Не иска в количката !!!

с това съм съгласна
иначе те всички опитват да се налагат с рев и ще успеят само, ако родителят не е последователен, каквито между другото май са повечето

100% подкрепям.
Александър мрънка и реве само в присъствието на баща си.
Като сме двамата просто не се и опитва..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Като бях бременна с Габи не носех Ели изобщо и тя си знаеше, но тръгнехме ли да излизаме и с татко и още на стълбите пред входа вдигаше ръчички да я носи , просто децата си знаят при кого им минават номерата
сори за спама

Бая си е поревало. Не съм сигурна, че мога да дам съвет. Но на моите деца им се е случвало много пъти да истерясват и да не ги взема поради невъзможност. Успокоявам ги иначе, но безуспешно. Ами като гледам нищо не им е станало. Те са от упоритите, не се отказват. Единственото, което мога да направя е да гледам минимално да им причинявам неща, които не харесват. Фактът, че с мен непрекъснато изпадат в истерии от нищо, а с баща си кротят ме навежда на мисълта, че правят всичко именно с цел да манипулират. Имат ме за лесна и безобидна и действат. Не може с баща им все да им е добре, а с мен все да им е зле. И в яслата опитват ама бързо се отказват. Не знам на какво се дължи. Знам само че ревът не вреди чак толкова много и че трябва да стискам зъби докато се освестят. И да съм по упорита от тях, което не ми се удава винаги.
Твоето е малко така че не мога да кажа дали реве за да манипулира или по друга причина. Защо не пробваш друг да го изведе на разходка с количка да видим дали ще се държи по същия начин. Често с детегледачки децата са кротки. Така поне ще можеш горе долу да се ориентираш каква е причината

Съгласна съм с Ася.
Трябва да си прецениш, как да подходиш, но..каквото и да избереш, детето трябва да е наясно,че решението ти е окончателно.
Ако те тормози рева му- прибирай го.
Обяснявай му, че не ти е приятно да плаче и щом на него разходката не му е приятна, се прибирате.
Обяснявай му,че мама не може да го гушка, понеже вече е много тежък.
НО..обясниш ли подобно нещо НИКАКВИ изключения.
Голямата ми дъщеря никога не е плакала да я нося. НИКОГА. Просто, от малка не съм я носила изобщо навън. Обяснявах,че ми е тежко и не мога. Беше вярно - бях бременна с малката и не трябваше..
И без това се налагаше да я качвам 3етажа пеш, заедно с количката , понеже в блока няма асансьор...а нямаше кой през деня.
Обяснявах,че само дядо и тати могат да я носят.. Мама не може..
Веднага щом проходи спряхме количката напълно и тя правеше страхотни преходи пеш.
Ходехме, докато преценях,че можем да се върнем, без да се налага да я нося.
Като искаше да я гушна, спирах,кляках, гушвах и..чаках да почине малко , след което ставахме и тръгвахме..
Никога не ми се е тръшкала..просто..непрекъснато обяснявах..
...
Което за Александър не мога да кажа на 100%...случвало се е той да се тръшка..(предполагам, поради двойния стандарт на мама и тате..и ..опитите му да пробие и при мен..)Него пък, все още го нося...понеже не съм решила категорично да кажа НЕ... Смятам, че не му правя добра услуга, но.. лятото на морето, съм решила да сме на място, което не изисква особено ходене и..просто да го оставя да ходи и да види,че е по-добре така..
Ще видим..
Важното е, да не отстъпваш, ако си взела решение..
..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Ако не е някаква фаза това, по-скоро си мисля, че сте направили неудачен старт. Освен това, аз повече бих се притеснила, ако детето ми на тези месеци седи неподвижно в количката с часове...

Бих те посъветвала да се заредиш с търпение и да започнеш отначало. Дай му време да свикне наново с количката, да я асоциира с нещо приятно. Започни да използваш вкъщи. Например да го слагаш да седи и да ви гледа докато се храните, да го храниш, да го оставиш за мъничко, за да вземеш нещо от съседната стая. Слагай го със смях, песнички и го взимай така. Да си е нещо като ритуал. Не знам дали би спал в нея, ако не е свикнал, но може и това да опиташ след време. Не го оставяй за дълго 5-10 минутки и гледай да го изваждаш преди да се разплаче. Ти знаеш, кога момента идва.

Ако го возиш навън, може просто да спираш и да му говориш. Да вдигаш количката назад (нагоре) за да те види. Може пък да му хареса да го обръщат надолу с главата Може да правиш някакви резки, нови звуци, за да го изненадваш и да пресичаш рева. Въобще всичко, което да му отклони вниманието от количката. И не правете много дълги разходки. 30тина минути в количката и час извън нея са повече от достатъчни. Също, както писа едно майче, идеално е да постелеш едно одеалце на някоя полянка и да поиграете там.


Моите мъници (6 месеца и половина) доскоро я асоциираха основно със сън. Сега разбират за "екстрите". Но така или иначе не ги оставям прекалено дълго по разходките. Вадя ги по ред и им показвам обстановката от друг ъгъл
Сменям положенията и т.н. Случва се понякга да не са в настроение. Тогава просто се прибираме или ако имам компания ги разнасяме. В крайна сметка и малките човечета си имат добри и лоши моменти. Не е лесно да си малък и да можеш толков малко неща...


ПП А да се оставя детето да реве по 40 минути е тъпо.

Честно казано изобщо не знаех какъв съвет да ти дам в началото, когато пусна темата. Сега, след като изчетох всичко, мога да ти кажа следното:
Съгласна съм с версията, че реве понеже не му се седи на едно място и има прекалено много енергия за изразходване, още повече че и ти самата на там клониш.
Не съм сигурна доколко на този етап си струва да му обясняваш, че ти тежи и затова трябва да седи мирен, т.е. не съм сигурна, че би те разбрал, съжалил и станал послушен. Аз забелязах ефект от обяснения доста по-късно, но децата в крайна сметка са различни.
Можеш да пробваш да му отвличаш вниманието, да му показваш разни интересни за него неща, но лично аз не бих имала търпение за подобно нещо, да не говорим, че по тоя начин една разходва би била страшно уморителна и почти си губи целта.
Бих предприела стратерията на Снич - по най-бързия начин до най-близката градинка, след което на едно одеало да си пълзи на воля. Бих го носила когато мога, не бих изтърпяла такъв рев, какъвто описваш и бих го оставяла в количката само когата наистина не мога да го нося - когато съм прекалено уморена, трябва да се пресича, да се слизат/качват стълби и пр.
По отношение на рева - единствено сме го научили да заспива сам по тоя начин и изобщо, ама изобщо не съжалявам. Сина ми беше горе-долу на възрастта на твоя, на 9 м., НО! нямаше истерии, по-скоро едно такова непостоянно мрънкане. За себе си бях решила, че няма да го оставя да истерясва с часове и ако не видя ефект след 2 дни, прекратяваме с опитите. Е, ефект се забеляза веднага. 40 мин. не бих го оставила да реве, не защото нервите ми няма да издържат, а защото не мисля, че е добре за детето.
А наистина, както Ники казва, само с теб ли е такъв, или не зависи от това, кой го извежда. Ако винаги е така, това е за мен доказателство, че не те манипулира.
Успех и търпение, мисли си, че все ще проходи един ден и тогава няма да ти се налага да го носиш толкова.

Разбира се, че пробвам всякакви неща, които да го разсеят - но влезе ли във фазата на силния плач - нищо не може да го успокои. Играчките ги хвърля с презрение, обкръжаващият го свят не го интересува. Няма значение кой го вози. В различни колички реакцията е същата. Със сигурност ми се късаше сърцето като го гледам как се самонавива и усилва все повече плача. Гадно ми е, защото много обичам да вървя, мечтаех си за времето, когато ще бутам количката, а сега съм мнооооого вързана. Но явно човекът не иска, а вече се убедих, че не мога да го накарам нищо да направи без сам да го иска. Както никога не поиска да смуче биберон, да пие от шише.... Но за последните не се тревожа

Както писах - във всички случаи досега го взимах щом мрънкането премине в рев. Оставих го един единствен път без да го взема на ръце - да знам колко може да издържи. Издържа много.
Не ми тежи, че откакто се е родил не ходя на кино, на заведения, дори на кафета. Но много ми липсва движението, вървенето, свободата - да го кача в количката и да минем през супермаркета, да обиколя парка, да платя сметките... Дребни отстрани неща, до които достъпът ми се ограничава от избора силен рев или носене на ръце.

Бях в същото положение, когато дъщеря ми беще м/у 7-мия и 11-ия месец. При нас помогна вземането на нова колчка, в която и до сега се вози - вече е на година и 8м. Също така съм чувала, че когато детето проходи се уморява повече и е по-склонно да седи в количката. При нас двете неща горе - долу съвпаднаха и не знам кое е повлияло повече. Дано и твоето детенце да го преодолее това, че си е голяма мъка Успех!

Купихме в събота колело с ръкохватка за управление. Има предпазен пластмасов "колан", специална платнена седалка за по-малки маймунки и куп пеещи бутони. Още е малък, за да седне сам, камо ли да върти педалите, но много му се кефи.

имах предвид не друг да го бута, а ти да вървиш до него, а друг човек да го изведе без твое присъствие. И това не с цел да бъде изведен, а да провериш дали реве защото ти си до него или просто така ще си реве със всички. Близнаците ми примерно е невъзможно да ги изведа на разходка, защото ако ходят, то ще е все в различна посока, спират, играят, гледат, тичат. Или пък като ревнат да ги нося, че и двамата едновременно. Скоро няма шанс да ги изведа на разходка за ръчичка. Иначе в яслата ги извеждат пеша на дълги преходи и то по няколко деца и казаха, че децата ми много ходят, много са послушни и никакви проблеми нямат с тях.

Много добре те разбирам. И аз преди много ходех пеша. Откак родих няма как, напълнях като резултат. Все пак трябва да има някаква разлика в начина на живот преди и след децата, нали . И аз завиждам на мамите на кротушковци, дето си излязат и си свършат всичката работа все едно няма дете с тях. Една майка ми каза, че чакала няколко, май 4 часа беше на огромна опашка в някакъв магазин. На опашката било пълно с майки с бебета в колички и си изчакали чакането и никое не ревало. Моите не могат да издържат в супера да платя. Тук някой писа, че не бил правил основно почистване, понеже детето му не боледувало тази пролет. Това значи, че детето оставя майката да си свърши работа. Моите дори само едно да в къщи (за 2 или 3 пък да не говорим) ми ангажират цялото време със себе си и до кенеф не мога да ида камо ли да си свърша работа по къщата. Ако гледам деца друго просто не пипам.

Имах една съседка , на която детенцето от малко все се изправяше в количката и плачеше и не искаше да се вози..
Тя си реши проблема с такова колело..
Сега юначето вече тича и няма никакви проблеми, но пак е пълно с енергия и..не си го представям завързано в количка..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

а представаш ли при това положение да се получи приятна и релаксираща разходка за майката, като междувременно мине и си напазарува на спокойствие и си плати и сметките .
В крайна сметка това е проблемът на авторката, че не може да се разхожда дълго и спокойно. Дали причината е ревящо в количка дете, или тичащо като изоглавено с изявена склонност към самоубийство ... едва ли има голямо значение. Все си е як стрес и тормоз

А аз наскоро видях пред блока седнала мама с количка..- детенцето кротко си спи, тя си чете списание..- идилийка..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"

Вчера бяхма на консултация и педиатърката също пропоръча такова колело. За количката - каза, че е проява на характер, да я зарежем и да не се мъчим взаимно :)

Пробвах - с 2 различни детегледачки. Първата - доста прехвалена - реши да го разходи с количката. Издържал е спокоен 10 -15 мин - колкото тя да се отдалечи , а аз да реша, че мога да свърша нещо. И тъкмо щастлива, че отивам спокойно да напзарувам - телефонът ми звъни " Идвай да го взимаш, много плачеееееее, не мога да нося и него, и количката да бутаааам " . Тази жена пробва още 2 пъти и цялата и самоувереност се изпари . Втората жена се отказа още след 1вия път
Наистина не знам ти как се справяш с 3 такива хлапенца

явно е много специален характер. Ми откажи се от количката, пробвай други начини. Това с колелото ме съмнява да проработи защото детето не само, че не може да го кара, ами не може и да го управлява. Всъщност не разбрах колко е голямо ама останах с впечатление, че е под годинка. Не мога да си представя ако не върти кормилото в правилната посока как ще стигнеш от т.А до т.В. Освен да натиснеш и да го караш на задните колела. Моите деца имат такива колела и чак на годинка и половина, ако не и по късно се научиха да ги управляват. Всъщност на самото упътване си пише че е за деца над 1 год и половина. А на 2 годинки се научиха да въртят педалите. Ама пак предпочитат да си бутат с крака и някой да ги бута а те да си блеят. Лично моите никога не бих ги изкарала на разходка с това чудо.

Ники, тези колелета се управляват отзад от майката, с една дълга дръжка