Музата за това заглавие е онази стара, все още незаключена тема "Споделете", която изскочи изневиделица в клуба... Та ми стана интересно какво бихте споделили относно първите вълнуващи седмици,месеци след раждането на вашето дете- трудни или лесни бяха? По-трудни или по-лесни от очакваното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от -Randi- на 12.06.09 08:34.

Зависи какво очакваш май. Първият път...не знаех какво ме чака и не беше никак трудно. Но имах дете песен, ляга вечер, буди се сутрин, яде, спи, яде, спи...коликите бяха незначителни, беше лято- повече време навън.
При второто обаче...не знам защо си мислех, че ще е като сестра си...ама не...денонощен ресторант, денонощни колики, особено нощем, денем си спеше. Зимно време, не можеш да излезеш навън... И тук някаква следробилна тъга ме беше хванала и беше страшно за седмица две вкъщи. Все ми се ревеше, чувствах се дебела и излишна... пълна лудница.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ранди, мисля, че точно ти не трябваше да пускаш такава темичка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За къде си се забързала, радвай се и гали хубавото си коремче, приказвай на бебка. Като се появи на бял свят, че се настроиш веднага на неговата вълна.

Моята препоръка след раждането в началото да лежиш с бебка, да забравиш за къщата - чистене, пране и готвене. В началото кърменето е почти на 30 минути /то коремчето му е с големината на орех/. Книжки, ТВ и кърмене....За второто бебе вече знам.....Никола сега качва по 300 гр на седмица, а Стефан едвам по 100 гр на седмица преди 4 години.

И аз споделям мнението, че каквото и да очакваш може да ти се случи точно противопложното. Няма смисъм отсега да се настройваш на определена вълна, важното е, да се заредиш с търпение и желание, другото ще се нареди от само себе си. Природата е помислиа за всичко. Сега може да си мислиш, че ще ти е много трудно да се будиш нощем, но ще видиш как изобщо даже няма да се замисляш, а ще го правиш автоматично. Сама ще почувстваш как да действаш в дадена ситуация. Децата са толкова различни, че дори една майка да ги е раждала, няма гаранция, че поведението им ще е еднакво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ранди, аз смятам като Ала-Бала зависи от твоите очаквания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета, пуснах темата както обикновено от любопитство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си призная първата седмица бях доста притеснена отколкото очаквах именно защото за пръв път се сблъсквах с родителството. Имала съм малък брат, гледама съм го, но това беше различно. Очаквах съвсем други емоции и в много по-малка степен, а то .... свикването с детето ми отне към седмица, за да разбера кога и за какво реве, да нагодиме режимите си (т.е. аз да се нагодя на нейният). Помня, че първите дни се обвинявах, че не изпитвам майчински инстинкти, беше ми едновременно странно, любопитно, дори не изпитвах умора от превъзбудата към случващото се. Постепенно нещата се успокоиха и ежедневието макар и обърнато на 360 градуса си влезе в релси. Депресии не съм изпитвала, защото нямах много време да мисля, действах механично, обръщах внимание както на детето така и на себе си (с много труд имах откраднато време и за мен). Интересното е, че след раждането имам много по-голямо самочуствие, чуствах се много пълноценна и щастлива и вечно бях като зелка нахилена. Не казвам, че не е имало проблеми и тревоги, но усмивката не слизаше от лицето ми - бях щастлива, бях доволна от живота, бях МАМА!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво си беше! Малкият беше толкова сладък в едно гащеризонче на пингвини! И имаше бебешка гънка на вратлето! И се тикаше като агънце в мене, за да цица. Само опашка дето не размахваше от задоволство. Коликите борих с Еспумизан 15 капки и Бейби нос 5 капки в комбинация. Трепач е! От Колиеф няма никаква полза, а е една камара пари. На 3 месец от раждането ми се искаше да имам още едно такова. Ела ме виж сега! Докопал кафето ми и се полял с него в леглото. Наложи се да пера матрак. Бръкнал в торбата с покупките и извадил една кофичка кисело мляко. Ял и мазал, не е за разправяне. Люкът на пералнята скоро ще даде фира! Само викам "не", но полза никаква.

И аз да се включа....:)
Когато бебо се роди, беше зима, от самосебе си става ясно, че по-рядко излизахме, защото беше доста студено. Но за сметка на това, беше много спокойно бебе, хранеше се добре, спинкаше, почти нямаше колики. НО, направих някои грешки, които втория път, надявам се, няма да допусна - нали човек се учи от грешките си. Първо дойде майка ми, още от изписването, ОК, помагаше ми, вършрше домашните задължения, ама се почна...ох, на това дете дали му стига кърмата, дай му малко АМ, дай му вода, гладно е, жадно е, едва удържах фронта. Замина си тя, цъфнаха свекитата, вървя и чистя след тях, нервирам се, 100 човека вкъщи, абе много се изнервих. В резултат - бебто ми на 20 дни прекара 1 седмица в неонатологията, без да знам какво му има, закарахме го с 35 градуса Т, полуживо, така и до ден днешен не разбрах какво му беше станало. наляха го с глюкоза и антибиотик, отиде кожа и кости, и ми го върнаха като буренце с 2-3 килца отгоре. Абе тежък период беше.
Сега, дано всичко е наред, сами с мъжа ми ще сме, никой не ми трябва да ми вдига нервите и да ми се бърка. пожелавам на мамите, за които ще е първо бебче, да бъдат по-уверени в собствените си сили и в тези на половинките си, могат да се справят и сами. Бабите си мислят, че помагат, но в повечето случай са в тежест. Майката има нужда от абсолютно спокойствие, за да кърми и да си почива, когато и бебчо спинка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите