|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|
Мерси за мненията!!!
Ще продължа да се пробвам. Дано да има успех с тея пюрета!!
Незнам за рано - педиатъра каза да почваме да захранваме по малко.
| |
|
|
|
Най- важното е да запазиш положителното и активно отношение на детето към храната.
Щом не иска зеленчуково пюре- спираш да настояваш, иначе рискуваш в най- лошия случай да превърнеш храненето на детето идните 6-8 години в ад и за двама ви.
Започни да го взимаш в тебе или в шезлонг с видимост към тебе всеки път когато ти се храниш, нека вижда че това е едно много важно и приятно занимание.
Ако детето не проявява никакво желание да опита от храната ти след като повече от седмица те хледа как си похапваш- значи просто още му е раничко /при децата седмица- 10 дни си е огромен период от време/
Започни да му даваш мъъънички парченца от това което ти ядеш ако става за него, ако не- имай под- ръка от това което си намислила да го захранваш и му дай от него сякаш е това което ти ядеш и то когато ти ядеш.
Най- добре е изобщо да не му предлагаш храна, а да чакаш да проаяви интерес докато те гледа, ама за тази цел наистина трябав да те е с всеки който яде и то на всяко хранене.
Баткото стана злояд, направих си изводите, сега малкото е като прахосмукачка, и то смея да твърдя защото се продържам към горните принципи.
НИКОГА нищо не съм го карала да яде. Кърмех го и похапвах пред него вкл и бебешките пюрета, докато не започна да си иска и да смята че е мноого важно и той да се набута в тази дейност. Подражание му е майката.
Толкова сме се побъркали че си храним децата със "специални", отделни храни на отделни "спициални" столчета в спициални купички съсъ спнициални лъжици, в сипциално време, почти никога когато ние самите ядем нормална храна в нормално време с нормални прибори...
децата не искат тези специални неща, те искат само да ни подражават... а ние ги лишаваме от тази възможност със тези си "СПИЦИАЛНИ" грижи . това важи в неай- голяма степен за храненето, там са най- ощетени всъщност откъм личен пример.
Както и да е
надявам се да ме разбереш правилно, нищо че съм\станала голяма бунтарка на темата... затова пък малкия се храни сам от 9-10 месечен, включително с лъжица, от 18 месечен успешно ползва и вилица и няма такова нещо което да не яде- при това с удоволствие, включително грозде от чепка, цяла ябълка суров домат, даже пресен лук. За месото изобщо не споменавам, защото това му е любимата част от яденето.
пупу да не му е уруки.
Откакто може да ходи, и да вижда каканво има на масата не го и карам да яде в определено време. Ако някой седне на масата той е първи с него да опита да похапне. Ако не се очаква да има скоро такъв /аз често пъти не обядвам / показвам какво слагам на масата и човека идва да провери... ако е гладен яде, ако не е - знае че там има нещо и като огладнее сам отива да проучи какаво може да се похапне.
Знам че е малко революционно за обичайните методи за гледане на дете, но обичайните методи за хранене на дете обслужват главно успокояването на съвестта и майчимския инстинкт на майката, а не реалните потребности на детето. мама да е спокойна че бебо е ял... това се оказва на първо място... и то по начин който може да е много в ущърб на бебо в дългосрочен план...
| |
|
|
|
Подкрепям..
И аз почнах да захранвам Александър, като го видях,че преглъща докато ние се храним..и посяга..
Успех в захранването..
Децата се развиват различно..няма за къде да бързате..
И..наистина подражанието е много важно..
"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
[