Момичета, кажете ми как трябва да реагира човек, когато елементарни неща застанат на пътя на приятелството. Говоря за битовизми, парични прегради и не на последно място разлика в манталитета. Нямам конкретен повод да питам, поне не и към сегашния момент. Но викам да се разговорим. Кое е онова нещо, което би ви накарало да прекратите приятелството си с човек/хора, за които сте били на всичко готови?

Аз лично съм готова на доста компромиси. Но не и вече на тази възраст да ми се наложи да се обяснявам с някого защо дадено нещо го правя или казвам, както правят децата в детската градина. И все си мисля, че разликата в манталитета не би била голям проблем, ако човек е широкоскроен. Или?!?!?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм склонна на компромиси що се отнася до приятелство.
За съжаление животът ми в чужбина стана причина да се отдалечим духовно с една моя приятелка, с която бяхме много "гъсти". Виждахме се рядко през последните години; забелязах, че се дразни от моите разкази за живота ми извън Бг, без да съм наблягала само на хубавото. Накрая за финал и се поскарахме на една по-противоречива тема и отношенията ни доста позамряха оттогава. Сега поддържаме контакт, но е коренно по-различен отпреди. Забелязвам, че си меря думите, когато говоря с нея, няма я тази спонтанност от отминали времена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от -Randi- на 14.05.09 15:08.

На мен разликата в манталитета ми е голям проблем. Но това не се получава със старите ми приятели - през годините никой от нас не се е променил кой знае колко, що се отнася за важните неща. При мен проблемът е, че всичките ми приятели са извън Варна - няма как да се виждаме, да си общуваме. И постепенно се отдалечаваме, чуваме се от време на време, но това не може да замени реалните контакти. Ужасно ми липсват всички, липсват ми да си говорим за нещата от живота, да си спомняме младините, да си обсъждаме бъдещето. Но не може да се говори за прекратяване на приятелството - по-скоро сме се отдалечили. За което ми е много мъчно......
За хората, които би трябвало да са ми приятели сега, т. нар. семейни приятели (от кръга на мъжа ми) какво да кажа - различни сме като манталитет. Не мога да намеря някой, който да се вълнува от одене на кино, четене на книги, одене на концерти и др. подобни. Преди време ме гледаха като изкопаемо, сега посвикнаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз забелязвам, че с двете ми приятелки от училище, които също живеят в София, та с тях времето не е имало значение. 10 години бяхме разделени - аз в Пловдив, те в София. Виждахме се много малко. Но откакто ние сме тук, се виждаме доста по-редовно и отношенията ни са същите, даже още по-готини от преди. За разлика от това........... имам нови приятели, с които явно трябва на кантар да мерим всичко, за да е точно. И ще вмъкна само, че не става въпрос за най-новите ми приятелства, които са от този клуб - да няма недоразумения с изцепката ми в една ковната тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък не правя компромиси в името на приятелството.И ще кажа защо-Защото давам много от себе си в името на едно приятелство,не чакам и не искам нищо в замяна,но ако получа удар под кръстта(щото хара всякакви) слагам кръст за цял живот,или поне за достатъчно дълъг период от време.Прощавам,но....рядко.
Има "приятели" кърлежи...има "приятели" за маса,...за съжаление единици са истиските,но пък аз съм безкрайно щастлива че имам няколко такива,доказали се във времето.
За манталитета-ми дразня се,но мога да го преглътна.По важно е съцето....
Икономическият статус е преодолим,ако тези с по-високия имат благоразумието да не го демонстрират и да слязат 2-3 стъпала надолу,когато са с другите....
И да не забравяме че приятел е не този,който ти бърше сълзите....колкото и изтъркано да звучи....но пък и от такива имаме нужда понякога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си кажа, при мен старите приятелства си останаха...тези, с които порастваме заедно. Колкото по-често се виждаме, толкова повече се променяме заедно.
С тези хора имам чуството, че нищо не може да ни скара. Всяка свободна минута сме заедно, смеем се на едни и същи неща, възмущаваме се от едни и същи неща...изобщо- еднакви сме. Толкова, че си позволяваме забележки, които чути от друг ще бъдат обидни. Даже си се карамме един на друг. И това е страхотно, защото се чустваш свободен така, както когато сте си в семейството. Не се сдържаш когато нещо ти идва отвътре и искаш да го кажеш. Дори и децата приемаш, като свои и ги гледаш, като такива. Това са хубавите неща от живота.

Но с хора, с които не порастваме заедно нещата са различни. Там една дума казана на криво може да обърне веселбата. И хумора, и навиците, и маниера н а разговор, и интересните теми, и всичкото ни е различно. Да не коментирам, че мразя да се втренчват в мен и да попиват всеки маниер, движение, почесване и накриво загасена цигара. Затова и трудно завръзвам нови приятелства. Всъщност сега употребявам думата приятел пъти по-малко, отколкото преди. Преди започвах разказ с "един приятел", а сега с "един познат". Така е, остаряваме. То затова и хората е хубаво да се женят по-рано, защото после всеки се изгражда, като характер, започват капризите, кусурите, липсват компромисите и отмятането с ръка.

Аз бях на протеста за места в ДГ, а ти?

В момента съм в подобно положение и ми е дост акриво защото може наистина да се развали едно приятелство буквално за глупости.
Според мен разваля се когато на единият му писне да прави компромиси особено със себе си, без да се оценява това отсреща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Положението при мен е сходно на това при Декстър - всичките ми приятели са далеч и въпреки, че са не повече от пет броя, страшно ми липсват. Защото всеки един от тях ми дава нещо уникално, което примерно мъжа ми не може да ми даде.
С най-добрата ми приятелка от детските години, от първи клас, имам чувството, че нищо не може да ни раздели, преживели сме какви ли не кавги с годините и винаги приятелството е надделявало. Правила съм компромиси, сигурна съм, че тя също.
Аз пък да ви питам - имате ли приятели мъже и всъщност вярвате ли на оная приказка, че между мъж и жена не може да има само приятелство, тоест че винаги се намесват и някакви по-романтични отношения?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз да си кажа...вярвам в приятелството между мъже и жени ..
Най-добрите ми приятели в годините останаха мъже..
Може и да сме имали романтични помисли в миналото (от едната или другата страна), но..в крайна сметка имам няколко приятеля мъже на които наистина мога да разчитам и те на мен също и..с които сякаш времето се връща с години назад, когато се видим, макар да не поддържаме непрекъснато връзка..
За огромно мое съжаление, имам една много любима приятелка, която в годините на прехода , съчетани с омъжването за човек с когото не е особено щастлива и с непрекъснатото си сравнение със сестра си, която пък е много щастлива и ... ох..много си я обичам все още, но..всеки път й се обаждам със свито сърце..Тя пък никога не се обажда..(надявам се не от лоши чувства а само по финансови причини), все пак..е тъжно..
Най-тъжното е,че като си отида във Варна й се обадя ми се е случвало да чуя: "Ами..ние сега ще си ходим на село и няма да може да се видим".. Сякаш не може да отложи с един час ходенето до село...(селото им е на 20км от Варна и " си ходят" всяка седмица.., а аз ходя във Варна веднъж годишно..)
Та..като чух това изречение няколко пъти и.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако трябваше да пиша моето мнение просто бих копирала поста на Джаста.
Идва момент, в който казваш "Край" и до там.
Но, за да кажа "Край" човекът наистина трябва да се е осрал и омазал до ушите. Ако се е усетил навреме да спре продължаваме връзката, ако не - всеки си тръгва по пътя. Не казвам "Край" за нищо - разочарованието ми се гради винаги на поредица от детайли> егоизъм, нарцисизъм, демонстрация на псевдокултура, липса на добро възпитание...но най-вече егоизъм.
Социалният статус никога не ми е бил трън в очите. Имам много добри приятли от всевъзможни прослойки. Човекът е човек с или без дебел портфейл, диплом и "фон" пред фамилията. Аз гледам да дружа с Човеци, а не с "човеци"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от surfline на 14.05.09 19:39.