Това е темата, в която всяка майка ако желае, може да разкаже за раждането на своето дете. Споделете Вашите разкази за това как е минало самото раждане, какви чувства и емоции сте изпитали и как се е отнасял персоналът на болницата с Вас.
На всички нас ще бъде интересно, а на бременните майчета и полезно.
Ако смятате, че темата не е за Вас, по-добре не я четете!

Правилата, които трябва да спазвате при постването на разказите са:

1. В тази тема можете да пускате единствено разкази за раждане!
2. Всяка мама има право на един разказ! Ако искате да има допълнения към разказа Ви, пуснете бележка до някой от модераторите (surfline и jana), за да бъде допълвано мнението. Не пускайте нов постинг с идеята ”забравих да допълня”, ”сетих се още нещо”, защото се очаква самата тема да стане доста тежка за отваряне.
3. Когато темата набере в съдържанието си 100 мнения, ще бъде заключена и линкната към първата закована тема, а на нейно място ще бъде пусната нова. В новата тема ще бъде обяснено за старата и условията на пускане на мнения.
4. Желателно е заглавията на всеки постинг да съдържат болницата и начина на раждане, за да се улесни търсенето.
5. Темата с разказите за раждане, не Ви лишава от правото да пуснете отделна тема, където да бъдете поздравени за раждането, да бъдат задавани въпроси и да бъдат правени коментари относно щастливото събитие!
6. Темата е предназначена само за разкази за раждане. Моля, не пишете друго в нея (като въпроси, коментари и т.н.)!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Teди на 14.12.06 15:17.</EM></FONT></P>

Редактирано от surfline на 07.03.08 15:48.

Тъй... време е да напиша вече историята на моето раждане... Терминът ми беше на 6-ти май, само че се оказа, че ще се ражда със секцио, заради очите ми. Наблюдаващата ме докторка, каза, че за секцио ще ме приемат в болницата 10 дена преди термина и на 28-ми април /сряда/, чадър, чанта и аз, качих се на едно такси рано, рано сутринта, тъй като мъжа ми не можа да се освободи от работа същия ден, отидох сама във Втора градска болница. След 1 час бях приета в Патологичното им отделение и прегледана от доктора, който беше на смяна там. М... първо да кажа, че отивам без никакви уговорки с никой доктор... само с документ от очен лекар с родоразрешение - секцио. Та, тамошния им доктор се оказа върл противник на секциото и започна да мърмори, че сега всички се натискали да раждат по този начин, това на нищо не приличало и т.н., и т.н. Заведе ме на ехограф и каза, че плода бил много малък, отговарял на 36-та седмица, а аз бях в 40-та... Каза ми, че имам 1.5 см разкритие и още тази вечер можела да ми тръгне "една хууубава родилна дейност"... И вместо да ми назначи дата за операцията, ми каза, че ще изчакаме до неделя /2-ри май/, и ако до тогава не започна да раждам по естествен път, щял да ме прати в Родилно отделение за секцио. Не бях много въодушевена от това, ама си викам, ще изчакам още един ден и ще вдигам пушилка, за да си търся правата, а и от друга страна си викам пък... може пък верно да родя лесно и щом имам такова разкритие и е малък плода - да не ми навреди на очите въобще... Знам ли...мислех си, че по-добре е да родя нормално, отколкото да ме режат, абе с две думи - бях много объркана. Мина си 29-ти април и на 30-ти /петък/, се събуждам мокра и си слагам превръзка и тя пак се мокри и постоянно по малко по малко нещо ми изтича. Отивам при акушерката да й кажа и тя ми каза, да изчакам визитацията. Изядох една кифла:))!!! и зачаках визитация. Дойдоха, оплаках им се, че ми тече нещо и оттам пак на ехограф и щат не щат - ми дават карт бланш за Родилно отделение, да ме видели и там...
Беше 11.30 като дойде акушерка и ми каза да тръгвам след нея с бръснарско ножче и багажа си. И се започна... бръснене, клизми, къпане, в 12.00 влязох в така заветното Родилно отделение. Тук искам да кажа, че в Родилното ме посрещнаха много добре, действаха бързо и професионално, нямаше очакваното грубо отношение и въобще всички бяха толкова мили... чак да не повярваш, все едно гледаш филма "Спешно отделение" . Като ме хванаха - дадоха ми тяхна нощница /наши не се признават/, взеха ми багажа и ми казаха, че ще го носят в Реанимация, оттам ме качиха на една маса в предродилна зала и се накупчиха около мен - една ми слага система в ръката, друга катетър /гадно нещо/, друга ми взима данните, изобщо... голяма суетня - подготвят ме за секциото. В това време ми звъни телефона от чантата, една сестра ми го подаде - майка ми пита какво правя... Казвам й, че влизам в родилна зала и с разтреперан глас ми пожелава късмет. На смяна беше д-р Василев. Дойде и той и ме пита как съм била и това беше... Акушерките за миг си сложиха зелените шапчици и взеха да го питат в колко ще започне операцията, а той вика - "Пуснали сме обява за анестезиолог и започваме!" Издирват анестезиолога - няма го човека:)) До 13 ч. съм висяла на масата и не мога да се помръдна - ужас! По едно време ме съжалиха, та викат - Свалете я от тази маса и да изчака анестезиолога в предродилна. Там ме овързаха с едни колани за следене на тоновете на бебето и зачаках моя доктор да дойде. И тук вече идва момента с прословутата ми КИФЛА! Оказа се, че тази кифла дето съм я яла в 8.30 ч., пречи да ми се сложи упойка и операция преди 14.30 не може да започне. За това, анестезиолога, който е бил на смяна, казал, че преди този час не може да се ангажира с упойка. Идва към 13.30 и започна да ми задава задължителните там въпроси и ми каза, че в 14.30 операцията ще започне. Да, ама ми се насъбра много за този предиобед и получих здрави контракции. 1 час се мъчих с контракции и по едно време, верно в 14.30 идва някаква акушерка и вика - "Хайде!" Най-после влязох в операционната зала!!! Мислех, че ще умра от страх, като ме качат на масата, ама освен облекчение не изпитах нищо друго. Анестезиологът ме беше питал, каква упойка предпочитам - епидурална или пълна и аз си избрах пълна... Застанаха ми на главата той - д-р Найденов и асистентката му... за съжаление не й разбрах името - изключително мила жена. Включиха ми някаква банка в системата. Двама хирурга - д-р Домусчиев /докато чаках да вляза в операция д-р Василев си тръгна, че му свърши смяната, но изобщо не съжалявам за това/ и ас. д-р Колев, педиатър и още един доктор, незнам за какво беше той... Хвърлиха ми едно покривало отгоре и д-р Домусчиев започна да разтрива нещо си по корема ми, от това взех да треперя като лист - не мога да се спра! През цялото време ми говореха разни разведряващи неща, имащи за цел да ме накарат да се усмихна, ама аз незнам защо не бях изплашена де. Викам си - да се свършва, каквото ми е писано и това е. Асистент-анестезиолога ми каза да си отворя устата и ми изля една спринцовка сода с вода в устата, взех да усещам мааалко, как ми се замаи главата, все едно съм изпила 100 гр. алкохол, после д-р Найденов ме пита как ми е името и ..........

