Не иска в количката !!!

надявам се да можеш да игнорираш укорителните погледи на разни тъпаци....много се дразня така, не стига, че майката се поти, понеже бебето и плаче, трябва да търпи и погледите на някой си дето хич не му е работа . Така гледат тъпаците все едно нарочно си накарала бебето да плаче
на моята приятелка бебето беше така и тя го носеше, но и беше неприятно и само го обиждаше . Аз лично в такава ситуация не съм изпадала, но вероятно бих продължила да возя бебето колкото и да реве. Разбирам гушкане и носене извън количката ако на майката не и пречи, но ако и тежи не виждам защо да позволява на бебето да и се качва на главата, а след като то млъква в секундата, в която е гушнато значи не го боли нищо.

ами казват, че слингът разпределя по особен начин тежестта и не тежи толкова много на гърба.

И аз не съм изпадала в подобна ситуация, но според мен си сбъркала още първите пъти, когато не си била убедителна, че там му е мястото и си го вдигала, местила, пробвала и т.н. И моят се пробва няколко пъти да плаче, но все съм го овладявала. Наистина не ми се еслучвало да имам дете плачещо от возене в количката. Напротив, изпадаха във възторг при видът й. Да не му е нещо некомфортно на детето...да го убива, да му духа вятър в муцката, да му блести слънцето....Не знам. Ако наистина няма друг начин..носене и по-бързо прохождане
Сега се сещам и още...да не го болят никнещи зъбки, да има колики? Тогава стават такива едни, като в транс и нямат успокояване.
Пробвай и да го сложиш да седи/лежи в/у нещо меко в/у количката (напр. сгънато одеало, мека възглавница).
Давай му не играчки, ами шишета от минерална вода, измита кутийка от крем, някой стар мобилен тел, дозатор от течен сапун (измит разбира се)... разни такива "необикновени" неща за даване.
Не мога да повярвам, че има деца, които не обичат да се возят в количка.
Бих пробвала всичко преди да започна да го влача на ръце...ужасно съм мързелива

[линк]

Ренета също недолюбваше количката горе-долу на тази възраст.И понеже на мен изобщо не ми пука за каква майка ме мислят,процедирах по следния начин - изтърпявах я да реве и да се опитва да скочи от количката,докато стигна до Морската градина,харесвах си полянка и я пусках да лази.Голямо щастие беше Така изкарвахме по цял ден.После падаше голямо чистене и къпане,но......това не е проблем
Мисля,че проблемът им е мнооогото енергия,която се чудят къде да изразходят Периодът е кратък,защото съвсем скоро ще проходи детенце и количката ще стане излишна

Мдааааа - като си мисля - най-вероятната причина като че ли наистина е многото енергия . Може би в количката се чувства крайно ограничен и няма възможност толкова да се върти. Вкъщи се скъсва да се търкаля и върти - все нанякъде се устремява, все иска нещо да хване, да дръпне, обожава да се претъркулва от гръб по корем и обратно . За мен това, че в количката няма тази свобода , е единствената причина, за която плаче . Опитва се да се превърти по корем дори в столчето за кола, а последния път успя да го направи във ваничката докато го къпех . Подпря се на ръце и вирна гордо глава .
Вярно, че е в период на никнене на зъбки, но ако плачеше от това, нямаше да му минава на секундата като го вдигна.
вариантът с полянката е добър, но ми се иска да е като повеето бебенца

Това с обидите е глупаво - най-много детето още повече да се разстрои. Аз го търпя до един момент, но не мога да премина границата. Той постепенно усилва и когато се стигне дотам, че си поеме мноооооого дълбоко въздух и нададе мощен крясък - не се сдържам. Толкова е пронизителен този плач, все едно наистина нещо го боли. Доосега не съм имала кураж да го оставя и да видя колко ще издържи

това с обидите е повече от тъпо, но...
един съвет от мен, ако искаш го приеми.....ако детето започне да реве или веднага го вземи или го остави да реве...ако го оставиш да реве, а после го взимаш хем е ревал и се е тормозил, хем на края пак е станало на неговото, т.е. тормозил се е напразно не си му показала каквото си искала, хем получава погрешната информация, че с рев се постига всичко.
Ако не си от хората, които не могат да издържат на рев-отзови се на плача му.
искам да те успокоя, че сега синът на моята приятелка си стои спокойно в количката, вече е на годинка и няколко месеца .
Надявам се не ми се сърдиш за съвета и няма да го приемеш за вмешателство, а чисто и просто като съвет

мен до сега никой не ме е гледал укорително за това, че децата ми реват. Но някои хора гледат укорително децата, всъщност доста често се случва, тук не понасят истерични писъци. Аз не обичам да ми реват децата по улиците щото ме е срам, не обичам да съм център на внимание и хората да ме съжаляват. Укорителни погледи по скоро бих понесла отколкото съжаление. Ама немааа

Знам, затова всеки път тръгвам с доброто намерение, че този път няма да се поддам, че ще издържа, но...... Всъщност ако успея да повярвам, че оставяйки го - след седмица , напр вече ще търпи, ще го направя. Но може ли да даде някой гаранции ?

Как не може да повярваш, че някои деца не обичат в количка. Не си ли виждала ревящи в количка деца? Всъщност.... и аз не съм.... само моите. Ама и трите. Що така не знам, но със сигурност е или защото не им харесва в количка, или защото им омръзва да седят, препочитат да ги носят и реват докато не си постигнат целта. Занимавки в количката помагат много временно, за няколко минути и после е пак същото положение. Късметлийка си, че не ти е дошло до главата. Изобщо не може да се излезе на разходка. Да не говорим да седнеш на кафе както много майки праят, а децата им си седят кротко в количката. Не ми се е случвало такова нещо, като изключим няколко единична случая с Теди. Ама понеже винаги е заедно със сестра си пък тя квичи та кел файда че той не квичи, пак не става номера.
И при нас не става дума за мрънкане и роптаене, а за истеричен рев в продължение на час и повече се е случвало в особени ситуации. Поради невъзможност да ги нося и вдете ги поставям да си пищят и демонстрирам спокойствие и непукизъм. Ама кво ми е от вътре... само чакам да се усамотим и да насецам едно хубаво.
Просто си има такива истерични и упорити деца. Моите са в състояни да изпаднат в истерия за дреболий като примерно искам да им изтрия устата след акто са яли. При положение, че го правя много внимателно. Просто като не обичат нещо много ясно показват, че не го обичат. Темперамент, няма спасение.

от сега се е видяло, че няма да е като повечето деца. По добре се откажи от тези амбиции за да си спестиш разочарования.
Вчера точно бяхме на среща в яслата да обсъждаме как близнаците виреят там. Аз непрекъснато се интересувах как са те с развитието в сравнение с другите деца. Няколко пъти ми казаха, че децата ми са в норма, но не бива да ги сравнявам с другите. Дори ни направиха комплимент, че сме много добри родители защото децата ни били много щастливи. Истериите им ги отдават на генетиката,а не на възпитание или родителски грешки. Имало умни хора на тоя свят, амин.

на ревящо бебе датчанче в количка. То не истерясваше, но роптаеше, мрънкаше. Майката беше изпаднала направо в паника. Аз вървях след нея в гората, явно е минала от там за да не прави цирк по улиците. Не можех да я стигна, изпотроши си краката да препуска тази жена. Хем бебе носеше и количка буташе. За 15 мин докато бях зад нея взе от количката онова дете поне 5 пъти. От далеч си личеше, че е много притеснена, въпреки че лично аз не виждах защо, детето просто си мрънкаше нещо.
Така че явно е нормално да се паникьосаш ако детето ти ревне, а ти не си свикнал да го прави, колкото и да си мислиш, че ще запазиш самообладание, като ти дойде до главата е различно.

Е явно си направила всичко възможно или поне, което на мен ми идва на ум.
Моята също виеше като сирена по едно време. Един ден такъв рев му дръпна в един магазин, че една мацка и закачи една пееща играчка на количката. Имаше ефект...за 2 дни. После пак си карахме така, но имаше и екстра - не стига, че бебето се дера, ами и музика се носи от "каляската".

няма кой да ти даде такива гаранции

Реших да пробвам метода инат до край. Сложих мъника в количката и тръгнах по почти неоживен маршрут. Първите 10 мин беше супер, дори си помислих, че му харесва. На 11тата мин , обаче дойде буреносният облак . Започна по-тихичко, постепенно усилваше - до жесток писък. Издържах 40 мин, докато стигна до колата и когато го взех - целият трепереше , облян в сълзи . Не мисля, че мога пак да му го причиня.
Наистина моля мамчета, които са постигнали нещо с този метод - като оставят детето да плаче - а споделят как са го направили, каквото и да е то.

Виж, много ти съчуствам, сигурно се чустваш ужасно в това положение. Лесно ми е да ти дам съвет от страни, след като не съм на твое място :). Но защо не погледнеш нещата от гледна точка на детето - опитва се да ти каже, че не иска в количката, не му е хубаво и не иска да го караш да седи там. единствения му начин да ти го покаже е да плаче. Ти как би се почуствала ако говориш и никой не ти обръща внимание? Не мисля, че трябва да го принуждаваш за количката, едва ли има по-ясен начин да ти покаже колко му е неприятно. Много ми хареса тактиката на Снич . Хич не мога да приема идеята, че толкова малки деца съзнателно се опитват да манипулират и да тормозят майките си - щом плаче, нещо не му е в ред.
Дано не ми се обидиш, това го мисля без да съм минала през подобна ситуация, моето фъсти заспиваше в количката на 50тия метър. Случвало се е да протестира, винаги съм я вземала, но пък тя много рядко го правеше и можех да си го позволя.

Декстър, и съм съгласна и не съм с твоето мнение-съгласна съм в частта, че това е единствения начин да каже на майка си, че не му е приятно да стои в количката, не съм съгласна, че че толкова малки деца съзнателно се опитват да манипулират и да тормозят майките си - щом плаче, нещо не му е в ред. . аз лично съм виждала точно толкова малко бебе да манипулира майка си....идеята ми е следната то започва да плаче, майката казва, че няма да направи това, което иска бебето, то в отговор продължава да плаче, майката отстъпва. На следващия ден сценария подобен, само, че детето ревече по-силно и по-дълго. Така, че да права си бебето не прави нещо с цел манипулация, но веднъж видяло, че с рев всичко се постига то започва да си налага желанията винаги и само с рев. за това възрастния трябва да е последователен.

Ох, милите ми вие....а да не би да не му е интересно мястото, на което го буташ? Сочиш ли му пилета, котки, кучета? Пак ли е така по някоя улица където има камиони, рейсове и т.н.? Не, че е много хубаво да го буташ на мръсен въздух, но...само като факт.
Моето, ако ревне така и се оповръща цялото...не е за нас такива ревове. Чак се дави в лиги и сополи и хоп! повърне всичко, та не го оставям да реве.

[линк]

По-скоро исках да кажа, че не реве от лошотия или от глезотия, сама и само на Али да и е кофти. Не му харесва, дори и проблемът да е е физически. Идеята ми беше, че е редно да се уважи желанието му да не седи в количката .
А за рева като начин на манипулация - вече започвам да се запознавам и с това чудо - последните два дни Яна ми разказа играта с хленчене.....

Али, разбирам точно през какво си преминала. Аз отказвах голямата ми дъщеря от биберон залъгалката, точно с рев. Рева 4-5 дни и се отказа, рева с часове, но я гушках и не поддадох, от дистанцията на времето не съм сигурна правилно ли постъпих като и махнах бибероната точно в този момент, права бях, че бях последователна.
Според мен пак си преоцени нещата и ако наистина не можеш да издържаш не го оставяй да плаче. Просто трябва да бъдеш последователна....а дали постъпваш правилно винаги съществува риска от грешка.