Лош модел за подражание

Как се справяте с "лошите" приятелчета на децата ви? Има едно детенце от блока ни, което си е простаче от класа (ама от най-гнусните) и изобщо нямам в предвид, че хората не го гледат, или нее облечено, напротив - отгоре додолу е с маркови дрешки, баща и майка богати, но забравили част от задължението - да си възпитават чевето. А то псува като каруцарче още преди да се научи да казва мамо". Дотук добре или поне не ми е в къщата и не ме вълнува, НО малката обича да си играе с въпросното момиченце. И тук идва въпроса ако почне да копира, ако почне да ми бълва подобни изрази " I tu madre tambien" (инсендио ти си ) какво да правя, как да й обесня кое е лош пример и защо не искам да си играе с това дете?

Щом играят предполагам, че са на една и съща възраст. Да те питам, защо бързаш да забраняваш?

Първо погледни дали родителите са на ниво, това би подсказало, откъде черпи инфо детето. Може да ходи примерно на градина и да "прихваща" оттам. А аз доколкото си спомням от дебелите книги, един от методите за малки деца е да се игнорира напълно, ако говорят такива цветущи неща. Иначе ги забавлява и търсят внимание по този начин...Ама ти си по-свежа в тези неща

Е ако малката разбира, можеш просто да и обясняваш, че е грозно да се говорят такива работи...

Янче, това е много сериозен въпрос, над който се замислям и аз в последно време! Засега това, което ми идва наум, е да избереш един много лош пример на дете / като гледам вече ги има все повече/ и един много добър - някоя душица. Нека Ния има поглед върху поведението на единия и на другия. Опитай се да и представиш предимствата и недостатъците на двата типа поведение - как добричкото има много приятелчета, как получава любимите нещо от мама и тати, защото е послушно/а и колко по-интересни игри има! И точно обратното - наблегни на лошите прояви на първия тип и и дай като пример това, че вие вкъщи не се държите по този начин. Все пак малчовците обожават родителите си и ги копират напълно, така че при отсъствието на такива недостойни прояви от вашето ежедневие, си мисля, че ще усети разликата! А ако разбере, че съседчето няма кой знае колко приятелчета, защото не се държи подобаващо, може би ще я стресне малко!
Всичко това са предположения, защото опит нямам, но поне засега така си представям нещата! Ще следя темата с интерес обаче, тъй като след 2 месеца в яслата най-вероятно и при мен ще е на дневен ред!


Daniel-02.03.2007

Ох, и аз се мъча да разреша този проблем от известно време насам с каката. Снощи получих повикване за среща с госпожата от градината с цел най-вероятно "мъмрене" на поведението й. А то е следствие от контакта й с едно недостатъчно възпитано момиче от групата. Що говорене съм изговорила по най-тактичния начин да не контактува с нея, но уви явно простотията привлича нищо не виделите досега главици. От Габи подразбрах, че и на други деца майките им са ги предупредили за въпросното дете - явно не си внушавам. Та това дете вчера ги навивало да /представете си/ убият госпожата и да избягат от градината... Е побеснях просто от наивната и глупава глава на Габи да участва в подобно нещо. Първо я наказах с лишаване от една нова игра, която тя получи наскоро, а после я подложих на една по детски взпитателна лекция. Обясних й, че най-важно за момента е да не играе с това дете, но не директно да му го заяви /защото те и това правят/, а просто да играе с друго дете. Освен това, ако толкова й харесва момичето, то нека тя да го научи на добри неща, а не да прави нейните глупости. Говорих й как ние с леля й /сестра ми/ никога не сме се държали така и това някак си я стресна. Обясних й колко ми е неприятно, че трябва да се срамя пред госпожата и родителите заради това, че навремето не ме е послушала за това момиченце и че за да я харесват хората трябва да се държи прилично и т.н. Дано нещо поне й влезе в главата. Навремето по площадките беше лесно - аз бях с тях и знаех с кого и как контактуват. Но в градината не мога да я контролирам и остава само пустото говорене - а дали има ефект, не знам...

Аз не ти помогнах, ама поне ще следя темата за добри съвети.


Габриела 2002
Доротея 2005

Много важен въпрос повдигаш. Ние още сме малки, но няма да се усетя кога и нас ще ни сполети същото. Мисля си, че докато са толкова малки и ние сме постоянно (почти) с тях може и трябва да им контролираме контактите. Затова аз бих ограничила срещите с въпросното дете. Смятам, че децата се бунтуват срещу авторитета на родителите (поне повечето) и ако им говорим едно, те умират да правят обратното. Така че не й говори и не й забранявай, просто я води да си играе другаде с други деца. Предполагам също, че като вижда пример за добро поведение, ще започне да го възприема като нормално нещо и тя ще се държи така. И ако копира лошо поведение, то ще е само моментно, колкото да се направи на интересна.
Освен това четох една книга за това как общуват мъжете и жените. И там пишеше, че още от малко момиченцата се учат как да не се конфронтират с останалия свят. Т.е. възприемат поведението на околните като се стараят да подръжават, да не спорят, да са същите като останалите. Така че на жените им е заложено да искат да са като другите - ако са в културна среда, стават културни, ако са с простаци - копират това. Затова сега си мисля, че ако попадна с Яна в подобна ситуация, просто няма да я срещам с такова дете - все ще се намери друго интересно за правене

Ти просто ме изуми. Как може на толкова малки деца да им хрумне въобще да убиват. Без значение кой. Егати децата растат.

Яни, аз съвети не мога да дам, но примерно ще забраня на Коко да си играе с подобно другарче. При това твърдо. Той има забрана за 2-3 дечица от едната площадка тук. Другото е за говоренето на глупости - тук забраните имат отрицателен ефект. По-добре да не обръщаш внимание. Щото моя Константин нямаше на какво да научи Бела, ами я кара да изговаря правилно "пишка" и това малкото като видя, че правя забележка на батко му цял ден само пишки повтаряше с голяма усмивка на устата. Единствената полза от това е, че вече прави разлика - "Коко има пишка, а Бела - дупе". Третото, което си мисля е, че децата имат поведението на родителите си, т.е. ако вие не се държите като това лошото другарче, почти е сигурно, че и тя няма да го направи. Ама знае ли човек.


Аман от простотия

Еми уж е така, и аз на това се надявам, че каквото правим ние, това ще правят и децата ни... На площадката до нас ги дават за пример и двете, колко били послушни и възпитани. А то какво излезе, лапна въдицата на първото срещнато различно дете... Аз със сигурност не съм споменавала, че искам да убия някого и да избягам.... И все това й повтарям - да копира добрите деца и постъпки, не лошите, ама на... Довечера ще бера срамотиите в градината . Направо не съм очаквала, че се почва толкова от рано. Ами като стане тийн???


Габриела 2002
Доротея 2005

Е, че то ако псува на испански си е много оригинално хлапе, аз щях да го харесвам ... Аз с голямата нямам проблем. Т.е. ако някой не ми харесва и на нея не й харесва. Имаме тука едно в блока дето много иска да й е приятелка, ама е едно такова отворено, много знае и т.н. Та моята хич не го харесва и въобще не напира да играе с него. Ако се паднем някъде където някое се държи лошо, бива строявано в две редици... Ама тя моята кака е голям лидер и въобще не ги оставя да се правят на тарикати :)))... винаги им организира нещо, та си стават нормални.

С малката не знам. Все още си няма приятелчета. Все играе с големите (то е ясно) и все успява да ги настига като търчат, скачат и т.н. тъй че не ми мрънка на мен, че не й обръщат внимание, щото сама им ес бута ...

Хахахах това не ми беше хрумвало като бях в детска (то и без това беше за кратко) ама си е идейно... Вижте мили мами целия проблем тук е, че се отдава прекалено много внимание на малките неща. Забравяте, че вашия пример е най-важен за децата, всичко друго е тяхната практика в живота....Ето аз как набързо омаловажих "предложение за убийство"... Каката се беше ядосала нещо на баба си и ми каза, че иска да вземе един нож и да я убие (то и на мен ми се иска доста често ама...) ... То ясно, че някъде нещо е чула по тоя въпрос ама няма идея и информация... Та аз веднага я метнах. Питах я как ще го направи. Тя ми каза че ще забие ножа в коерма й. Ок, казах ама това не е достатъчно. Ще извикат бърза помощ, ще я вземат в болницата, там ще й сложат няколко шева и е вън цяла целеничка. Тогава моята измъдри, че ще я хвърли под кола... Аз пак питам КАК. Първо е тежка, второ колите не се движат толкова бързо и вероятно след инцидента всичко ще протече както първото предложение.... Тъй... после тя се отказа, ама аз за да задоволя до край тези й мисли я питах може ли да измисли друго. Тя ми каза, че не. Тогава й казах, че е крайно тъпо да убива някой щото махайки тоя проблем се появяват 100 нови. По добре да игнорира хората, които не са й приятни (аз така правя), а ако няма начин максимално да не вярва на ова което й казват и тя сякаш разбра. Пита ме дали може да ги превъзпитава , аз й казах, че може да опита, но успеха е минимален. Та ... така... отказа се от убийствата, остави това, ми взе да манипулира бабата, което много ме кефи ... по-добре отколкото да я утрепе .

Тепърва ще се сблъскваме с този "проблем". Може минимално да се влияе на средата, според мен. Засега умело аз избирам децата, с които Стефан играе. От родителите и децата в яслата не съм видяла нещо лошо, възпитателките си вършат работата. Една лоша дума засега не съм чула от дребното. Но съм сигурна, че ако живеех в друг квартал с повече малки деца нямаше да е същото. На 100% съм убедена дори, поради личният ми опит.

Важно е Яна с кого колко време прекарва. Ако й забраниш да ходи при това дете тя ще разбере че нещо не е наред и ще й стане адски любопитно. По скоро ще я подтикнеш натам.... Сега се сетих, че като малки имахме в блока един страхотен пакостник (ядеше буболечки, катереше се по терасите на хората, биеше разни деца и въобще ужас). Есетствено всички родители забраниха н адецата си да играят с него, но нас (аз и брат ми) никой не ни казваше какво да правим (родителите ни бяха адски заети), така че в един момент се оказа, че само ние игарем с него. Много ни беше интересен, но никога не сме си мислели, че трябва да ядем буболечки с него... В крайна сметка той даже в затвора влезе, пък ние още не сме ... Както и ние бяхме единствените деца, които играеха в блока с едно даунче... След време когато другите родители видяха, че не е опасно разрешиха на децата си да играят с Гого, а забраната за това беше много гадно и тъпо нещо...

Малеее моето дребното на вяска площадка е модел за ифракт и инсулт по бабите ... с какви съжалителни погледи ме гледат горките и как се радват като си тръгнем ...

А нашата пък вади такъв фалцет, ако някой посмее да я приближи с цел нападение над скъпоценните боклуци в ръцете и, че направо на всички наоколо настръхват косите, а най-малките заревават. Певица ми е тя, от малка!

[линк]

И аз мисля като Заира. Освен това като бях малка /по ясните ми спомени датират от първите години в училище/ също бях такова буйно, диво и лошо дете. Редовно седях с вдигнати ръце към стената в училище и редовно привикваха майка ми да и кажат, че тормозя другите деца или ги бия . Някак си отмина. И да ви кажа, доста често чувам, че едно или друго от доста кротките деца, с които учех са я в затвора, я са станали наркомани или нещо подобно. А пък аз определено нямам такива намерения .
.................................
Сега се сещам, че преди време гледах предаване с психоложката Мадлен Алгафари /голяма фенка съм и/. Тя точно това обясняваше-много по-добре е детето, по-късно и големия човек да си изразходва агресията, отколото да таи всичко в себе си. Защото статиските после говорели, че масовите убийци и въобще всички лудички са били едни доста спокойни и тихички хора... Дори даде съвет, когато човек е изнервен или ядосан да крещи, да си излее ядът. Ако има възможност и да счупи нещо, просто по всякакъв начин да излее агресията си. Защото страшното е, ако години наред таиш в себе си всичко. Аз например още от малка имам афинитет към "домашно таверна парти"-хихихихи. И да ви кажа не съжалявам-успокоявам се за секунди .

С вас искам да се срещнем непременно - за да направят дребните дует "Фалцет" и съвсем да изправим оределите коси на бабите, а и майките на "дресираните" деца на нокти.


Аман от простотия

Еми айде, де! Тамън да не се срамя самичка!
Аз по цял ден съм в Южния.

[линк]

И аз бях като sorsha_ а и се сьгласявам сьщо с Заира...

Аз сьщо от малка както много познати до ден днешен казват, имала сьм по голяма уста отколкото сьм била висока, като сьм е отворела , не че сега ми е по малка ако е отворя, но ми е дошьл акьла в главата и много рядко ще кажа каквото искам, но поне точно на място.
Както и да е, на мене родителите ми бяха сьщо редовно в у-ще, за побой, или каквото и друго може да ви хрумне, изкрящ лак за нокти, обиди, абе всичко вьзможно, даже имах момент в които изобщо неискаха да видят майка ми, а само баща ми, че той поне ме слагаше в релси най-добре но пьк никога не сьм била простак, така и не се превьрнах в невьзпитана кретенка, а сьм си аз до ден днешен и сьм си напьлно нормална, даже бих казала и доста по олегнала от хората на моите години на този етап, дали е от как ми се е обьрнал живота, дали от друго, просто сега няма да ме чуеш да ги правя тези неща, даже на моменти като се замисля какво сьм бращолевила и правила като по малка, чак ме храща срам, но явно че всяко дете има такива моменти.

И на мене ми стана супер интересна темата и ще следя, определено някои от вашите "тактики" ми допадат

Спомням си, когато слезнахме да живеем в Пещера от Пампорово, как започнахме да говорим на "ма" и "бе" майка ми откачаше само като ни слушаше, според мен това си е супер селско, хахаха, до ден днешен мисля така, но тогава не сьм мислила явно, пьк и неможе едно дете да е супер по различно от другите, то следват закачки, базици и т.н. и най-вероятно затова сме започнали да ги копираме, колкото и грозно да е било, а майка в кьщи като ни чуваше да използваме тези думички и направо и идваше да ни ступа, но ние го приемахме на шега, както и явно повечето деца, е ето факт е, от доста отдавна не ги използвам тези така наречени термини, но на тогавашното време ми е било интересно...всичките нови думички ми бяха интересни, бяхме свикнали сьс сестра ми да използваме "какво" вместо "к'во" и такьв тип неща и много ни кефиха ськращенията

Не се бях сетила за този метод на сравнение, ще го пробвам мерси

Точно това имах в предвид, че всяка забрана ще им е любопитно защото аз й обеснявам, че това дете е лошо, но не съм сигурна, че точно може да вдене за какво става въпрос. Да разбира, че е лошо детето, но не може да разбере, че е заради думите или по-скоро за значението им. И може да стане обратен ефект - да клони към игра точно с това дете. Интересното е, че са й по-интересни палавите деца, не кротките, които си играят в един ъгъл с 2 лопатки примерно. Все тича към най-палавите и най-непослушните и копира доста неща.