А ако играчката му дава само престиж в очите на приятелите, тогава какво? Да я позволим ли? Или ако се е стигнало до там, че самочуствието на детето ни да зависи от вещите които има - тогава какво? Май тогава битката вече е изгубена...... За себе си пак опирам до въпроса - как да си науча детето да има самочуствие заради себе си, а не заради нещата, които притежава?
Лично аз обичам нещата ми да са красиви и качествени, затова си ги купувам скъпи (в рамките на разумното и на бюджета ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

ако детето наистина успее да събере пари, без да ощетява останалите членове на семейството - защо да не си купи каквото иска?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз винаги съм се опитвала да възпитам децата ми да са скромни и да не се хвалят наляво и надясно за каквото и да е било. Това не е може би най-правилния подход, но така самата аз съм възпитана. Та Дени винаги може би малко се е подценявала заради това, но пък аз постоянно съм и повтаряла, че важно е какво успява да направи сама и какво знае и може, а не какво притежава и че тя самата има достаъчно хубави неща, кои по-скъпи, кои не. С нея засега нещата с под контрол. Когато преценя, че за нещо, което е искала е дошло времето и се купува. Тя също си събира пари и си купува разни неща, но винаги първо ги съгласува с мен.
Малкият обаче е по-разглезен. Даже ми е казвал-"Ти пък нищо не ми купуваш". Говорим за дребни играчки-например моторчета, но държа винаги да има причина това нещо да се купи-било награда за нещо или с уговорката, че ще се лиши от други и така

Иначе за играчки също съм на мнение да се купуват качествени, а книги никога не казвам не може.

Момичета, цял следобед си разсъждавам по темата..и..пак стигам до .."Дупе знае две и двеста"..
Тия 1000+ лв за моите и за това дете не са едно и също.. Точно както за мен и за родителите на това дете Тойота Ярис не е едно и също..
..
Мисля си..ако едно дете от малко е свикнало да вижда такива предмети около себе си..Да притежава всичко последен модел..( и родителите му също),..ако чува непрекъснато, как "този компютър дето го купихме за Нова година, трябва да го сменим преди лятната ваканция, защото..вече е излязал следващия модел.." то... какво да иска да си купи?
..
И също..дете, което разполага на 10г със собствени 500лв..най-вероятно на 18 ще разполага със собствени 10 000лв.. поне..
..
Мислех си и какво развива айфона. Ами..развива основно снобщина. Но ако си я имаш генетично и тя се подхранва всеки ден...- просто я подхранва..
На моя син му подарих мобилен телефон, като тръгна на училище. Най-евтиния модел на Нокия, за да имам връзка с него..
Тази година баща му реши да купи нов..Много не разбрах каква е идеята - "стария" е само на 3г и върши чудесна работа все още.. Детето обаче много се зарадва..Особено заради новите игри и заради това, че има радио..(не, че не е слушал радио до сега на касетофона си..)
Изобщо...според мен проблема идва до голяма степен от факта, че има много изкушения сега. И тези изкушения са повече за нашето поколение, отколкото за децата (те може и да не ги забелязват, ако ние не фокусираме вниманието си върху тях), но...нашето поколение е било лишавано от много лъскави неща и сега просто ..очите ни са "гладни"..
...
В този смисъл..ми е малко мъчно за децата. Толкова са презадоволени, че просто няма нещо, което да ги зарадва..Родителите вдигат "мизата" все повече и..накрая..ефекта е отчайващ..- стигат точно до двете дози..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата на тези години все още не си определят самочувствието от вещи..
Макар, че..може би е начало на периода..
Все пак..тръгнат ли на училище, децата имат нужда от самочувствие за да се впишат в групата на останалите. Ако нямат..може да имат много самотно и нещастно детство.
За съжаление знанията и уменията, които би трябвало да са качествата носещи най-много самочувствие не са особено ценени и децата, които знаят и могат..обикновено са обект на подигравки от съучениците си, ако са просто знаещи и можещи и нямат с какво друго да впечатлят останалите..
Та...имаме и проблем в обществото..който носи голям проблем на децата..
А за много от родителите е трудно да отделят ВНИМАНИЕ на децата си- това, от което те действително имат нужда на тази възраст и им е много по-лесно да отделят ПАРИ..колкото е нужно за да компенсират..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Умишлено не чета другите мнения, първо ще споделя - после ще видя какво мислят останалите майки.
И така за мен средния път е да не се натрупват такива суми за лични пари на детето - в къщи няма мои, на съпруга ми или на децата пари, все едно кой и за какво ги е дал.
Имат касичка (двамата обща). Там освен, че събират монети по левче, събираме и парите от баба и дядо и други роднини, давани по поводи, от феята на зъбките и т.н. НО ... Всяко събиране има срок - като наближи РД на Свети - всички събрани пари се харчат за купона и в градината и детския център (ако се налага доплащаме). И пак започва събирането - от април до морето - колкото толкова - това е лимитът им за всякакви дивотии на почивката. Сега "трупаме" за РД на Саши - схемата е същата, но само в яслите (скромно, но то пък от юли до септември и не могат много да съберат).
В магазина се купува по нещо на всяко влизане (още се боря с това, но ако нямам пари им се разминава все пак понякога), но и там има ограничение - само по едно нещо (изборът на нещото е техен). Свикнали са да чуват думата НЕ, когато става дума за покупки. Обяснявам, че за всяко нещо си има възраст.
Каката поиска часовник, купихме един (много китайски), тя го счупи бързо бързо. Това лято пак започна с часовника и се научи да го познава (макар, че го обещахме за първи клас) - е като награда, че го познава - пак купихме - малко по-читав.
Сега сме на вълна мобилен телефон - и знае, че ще и дам моя, когато тръгне в първи клас, или ще и купим, но без камера и други такива - а само да се обажда, това все пак е телефон.
Иначе досега е искала поне 5 пъти лаптоп (ама истински и само за нея) и стигна до извода, че ще и купим като стане в осми клас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щурчо, Щурчо, ако знаеш аз колко "деца" на по 40 почти познавам....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Марго страхотен модел сте създали за парите, мисля, че е мн. правилен и възпитателен... веднага го копирам откъм обща касичка за двете пикли...

иначе честно си признавам у нас аз си имам фонд "и аз съм човек", никой не го знае дори, рядко го ползвам, но знам, че ако нещо изскочи, просто го има и това ми дава спокойствие... иначе другите пари са общи то е ясно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас все още не се обръща внимание на парите и това, каква сила могат да имат... малката всеки месец получава рента от дядо си...Взех, че поумнях,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как може едно дете на 10 да събере 500 лв. Кой му е дал толкова пари, щото е ясно, че не си ги е изкарало само. На моите деца до сега никой не им е давал пари за нищо. Само подаръци получават. Само веднъж една баба даде пари на Давид вместо подарък за рожден ден че не може да ходи и не може да иде да купи. Каза да му купим обувки и му купихме. Верно, моите деца са малки. Ама пък и 10 год дете не е кой знае колко голямо. Явно родителите редовно са му давали парички и то не малко. Имат пари, да си ги харчат както намерят за добре. Не е моя работа да казвам кой как да си харчи парите. Пък и парите са си на детето, само си ги е събрало доколкото разбрах, а не е родителите да са му ги събирали. Това защо да не си купи квото си иска за тях. Особено ако се е лишавало от много неща за да ги събере. Ако съм дала сама пари в ръцете на детето ми кви претенции мога да имам как да ги използва. Но конкретно за 10 годишно дете, не бих дала (в случай че не си е събрало негови) 500 лв за такава играчка. Още не може да пази, я ще я строш, я загуби... За 18 рожден ден, виж може. Мобилен телефон задължително обаче бих дала на детето си. Но ще е някой евтин за да не ме е яд като го загуби или му го откраднат или счупи или...
Аз лично за сега не давам пари на Давид и съответно няма и касичка. Кога ще почна да му давам не знам, зависи от него самия и от много други фактори. Ама особено с тази датска практиката децата да си носят храна от вкъщи, а не да им се дават пари да си купуват закуски.... бая време ще си изкара без лични финанси. Като цяло за мен не е добре да се дават пари на дете. Ако иска нещо го иска от мен и аз преценявам дали ще се купи. Принципно съм ЗА скъпите играчки. Но моите не могат да пазят не могат да пазят все още, не ги ползват по предназначение за сега, само хи хвърлят и ги трошат, нищо здраво не е останало. Та това е една от причините да не им подарявам скъпи играчки. Дори ме е яд другите като им подаряват скъпи такива, защото рядко оцеляват повече от 1 ден.
Но за Лего примерно съм съгласна. То тук други конструктори и няма де, Лего си е датско по начало. Ама съм пробвала конструктори от БГ, явно евтини и за нищо не стават. Така че конкретно за Лего съм ЗА. А и то не се троши квото и да го правиш. И децата наистина много го харесват. Определено съм забелязала, че с качествени играчки, направени с акъл децата ми си играят повече отколкото с разни евтини боклуци. Тях ги трошат за отрицателно време щото са и чупливи на вс отгоре.
Лично аз не съм от типа хора, които си купуват всяка евтиния само щото е евтина или намалена, без да мислят дали ще им трябва. Купувам само това, което ми е нужно и ми харесва. Готова съм да дам много пари за нещо, което искам много. Примерно напоследък съм си навила на главата, че искам къща. Но примерно комшийската и без пари да ми я дават няма да я взема, защото си знам точно каква къща искам и всъщност искам да си я построя сама. Ако това е невъзможно ще си карам без къща, но няма да направя компромис с кво да е. Така че принципно съм за скъпите и качествени неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите