Ето ни и нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малкия сладур кефи-много е як. Мойто диваче е нещо подобно, но има влечение към спортно-състезателните танци.
А по другия въпрос-добре дошла в отбора на всеможещите майки героини. Споко - не си сама! Знаеш ли колко пъти съм си мечтала да не мога, да не зная и да не разбирам от нищо! И най-често употребяваната ми реплика да е напр."Миличко,ще направиш ли..... (еди-какво си), защото ще си повредя маникюра". Но нещо не ми се получава,не ми идва отвътре.
И за да съм коректна към мъжа ми ще кажа,че за каквато помощ съм го помолила не ми е отказал. Ама какво да направя като сърце юнашко не трае и всичко трябва да се случи в момента , в който съм си го наумила.

Бройте и мен в отбора на всеможещите, без това да е оплакване към половинката, ама и аз така - веднага и ако може още по-веднага.
Сашу още не е изкарал капачката на "митницата", но имаме още лимит от време на 17 ще видим, ако дотогава няма развитие, какво ще го правим.
Иначе в яслата учат някакъв танц за Коледното тържество - голям смях е, научил е да си пуска сам музикалната играчка, тя пее доста дълго и започва едно въртене, едни пируети и подрускване - чудо...
Свети се завърна от двуседмична команадировка при леля ми и сега са голям цирк двете зверчета - голяма игра, голямо викане, но поне не ме търсят - забавляват се сами и мога малко да отдъхна и да почета, че на работа не мога нито да чета, нито да пиша... (не че имам време де).
Днес почивам и успях да донакупя повечето неща за Коледа - подаръците са вече 100% готови, украсата в къщи също.
Ето малък отчет за подаръците -
на лели и братовчеди (по семейства) - вино и бонбони;
на свеки - звезден сапфир 2 броя - да си направи пръстени;
на тати - водка маркова някаква;
на мама - още няма????????????????? (приемам идеи всякакви)
на близките бебета - според желанията на майките - дрешки, играчки;
на кумците - комплект за вино;
на кумувете - някакви спешъл бонбони и на бебока основно много неща;
на половинчо - някакви тибетски ножове - той си поръчва по нета;
на Свети - барби-русалка за градината;
на Сашу - влакче, което се разглобява и като конструктор за яслата;
за двете - картонена къщичка - да оцветяват и да се крият в къщи;
на мен - парфюм и още малко козметика (основно голям арсенал от лакове, че сега съм на вълна маникюр) и спортен екип, че след нова година съм твърдо на фитнес по три пъти в седмицата.
Това са нашите подаръци, какво ще ни изненадат близките ще пишем след празниците...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и от мен момичета!
Не мога пак да се логна сумати време, а вчера Ния тръгна на ясла. Вчера сутринта беше добре, само като я гушна сестрата и промрънка, после не я чувах отвътре, докато се въртях отпред. На обяд казаха като за първи ден добре- малко плакала, яла на обяд, ходила на гърне. Беше ентусиазирана да обяснява за топките дето слагала лелята на елхата - явно са я правили вчера. Но днес сутринта още като й обух пантофките и беше голям рев - "мама гуши", не иска да ме пусне. Направо ми скъса сърцето, дано да свикне бързо.
Иначе я похвалиха, че много приказвала. Сестрата беше впечатлена, че видяла едно слонче и го гушнала, като казала, че има хобот.
Извинявайте за дългите обяснения, но ми е много свито и притеснено.
Миш, много пораснал Дани, пу-пу. Да ти е жив и здрав.
Коледна украса вкъщи още не съм слагала, подаръци съм купила само за Ния, но пък от почти всички - от нас, от баби и дядовци. Купихме й кукла -бебе, къща за игра - от гумираните, дето се влиза и излиза, и една раничка -розово прасенце.
Вили, Марго и Скарлет, възхищавам ви се на умения и майсторлъка. Аз съм от тези дето както се казва сами една крушка не могат да сменят, е не буквално, това мога, но други неща, все половинчо е на линия. Даже си имам принцип - миялната се зарежда и пуска само от него, това му е задължение, аз дори се правя, че не знам как се пуска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мими, кураж! Ще свикне! Успокой се! Може би много по-бързо, отколкото очакваш даже! Там им е добре - с наборчетата, с много играчки, мама ще я обича още повече след това, защото много и е липсвала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вили, мила, колкото и да съм поласкана от определението супер майка не мисля, че съм такава, напротив. Има майки, които се справят с много повече от мен и много по-добре! Аз явно съм супер неорганизирана ли какво не знам, обаче сега като го няма мъжО вкъщи да помага и ми идва доста в повечко...
Мими, това с мъжа ти дето пуска миалната ме разби! при нас е точно обратното - един път я пусна той и нищо не се беше измило - така я беше подредил! Предпочитам да се напъна и да си върша всичко аз, защото много повече се ядосвам ако някой друг го върши не както трябва! Моята приятелка, която живее наблизо и има дете на възрастта на Джейсън си е добре - прави се, че работи вкъщи на компютъра и свеки и майка и са нон стоп в тях и гледат детето, готвят, чистят.... Тя само седи на компютъра и ако я слушаш е много заета! Бях направо втрещена като заварих свекърва и един ден да чисти тоалетната! Ама много съвестно я чистеше, цялата се беше завряла в тоалетната чиния! Е, сори, ама това не го приемам! Айде готвене, дете, тва онова да помогнат ОК, но да ми чисти тоалетната някой друг....просто няма как да стане! Но, на нея като не и пречи и си е добре, не се напъва за нищо, а накрая се изкарва много работеща и всички я съжаляват горката! Ние да му мислим....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа честно, отстрани погледнато звучи грозно, но пък в крайна сметка приятелката ти се чувства добре! Детето и респективно и то е спокойно със спокойна мама, бабите са щастливи, че помагат - приказка! А ние като се напъваме да свършим всичко и да оправим и невъзможното - медал ли ще ни дадат?! Или някой някога ще каже "браво"?! След толкова години напъване, труд, мъки и какво ли още не стигнах до следния извод - по-добре прехвърли част от работата си на някой, който може да я свърши поне наполовина толкова добре, колкото и ти, но пък да имаш 5 мин да се поглезиш, да си починеш, да се занимаеш с нещо положително! В началото мислех като теб - аз, аз и само аз! Никой не можеше нищо толкова добре и така бързо като мен! Докато не изперках! Не знаех къде се намирам, незнаех ден ли е, нощ ли е - и сложих край! Сега съм разпределила работата на всички - и във фирмата, и вкъщи, та даже и на приятелки, респективно и аз поемам част от тяхната, когато мога! Е, починах си! Вярно, че пода не е забърсан понякога много качествено, че дрехите не са сгънати както трябва, но пък съм имала време да зяпам ТВ-то един час без да се притеснявам за тези неща! Релаксирам, отпускам се и после съм най-усмихната мама и съпруга! Това не винаги се получава естествено, но вече използвам това разпределение винаги, когато ми е възможно! Не искам на гроба ми някога да пише "жена героиня", искам да не ме е яд, че не съм изживяла и най-малките сладости, за които съм се сетила!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миш, абсолютно си права, никой няма да ни даде медал, а и в крайна сметка и ние имаме нужда от почивка. Но както казах, аз не си почивам ако някой друг ми върши нещата, напротив, чувствам се супер зле и се дразня ужасно много! Така че, за мен лично това не е решение... А за приятелката ми... Да, тя е спокойна, обаче детето е толкова разглезено от нон стоп вниманието, което му се показва, че нямам думи! За секунда не иска да седи само, постоянно нещо мрънка, абе ужас! И я виждам като ми дойде на гости, че той като се размрънка и капризничи и тя не знае какво да го прави! Така че и това не е решение... За мен лично нещата ще просветнат в момента, в който дам детето на градина, дори на половин ден. А тръгне ли на училище....Ох, как си мечтая за този момент!
Да ви кажа, вчера си разглеждах снимките и клипчетата на Джейсън като беше малък и така ми стана едно мъчно...Хем съм нон стоп с него, не съм изпуснала нито един миг от развитието му и пак ми стана много тъжно. Чак ми се прииска ново бебче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да ти кажа, те едва ли преживяват толкова дълбоко тези спомени, щом като и приживе не са обръщали внимание на дечицата си! Аз точно затова говоря - опитвам се да си дам повече време сега за себе си и за него респективно, защото така или иначе съм по цял ден на работа и това е вече от година и повече така. След работа ако се впрегна за домашни задължения означава Дани да го виждам само, докато спи! От друга страна, ако се натоварвам прекалено много в работата си, както правех преди, то вкъщи се връщах парцал, и колкото и да се опитвах, не успявах да му подаря 2 часа пълноценни игри! Затова се примирих, направих компромис с изискванията си и очакваните резултати, и си поделих задълженията с който можах! И определено сега ми е по-добре! И на мен са ми много мили неговите бебешки снимки, и новородените на приятелките ми, но точно в този момент, с периода, който преживява Дани...е вече не мисля за второ! Не че не искам, но не на този етап...Може би по-натам, ако изобщо се кротне някога....А като се сетя преди 2-3 седмици как пеех другата песен...и ми става тъжно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мише - голяма промяна в плановете и настроенията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите