Re: Природата за децата ни / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте!

Мнозина от вас сигурно са чували от бабите си, че едно време са отглеждали бебетата без пелени и те отрано, още преди годинка, са имали изградени тоалетни навици.

Днес, в забързаният век, методите на нашите баби са забравени, за повечето хора памперса е станал неизбежна част от отглеждането на бебето и те не познават друга алтернатива. Други пък, които са чули, обикновено имат неправилна представа за този подход към детето – едни смятат, че това е вид ранна тоалетна тренировка и бебето се заставя да седи на гърне от съвсем малко, други смятат, че трябва непрекъснато да вървиш след детето и да миеш подове…

Това съвсем не е така. Методът, който ще ви представя се основава на взаимно доверие между родител и дете, на общуване и лична инициатива. И се радвам, че ще мога да ви предам личният ни опит.

Нарекохме го Естествена Бебешка Хигиена, защото той е точно това – продължение на естествената хигиена заложена от природата в децата ни. Всяко бебе, още от раждането си има инстинкт за чистота и ако му помогнем то с радост ще остане чисто. Не е по-различно от котката, която още от съвсем малка има навици за чистота. От нас се иска само да се научим да общуваме с малкото човече и да му помогнем в нужния момент да свърши работата само. Няма изисквания, няма настояване – детето само иска. И се радва, че прави нещо самостоятелно с помощта на мама и тати.

Общуването може да става със жестове, звуци, комбинация от двете и дори телепатично. Опитали сме от всичките и знам че работят. Детето само избира начина. В началото му казваш някакъв звук, да речем „псссс”, когато го видиш че пишка. Детето свързва звука и действието и не след дълго ще прави пиш щом го хванете над мивката и кажете „псссс”. По-нататък то може само да започне да казва сигнала, когато му се пишка. Самуил казваше „брррууу”, когато искаше над легена. По-нататък, когарто имаше нужда, си дърпаше памперса, искаше да го свали… Често усещахме интуитивно (особено в началото) и го изпишквахме точно навреме. Разбира се, имаше и „гърне” по график – след хранене, след ставане и т.н.

Когато за първи път чухме за ЕБХ бяхме естествено скептични - знаехме от книгите и педиатрите, че децата до годинка, годинка и половина нямат никакъв контрол над изхождането. Но все пак решихме - защо да не пробваме, нищо не губим, нали? И бяхме удивени, когато още на втората седмица след раждането си детето започна да ни сигнализира че иска да се облекчи. Нещо повече – веднъж усетил удобството на сухото дупе, той (Самуил) правеше всичко възможно да бъде сух и чист. Например, когато го обличахме, а той има пиш, се сърдеше, риташе, докато не го подържим над легенчето да се изпишка, след което се успокояваше. Скоро той си научи легенчето и щом го хванехме над него започваше да се труди…