Здравейте,майчета!Искам да се обърна към вас за съвет.Дъщеря ми е на 6 години,ходи на градина от1.9 годишна и досега сме нямали проблем с контактуването с хора.От 2 месеца насам усещам някакъв непреодолим срам в нея,както с деца,така и с възрастни.Даже скоро бяхме на рожден ден на неин приятел,с когото са израстнали заедно и през цялото време не се отлепи от мен.Имаше и доста други деца,които тя познава,но не отиде да си играе с тях,а беше до мен и гледаше в земята.Говорих с нея по този въпрос,а тя само плачеше и казваше,че я е срам....Много се притеснявам.Според вас нормално ли е това и трябва ли да потърся помощ?

Хм, въпреки че си мисля, че това е период в израстването, една консултация с детски психолог ще ти е много полезна. И то не само за конкретния период, а за развитието на детето като цяло. Моят син също е на 6 и няма такъв проблем, но и аз забелязвам напоследък да е по-залепен за мен. Аз си го обяснявам с някаква тиха ревност от сестричката си, защото тя ми отнема повечето ресурси през деня и за него все не остава време или не толкова колкото аз искам. Друго си мисля също - запиши я на танци, ако не ходи - ама на тия стандартни или латино, където играят по двойки - така ще й се налага непременно да контактува с партньори. Да не говорим за удоволствието от танца и самочувствието, което той гради.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаше тук една тема за срама и възпитаванена самочувствие, но няма да мога да ти я намеря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви момичета за бързия отговор.Мисля,че трябва да поговоря и с госпожите в градината,как се държи там.А иначе тя ходи на танци/хореография/.Интересно е друго:винаги когато съм искала да я запиша на някакъв друг спорт/тенис,латино танци и др./,тя ми е казвала:"не искам,защото ще се изложа ако не се справя".Какво е това????

Момичетата са те пратили към темата,която ти трябва,но се сетих за нещо,което май не сме обсъждали там - ами ако е направила или казала нещо и децата са реагирали с бурен смях,или просто остро(реакция която тя не е очаквала) ...... опитай да разбереш.Ако не го измъкнеш от нея,пробвай да разбереш от майките на другите деца.Може да е нещо ,което за възрастните не е голяма работа,но тя да се е засегнала сериозно.Може учителката да й е казала пред другите деца ,че с нещо се е справила зле......и аз не знам.Просто може да е конкретна ситуация.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Черути, Среброоо мое

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е сигнал, знак, червена лампичка ако щеш - за теб, като нейна майка
нежеланието да започнеш нещо поради страх от личен провал
е качество на характера, което е възможно да доведе до пасивност и неинициативност на един по-късен етап
това всъщност е желание да бъде съвършена, перфектна, добра във всичко
и тъй като такива хора няма, рискът е от разочарование от себе си
може би когато не се справя с нещо, си мисли, че не заслужава обич и внимание?
усеща ли се обичана безусловно от теб и от другите й близки хора?
пиша от болезнен личен опит, но не желая нито да те плаша, нито да генерализирам, нито да прогнозирам, просто споделям
прегръщам те и пиши пак, миличка
всички преди мен са ти казали много верни и хубави неща според мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой й е обяснявал какво значи срам, кога се изпитва срам и какви обстоятелства предизвикват тази реакция. Резките промени са провокирани от нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не е основание да не ходи. Малките победи дават материал после да кажеш "А едни кога си помниш ли как хубаво се представи." и да дадеш на момиченцето възможност да се закотви за успехите. Контактът пречупва пораждането на страхове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите