|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Отживелица ли е бракът?
|
|
| Автор |
krisi_mi (НОВОБРАНКА) |
| Публикувано | 08.07.09 16:45 |
|
|
Здравейте всички омъжени и неомъжени мами.От известно време аз и мъжът с когото живея на семейни начала се питаме да сключим ли брак или не?!Решихме да имаме дете и живот и здраве януари ще сме трима,но дали с брак или не?!КАква е разликата?Променят ли се хората след подписа?Винаги съм мислела че няма да се омъжа,но сега когато е на път едно малко човече почнах да се замислям,дали няма да е по добре за него, ако татко му не е просто "мъжа с когото живея", а мой съпруг.Страх ме е да не се променим след брака,но пък ако ще се променяме, какво значение има подписа?!Ей такива неща са ми в главата.Споделете мнението си моля.
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: krisi_mi]
|
|
| Автор |
**щypчo** (досущ като теб) |
| Публикувано | 08.07.09 16:53 |
|
|
Според мен, подписа не променя нищо, освен....чувството за сигурност.
За жената обикновено то е по-важно..(но понякога за мъжа..)
Ако има дете във връзката..със или без подпис, разделите са еднакво болезнени..
А за промените след брака..личното ми мнение е, че не брака, а детето променя отношенията в семейството.
Когато се роди и видиш що за родител си ти..що за родител е съпруга ти (или мъжа с когото живееш).. тогава именно го заобичваш повече (ако е възможно) или по-малко.. или..нещата са точно таакива, каквито си си ги представяла..
Във всеки случай... за детето е важно да се обичате..
За родителите ви е важно какво ще кажат хората..
За теб..какво е важното?
А за мъжа с когото живееш?
..
Каквото и да избереш, ти пожелавам да запазите любовта помежду си..Тя не се запазва с подписа а се пази и изгражда ден след ден в отношенията ви и в грижите ви за делничните неща..
Стискам палци да избереш правилното решение за теб и мъжа с когото живееш.. Имай впредвид,че със илибез подпис, в очите на детето ви, вие ще сте мама и тати...т.е..ще сте неговото семейство..
"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"
| |
|
|
|
Не мисля, че брака с нещо променя отношенията между партньорите, ако те и преди това са живеели заедно. Ние със съпруга ми бяхме живели 3г. заедно, при това при техните, което е още едно изпитание за връзката, доста по-голямо от брака според мен. Искахме да се оженим и го направихме. Сватбата беше просто един купон. А когато се появят децата нещата се обръщат за малко на долу с главата, след това се подреждат от самосебе си. Наистина децата променят много, но не и сватбата. От гледна точка на детето, аз също мисля че брака не променя нещата. Това е било проблем в миналото, но не и сега.
Ти сама прецени кое е подходящо за теб, изкривения морал от времето на родителите и бабите ни вече не е актуален и всеки може да живее и отглежда децата си както прецени.
Най-важното е да се обичате и да сте щастливи, защото децата страшно усещат и много страдат не когато мама и тате не са женени, а когато не се разбират.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от kacumoto на 08.07.09 20:13.</EM></FONT></P>Редактирано от kacumoto на 08.07.09 20:14.
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: krisi_mi]
|
|
| Автор |
bggal (Kpucu) |
| Публикувано | 08.07.09 21:17 |
|
|
Добре дошла сред нас адашке и лека бременност!
**щурчо** много добре ти е отговорила на вьпросите и определено й подкрепям всяка дума! Само бих искала да добавя, че чувството да си булка в бяла рокля е неповторимо...искренно пожелавам на всяка жена да го изпита ако е вьзможно разбира се...При нас с мьжа ми нищо не се промени, ние сьщо си живеехме заедно преди да се оженим и освен по-голяма сигурност и за 2ма ни друго не се промени. Решихме да имаме дете година и нещо по кьсно, и на този етап не мисля, че бих могла да намеря по правилен човек с които да градя семейство от него! Кьсмет и се надявам да вземете правилното решение и нищо да не се промени или поне ако се променя да е в добра насока!
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: krisi_mi]
|
|
| Автор |
ariel$$ (стар клубар) |
| Публикувано | 08.07.09 22:07 |
|
|
Аз имам един развод зад гърба си. Имах брак, но нито ден щастие! Допреди подписа нещата някак си се крепяха, но след подписа излязоха извън релси. С таткото на Анди Банди живеем на семейни начала. Така сме вече 3 години. Нямаме брак, но отношенията ни са хармонични. Нямаме страх от обвързването или от брака като институция, просто не съм набрала сили за нова сватба, а държа да е както подобава!
| |
|
|
|
Нещата след брака се променят, но зависи какъв човек си. Не съм искала да се омъжвам, не бих казала, че съм от типа семейни хора. Нямах нищо против да си живеем с мъжа ми на семейни начала, дори и след като се разбра, че ще имаме дете. Мнението на хората по този въпрос никога не ми е било важно. Но за мъжа ми нещата не стоят по този начин, за него подписът му даде повече сигурност. Също за него е важно какво биха казали хората, важно беше Яна да се роди в традиционно семейство. В този смисъл за него нещата се промениха след брака, стана по-сигурен и по-уверен. За мен също се промениха - и аз станах по-сигурна, макар преди това да не мислех, че е важно. Но основното нещо, което донесе промяната, беше детето - и за мен и за мъжа ми. Ако я нямаше Яна, до сега 100 пъти да съм се огънала пред ежедневните препятствия в съжителството ни - мога да кажа, че никакъв подпис нямаше да ме спре . Но мъжа ми е страхотен родител и това (може би) усилва любовта ми към него - както много добре го е обяснила Щурчо :)).
