|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
Второто дете
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 08.05.09 10:18 |
|
Какви бяха подбудите ви да имате второ дете и как се решихте.
Аргументът-"исках малка разлика между децата ми, защото се отглеждат наведнъж", за мен лично беше почти непосилен за изпълнение, а и ми се струва трудно да отгледаш две деца с малка разлика, ще е с цената на много нерви, особено ако нямаш помощ.
Макар че, аз имам за пример точно такова семейство-с брат ми се с малка разлика, в чудесни отношения сме, имам много общи приятели и т.н.-но когато "трябваше" да решим да имаме второ дете със съпруга ми, аз реших, че при моята работа и неговата, ежедневието, липсата на баби наблизо-аз за малка разлика не съм готова.
Сега, когато младежът е вече на 5, си мисля, че може би е време. От друга страна ми се работи, не ми се прекъсва. Знам, ще кажете, че може да се съчетават и двете-така е, но поне докато са малки хлапетата, акцентът трябва да е при децата.
От друга страна - толкова ли е ясно, че когато децата са с по-голяма разлика няма да се разбират, защото не са били на една вълна?
Малко разпокъсано пиша, но това е и хода на мислите ми в момента-накратко-хем ми се иска, хем не ми стиска.:)
Как беше при вас с второто дете, има ли мами с деца с голяма разлика и кое е "вярната" причина да искаме второ/трето/поредно дете.
Благодаря.
Едно старо момиче почва в мен да личи
| |
|
Моето лично наблюдение е, че деца с малка разлика израстват егоисти. Да вземем моя мислост. Винаги и всичко трябваше да деля с брат си, с когото имаме почти 3 години разлика. Като се започне от един шоколад и се стигне до стаята, никога нищо не беше само за мене. С днешна дата съм абсолютен вещоман. Мое нещо не се пипа. Леля ми и баща ми имат 1 година и 3 месеца разлика. Леля ми и досега живее с убеждението, че не е била обичана, че е нежеланото дете, а фактът, че баба ми и дядо ми оставиха апартамента на баща ми съвсем засили това й убеждение, което ескалира в признанието "Не обичам брат си". Гледам племенниците ми, които имат 2 години и 4 месеца разлика. В момента борбата е за компютъра и си нямаш на идея какви обиди си сипят за това, че единият е иограл 10 минути повече от другия. Нямам идея какво ще стане по-нататък, когато трябва да се делят имоти или да се плаща образование, но родителите почти никога не могат да осигурят едно и също за двете си деца и почти винаги внасят противопоставяне от рода на "виж брат си или виж сестра си". Две деца с малка разлика растат обикновено в конкуренция и са много по-амбициозни от децата, които израстват сами. При деца с голяма разлика има едно осъзнаване и желание от страна на по-голямото да си има другарче. Наблюдава се грижа и отговорност от страна на по-голямото и склонност към глезоча от страна на по-малкото. Това са моите наблюдения.
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
jana (хаплива) |
Публикувано | 08.05.09 11:30 |
|
За мен децат ас малка разлика се отглеждат по-лесно - първо още ти е пресно всичко и второ децата са с почти еднакъв режим, еднакви нужди. Часовете за спане и ядене са по едно и също време кажи речи. За жалост аз ще съм от майките явно с голяма разлика в децата, което също има своите предимства - ще си имам помощничка. Лошото е, че тя вече е малко егоистично настроена спрямо нейните вещи и най-вече спрямо мен. Онзи ден гушнах бебето на една приятелка и малката както си играеше на пясъка на около 200м от мен скочи и веднага дойде да ми се кара да не съм гушкала чужи бебета
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
du6eto (новак) |
Публикувано | 08.05.09 11:45 |
|
На мен също ми беше много трудно да се реша на второ детенце заради липсата на помощ от страна на баби, а също и заради хубавата работа която имам и това че не ми се разделяше с ежедневието. Според мен с по-голяма разлика е по-лесно (при моите малчугани разликата е 6 години). Хубаво е едното детенце да е станало по-самостоятелно и да е преболедувало болестите на детската градина. Мои приятелки с малка разлика при дечицата видяха голям зор с две малки зверчета вкъщи
http://bd.lilypie.com/Q-Izp1.png
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: jana]
|
|
Автор |
flor4eee (пристрастен) |
Публикувано | 08.05.09 11:46 |
|
С брат ми имаме 6 г. разлика и проведохме първия си нормален разговор на неговия бал. Като деца постоянно се карахме и биехме. Затова исках децата ми да имат малка разлика. Преди Тоби да се роди с моя мъж бяхме решили, че искаме разлика от 2 г. Хубаво ама не се чувстваме готови за второ ... ама изобщо. Много ми беше криво в началото, че нещата излизат извън начертания план. Вече не ми пука, когато - тогава, ако ще и на 5-6 г. да е Тобчето. В крайна сметка за мен най-важното е второто дете да се появи в момент, в който и мама, и тати го желаят и се чувстват готови за него. Перфектна разлика между децата така или иначе няма, нито това, че са с малка разлика е гаранция, че ще се разбират, нито обратното - голямата разлика означава, че няма да са си близки.
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: flor4eee]
|
|
Автор |
jana (хаплива) |
Публикувано | 08.05.09 11:50 |
|
И това не съм сигурна, че е много верно. Разликата между мен и брат ми е 10г. Верно в началото много го мразех, защото майка се върна на работа на 6-ия му месец и аз помагах в отглеждането. Децата навън играеха, аз сменях 3-те видя пелени ... не го понасях като бебе. Когато поотрасна и започна да води нормални разговори станахме много близки ... и до днес. Не зачита никой така както мен, все към мен се обръща за всичко
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: jana]
|
|
Автор |
flor4eee (пристрастен) |
Публикувано | 08.05.09 11:58 |
|
Да де, аз същото казах. Няма гаранция за нищо.
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
galia71 (ентусиаст) |
Публикувано | 08.05.09 12:05 |
|
Аз съм от майките с деца с голяма разлика (7год). Дъщеря ми ми е помагала, но никога не съм прекалявала, защото не искам да ограбвам детството и. И сега когато вече е достатъчно голяма (на 12,6) не е ангажирана по никакъв начин с брат си. А за съжаления дори не иска вече да си играе с него.
При голямата разлика според мен има друг проблем. В много случаи голямото дете е пренебрегвано, заради малкото и то несъзнателно от страна на родителя. Вече е почти самостоятелно и в дадени моменти вниманието и грижите са изцяло към малкото. Да не говорим, че в много случаи просто не се отива някъде, защото не може с малкото и т.н. Добре, че нашата кака е разумна и не започна да изпитва по тази причина някаква ревност и злоба към малкия.
Малкото пък печели (освен лиготията) доста повече знания и умения от голямото. От доста по-рано му се обогатява речника, има достъп до по-интересни книги.
Но факт е, че по-малките деца са по-разглезени и все искащи нещо
| |
|
И аз така. Исках да са с малка разлика - 2/3 години, но определено ще поизчакаме с номер 2. Просто физически и психически ще сдам багажа с второто.
| |
Тема
|
Re: Второто дете
[re: jana]
|
|
Автор |
mamin (*_*) |
Публикувано | 08.05.09 12:10 |
|
Инетерсна тема, ще я следа с удоволствие, защото и ние веднага след появата на дребосъчко си се замислихме да си имаме още едно детенце и кога ще е най-подходящото време. За в момента ми се вижда доста сложно протичането на бремеността и последващо гледането на едно малко бебе с много палав батко, затова и все още отлагаме. Възхищавам се на тези родител с деца с малка разлика в годините. Едно бебе и едно детенце на 1-2-3 годинки което още не може да се съблича и облича, да се храни и все още не може да направи почти нищо само ми се вижда мисия невъзможна, ако няма и кой да помага.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|