Събуждам се - гледам - заспала съм! Лежа на едно много удобно легло, в една топла стая - кеф голям! Летя! От дясно ми седи една акушерка и ми казва - "Честито, имаш си дъщеричка!!!"
ШОК!!!
"Роди се в 15:15 ч., 52 см, 3.700 кг" Малкото бебе?!?! Мрънкам нещо, ама и аз не се чувам какво точно. Докарват ми едно бебе и твърдят, че е моето... Пипам го по бузката, а то реве, та се къса:)) ХМ!!! Взимат си го обратно... Голяма въртележка. Летя ли, летя... От ляво - анестезиолога Найденов ми иска телефона - изреждам цифрите без да мигна, набира ме и като чу, че ми звъни телефона, с доволна усмивка си замина, констатирайки - "Добре е!". Беше 17 ч. някъде. След това вече, със светкавична бързина взех да идвам на този свят. Сестра ми и мъжа ми направили пътека пред родилното, д-р Домусчиев /благодаря му от сърце/, ги пусна при мен в реанимацията. Влизат те - много щастливи мигове... това вече не мога да го опиша. И така, цяла нощ прекарах сама в реанимацията, на едно ортопедично легло, с включен радиатор до мен... имах чувството че летя, много приятно усещане, /как съм пропуснала да стана наркоманка?!?!/... ето тези мигове ще си ги спомням цял живот! Звъненето по телефона, колко хора ми честитяха дъщеричката, безтегловността ми, решението ми да я кръстя Гергана... въпреки, че цял живот съм харесвала името Лора и съм си казвала, че ако имам дъщеря един ден, ще се казва Лора... Не съм спала цяла нощ, не съм чувствала умора, нито пък съм искала да спя. През 20-30 мин. влизаха при мен по 2 акушерки и ме питаха как съм и защо не спя. Аз се усмихвах само и ей така си летях... 30-ти април-1-ви май - най-щастливата ми нощ!

Това беше моето раждане със секцио във Втора градска болница без уговорка. Е, няма да разказвам за възтановителния период, защото при всеки това е индивидуално. Зорът е първите 3-4 дни, когато не ти се става, а те карат да станеш - иначе кофти... Болка няма, но е неприятно ставането и лягането, ходенето до тоалетна и ей такива неща, които понякога ти се струват, че просто не можеш да ги направиш..., ама след 6-тия ден някъде си по-добре. На мен лично, днес ми е 11 ден от операцията и се чувствам супер вече. Е, не мога да тичам:) и да играя хоро /не че преди можех/, ама се чувствам нормален човек вече. Даже и се изкъпах и си смених превръзката от болницата! Изключително съм доволна от докторите, от отношението на акушерките... не видях нито една лоша или дръпната акушерка, санитарка или служебно лице в болницата. Докторите са много готини, абе всички са супер, говорят на вие, искаш ли нещо - всеки се мъчи да ти помогне, няма обиди и др. подобни, каквито се разправят понякога, от стола ти носят в леглото първите 3 дни да ядеш. То не е кой знае каква храната, ама мен не ми се и ядеше въобще. На 2-рия ден ми изпратиха физиотерапевт, да ми показва упражнения за възтановяване. В стаята беше чисто и топло. Всеки ден ми даваха нова нощница. Бебето спеше в общо помещение при други бебета, но ако си го поискам ми го даваха. Само че аз не бях толкова всеотдайна майка, защото като почнах да го кърмя от 3-тия ден, така ме заболя, че взех да измислям хиляди причини да го върнана педиатърката, която ми го донасяше и да го хранят те... В крайна сметка, за подарък получих едни твърди като камък гърди, които ща не ща, трябваше да предложа на отрочето на другия ден:)) Още не мога да свикна с кърменето, ама това е друга тема вече. Най-лошото от болницата беше, че ни изписаха на 6-ти май подсечени и сега са страшни мъки, Герганката я боли и я мажем с Дефламол - върши чудна работа м/у другото.
Ами много изписах, но нали знам, че бъдещите майчета, които чакат ще им бъде интересно, та се постарах заради тях най-вече да съм толкова подробна. Също така, искам да им вдъхна кураж, че няма нищо страшно от секциото... знам, че докато не се убеди човек, не вярва, но аз това мога да кажа като прясно минала по този път.
Искам да благодаря най-сърдечно на д-р Домусчиев, д-р Колев и анестезиолога д-р Найденов, за безкористното добро отношение и да кажа за тях, че титлата Д-Р пред имената им, не е случайна:)) Също да благодаря на екипа, който се грижи за мен, но за съжаление не им разбрах имената. На много хора искам да благодаря, тези които се грижиха за дъщеря ми в първите й дни от живота, на д-р Маринова, която ми води консултациите и дойде да ме види в болницата... На санитарките, които всяка сутрин миеха стаята ми. Въобще - на цялата болница!
Пожелавам на всички бъдещи, очакващи майки, да родят едни здрави и хубави дечица и да направят най-добрия избор за болница и екип! Също искам да кажа, че приказките, че ако идеш без уговорка да раждаш, направо ще те разсекат... са глупости на търкалета и няма смисъл от подобни думи, само да се притесняват бъдещите родилки. Не е така, наистина. Ето ме мен - жив пример за хуманността на докторите:))
Ами това е, много дълъг ми стана постинга и май е вече време да го спирам:), ама нали бях обещала, че ще разказвам...
Късмет на всички бъдещи!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях патологична бременност, но през 9-те месеца докторите така и не се разбраха как да раждам, та затова остана нормално раждане. Термина ми беше определен за 13.08.2004 г.-петък тринадесети! Всички ми казваха, че ще родя преждевременно, тъй като имах 3 миоми, а аз не само си износих до термина, ами той мина и замина без никакви признаци, че раждането наближава! Нямах даже и подготвителни контракции!
Всичко започна точно в първата минута на 16.08. Тръгнахме да си лягаме, погледнах часовника, загасих лампата иииииии контракцийка! Не казах на бъдещия тати, за да не се притеснява, а придърпах часовника и започнах да засичам. Имах абсолютно редовни контракции през 6 мин. Отидох до тоалетната и видях, че ми е паднала част от тапата. Винаги съм си мислела, че като започне раждането ще умра от страх, но най-странното беше, че бях ужасно спокойна! Станах и седнах пред телевизора, не че контракциите бяха много болезнени, но нетърпението и страха да не се събудя навреме /което е невъзможно, ама......../ не ми позволиха да заспя! Това беше най-бавната нощ в живота ми, към 3ч. събудих и таткото, но все ми се струваше рано да тръгнем към родилното. Стана 7ч. и мъжа ми каза,че повече не може да се чака контракциите бяха през 5 мин., но на мен хич не ми се тръгваше!
Прегледаха ме, бях с 4 см. разкритие, редовни контракции през 4 мин., не много болезнени. Приеха ме и започнаха да записват тоновете на бебка! После донесоха документите, които трябваше да прочета и подпиша. Тъкмо привършвах с четенето, а то хич не беше малко и дойде завеждащата на отделението и ме извика при дежурния лекар, защото трябвало да проверят нещо. Гледаха ме на ехограф и ми обясниха, че бебето е обърнато лицево, като най-вероятната причина е миомния възел, който беше непосредствено до главичката му. И така взеха решение за секцио! Дадоха ми други документи за попълване, но те вече ме затрудниха, защото контракциите ставаха все по-болезнени В 14 ч. ме повикаха и поех към перационната. За тоалета- обязкосмяването си беше мое дело /вече 5 години не пропускам, а клизма при секцио не правят в тази болница. Най-ужасния момент беше влизането в операционната, не че има някакви инструменти на показ, но самата атмосфера е ужасна Казаха ми да си вържа косата /дълга до кръста/, но аз нямах с каквопреди време бях чела в клуба, че ако се върже косата, раждането ще е трудно, та екипа видя чудо, докато ми прибере косата, но поне са се посмяли сигурно после Контракциите вече бяха през 2 мин., болезнени, аз вързана на операционната, а анестезиолога не може да ми уцели венаНакрая дойде още един и започна да ми рови по врата за централен източник и точно когато си мислех, че ще ме бодат и там, успяха да намерят на ръката, та направо си отдъхнах През това време ми даваха да дишам кослород, еййй много готино Това е последното, което помня, бях с пълна упойка!
Мамииииии, защо не ми казахте, че излизането от упойка е толкова гадноЗа всичко бях подготвена, но за това си мислех, че е като да се събудиш от дълбок сън! Ужас, не знаех коя съм, къде съм и какво ми правят, бях в съзнание, но не можех да си отворя очите, а една акушерка ме тушираше, от което изпитвах ужасна болка. Добре, че доктора се сети на каже "Наталия, роди голямо момиче!" Тогава вече нещата се подредиха в главата ми Качиха ме с носилка на горния етаж и ме вкараха в интензивното. Тук усетих и прословутото треперене, нооооо мама вече беше чела за него във форума и не се уплаши! Интензивното си го представях много страшно, а то си беше обикновена стая, имаше си и телефон и телевизор. Веднага донесоха бебка и ми я поднесоха до главата, нацелувах я хубаво по бузките, но пак със затворени очи, така и не можах да ги отлепя Тогава дойде и щастливия татко
Сложиха ми една инжекция аналгин и торбата с пясъка /гадна работа/, махнаха я след 3 часа
Първата нощ не можах да спя, но не от болка, а защото като се унеса и гърлото ми пресъхва, започвам да кашлям, а кашляне след операция си е болка! Гледах телевизия като за световно, добре, че имаше кабелна. Непрекъснато идваше акушерка, падна ми се една млада и готина, страшна мадама ви казвам, а освен всичко останало и мноооого загрижена! Така дойде и следващия ден и момента на раздвижването! Не беше толкова болезнено, колкото си го представях, проблеми нямах с него, особено след като ми махнаха катетъра. Но имах и дренаж, та той малко ме бавеше при ходенето, но и него махнаха след 1 ден. Като заключение мога да кажа, че се бях подготвила за много по-силна болка и може би затова ми се видя така лесно, но това с излизането от упойката го бях пропуснала и затова ме уплаши. Но ще си знам за другия път
Възстанових се много бързо, без никакви усложнения, въпреки че бях с проблемна бременност! На 8-я ден не усещах нищо, а от 14-я гледам бебка сама!

