|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Болни децата = Паника!!!
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 02.05.08 22:11 |
|
|
Много отдавна исках да пусна тази тема, но все не намирах време или това беше на заден план. Но по стеклите се обстоятелства (болестта на дребната в момента), ме подсети да се успокоим взаимно (или поне аз де).
Изпадате ли в паника, когато децата се разболеят? Задавам този въпрос с надежда да има поне още една мама тук толкова луда като мен .
Та малката е болна, аз не мога да излезна от тоалетната (реакция на вегетативната ми нервна система - демек подсъзнателното ми ниво не ме пуска от кенефа), сърцето ми бие учестено (почти като за последно), кръвното ми рязко спада, не мога да сложа и залък в устата си дни наред (или поне докато не видя здрава редкозъбата й усмивка), пуша двойно повече цигари, на кафетата им губя бройката, не мога да спя, с една дума се съсипвам. Моля ако има мама с подобни или поне с една част от тези симптоми да пише, че съм на ръба да хукна към психиатъра
Всеки път когато детето не е добре аз съм в състояние на ..... ох незнам как се нарича това състояние, но е ужасно. Мъжа ми е същият и може би това ме кара да се държа малко от малко, за да мога да вземам все пак адекватни решения относно лечението. Ако е лека хрема не ме бърка, но видя ли Т просто ставам друг човек. Може да е от факта, че малката прави много кофти кризи с прекалено високи Т, лежи като дроб сърма и това ме плаши до смърт буквално. Знам, че трябва да се стегна, че трябва да съм с акъла си, за да съм й от максимална полза, знам какво трябва да направя с психиката си, но незнам как да го направя. Как сте вие в такова положение, как се владеете, как не изпадате в транс състоянието, което ми е до болка познато, как ... ????
Е например кумата ми е железна в това отношение, децата й болни, тя нахилена и без притеснения, въпреки че това нейното състояние граничи с дебилизъм, но поне е със здрава психика, докато аз самата си я разрушавам. А децата така растат ... и това го знам, но не ми помага хич
Помагайте, моля
Редактирано от jana на 02.05.08 22:16.
| |
|
Тема
|
 Re: Болни децата = Паника!!!
[re: jana]
|
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
| Публикувано | 02.05.08 22:38 |
|
|
Като каза за кенефа - майка ми е същата, при криза не може да излезе от там. Сещам се веднъж брат ми се прибра ритнат в главата, повръщаше кръв - сътресение на мозъка - и всички хукнахме към болницата. Тя остана да ни догонва, защото трябваше спешно да отиде до тоалетната.... Абе луда работа!
Аз още чакам да видя как ще съм когато фъстъчка се разболее - за сега се разминаваме само със сополи, веднъж вдигна температура, но нищо сериозно. Мисля, че ще се справя, но ако и тя е като дроб сърма - не знам, не мога да кажа от сега. Но виж - мъжа ми е паника - Яна вдигна въпросната температура през нощта и той моменталически се изстреля до аптеката за свещички. Паникьосва се повече от мен, затова май ще трябва сама да държа фронта.
Според мен реагираш нормално, не мога да си представя по-сериозно изпитание за родителите от болното им дете. А щом успяваш да взимаш адекватни решение, другото няма значение - няма как да не си притеснена, не е човешко просто.
Дано момиченцето ти да се оправи бързо и да свършат и твоите мъки! Стискам ви палци!
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: _dexter_]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 02.05.08 22:54 |
|
|
Аз адекватни решения взимам, защото все пак не губя разум барабар с ума и дума, но проблема е, че психически се сривам. Такова притеснение не съм изпитвала никаго през живато си, до този момент. Само лоши мисли ми севъртят в главата при най-малките симптоми аз вече съм готова с тежките диагнози. Незнам как да се справя с всичко това
А иначе мъжете повечето са паники, моя само кърши пръсти около детето и повтаря "Сега какво ще правим?", както се досешащ аз съм единствената на която дребната може да разчита, но вътрешно се съсипвам много
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: jana]
|
|
| Автор |
Пиcaнa (Консерва) |
| Публикувано | 03.05.08 01:17 |
|
|
Знам, че не може да се контролира, но паниката само вреди в такива случаи.
Хладнокръвна съм, предполагам, защото не е боледувала от нищо серизоно, дано и не се случва .
Мога да кажа, че и педиатърката ни ми помага много и действа успокоително, винаги казва, че няма страшно, вирусче, което ще мине без лекарства.
Няколко пъти е била с 40 градуса Т и веднъж си изкълчи ръката посред нощ, тогава тичахме до Пирогов ...
София
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: jana]
|
|
| Автор |
kиkи-pиkи () |
| Публикувано | 03.05.08 09:37 |
|
|
Аз пък си мислех, че съм единствена, дето се паникьосва. По-точно не паника, а още преди нещо да се е случило на детето, въображението ми рисува една от друга по-ужасяващи картини...Разтрепервам се само при мисълта, че може да се удари и да му потече кръв. Но още е малък - не тича, не се катери нависоко, не прави неразумни неща. Като нищо ще взема обаче превантивни мерки - на разходка ще мъкна (освен всичко друго) и портативна аптечка!Сериозно и без майтап.
Няма да ти казвам да пазиш самообладание при кризисните ситуации, които описваш. Само това, че детето всичко усеща и разбира, че и ти страдаш с него. Което не е най-доброто.Окуражавай се сама (ако няма друг), че всичко неприятно ще приключи бързо. И опитай поне малко с нещо да го развеселиш/разообразиш (и себе си), докато е болно.
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: jana]
|
|
| Автор |
cchery (G'n'R forever) |
| Публикувано | 03.05.08 09:39 |
|
|
Янче, същата съм. Колкото и да не ми личи и сигурно изглеждам съвсем друг човек, но при мен даже не е паника, а параноя, когато някое от децата се тръшне болно. "Само лоши мисли ми севъртят в главата при най-малките симптоми аз вече съм готова с тежките диагнози." - и аз. И не само съм готова с тежките диагнози, но и ги търся съвсем целенасочено в нета. И още по-лошото е, че когато за даден симптом пишат, че може да е нещо невинно, даже в повечето случаи е така, аз не се хващам за това изказване, а за другото, което описва в редки случаи какво може да се случи. И си мисля как е въможно точно моето дете да е този рядък случай. Физиологически нямам такива кенефни изяви като теб, но сърцето ми забива учестено като видя болното дете, веднага остра болка ме прерязва през корема от което ми се разтреперват крайниците. Ставам мрачна и ходя като свален самолет - буча и се святкам на всички.
Постепенно открих няколко неща, които облекчават положението - бях забелязала, че имам ли такива проблеми с децата, ги споделям дори и с напълно непознати хора - обикновено майки или баби, които гледат своите деца. А аз не съм такава по принцип. И бавно почнах да си давам сметка, че това е моя, подсъзнателна защитна реакция - първо споделеното тежи по-малко. Второ - разбираш,че и други са имали тези проблеми. Трето - увеличава се шанса да получиш полезен съвет. Четвърто - разбираш, че не си сам в проблема и болката си. И затова, когато ми се случи нещо такова, естествено първо със съпруга ми си говорим - не че ми е от голяма полза, щото и той само кърши ръце и не знае какво да прави, но все пак. Второ - пускам си дирчето и пиша тук. Винаги сте били насреща и ми е адски готино. Трето - споделям с една дузина познати майки и приятелки по скайп и кю.
После - спрях да търся и слагам диагнози. Това не е моя работа. По-скоро обогатих знанията си за това какво представлява човешкия организъм и сама си обяснявам, макар и лаишко много неща. След това - заинтересувах се от мнението на алтернативни лекари - хора, които са минали през месомелачката на ВМИ, но въпреки това са склонни да й се противопоставят. И от тях разбрах, а и в последствие много неща се оказаха точно такива, че всъщност няма нелечима болест. Има болна психика - и ако оздравим и укрепнеем нея, ще се излекуваме. Ей такива разни нещица. И още има, но в момента нямам възможност да пиша повече. Янче дано съм ти била поне малко от полза.
А сега да споделя притеснението си - предният път Коко повтори скарлатината точно 23 дена след края на АБ. Е днес е 21-я ден от втория АБ курс. Сигурно се сещате какво основно ми се върти в главата, как преглеждам детето сигурно на всеки час за обриви и колко трудно пращам тази гадна мисъл назад в съзнанието ми. Но поне се опитвам. Взех доста мерки да не ни повтаря тази гадория и ако въпреки това, не дай Боже, се случи, няма да има отчаяние, а само борба докато унищожим и последия стрептокок.
в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: jana]
|
|
| Автор |
TCP/lP (скромен) |
| Публикувано | 03.05.08 12:08 |
|
|
При нас е същатъа работа, Вили се спича супер яко от най-малкото. Добре поне ,че аз запазвам дух и самообладание и се опитвам да ги успокоявам колкото мога.....
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: TCP/lP]
|
|
| Автор |
snich (Renina mama) |
| Публикувано | 03.05.08 15:53 |
|
|
Ние пък сме дебилчета - изобщо не се паникьосваме Ренета два пъти е вдигала много висока Т.Първия път беше посред нощите.Както си спях сладко чух малката да си пее.Не знам защо ми се стори странно(тя постоянно бълнува),но станах да я погледна.Пипнах я - изгаряше от Т.Съвсем спокойно се замъкнах до кухнята и й направих оцетен разтвор.Също толкова заспало отидох при нея и й сложих компрес на челото.После я събудих,за да й сложа компреси на всички сгъвки по тялото.По едно време и Сашо се събуди,попита какво става и дали имам нужда от помощ.Казах,че ще го събудя ,ако имам нужда от него и той пак заспа.Сутринта се обадих на педито.После си легнах.
Малката се катери навсякъде,пада често и често е с рани.Проверявам има ли счупени кости,пукната глава,разклатени зъби,прегръщам я и пак я пускам да играе,след като забърша кръвта,разбира се
И вероятно заради нашето отношение към травми и болести,Ренета не драматизира като й се случи нещо.
Все ме питат не се ли притеснявам като лудува.А ние живеем точно до болницата - какво да ме притеснява,само пресичам улицата и получавам първа помощ за детето си
Не че не е нормално да се спичате когато нещо не е наред с децата ви,но имайте предвид,че те усещат това и се плашат излишно.И за вас е вредно да хабите толкова нерви и за децата,които както всички знаем плачат,когато мама плаче - представете си като сте толкова напрегнати и изплашени какво преживяват децата като ви виждат.
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: snich]
|
|
| Автор |
Zori_D (мама на Илийчо) |
| Публикувано | 03.05.08 16:06 |
|
|
Много се притеснявам, когато детето е болно а като усетя че има и висока Т направо откачам-Съпругът ми пък се побърква съвсем, но именно заради него и детето давам вид на спокойна и обяснявам как всичко е наред-
Мисля,че се стресирах, когато малкият беше на 1 г и изведнъж вдигна висока Т около 39,5 през ноща-Със съпруга ми въобще не знаехме какво да правим-Направихме компрес детето дишаше толкова тежко и само гледахме как скалата върви нагоре-На другия ден бях само с детето пак вдигна толкова висока Т даже 39,9 и звъннах на лекарката ни и тя ми каза да правя вана с хладка вода и сапун и да му натривам тялото-Е това беше ужасно детето с полуотворени очи, отпуснато, но поне не плака и много бързо смъкна Т с около градус за 5-6 мин-
На детето обяснявам как е здраво,но само аз си знам какво ми е отвътре-Личката от 2 дни е със сополки и се притеснявам дори за това-
Може би е по-добре човек да бъде малко непукист, но то си е до човек-
| |
|
Тема
|
Re: Болни децата = Паника!!!
[re: cchery]
|
|
| Автор |
jana (хаплива) |
| Публикувано | 03.05.08 16:41 |
|
|
Да ти беше светлинката в тунела ми, мерси. Поне знам, че н есъм сама и, че това ми състояние е нормално.
Като приключите с АБ защо не заведеш Коко да му вземат гърлен секрет?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
