и естествено веднага се намуси (незнайно как не се разрева....) Обяснявам защо съм я плеснала и й викам - какво има сега, сърдита ли си? А тя - сърдита съм на мечо, той е виновен, че не се обличам, ще го накажа и ще го плесна . Хем се бях нервирала, хем се разхилих и пак се развали дисциплината .
| |
|
|
|
Е добре де.....пиша...
Анюта не е мерена на ръст от зимата, но според мен има метър, там някъде. Откакто извадихме сливицата взе че прояде и вече кръжи ок 16 килца, но въпреки това излежда атлетична.
За кръгчета и квадратчета, не съм я пробвала, но брои, знае почти всички букви, за оцветяването...ужасно изглежда, но учителките в детската ми казаха, че чак към средата на втора група започвали да умеят...
Откато след градина излизаме навън...се върна моето палаво момиче. По градинките само моя глас се чува! Прави ми на пук, върти очите на 24 и си умира от кеф да ме предизвиква да й се развикам или подгоня...щура работа отвсякъде...
Утре имат тържество в детската, по случай Пролетта. Големи вълнеия са, ама май това се отнася за мен де...До онзи ден повтаряше, че ще е пеперуда, а от вчера твърди, че ще е кокиче!!!!!. Според мен утре на място ще се разбере... Мами, я кажете, трябва ли да нося цветя на учителките утре?
За бисери...пълно е, но в момента не се сещам , освен любимите ми: Като й кажа Пази се, тя отговаря ""пъзъ се", госпожа е "поспожа" и поличка е "количка". Доста ревнува от куклите с които си играе с баща си. Не на глас, а действа - ритане, хапане, дори го беше ритнала по слабото му място една вечер...Не знам, ако вземе, че стане чудо и я направим кака какво ще правиме..като започнем да я дразним и се целуваме, ни вика "стига сте се цунали" и се смее с глас. Забелязвам, че започва да кокетничи, и то точно с момченцата. То са едни усукваници на устата, едни погледи, едни врътки в кръста...страшно ми е смешна. Ако е вярно, че стрелците са големи любовчии...то работата е ясна отсега.
| |
|
Тема
|
 Re: Дребните на 2007-ма....
[re: dessbess]
|
|
| Автор |
tswete (Алекс на 5 г.) |
| Публикувано | 30.03.10 16:12 |
|
|
В нашата градина най-често носят почерпки за децата - бонбони или нещо друго. Други майки носят букети за учителките. Аз съм носила досега само почерпка. Все не остава време за цветя, а и последно на 8ми март Алекс подаряваше, та затова пропуснах сега на празника на Благовещение.
Чета и се забавлявам с приказките на "дребните". Припомням си, че Алекс вече ясно си говори. Та, записвайте си ги тия смехории, защото са много чаровни и ние, и децата после се забавляваме като им ги четем, а и се забравя.
А за чертички - дано успеете. Алекс и досега не може да оцветява, без да излиза. Доста е нетърпелив, а вече е на почти 6 години. Но не съм се притеснила много. Ще му текне и на него някой ден. Сега му е време за игра...
| |
|
Тема
|
Re: Дребните на 2007-ма....
[re: tswete]
|
|
| Автор |
anamari (пристрастен) |
| Публикувано | 30.03.10 22:15 |
|
|
И Тони нищо не може-едва успява криво кръгче да направи. Иначе, от яслата ни дават всяка седмица разни творения-повечето апликации, ама дребните май само натискат с пръстчета да се залепят картинките.
Тони много порастна на височина-към 105 е и тежи 18 кг. Но си похапва и доста, де.
Готвят и при нас пролетно тържество, сестрите непрекъснато ме карат да го убедя да участва, но той не искал да си отвори устата на репетициите и това си е. Щял да пее, когато сме дошли да го снимаме, иначе-не. А в къще пее страхотни песнички.
Аз нося винаги цвета на годишните тържества-по едно цвете, не букети. Ама тая година ще се озоря-две тържества, плюс две сбогувания с госпожите-Ани приключва с градината, Тони с яслата.
Редактирано от anamari на 30.03.10 22:17.
| |
|
Тема
|
Re: Дребните на 2007-ма....
[re: anamari]
|
|
| Автор |
*margo* (мама на двама) |
| Публикувано | 30.03.10 22:37 |
|
|
Хайде и аз (най-после) да се появя. Напоследък не ми остава време да дишам, но ще дойде и моят ред някога.
Записах какат в първи клас, днес бях на родителска (Свети и Саши се гледаха сами в къщи за час и половина - УЖАС, ако ме надушат властите ще ми ги вземат), и ние като Анамари ще се сбогуваме с детска градина и ясла наесен. На лелите в яслата (те са гледали и двете деца от съвсем малки) шия по едно гобленче - малкичко, но от сърце - направила съм дветете - сега имам още две. С градината ще е с китка - скромно и не чак толкова от сърце, че много станаха там проблемите, но важното е, че е към края си.
Саши не пише нищо особено - иначе много драска и навсякъде - не остана ненадраскано място. 14.400 кг е и 96 см. Говори много, бисери безброй, но все още не говори добре (има си свой бебешки акцент), много е свит и плашлив, за участие в тържества и дума да няма, изобщо щом има хора - него по-добре да го скрием. Все е гушнат в мен, все има от какво да го е страх - от басейн, от шейна, от кукления театър, от РД в детските центрове, от гости в къщи, от ходене на гости - дай му да седи сам в някой ъгъл и да драска, да си играе кротичко или просто да си пее "мама ми, купи нес..." (НО САМ, БЕЗ ДОРИ СЛЕДИ ОТ ПУБЛИКА).
| |
|
|
|
Здравейте, момичета!
Пак реших да изровя темичката от архивите, за да се оплача . Не знам как е при вас, но Яна май започна втори бебешки пубертет. От едно известно време се улавям, че само крещя и всяка втора дума ми е "не" . Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че днес вече ще съм по-спокойна и няма да викам. Но не ми се получава.... Тя постоянно иска нещо - колкото и да съм решила да не я ограничавам, все има неща, които не са позволени. И се започва - "защоооо, мамооо, искааам...", следва хленчене и аз полудявам . Или я викам за нещо, тя се прави, че не чува - точно сега е решила да свърши всички нейни работи, да си поиграе с нещо, да иде до някъде. Разбирам, че нейните неща са й по-важни от моите, но понякога трябва да свършим и нещо заедно - напр. да се приберем от разходка, или да вечеряме, да лягаме да спим.... А като се започнат безкрайните преговори и пазарлъци и съвсем полудявам. Започвам да викам, тя да плаче и наглед съвсем безобидна ситуация излиза от контрол. Мисля си, че е дошъл краят на либерализма в нашето семейство и трябва да съм по-строга, да й покажа кой командва. Вчера почти ме разплака - седи си в нейната стая и я чувам как се кара на една кукла - все едно чух себе си от страни, същите думи, крясаци, поучения . Стана ми ужасно гадно, отидох да я гушна, да поседя с нея, да си поиграем. Мисля си, че й липсва внимание, напоследък все не ми достига време да си поиграем без да я поучавам и навиквам, все съм изморена и не ми се слуша вечното й бърборене. Снощи нещо мрънкаше, ама много мрънкаше - баща й взе кубчетата и отидоха да строят кули - веднага се промени детето, и мрънкането спря, и тя се развесели, и като й казахме да идва за вечеря, веднага дойде. Ще пробвам пак да съм по-търпелива и да не съм вено заета, та да видим дали нещо ще се промени. Но определено вечното крещене не ми е по вкуса....
Вашите дечица как са? Аз идруг път съм се оплаквала, защото Яна по принцип е много разбрана, но като я хванат дяволите и е ужас... Период е, дано отмине по-бързо, че не вървим на добре !
| |
|
Тема
|
Re: Дребните на 2007-ма....
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
flor4eee (старо куче) |
| Публикувано | 25.05.10 15:11 |
|
|
Декстър, какво да ти кажа... повечко търпение, повечко внимание, щом смяташ, че й липсва и може би наистина малко повечко строгост - все неща, до които ти сама си стигнала.
Тоби също си има такива моменти, периоди не, но моменти, сякаш е на настроения (казват, типично било за Рачетата). И ние имаме проблеми с прибирането от разходка, с преобличането сутрин и вечер и пр. В общи линии успяваме да се договорим тихо и кротко. Обикновено ако му кажа хайде да се прибираме, ще ми каже, че не иска. Тогава му казвам, че може да поиграе още 5 мин., но при условие, че след това се прибираме без мрънкане и сърдене и че ще е много послушно момче... и той се съгласява. Ако и след като минат 5-ти минутки продължава да се сърди, му обяснявам, че сме се разбрали, че той се е съгласил, обещал и т.н. Ако и тогава не иска, обяснявам, че послушните деца така не се държат (на него му действа много мотивиращо да се държи като голямо послушно дете). Ако и тогава не се навие, вече заплашвам с наказание. Много рядко се стига до наказание обаче. С обличането същата работа. Вечер не е такъв проблем, пък и вечер за никъде не бързаме, но сутрин му е голям зор да се приготви за ясла, още повече, че е сънен. Обикновено прави фасони като тръгна да го приобличам, питам го искаш ли да си полежиш още една минутка (сутрин 5 мин. не мога да му отпусна) и така.
Гледам да не викам, в общи линии повишавам глас само ако съм обяснила нещо 10 пъти, сигурна съм, че ме е разбрал и въпреки това не слуша. Като променя интонацията веднага му действа - скрива се някъде и нацупва устнички... много жалка картинка, но му казвам, че няма право да се сърди, при положение, че толкова много път съм му обяснила.
| |
|
Тема
|
Re: Дребните на 2007-ма....
[re: flor4eee]
|
|
| Автор |
dessbess (стар клубар) |
| Публикувано | 27.05.10 16:09 |
|
|
Декс, поуспокоих се...
Според мен и със строгост не става. Аз като реша да съм строга в нас заприличва на казармата, но файда няма особена...
Не знам какъв е този пубертет, но се усещам , че от две години следва период след период. Я съм се оплакала от нещо и ми казват: "Период е, ще отмине"....
Ани редува дни на спокойствие с ужасни дни. По време на вторите дори вода иска с рев.
А как истеричничи пред децата, буквално срам ме хваща и от хората а и от чувството на вина, защото виждам себе си.
Съвет не давам, просто не знам какъв...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
| 
|
|
