|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Емигрантски страсти... част втора
|
|
| Автор |
3aиpa (<<<>>>) |
| Публикувано | 10.04.08 03:59 |
|
|
Резултатите за сега са следните: Португалия и Испания се представят много добре по почти всички показатели. Гонени от Америка и Германско... Очакваме включване от Канада... агитката нещо си трае там, явно още берат студ, та не си развързват езиците. Също така тръпнем за информация от Дания (хайде бе Ники Фин, зарежи тризнаците и ела ни разкажи....), откакто разбрахме, че данските мъже са много читави... много, казвам ви, ще докажа по-късно ... Африка се тътри на опашката, щото тук нито храната - храна, нито гледките - гледки, нито мъжете - мъже ...
Молба: Сърфче, можеш ли да наредиш пак няколко сладкиша, че .... мнямммм ... добре изглеждаха....
А старата тема се нахожда тук >>>
Редактирано от 3aиpa на 10.04.08 04:01.
| |
|
Тема
|
 Re: Емигрантски страсти... част втора
[re: 3aиpa]
|
|
| Автор |
3aиpa (<<<>>>) |
| Публикувано | 10.04.08 04:47 |
|
|
Хайде още малко от Африка... Може би се чудите, какво прави моя милост тук 6 г... освен че си царува, като бяла царица...
В началото си отглеждах детето и свиквахме, това отне към 6 м... След като я дадох на прословутото им часно у-ще (за което друг път ще пиша) имах към 3-4 ч. свободни сутрин. Т.е. оставям я и се развявам както само аз си мога. Е да, ама ми писна, изснемах милион кадри и ... скуката пак ме налази... Тогава от някъде се появи австралийска двойка доктори - симпатяги. Той работеше по специалността си, тя се опита, но нещо се разочарова и спря... И започна и тя да "се намира на работа" като мен . Та случайно открихме едно училище в близкото гето, което е за социално слаби... Това означава следното - тук ако искаш да си пуснеш детето на у-ще си плащаш такса, най-евтиното беше към 20 евро на срок (при три срока). Ако си имаш три деца - нормалния минимум, това значи, че ще ти трябват 180 евро годишно само за такса, прибави и учебници, грозни и доволно скъпи, униформи - два вида, храна, транспорт.... училището се оказва лукс.... В това гето обаче се намира един по-богат чичка и наема двора на една къща, в която събира всички дечица от квартала без парички да учат... 150-170 бр. вариращи дивачета на възраст от две до 16 г... Чичко също така наема и двама (ДВАМА!!!) учители, на които плаща заплата от джоба си... Джордж на 68 г. (шейсет и осем) и Куеку на 74 г.(седемдесет и четири). Схемата в у-щето е следната. Децата до училищна възраст (50-60 бр.) се отделят в лявата част на двора, на нещо като подиум. Насядали на пода гледат подобие на черна дъска с написани букви. Джорд или Куеку наминават от време на време да всяват ред. Останалите се делят на две групи - до 4 кл. и след 4 кл.... сядат с гръб една към друга и на едните Джордж, на другите Куеку... както се падне.... Всичко това под 40 градусова жега и цял ден. Имаше сянка, но само сутрин, следобед слънцето така се измества, че сянка остава само на дребните.... Двора, прилично бетониран, да може да е по-топло в един момент и да си пържат децата яйца на очи на обед, директно на пода....
Като се появихме ние с Марни, даскалите не знам как не получиха сърдечен удар от радост (буквално)... Та с Марни се разбрахме, тя ходи един ден, на другия аз... от време на време се засичаме... Като ходех аз ми даваха малчовците... 50 подивели маймунковци, гладни, мръсни, болни, въшляви, въобще картичка от Етиония ряпа да яде пред тяхния изглед... В началото ние много ентосиазирани направих програма за действие (обсъдихме и дедовците-даскали)... Обаче малките зерчета не отбират въобще ... Та азбуката и броенето им се опряха здраво и преминахме на песни и драматизации... Ако не печеше много слънце играехме "тихо" игри да не пречим на останалите стотина, които сериозно се мъчеха да учат... Ама на мен тая работа взе да ми става скучна и понеже посмъртно бях решила да изкарам учебната година, а и Марни си замина към март, викам си ще устискам зъби до юни... За да ми стане по-интересно започнах да ги уча ... български ез... естествено се оказа доста трудно за тях, та преминахме на бг песнички... Те това съжалявам, че го нямам на филмче, просто си беше уникално... Та научиха дребаците (поне някой от тях) Две калинки като балеринки, Балона се надува, Бели пеперудки... Всъщност текста много не се спазваше и на места го заместваха с нещо свое си, ама кой ти гледа.... Както се досещате и това ми омръзна ... Наближаваше 24 май и реших да ги уча химна на нашата азбука ... Е труден им се видя... затова го заместих с Горда Стара планинаааа... момичета ... ето това е уникат просто... Текста се превърна в
Горааааа араааа аиииииааааа
ОООООО ейййййй уаааасиииииееее
Сансееее какияяяяя оааааа-аа-аа
оооооо ирииии ааааа ЛА-ЛА-ЛЕЙ (тук страхотни крясъци)....
Работата е там, че в месния език се използват предимно гласни- примерно "ае о е" означава - добре ли си... Та моите типажчета си направиха собствен химн... Като се разделяхме им казах, ако видят българин през живота си (невероятно да се случи, но аз да предупредия) да не му пеят тая песен, а ако се решат да я пеят, да не казват, че аз съм ги учила ...
Та в смях и закачки избутах годината. На раздяла всички плакаха, най много Джордж и Куеку (вес се приетснявах да не умре докато ходя да помагам)... Обещах им другата година да отида пак, но не можах. Не намерих психическа сила да се върна отново в това мизерно подобие на училище ... През следващата уч. г. случайно срещнах Джорд, той само дето не се разплака като ме видя, толкова ме моли да се върна, но .... наистина беше свръх силите ми... пък и си имах друго занимание вече... на по-гадно място....
п.с. снимките от този период са ми в БГ, потърсих нещо подобно из нет-а, ама няма.... така че го оставям на собствената ви фантазия... у-щето се намира на 10 мин. от бар Мир и Любов, за който вече знаете .
| |
|
Тема
|
Re: Емигрантски страсти... част втора
[re: 3aиpa]
|
|
| Автор |
anamari (ентусиаст) |
| Публикувано | 10.04.08 07:26 |
|
|
Златни ти пръсти Заира, добро начало на деня.
| |
|
Тема
|
Re: Емигрантски страсти... част втора
[re: 3aиpa]
|
|
| Автор |
mishellinna (лудетина) |
| Публикувано | 10.04.08 07:56 |
|
|
Даниел - 02.03.2007
| |
|
Тема
|
Re: Емигрантски страсти... част втора
[re: mishellinna]
|
|
| Автор |
pre.sto (gazirana) |
| Публикувано | 10.04.08 13:58 |
|
|
Да добавя неЩо и от мен.Аz съм малко от потайните в тоzи форум(приzнавам си го беz бой),така че домашните истории Ще ги оставя настрана.
Може би zасега само Ще спомена,че и двамата с мъжа ми сме българчета.Детето е по_скоро в смесена среда,но все пак с моЩно българско влияние.
Искам да дораzвия обаче кулинарната тема.Сърфлайн,много си критична....Повечето неЩа,които беше иzброила не са "минуси" zа мен.Аz обичам кока_кола,смесена с фанта.Виж,на бирата,смесена с лимонада не си падам фен(има раzлични имена в раzлични части на Германия),макар че доста българи не й откаzват.За ракията нямам претенции като количество или преди/след ядене_важното е купон да става.За подправката Валдмайстер нямам кой zнае какви оплаквания_сладоледът на таzи основа(бледоzелен) ми е един от любимите.
Типичната немска кухня(ако въобЩе има такава) си я хапвам с удоволствие(с няколко иzключения),но не бих я яла всеки ден,бърzо ми домилява zа българска манджичка.Иначе типично блюдо от немски тип(според мен) е месце,zалято със сос(един от фаворитите ми е хряновия сос) с раzлични по вид гарнитурки.
Това,по което не си падам в немската традиция е да се вечеря със студени сандвичи.Раzбира се,сред младото поколение има доста иzключения вече,но тоzи тип вечеря като цяло май е доста типична(но май не е само немска иzмислица,има го и в съседните страни).
Тук се научих на всякакви кулинарни мурафети,като се почне от салатките и се стигне до омайваЩи десерти.
Друго,което въzприех,е пиенето на раzлични чайове_бях в студентски среди и сред тях чая бе предпочитана напитка(и zдравословна според чуждото мнение).Пие се и много кафе(с малко мляко),което zа бълг.стандарт е слабо,обаче аz силно кафе не мога пия,така че това ми пасна идеално.
Другото,което ми бе направило впечатление(особено сред студенти) бе стремежа към zдравословно хранене.Месото има лоша слава,колкото по_растителна храна,толкова по_добре, като вегетарианството е на почит(особено сред жените).Често ми е zадаван въпроса,когато съм готвила"Това zдравословно ли е?",което в един момент почна да ме нервира.Все пак ям първо zа удоволствие,на второ място е полеzността(тип чревоугодник съм).
Хлябът е добър и вкусен продукт тук(раzбира се,има и втора класа хлябове),в голямо раzнообраzие и често пълноzърнест.Благодарение на него и на модата тук да zакусваш с мюсли се преборих с чревните си проблеми.
Това е zасега ,което ми хрумва в момента,Ще добавям друг път.Огладнях покрай тоzи пост
Редактирано от pre.sto на 10.04.08 14:00.
| |
|
Тема
|
Re: Емигрантски страсти... част втора
[re: 3aиpa]
|
|
| Автор |
Nasinda (Мама на торнадо) |
| Публикувано | 10.04.08 15:53 |
|
|
Зари, не се скатавай, а давай рецепти за морски деликатеси. Запали фитила и повече не се обади...............айде чакам с химикал в ръка.
BG 63 UNCR 75271069676115
Булбанк Уникредит клон Лозенец
Радка Тодорова Захариева
| |
|
|
|
ето тук вече, с изключение на климата, мога да казвам само хубави неща. с изричната уговорка обаче че не съм живяла там, а впечатленията са базирани на холандски съпруг и произтичащите от този факт посещения два пъти годишно.
чисто, подредено, организирано, опънато като по конец, зелено (макар и плоско), градинки, безброй нарциси, лалета и велосипеди, позитивно настроени хора...
къщите са без пердета, с огромни прозорци, така че всеки който мине може да наднича. обикновено по первазите на прозорците се редят цветя, статуи и други красоти.
и понеже се завъртя разговора около храната:
закусва се хляб с нещо, кашкавалче, шунка, мармалад, и това е единствения път през деня когато ядат хляб.
на обяд се дояждат обикновено разни остатъци от предишната вечер.
вечеря се в 6! закон! и не е прилично по това време да се обаждаш на някого по телефона. яде се обикновено телешко или пилешко, свинско не съм яла там, с гарнитура от сварени зеленчуци, примерно моркови и зелен боб, плюс сварени картофи или ориз, които заместват хляба.
в 8 вечерта се пие кафенце с нещо сладичко. като че ли доста сладко хапват.
по ресторантите има разнообразие от салати - нещо което определено ми липсва в испания.
на всяка крачка има заведения за пържени картофки - ядат ги с майонеза, кетчуп и ситно нарязан суров лук.
ще се сещам, питам мъжа и допълвам.
| |
|
|
|
Оф ще трябва и там да ходя щом има пьржени картофи навсякьде аз умирам за пьржени картофки, мога да ям без да спра...дай ми картофи само...ммммммммМММММММММММММММММ
| |
|
|
|
дааа и са важна част от народопсихологията.
мъжа ми така и не може да се примири че тук няма точно такива картофки, само на едно място намери бегло подобие .
| |
|
|
|
Охааа
Аз много се кефих като ходихме на Sеаttle/Washington миналата година, че там специалитет им е fish&chips което ще рече риба с пьржени картофки и умирах от кеф през целия престои...ммммМММ
Оххх спирам да гледам картинки че ми се приходи пак там...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