Отношението на целия персонал беше невероятно, много съм доволна от всички, без изключение! Родих в Болница Лозенец, оперираха ме д-р Илиев, д-р Станев и д-р Христова!
Кръстихме бебка София, роди се 3.570 кг. и цели 52 см.

Пожелавам на всички бъдещи мами прекрасни бебчета и леко раждане!
Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SilverElf на 09.12.04 11:00.

Първо искам да отбележа, че изкарах страхотна бременност, която не ме ограничи по никакъв начин. Клуба открих вече бременна в четвъртия месец, а започнах да пиша по-късно. Всички ехографски прегледи показваха, че ще родя момиче и съответно бяхме направили списък само с женски имена.
Термина ми беше за 27.10.2002 година. Но в събота (26.10.) усетих, че ми започват контракциите. Тогава беше сватбата на принцеса Калина. Гледах телевизия докъм 16 ч. и се обадих на лекаря, че имам редовни и доста чести контракции. Той ми каза да отида в болницата в 17 ч., но май си мислеше, че е фалшива тревога. Да си призная тайничко се смеех наум на бабите и дядовците, че бебока (първо внуче и за двете страни) измами надеждите им и реши да си дойде с името. Бяхме предвидили и варианта да се роди на Димитровден и решихме да спазим традицията – щеше да се казва Димитрина или Димана. Нали 100 % очаквахме момиче. Дори бях намерила детските си кордели и ги бях приготвила за бъдещата госпожица.
Отидох с разкритие 4,5 см, което при прегледа стана на 5 см. Заведоха ме да се преоблека и ми направиха клизма и ме обръснаха. Не беше неприятно, с изключение на това, че в стаята беше доста хладно.
После ме заведоха в родилна зала и ми сложиха система. Едната от акушерките започна да ми чете Декларацията за информирано съгласие на пациента, след което ми я даде да я подпиша. Контракциите ми бяха редовни, но не ме болеше. Преди да родя имах много болезнен цикъл и в сравнение с него контракциите ми се струваха песен. Едната акушерка няколко пъти ме подканяше да викам и да не се сдържам. Отговарях й, че няма смисъл, защото не ме боли. На разкритие 6,5 см. ми пукнаха мехура – манипулацията е безболезнена. Както вече казах, сложиха ми система, в която пуснаха спазмалгон, но-шпа и папаверин. По едно време даже ми се доспа. Сложиха ми и окситоцин. Обясниха ми какво представляват напъните и след като няколко пъти усетих такива, ме преведоха в родилна зала.
Напъвах няколко пъти, но за съжаление неуспешно. Накрая доктора реши да ми направи епизиотомия, защото бебето започваше да страда. Не усетих как ме сряза. Акушерката ми обясняваше “Главата излезе. Раменете излязоха. А, ама то е момче, виждам пишка!”. След малко мъника проплака. Така на 26.10.2002 г. в 20,30 ч. на бял свят се появи Димитър – 2,750 кг., 49 см.
Противно на очакванията ми беше доста оформен и дори имаше сходство в личицето с това на баща си. Ако не се беше родил на Димитровден, щях да го запиша на съпруга ми.
Следродилния период мина безпроблемно и за двама ни. Закърмянето също мина безпроблемно, благодарение на една от акушерките, присъствали на раждането ми - Ива. Тя също ни пускаше да гледаме как обгрижват бебетата и ни обясняваше подробно доста неща, за което съм й много благодарна.
Оттогава досега наблюдавах поразителната трансформация на бебето в малко човече, което постепенно седна, изправи се, проходи. Появиха се първите зъбчета. Оформи се характера му, темперамента му. Няма да кажа нищо ново, но няма по-голямо чудо на света от майчинството.
И напоследък все по-често се замислям за повтаряне на чудото и за още едно малко човече. Дано този път е с опашчици. Все пак имам приготвени кордели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KaтИ. на 08.12.04 00:41.

Вече съм описвала ражданията си, но може би има смисъл да се повторят нещата, а и за мен не са загубили своя ужас и очарование.


Първата ми бременност не се случи веднага, а я опитвахме половин година, протече доста усложено с късно направен и много травматично свален серклаж, имах уговорка със стария д-р Ташков от Св. София. Бях приета по-рано в патологичното отделение. Кел файда от уговорката - свалиха ми серклажа с разкъсване на шийката на матката, на живо и без поне да ме предупредят, че лентата е врастнала, после кървих, падна ми тапата, занесох я на акушерките на едно парче тоалетна хартия да питам това ли е, те ме отпратиха като някаква малоумна... Раждането започна часове след това, тоест 2 седмици и нещо преди термина. Болезнени контракции към 12 през нощта, станах да кажа на акушерките и ми изтекоха ми водите на пода. Бебето ми беше седалищно и едро, докторът ми беше казал, че трябва да се роди със секцио, защото рискът от малформации на главата е дори по-голям от риска от луксации. Бях на 21 и нямах претенции - както каже той, така. Да, но дествието се развива през 1996 година, когато персоналът масово се беше закичил със сини картончета с надпис СТАЧКУВАМ. Дежурната акушерка Деляна Хаджиделева ме изпрати да паса, че така бързо не се ражда първо дете, че нямам контракции, че като се наспя, ще ми мине... Не пожела да му се обади, а аз нямах gsm, погна ме физиологичното разстройство преди раждане... Усилиха се много болките, направиха ми ненужна клизма, защото нямах вече нищо в червата, съгласиха се да ми сложат на запис и си отидоха. И никой не се появи, докато не се развиках, че имам контракции на три минути. Силни. Дотогава четох вестници, но вече много ме болеше. А ме бяха овързали с колани и датчици, имах система в ръката, няма мърдане. Бре, появи се акушерката, събуди лекарката, жалко, че не й помня името... Тя ме прегледа ужасно грубо и болезнено и каза, че имам 8 сантиметра разкритие и че му е напипала крачетата, че до половин час щяла да го издърпа. И тук вече се паникьосах страшно - как така ще го дърпа... Нищо не съм им казвала, просто ми причерня... И ми премериха кръвното и се оказа 100 на 200 или нещо такова, а аз имам 60 на 90 по принцип, и като взеха да ми викат, че ме е страх да раждам и че нарочно вдигам кръвно и какви ли не глупости... Събрали се и ми крещят, че трябва с това кръвно да им подпиша декларация, че съм съгласна на нормално раждане, иначе не можело. И тук кипнах и отказах. Казах им да го вадят както намерят за добре и че нищо няма да им подпиша. Дойде анестезиологът да ме плаши, че ще ми направи един вид наказателно сонда, защото преди 6 часа съм яла, преживях и сондата, после дежурната лекарка каза "аз не мога да оперирам" и стачниците викаха друга лекарка, която взеха с линейка от тях - д-р Григорова, която дойде и запя в същия хор, не по-малко грубо от останалите, но аз бях в такъв шок, че не ми пукаше особено. Катетър, после упойката, после извадиха бебето, гледах всичко в отраженията по металната лампа над операционната, то много силно и красиво изрева с ла-ла-ла, дебел мъжки глас, поревах и аз от радост, 4 кила... 53 сантиметра, Николай... На 6.6.1996. Белегът ми е 20 сантиметра.
Престой в реанимацията - ужасен, никакви болкоуспокояващи, още на излизане от операционната взе да ме пуска упойката, бързо проходих, но имах много болки...Там имаше много мила добра санитарка - Светлана, да е жива и здрава, където и да е... А, да, в епикризата на това безумно раждане пише, че в 5 и 5 сутринта е родено такова и такова бебе с ПЛАНОВО секцио поради седалищно предлежание... Нямах сили и желание да се разправям, защото не съм подозирала какво ми предстои.



И забременях случайно 4 месеца след това... Отидох пак при същия д-р Ташков, той не беше много стреснат от малката разлика, втората бременност беше по-лека, с навреме направен серклаж и със съвсем безболезнено сваляне. Трябваше да е задължително със секцио. Аз бях много наплашена от първия път и драпах с нокти и зъби за нормално раждане, но не би. Не намерих лекар в София, която да се съгласи да води нормално раждане толкова скоро след секцио. Добре, постъпих пак в болницата за планова операция, но пак много по-рано, за да се свали по предписание серклажът, това е някаква дивотия, пишат те за секцио, а после ти свалят серклажа, за да тръгне детето нормално. Да, ама не. Не тръгна моята дъщеря 3 седмици с 4-5 сантиметра разкритие тичах по стълбите на болницата, не и не.
Докторът излезе в отпуска, останалите взеха да ме подмятат, да ми назначават ден и час за секцио, и да ги отменят по няколко пъти, но на мен вече ми беше четвърти престой в Патологията и не се трогвах много. Помня само един наистина комичен случай. Влиза лекарят Стрелков на визитация, казва ми "Пето легло - утре сутрин за операция", после се плеска по челото драматично и възкликва, "Не, не мога, утре имам две циганки" и си излиза. А акушерката вика "тичай, тичай да му се помолиш". Никъде не съм тичала, запънах се, че миналия път с уговорката не знам как излязох жива, сега никакви уговорки... Дъщеря ми я извадиха ден-два преди термина. Лежах от сутринта на носилката гола със запретната нощница, катетризирана и осистемчена - взеха ме чак на обед. И каква гледка - същия екип като миналата година - и докторката, и анестезиологът, и акушерката Хаджиделева... Пълен потрес. Те ми гледат корема и ме пита милата лекарка Григорова "Кой ти направи тва грозно секцио, ма", аз като по-чук и от нея казвам "не знам, с маска беше лекарката, по спешност ми е секциото"... Изровиха журнала от миналата година...видяха, че са същите... И взеха да ме миличкосват - "Ама това сме ние, миличка, не ни ли позна". да повърне човек и без сонда. Здраво-право синеоко момиченце, пак 4 кила, но 52 сантиметра, Галина, на 21.7.1997. Проплака тихичко и беше рядко гушкаво бебе, лепнато за мен, докъм годинка и нещо живееше на не повече от 50 сантиметра разстояние...


И пет години по-късно, в началото на 2002 - пак забременях случайно. Но подходих към бременността сто пъти по-съзнателно и недоверчиво към общите лекарски приказки, изчетох де каквото намерих, открих този клуб, тук проверих новите избрани от мен лекари, тук затвърдих решението си този път да родя нормално, Шаня така е раждала и много ме окуражи, благодаря отново )) Друг, който ми помогна много, е с ник Гинеколог - д-р Трифонов от Стара Загора и на него благодаря за успокоителните думи и вниманието... Спрях се финално на д-р Дуковски от МД, въпреки че третия серклаж ми го направи Маленов то Св. София, но той отказа да води нормално раждане след две операции. Дуковски и Нецов единствени от софийските лекари, през които минах, ми направиха впечатление на различно отношение към пациент, който си плаща. Останалите масово хем искат да вземат някой лев, хем да не навлизат в професионални разисквания с невежествени родилки. За мен това беше много важно - да знам, ако нещо се прави, защо е необходило и какво става в резултат на него и ако се пренебрегне - пак какво става... Поне в тая област се изпедепцах страшно )))

Разказът няма да го пренаписвам, защото си е добре написан, само иска няколко запетаи и две-три уточнения за мамите, които не са били в клуба тогава - на 13 септември 2002, петък, в МД се роди Велимир, тежък 4 650, дълъг 54, НОРМАЛНО, за час и половина от първата контракция до изплакването, без упойка, с епизиотомия, при случаен екип, защото вербуваното за раждането светило д-р Дуковски не си вдига gsm-а нощем. Много съм доволна обаче от тая работа. Последно уточнение - темата е странно озаглавена, защото не можех да седна, а пишех бързешката на колене, първата тема беше предупреждение за Тинк и другите му тогавашни пациентки, да не се разминат и те така... Весело ви четене



второ, ей ме на колене пред компютъраа
Автор ET (Defender)
Публикувано 18.09.02 09:40



ще ми станат сини като на оная реклама за водка, но засега не мога много да си ползвам задника за сядане, нито за други цели.......
както беше казал един татко тук преди няколко месеца, БЛАГОДАРЯ, разплакахте ме :-)))) обичам ви много всичките
КОЙТО ИЗЛИЗА ОТ МАЙЧИН ДОМ да тича право в поликлиниката да му досвалят шевовете, на мен са ми оставили един конец, който откри мъжа ми, като оглеждаше какви са пораженията - пораженията са подутина около епизиотомията и нищо друго, към крака се наложи да ме резнат малко.....
санитарките в МД са хиени, тук-таме има по някой човек сред акушерките, лекари не видях освен на раждането една кисела краставица и после сутрин една, дето влиза и пита като Бай Ганьо "как сте, добре ли сте"..........
ЗАПОМНЕТЕ ИМЕТО МАРИАНА КОВАЧЕВА - една дълга мършава кокалеста акушерка, мнооооооого сръчна и много добра като човек, имам луд късмет, при нормалното раждане, както излиза, лекарят служи да изразява негативното си отношение към живота по принцип, а акушерките вадят бебетата :-))))) Благодарение на нея мина така нетравматично, имам достатъчно въображение да си представя при една по-немарлива или по-безотговорна акушерка какъв шев и кройка щеше да падне............

А иначе явно наистина моите две операции са кофти късмет, нали ви разправях, че с първото седалищно бебе за 4 часа почти бях родила, второто нормален процес нямаше, та сега като ми падна запушалката - нищо - нощес в 12 се пукна мехурът, но не изтече всичката вода, докато дойде майка ми от съседния квартал с кола - да гледа децата, вече имах през няколко минути много силни контракции и СЕРИОЗНО РАЗТРОЙСТВО, друм в МД, видя се, че докторът няма да дойде, така казаха и дежурните там, бръснене, клизма и ОТТУК ПОЧВА ЦИРКЪТ - "защо се държиш за вратата, момиче, идвай", "не мога, раждам"....... как не родих в тоалетната не знам, много силни болки и направо на родилната маса след като ме прегледаха 10 души и не можаха да повярват, че раждам от 40 минути, а не от обяд......

не съм такъв герой, поисках си упойка на няколко пъти, да, ама не, както каза анестезиологът - ти си вече родила, каква ти тук упойка :-)))))) и по-добре, после лежах с едно майче, дето яко го цепеше глава след епидуралната.....

доста виках като напъвах, но по-скоро си помагах, отколкото пищях,

похвалиха ме безкрайно много пъти как напъвам, даже комплиментарно питаха какво съм спортувала и силно ме изкушиха да им кажа "лека атлетика във втори клас" - на десетина напъна излезе, не е безболезнено напъването, но не е и най-болезненото според мене - последните контракции, съчетани с подскачане из тоалетните на оная архитектурна грешка, бяха по-кофти

скараха ми се къде си слагам ръцете и че си свивам краката като напъвам и че не съм влязла по-рано за секцио и че съм повярвала на д-р Дуковски, според когото това бебе трябваше да е кило по-малко, лекарката не беше точно груба, а по-скоро лично обидена от безотговорното ми отношение........

дадоха ми бебето да го прегърна здраво още докато беше наплескано с мас и казаха, че съм първата майка, дето не си пази нощницата.... тя понеже беше много чиста........

няма вода и хартия в тоалетните им, което майче ще ражда второ и трето дете, да си знае, че има шанс да стане адски бързо и да си мие задника след клизмата на мивката в родилното, което направих аз пред целия екип след като ме измъкнаха насила от тоалетната - изобщо по тоалетни прекарах повече време отколкото на масата за раждане..........

ролята на акушерката е адски важна накрая, не ми е правила точно масаж на перинеума, но определено държа на бебето главата на няколко пъти, когато не можах да спра изцяло напъна, а и с пръсти го измъкваше така, че да няма травми ни по мене, ни по него - супер болезнено ми беше - но нямам ни едно разкъсване - да е жива и здрава тая жена!!!!!!!! е, раменете на Крали Марко нямаше никакъв шанс да излязат и ме срязаха - не усетих изобщо, после обаче и плацентата изобщо не щя да излезе - чакахме я 15 минути и част от екипа ми се радваше, останалите се редуваха да ме натискат - ама не стана, наложи се да ми бутнат една пълна упойка и да я махат ръчно, после да кюртират, ревизират, шият и пр.................

а аз просто се възстановявам бавно и туй то - днес ми е вече шести ден - не съм кой знае колко по-подвижна отколкото след секциото, но имам далеч по-малък корем, отколкото ми оставаше преди.......
това е горе-долу медицинският отчет

БЕБЕТО е супер - има колики и реве със страшен мъжки глас по около час нощем - никак не е много, но се чув на първия етаж, ВДИГА СИ ГЛАВАТА като бебе на един месец, озърта се дълго време, после си я мести на другата страна..... това като го сложиш по корем, но не обича и си запъва краката и се опитва да се мести напред..... още не му е паднал пъпът, яде здраво, свали общо 200 грама, на мен кърма ми дойде на третия ден, пак нищо не става с помпичка.........

баткото и каката се сърдят, че много спи и не могат да го целуват непрекъснато..... скоро ще имам снимки и ще помоля таткото да ми сканира....
скоро не се виждам навън, но не се знае, вчера лазех по пода на 4 крака при всяко ставане от кревата и майка ми направо се побърка да ме пита как да ми помогне, а днес почти нямам такива случки..... нямам и много интернет, другият account нещо не ще да ме логне.... ми май това е засега, МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА и пак ще пиша след малко :-))))

Восточные женщины хороши до безобразия! А так же во время безобразия и после безобразия!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SilverElf на 08.12.04 10:13.

На 5. 12.2003год. в 2.30 ч. рано сутринта се роди моята прекрасна малка звездичка - Деничка. Роди се в Шейново. Контракцийте ми почнаха още на 4.12. през нощта, но бяха много слаби. Имах ги и на целия 4. 12 но пак слаби.Понеже разбрах, че ще се ражда няма накъде цял ден чистих и подреждах къщата та като се приберем с бебка вкъщи да е чисто и подредено. Накрая вечерта се засилиха контракциите и станаха по- начесто и отидахме в болницата в 20. 30 ч. Там ми спукаха водите при 2 см. разкритие и от 21.00ч. до 22.30ч се разхождах по коридора за да получа по- голямо разкритие, като през цялото време имах вече доста силни и продължителни контракции. Клизма не са ми правили аз в нас освен,че от обяд не бях яла нищо а и изпих 2 с.л. рициново масло със сок от половин лимон - действа безотказно, но е доста гадничко. Това ми го каза леля ми която е акушерка в Шейново и тя израждаше бебето. Действало хем като слабително, хем и се получавало по-бързо разкритие от него /не че аз получих бързо разкритие ама поне избегнах клизмата/. В 22.30ч. ме сложиха в предродилно със система и там вече почнаха големите болки. От там насетне непрекъснати и все по-засилващи контакции от които направо към 00.30ч бях вече откачила от болка. Сложиха ми някакви упойващи от които почнах да се унасям от време на време, но пак си болеше и то доста. Към 1 и нещо болките намаляха и почнаха и напъни и болки, но по слаби. Към 2.15 се качих на родилната маса в родилното и продължих с напъните. През това време акушерките ми натискаха корема и ми държаха краката, че аз все ги отпусках. Докато накрая в 2.30ч излеле на бял свят и моето зайче! Знам точно часовете защото пред моето легло имаше часовник който гледах непекъснато. Имам три шева които ми ги направиха при пълна упойка от която се събудих чак в 4.30ч доста замаяна. Последното което си спомням преди упойката беше /освен бебето/, че започнах да треперя цялата неконтролируемо и как обяснявах на всички, че много ги обичам и че сигурно упойката няма да ме хване! След като се събудих бях с лед м/у краката и торба с пясък на корема, пак ми дадоха бебка да я погушкам и ме преместиха в стая. На сутринта към 9 ч. се опитах да стана и припаднах. Така че момичета не бързайте да ставате за да не се ударите и си носете шоколадче и вода предварително. Мен после акушерките до следобяда ме разхождаха с количка да тоалетната и обратно. Целия ден ми беше доста замаян чак вечерта се оправих. Мишлето ми го дадоха за първо кърмене на обяд и неможех да й се нарадвам и да я нацелувам. С кърменето се справих, но ми бяха станали страхотни рани по-гърдите и ги мажех непрекъснато с Дефламол, но за няколко дни минаха и продължихме да се кърмим успешно! Струва си всяка болка която изтърпях за да гушна това малко създание. Макар че хич не беше малко 3.750 кг. и 50 см. Това е за моето раждане. На 7.12. в неделя ни изписаха! Лекарката която беше на смяна и ме израждаше, се казваше Чорбова а двете акушерки - Тошкова и Коричкова и разбира се леля ми която беше постоянно до мен и ми стискаше ръката за кураж непрекъснато!
Това го копирах от темата в която разказвах за моето раждане преди година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от irka на 08.12.04 00:41.

За идването на Петър на белия свят




Благодяря на Господ, че ме дари с възможността да стана майка!


Благодяря на д-р Маленов, д-р Грънчаров, анестезиолога д-р Недялков, акушерката от предродилна зала Соня Станчева,акушерката Соня от операционната, акушерката Ева Белишка, на всички останали от екипа на д-р Маленов, чиито имена не разбрах и на всички, които се грижиха за бебе Петър през първите 5 дни от живота му.

Ето и нашата история:на 28.07 сутринта с предварителна уговорка за секцио тръгнахме за Св.София(Тина Киркова). Качих се на втория етаж и започнаха подготовките. През цялото време коленете ми трепереха от страх. Вкараха ме в предродилна зала и както трябваше да съм първа за деня с операция, се оказа, че ще съм трета. Още повече се притесних, исках всичко да свърши по-бързо. Оперираха първата жена, моя ред наближаваше. Отиде и втората. Аз вече толкова се срахувах, че не знаех къде се намирам. Дойдоха две момичета за нормално раждане. Докато те получаваха разкритие и стенеха, аз с всяка тяхна конртакция плачех. Беше много стресиращо. И така, изтекоха банките с натриев хлорид, сложиха ми катетър и най-после бях на операционната маса.
Д-р Недялков ми би упойката(аз през цялото време подскачах, като ме боцнеше, как ме изтрая човека-не знам). Акушерката ми помагаше да се задържа свита и ми държеше ръката. Това беше голяма подкрепа за мен.
Д-р Недялков дойде от към главата ми и ми даде кислородна маска. Помолих го да ми даде пръст и държейки кутрето му и маската, аз бях напълно спокойна. След като ми махна маската, го хванах за ръката. От време на време питах къде е д-р Маленов, а те се шегуваха с мен, че нямало да избяга
Докато вадеха малкия от мен, имах чувството, че ребрата ми се стягат и някой ми изтръгва сърцето. Никога няма да забравя това чувство. Беше адски странно, но не и болезнено!
В 11:19 ми показаха най-сладкото същество на земята, приличаше ми на малко, мокро и уплашено врабче и първите ми думи бяха: "На мама пиленцето!", след което се разплаках. След това ми го донесоха облечен и ми се видя още по-хубав
И така...зашиха ме и ме закараха в реанимация. Сън не ме ловеше, чат-пат си поплаквах от умиление. Мислех си, че всъщност напразно съм се страхувала, операцията я преживях, гадното беше в предродилна. Даже се замислих и за второ
Трудното беше на втория ден. Изобщо не можех да вървя, а другите две момичета, които ги бяха оперирали преди мен си припкаха по коридорите. Добре, че беше майка ми, да е жива и здрава, защото седеше по цял ден в болницата и се грижеше за Пепи, а татко му ми помагаше да се раздвижа. Сега вече съм добре и аз припкам

Вече сме си вкъщи, кърмя го(или поне се опитвам), но няма никакъв режим на хранене. Пъпчето му още не е паднало, надявам се скоро. Иначе сме добре, свикваме един с друг...

Така се появи Петър на белия свят.

Дано не съм ви досадила
С поздрав: горда мама Ради и бебе Петър


П.П. Разказа е копиран, не съм го писала отново

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Duci на 08.12.04 10:45.

Общо взето бременността ми беше лека.Единственият проблем беше бъбречното криза, която направих в 5 месец и се наложи да ме приемат в болница.В Майчин дом.В последствие се оказа, че това ми "посещение" е било от полза - познавах персонала в патологията и обстановката като цяло ми беше позната, защото в 9-я месец пак ми се наложи да лежа там.
Термина ми беше определен за 7 Юни 2003г.Към края на месец Май започнах да имам страхотни болки в симфизата- не можех дори да ходя.Наблюдаващият ме гинеколог каза:"Ми хайде заминавай в болницата, защото според мен си за секцио, пък там да решат какво ще правят".И така 10тина дни преди термина влязох отново в МД.Първоначално докторите решиха да ме оставят за нормално раждане.Повече от две седимици висях там с надеждата най-накрая да родя.Да, ама не.Термина ми дойде, че и отмина, а признаци за раждане нямаше.Въпреки почти ежедневните прегледи за разкритие не получих такова.
В крайна сметка решиха да ми направят рентгенова снимка.Оказа се, че главата на бебето е по-голяма от изхода на таза и в крайна сметка ми плануваха операцията за 17 Юни.Последваха ред изследвания:ЕКГ, консултации с анестезиолог и интернист,тест за антибиотици /или упойки, вече не помня/ и т.н.
На 17 сутринта ми направих клизма /не боли/, за тоалета се бях погрижила сама.Свалиха ме в операционната.След 20 дни престой в болницата и трескаво очакване да родя влязох там с усмивка и облекчение и може би това много ми помогна.Бях много спокойна.Преляха ми 3 банки с нещо /не помня какво обаче/, сложиха ми катетър и дойде ред на анестезиолога.Мисля, че се казваше Ковачев -страхотна мил човек, който през цялата операция ме милваше по косата и ми даваше кураж.В интерес на истината болка вобще не усетих, а по скоро ме беше гъдел от поставянето на иглата в гръбнака.Бях с епидурална упойка.Обездвижих се от кръста на долу и бях в пълно съзнание.
Оперираха ме доц.Чернев и д-р Лачев.Операцията започна.Не чувствах нищо, освен дърапане и теглене на корема, но съвсем безболезнено.10тина минути след началото на операцията анестезиолога ме натисна силно по корема.След минута бебчо проплака.Митака се роди 3800 гр., 52 см.
Подадоха ми да цункам малкото бебче.Беше още топличко и мокро и плачеше.Щом обаче усети близостта ми спря.Бях толкова щастлива и развълнувана, че не можах да спра сълзите.Сестрата, която беше до главата ми през цялото време ми бършеше очите майчински.Бях станала майка.Това беше най-невероятния момент от живота ми.
Докато ме тресеше еуфорията докторите ме шиеха.Процедурата отне към 20 мин.После ме преместиха в реанимация.И от там почна кошмара.Трябваше да остана в реанимацията до следващата сутрин /такава е процедурата в МД/.Упойката ме отпусна.Започнах да чувствам болка.Биха ми течен аналгин за нея.Проблема ми беше обаче, че гърба ме болеше зверски.Исках да се обърна, а не можех да помръдна.При всеки опит катетъра се забиваше в мехура, а операцията ме срязваше.Наложи се да лежа към 10 часа без да помръдна.Цяла нощ гледах часовника над леглото и чакахда дойде сутринта, за да се раздвижа.
Към 9.00 сутринта дойде рехабилитаторка, която ни раздвижваше /Бяхме 5 момичета в ренанимацията/.От там ме качиха с количка на 7-я етаж, където останах 7 дни.Бебето можех да видя чак след обяд.
Практиката в МД за оперираните е следната:Бебето не е при майката.На всеки три часа отиваш и си взимаш бебето да го нахраниш.След 30 мин. го връщаш.Акушерките се грижат за всичко останало.
Отношението в МД, както се знае не е цветущо.Но това не беше от първостепенно значение за мен.Бебето беше най-важно, а там неонатолозите са най.добри.Да чукна на дърво, нямахме никакви проблеми.
Сега отново ще раждам там.
Дано не съм била отегчителна и да съм помогнала на някоя бъдеща мама да се подготви за Великия Ден.Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 10 декември 2003 в 4 сутринта ми изтече водата. Аз скачам веднага и викам на мъжа ми "Айде да ходиме". А той още сънен:"Какво, къде?". Знам, че ако изтекат водите се тръгва за болницата без значение имаш ли контракции или не. Имало опастност да тръгне пъпната връв да излиза и да препречи изхода. Първо 10 мин не смея да мръдна. След това обаче решавам да вляза в банята за лек тоалет, но там е вече мъжът ми и драйфа и с разтройство, сякаш той ще ражда. Тръгваме с колата за Майчин дом и там ме приемат, клизма (неприятна, но неболезнена, това ви е най-малкия проблем в момента). На прегледа никакво разкритие, никакви контракции също. Качвам се на 3 ет в предродилна зала, там с още едно момиче си правим компания в 5 сутринта. Дежурните акушерки бяха едни млади момичета, много мили и способни според мен. Обясняваха ми, че бавно ще ми стане разкритието, защото е първо раждане, шийката първо се изглажда, а после се отваря. При раждали това става едновременно. Успокояваха ме, изследваха околопродните води с някакъв разтвор за да видят дали наистита са води или аз съм се напишкала (което за мен е абсурдно, мога да направя разликата, но понеже нямах разкритие в началото). Към 7 започнаха съвсем леки контракции на около 15 мин. И разходки, разходки...Залата започна да се пълни, други вече родиха, а аз с 1,5 см разкритие. Към 14 ч ми сложиха система с окситоцин да ускорят нещата. Към 16 ч ми сложиха някакъв антибиотик в системата, защото вече 12 часа бебето е изложено на външната среда и може да получи някаква инфекция. Преди това обаче ме тестваха за алергия към този антибиотик, надраскаха ми ръката от вътрешната страна с малко от препарата. И всичко ми обясняваха защо го правят. Междувременно през час може би слушат тоновете на бебето и следят контракциите, и с видеозон ме преглеждаха, както си лежа. А аз наистина по едно време легнах и не ми се разхождаше, защото контракциите станаха болезнени. А Разкритие 3 см. Едно момиче до мен доста викаше но беше с 5-6 см и й сложиха епидурална анестезия и след 10на мин вече се усмихваше и след 1/2 час роди. И аз като видях това и като се затръшках искам и аз. Те "чакай трябва ти разкритие поне 5 см". Е чака, чакам, и все някой викам да ми види разкритието. А лекарите не се склонни да правят тези упойки, защото родилките стават "мързеливи" и не напъват добре и може да се стигне до форцепс. И акушерките всячески се опитваха да отложат упойката, ама аз инат. А един лекар ме преглежда и ми опипва корема и вика:"кво се оплакваш, малко ти е бебето", а аз "малко ама главата му е голяма"(което си беше така), а той "ти незнаеш какво са контракции", а аз "ти пък много знаеш". Ми мъж, виждал бил той, едно е да видиш, друго е да изпиташ. Най-накрая към 19 ми сложиха упойката в гръбнака, разкритие 7 см боли, боли, не поставянето, а контракциите и че трябва да си неподвижна докато я правят, а мен ми бяха толкова начесто, че едва намерих а време между контракции да я поставят. След 10-15 минути е едно такова блаженство, не мога да ви опиша. Пълното разкритие стана много бързо и след 1/2 час, айде ставай за родилна зала си. Как да стана имах чувството, че бебето ще падне от мене. Те ако падали така, много щяла да им е лесна работата. В родилна зала не напъвах както трябва, не ме болеше, всичко беше една безкрайна нужда да се напъваш, но защо не правех нещата както трябва не знам. Само ми повтаряха, не напъвай в лицето а в дупето. В 20:03 се роди Лъчо 3150, 52см. Аз крещах от радост и ги обичах всичките. Не мога да си спомня имена, съжалявам че не ги потърсих по-късно трези хора. Родих с епизиотомия , не знам колко шева но не е малка. Имам и вътрешни разкъсвания, но са ме зашили много добре, така каза и гинеколожката ми. Докато ме шиеха упойката започна да минава, тя е за около час, час и 1/2. Обаче вече като си родила могат да ти блъскат упойки колкото си искаш. Шибнаха ми една доза лидокаин в тръбичката в гръбнака и продължихх да се усмихвам. И усещах иглата, усещах как ми обираха с нещо остатъци явно от плацента по матката. абе страховито звучи, но не боли, майка му стара и затова ви го казвам. След това ме оставиха в една зала да си почивам, аз тогава започнах да се обаждам на тоя и на оня да съобщавам новината. Към 22 ми донесоха бебо и гушкайки го ни закараха с количката на 12 ет . Казаха ми след 5 часа да стана и да отида до тоалетната. Така и направих, станах си нормално, внимавах естествено, шевовете болят, не можеш да седнеш, пишкаш на няколко струи, но всичко се забравя като го гушнеш мъничето.
По време на престоя в болницата ходете на тоалет или искайте да ви го направят, не се притеснявайте. Много олеква от него. Освен това ако не сте с копринени конци си правете компрес с риванол. Памук, напоен с риванол, увит в марля. Цапа гащите, но нищо. Пръскайте се с Бивацин и бани със смрадлика често и всичко ще бъде наред.
В МД бебетата са при майките, което в началото не ми хареса, защото не можеш да се наспиш, все някое бебе плаче, разплаква и твойто и е едно дондуркане постоянно. Но важното е то да усеща майка си, важно е да се закърми въможно най-скоро, искайте да ви обяснят или покажат акушерките или помолете някоя майка с по-голямо дете. не кърмете под час, а когато се събуди или когато заплаче бебето, сами ще прецените. Съжалявам, че в къщи нямам интернет и не съм имала достъп до този клуб или до информация за кърменето, сигурно и досега щях да кърмя.
В края да успокоя всички, раждането не е страшно, но докато човек не го преживее, никой не може да му внуши нищо.
Друго засега не се сещам, лека бременност и финал на всички. Чакат ви страхотни моменти, аз смятам да ги изживея отново.

абе писна ми един банер не мога да сложа

Редактирано от zarra на 08.12.04 15:49.

Извинявайте, малко дълго се получи...
За моето раждане в Окръжна болница – София (сега Св. Анна)