Никога не съм искала да съм булка, сватбата определено не е най-щастливият ден в живота ми . Така че виж ти как се чустваш по повод сватбите и прецени какво ще те направи щастлива. Пожелавам ти лека бременност, няма да усетиш кога ще дойде януари
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
tswete (Алекс на 5 г.) |
| Публикувано | 09.07.09 10:25 |
|
|
Моето мнение е доста различно от това на Декстър. Странно, двете сме омъжени, имаме по едно дете и по един любящ баща, а мислим почти противоположно...
Може би противоречието идва от начина на задаване на въпроса. Всеки от нас дава собственото си мнение за това какво е получил или не в един брак, но това не го прави отживелица.
Поне аз не мисля, че бракът е отживелица. Но мисля, че може и без него да се създаде едно добро семейство. В моята работа, обаче, имам едни неприятни наблюдения - обикновено след определен брой години жените остаряваме от грижи за семейство и деца, а мъжете забогатяват, улягат (щото ние добре сме ги гледали) и започват да се оглеждат за някое младо русо маце. Рядко се случва обратното- жената да си намери младо, мускулесто...
А и юридически погледнато - брак по-трудно се разтрогва. Обикновено умните не се карат, по взаимно съгласие се развеждат и така съпругата успява да защити интересите си и тези на децата. Щото нашият живот донякъде минава в деца и домакинство, а мъжете, колкото и да са любящи родители, си развиват кариерата.
Та, от моята камбанария - бракът е формално обещание - подписът върху документа е просто негов израз. Като си обещал създадените от теб деца да се гледат и издържат от теб, да си гледаш жената и дома - ок. Ако не го правиш - това няма да е свързано просто с това да си събереш багажа един ден и да отидеш при любовницата си, а децата ти - кучета ги яли.
А за сватбата - за мен това е празник на любовта на двамата и е изцяло подарък за булката. Дето се вика, младоженецът не е толкоз важен. Всички гледат булката - рокля, грим, прическа, какво казва, на кого се усмихва, децата искат да я пипнат, дори непознати търсят усмивката й. За мен сватбата ми беше незабравим момент. Това е единственият момент, в който съм усещала, че всички наши най-близки приятели са празнували нашата любов. Затова смятам, че да предложиш на жената до теб брак е символ на уважението ти към нея, на обещание, че ще я гледаш и пазиш, уважаваш и цениш и си готов да заявиш това пред всички. Останалото ми се вижда малодушно - ми глей ся, що да се женим, що пари да харчим, я как сме си добре без подпис...
Не е в подписа въпросът, а в това да се изправиш пред всички и да кажеш това е моята жена, нея съм избрал да ми ражда децата, нея ще обичам.
Затова мисля, че бракът е сигурност и спокойствие за жените.
А мъжете и без брак, те винаги са на далавера от една сериозна връзка. Едва като остареят връзките им с млади руси... им струват повечко.
Все пак не говоря за тези, които са минавали вече през брак и са се развели. Те са се опарили един път, по-трудно ще се решат да заявяват нещо категорично, щото вече веднъж не се е получило...
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: tswete]
|
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
| Публикувано | 09.07.09 11:11 |
|
|
Цвете, не сме на толкова противоположно мнение, колкото изглежда на пръв поглед . Напълно съм съгласна за сигурността от финансова гледна точка, която бракът дава. Просто в момента си мисля, че нямам причини да се тревожа за това . Предполагам мнението ми ще търпи развитие през годините.
А какво стана с дебатите за узаконяване на съжителството без брак? Все си мисля, че ако хората искаха да имат някаквио права/задължения в една връзка, нищо не пречи да идат и да се подпишат.
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: tswete]
|
|
| Автор |
flor4eee (старо куче) |
| Публикувано | 09.07.09 11:13 |
|
|
Винаги съм искала да съм булка, не толкова заради това да се изправи мъжа ми пред всички и да каже ей тази жена съм избрал, а по-скоро заради бялата рокля, прическата, грима и пр. Е, сватба в този й вид не получих, подписахме пред има-няма 10 души и честно казано от време на време ми се иска да бяхме направили сватба като хората.
Никога не съм мислила, че нещата между нас ще се променят след сватбата, но наистина сякаш се появи едно чувство за по-голяма сигурност. Друго си е да те нарича "жена ми", а не "приятелката ми" И наистина, голямата промяна идва с детето. Някак си... тримата ставате едно цяло.
Сигурна съм обаче, че ако мъжа ми един ден си намери младо русо гадже ще си събере багажа и ще се изнесе от нас независимо от това, че сме женени, в крайна сметка за да се раздели една семейна двойка не е нужен развод. И съм сигурна, че не дай си Боже ако нещо подобно се случи, няма да си остави децата на произвола на съдбата.
Не знам какво да те посъветвам, понякога колкото и да си мислиш, че така ти е добре и нямаш нужда от брак, в крайна сметка се оказва, че ти е хубаво да носиш брачна халка. Ако не ти харесват всичките му там цигинии и ритуали и в същото време те е страх как ще реагират хората по отношение на детето, можете просто да подпишете... двама свидетели само са нужни.
В България като че ли има по-големи предразсъдъци относно двойките, живеещи на семейни начала. Имах доста познати и приятели, които живееха без брак, всички се ожениха в момента, в който бебето беше на път. Тук пък на никого не прави впечатение дали двойката има брак или не, има я и опцията за регистрираното съжителство, което според мен е доста добра идея.
Честита ти бременност, да минава по вода и януари да се хвалиш със здраво и хубаво бебе!
| |
|
Тема
|
Re: Отживелица ли е бракът?
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
flor4eee (старо куче) |
| Публикувано | 09.07.09 11:18 |
|
|
Декстър, не го приеха май това за регистрираното съжителство, за съжаление.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