Здравейте,
Бях си обещала и аз да разкажа в подробности за моето раждане, но докато мога да седя мина доста време и събитието някак си изгуби давност за аудиторията. А и честно казано ме вдъхнови разкана за Ню с кифлата – толкова премеждия от една нищо и никаква кифла &#61514;
Та по същество:
Изкарах изключително лека бременност, работих до средата на 7-ия месец на пълни обороти почти. Терминът ми беше за 06.06.2004 г. Виждах в тази дата някаква поличба – майка ми и баща ми имаха 30 годишнина от сватбата на този ден и си мислех, че едно внуче би бил най-големия подарък, който бих могла да им направя. А и 15.06 с мъжа ми правехме 2 години... Та и за него бях готова с подаръка. &#61514;
За последно бях на мерене на тонове на 04.06.2004 г и с Докторката ми се уговаряхме да идвам всеки ден следващата седмица да ми мери тоновете, защото нямаше никакви наченки бебока да излезе до 06.06. Общо взето и двете бяхме сигурни, че ще преносвам и коментирахме вариантите – дали да се планира секцио след 10 дни или да предизвикваме нормално раждане,а действието се развива някъде към 15,30-16,00 часа. С мъжа ми решихме, че така или иначе ще преносвам, да вземем да пообиколим за бойлер, който отдавна бяхме решили да сложим. Грабнахме крътника за консултант и обиколихме Техномаркет и Технополис. Нещо не бяхме домерили, та не го купихме, а се прибрахме и направихме стройна организация за 05.06, събота. Мъжа ми си беше взел отпуска от понеделника (07.06), за да ме кара по доктори.
Вечерта бях изключително гладна, но в същото време не ми се ядеше тежка храна – изядох близо 2 кг череши и си легнах към 10,30. Така или иначе ставах по 18 пъти нощем, към 2 през нощта ме заболя корема и аз станах да пишкам. И опааааа, изненада – тече запушалка. Не се уплаших, защото имах позната, която 2 седмици след изтичането на запушалката не беше родила, та викам си – скоро ще е, май няма да преносвам много, това е добре! И си легнах, ама нещо ме човъркаше отвътре и реших да събудя мъжа ми, който през сън ме препрати към 9-та глуха да заспивам и че е уморен и ако може да не го занимавам с глупости по никое време. И аз съм заспала... Към 4 се събудих отново пак от болки в корема, бяха като болките ми при менструация та реших, че е фалшива тревога. Нон стоп ми се ходеше до тоалетна, и ставах на всеки 15 минути. Към 6 сутринта вече усетих, според мен, нормална родилна дейност. И отново опит да събудя мъжа ми. Той се опита отново да ме отсвири с въпроса – айдеее, заспивай, но този път вече бях сигурна, че става нещо, та му казах – хубаво, ти заспивай, а аз ще се обадя на баща ми да ме закара до болницата, на което той се ококори и скочи. Пита ме “Ама сигурна ли си???” Беше видимо уплашен. И после добави “Ама ти нали щеше да преносваш?” В този момент контракциите ми ставаха все по-болезнени. И на всяка аз пребледнявах...
Мъжа ми стана, стопли ми вода и аз се изкъпах. Бяха ми казали, че на контракции през 10 минути за по 20 секунди се тръгва към болницата. Обадих се и на баща ми, че ще тръгваме с мъжа ми към болницата, вече беше станало към 7. Майка ми беше нощно дежурство и баща ми й се обади, тя помоли да я изчакаме поне до 7,30 -8. Милата, събудила колежката си, която трябва да я смени, че дъщеря и ражда и към 7,30 баща ми излетя с колата да я вземе. Докато се натуткаме, стана 8-8,15, а аз вече с контракции на 3 минути за по 30 секунди, почти отказвах да отида до болницата с предтекст, че е още рано.Към 8,30 вече бях в Окръжна, съблечена по нощница, междувременно се бях обадила на моята лекарка, която се обади на дежурния екип да ме прегледа и ме помоли да й се обадят след прегледа. Като се обадихме чух само това – 7,5-8 см разкритие, редовна родилна дейност, изпращам мъжа й да те докара. Нпаравиха ми клизма, аз сама се бях обезкосмила и започна едно тичане до едното място. Нямаше тоалетна хартия в тоалетната, та баща ми изтича и ми купи 1 стек кърпички. Майка ми влезе в тоалетната и ме държеше докато се почиствам със студена вода да не падна, че контракциите ми вече бяха доста силни.
Нямаше смисъл да ме слагат в предродилна, директно ме наместиха на апарата в родилна и започна меренето на тоновете. Пукнаха ми мехура.Акушерката ми уцели вената веднага и започна вливане на рингер с окситоцин и 2 кубика бусколизин. Развеселих екипа много, като ми зададоха въпорса – “Колко кг си?” и аз отоговорих “Ами преди да ми изтекат водите – бях 100”. Последва дружен смях и обяснението – ами те водите варират от 200 мл до 500 мл. През целия престой ме поднасяха с изказването.
Моята лекарка ме пита искам ли упойка и аз вече тотално ошашкана й викам – ами не знам... и тя се обади да пита за дежурния анестезиолог. Като чу кой е ми каза – не, не искаш епидурална. А и не се притеснявай, скоро ще родиш. То по-старшното мина вече.
В един момент ме оставиха сама и ми казаха да си викам, да правя каквото аз намеря за добре, но само да внимавам да не падна от родилната маса, че няма да ме връзват за да не се шашкам допълнително и да си мисля глупости. Малко след това – може би 15 минути дойде акушерката, на която поисках малко водичка. Тя съвсем човешки ми обясни, че ми съхне устата от окситоцина в системата, че е нормално, да не се притеснявам и че ще ми донесе марличка да си мокря езика, защото ако ми даде вода стесняваме и без това тесния път на бебчо, който по нейно мнение е големичък и е хубаво да му оставим по-широчко. Докато оправяше втората банка аз изучавах шкафовете, какво има вътре и питах на мен от всичко ли ще ми слагат. Тя ми отговаряше мило, в един момен ме видя, че почвам да се напъвам почти без да искам. Аз й казах, че не чувствам болка, но имам чувстово че ще се изпусна по-голяма нужда. Прегледа ме, изключително внимателно и ми каза, че няма да се изпусна, ами да си сдрържам напъните, че имам още 1 см разкритие да чакам и обикновено то става до 15 мин-30 мин. И ме оставиха пак сама. В един момент влезе акушерката, прегледа ме и извика – аз шийка не напипвам. Целия дежурен екип + моята лекарка дойдоха да проверят и дружно се съгласиха. Започнаха да ми обясняват как да напъвам, обаче аз бях вече ни жива, ни умряла, много ми беше паднало кръвното и не можех. Опитахме пак, нищо. Оставиха ме отново за малко сама. Аз едвам сдържах напъните вече. Само с контракциите, без мое участие главичката вече беше тръгнала да излиза самичка.
В един момент ми казаха, че ако не напъвам ще си задуша бебето. Това доста ме стресна, започнах да правя всичко по силите си, но не и не. Накрая ме свалиха от родилната маса, за учудване на всички аз скокнах като младо яре и продължих да напъвам в клекнало положение. В един момент акушерката викна – хей, качвайте я, че ще роди на пода. Качиха ме, скочиха ми 3-ма души върху корема, направиха ми епизиотомия и едната лекарка ми вика – гледай часовника, за да запомниш точния час като почнете да правите хороскопи. А другата й отговори – гледай, че е ни жива ни умряла, милата аз ще извикам и тя ще запомни. И така... в 11,05 вече се беше родила София, 51 см, 3,750 кг.
Бебката изплака, ама не искаше да реве, та е наложи лекичко да я тупнат да ревне малко. Плацентата се беше отлепила и изпадна цялата веднага. Зашиха епизиотомията, за учудване на всички, вътрешни разкъсвания нямах. Казаха ми какви лекарства да си купя, за да си третирам раната за по-бързо зарастване, но кой да ти помни, имах си едно малко Софийче и бях станала мама. И моята лекарка беше отчела тоз момент, та говори с момичето, с което бях в стаята да ми даде за довечера. И ми подадоха телефона и почна едно звънене... Няма да забравя мъжа ми, който почти се разплака.
Моята лекарка помоли неонатоложката да покаже следобяд бебчо на майка ми и мъжа ми, а и свекър ми и свекърва ми дойдоха с огормен букет цветя...
Искам накрая да изкажа безграничната си благодарност на моята лекарка Д-р Жекова, на дежурните лекарки Д-р Илиева и Д-р Братоева, на акушер Николчева и неонатолога д-р Благоева за изключително човешкото им отношение, компетентините намеси когато беше необходимо и безкрайния им професионализъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите