Набор 2006 да си спретнем виртуална среща

Приятна почивка Чери!

То няма да е много почивка, че ще си търчиш по децата като всеки друг ден, но все пак ще смените обстановката и ще се разтоварите психически и ще дишнете чист въздух.
Иначе и аз забелязвам, че с Личката се пътува вече по-спокойно.Така затихва в колата, че все мисля че е заспал.

Дано бързо се оправя Личката.
Макс и той нещо ту е сополив, ту кашля, няма темп, не вади зъби уж, останаха само последните кътници, ама май е рано за тях и няма място за сега.... Ще видим какво ще стане, ако не се оправи, ще посетим лекар...

Уф, тея пампи.... при нас май проблема е сериозен. Макси ми обяснява как се пишало в памперса, а не в гърнето. Като не му сложа памперс и ме кара да отидем при торбата с пампите и ми вика "Туууваааа" и си сочи дупето и "Пиш таааамммм" А като види гърнето или тоалетната чиния и настават едни крясъци.... уф.... май скоро няма да се откажем, а не искам да го насилвам уж

А за нощното неспане... ми има нощи в които не се буди, или най-много да промърка... но има и такива, в които, и на другия ден съм като парцал от целонощното дежурство, гушкане и успокояване. Понякога си мисля, че това е вследствие преживяното през деня, но не съм открила нещо конкретно и повторяемо, което да ме насочи Ще го преодолеем надявам се Мисля си, че тъкмо ще се научат да спят, и ще почнат по дискотеки да ходят, и пак ще ги чакаме по нощите да се върнат

Целувки от нас

Да ти кажа ли Виф, с Коко много се старах всичко при него да става в срок или по-рано. Сега разбирам, че не е било нужно и се чудя как го научих на годинка и половина да си казва за пиша, при положение, че не можеше да говори не беше хич контактен. А малката маймуна, която разбира всичко, изпълнява поръки и се справя дори с оцветяването, просто не мога да науча да си казва за пиша. От доста време ака в гърнето, но за пиш така и не си казва. Всички твърдят, че децата почват да си контролират тези нужди около втората годинка. Така че имаме време. А и лятото е пред нас, аз съм сигурна, че ще го махнем точно тогава.

Ей това ми хареса:"Мисля си, че тъкмо ще се научат да спят, и ще почнат по дискотеки да ходят, и пак ще ги чакаме по нощите да се върнат
" И да ти кажа хич никого не чакам да се върне откъдето и да е било, достатъчно са ми всички притеснения досега. Вече се чудя кога ще пораснат и ще почнат да си носят сами отговорността за всичко, включително за болестите.

И другото, което ме тревожи с пълна сила е пубертета около втората годинка. Мисля, че само една крачка дели Бела от него. Толкова опърничава и вироглава е станала за някои неща, че ми иде да я ................ Някой друг да има моите проблеми?


в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...

О, и вие сте с късни зъбки. Голям зор се оказва озъбването за някои деца. Като се сетя Сашко на щурчо хем е с 2 месеца по-малък от Белата, а откога изкара кучешките и чакаха всеки момент и последния ред кътници.


в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...

Момичета, моля ви помогайте! Яденето, и особено сутрин на закуска си е ад! Само като види чинията, независимо какво има вътре или пък да и слагам лигавника започва да върти глава, да пищи, даже сълзи пуска! Иде ми да я....
Не издържам вече...доскоро си ядеше попарата с голям кеф, реших да сменя с кус-кус или овесени ядки, обаче не ще! Не е до вида закуска, просто се държи като отвратена
При нас винаги яденето е било съпроводено с големи панаири, но поне се залъгваше с реклами, или телефон, дистанционн, друг предмет. Сега обаче и това не минава! Какво да правя?

пролет

Деси, това е период и ще отмине. В никакъв случай не прави моята грешка да я караш насила да яде, да й се караш и не дай си Боже да отнесе някое пошляпване. Просто й предложи закуската в по-късен час. И ако иска, яде, ако не я остави. Нищо че ти иде да й откъснеш главичката - на мен поне ми се е щяло с Бела, че и с батко й навремето. Моята маймунка ми ги прави тези номера откакто стана на годинка. И като спрях да я храня когато са "нормалните часове" за храна и се оправи положението. Примерно преди обедния сън гледах да обядва, че да не спи гладна. Е да, ама тя не гледа положително на това и не ще да обядва. После си спи нормално и като се събуди сама тича до кухнята и се качва на дивана и хваща лъжицата да яде. И така си реших проблема. Че то иначе беше ужас нетърпим.

А по отношение на ината дето ви се оплаках в предния пост, положението се влошава, но явно ще е на периоди и това. В неделя като си тръгвахме от Русе, където осъществихме "срещата на върха на наборите", но за това по-късно, рева в колата около 25 минути. Ама реване ли беше, тръшкане, викане, пищене, сълзи, сополи и то само за това, че не иска да си седи в седалката. Три пъти спирахме колата, че имала пиш, но се оказа, че просто иска да я извадим от седалката. Хеле накрая седнах отзад, тя на седалката си и успях да я успокоя. Но така че, хем аз да направя отстъпка да я успокоя, хем обаче и тя да си е в седалката. Брей, голям зор видяхме. После пък като заспа, та 3 часа кърти до София. И като се събуди, в приказно настроение. Все едно, че не е същото дете.

А иначе на тръгване от Горна отскочихме до Русе да се видим с Джаста - отдавна ми беше мерак да видя малкия юнак, а и мъжът ми не беше виждал Дунава. Джаста, аз ти благодарих на скайп, но и тук да ти кажа, че ми беше адски приятно във вашата компания и поради факта, че ни поразходихте из Русе. Заслужава си да се иде до там. Следващият път ще идем и до Букурещ. Сега планът ми е да огреем Зори и Личката на път за Филибарево. Ето и снимки отсрещата на наборите, както и от Горна.


в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...

Здравейте и от мен.Нашето юначе е родено на 7.11.2006г. Казва се Йоан.Раждането беше секцио.И сега си мечтая за още 1 но нещо не ми стиска.

Много са хубави снимките! Ама много! И дечицата са страшно весели сладурковци! И аз имама втори братовчеди в русе, които все ни канят, ама от 1993 г. още не съм се наканила да отидем. Хубав град си е Русе, дума да няма....
Иначе са сутрешната ми истерия - опекох и сандвич с кашкавал, надробих го на малки късчета..и О!Чудо! - излапа го маймуната и то сама...може и да са и омръзнали тези попари, знам ли....

пролет

Чери както вече ти писах очакваме ви с нетърпение!

Ако още някой наминава към нашия край да свирка!Дечицата са страхотни, а и майките мога да кажа че сте големи красавици!
За Джаста праста думи нямам, но и за Чери толкова чаровна и хубава жена си, че стига с тия диети и терзания вече.

Хайде лека ви нощ и целувки!

Леле че сте сладки. Много сте готини, а Коко ще ти го взема за зет да знаеш! И въобще няма да те питам

и на мен ми хрумна, че може би и е омръзнало . Според мен никога и по никакъв повод не я насилвай за ядене, да яде колкото поиска и когато поиска, не и каквото поиска. В смисъл черпения със зрънчовци и други подобни само и само да хапне нещо са недопустими. Иначе натискането за хранене няма да доведе до решаване на проблема, а до задълбочаването му. Гледай да не показваш, че те тревожи неяденето и, защото колкото повече задълбаш по проблема толкова повече го влошаваш. Можеш да пробваш с разни трикове като интересни и пъстри купички, лъжички, атрактивно поднасяне на храната. Не бива да показваш разочарование ако не изяде определеното от теб количество.

много сте готини , всички и мамите и татковците и дребните особено.

моля, моля има и други кандидат снахи

моля, моля - аз въобще няма да питам

ще има бой

Кога и къде , тамън да се видим накрая

след смяната на плочките в банята

Готово, а ако имаш нужда от помощ - викай - добра съм в къртенето

Че ми беше мноооооооооооооого приятно да се видя с Чери и прекрасното й семейство,Благодаря Ви че си направихте труда да минете за по -напряко от Горна за София през Русе....
Времето бе чудесно за разходка,но за съжаление кратко.
Чери е страхотна жена,чаровна,слънчева и излъчваща много положителна енергия,Гредореда е пич,а децата....те са слънчица като мама.

не се бийте за Коко.....моля,моля....аз ще му родя една мома(надявам се да улуча пола)...Ако знаете колко добър батко е!!!!И как защитава Бела и Иси от едно нахално и крадливо наборче

Здражеите,

Дъщеря ми ще стане на 2 години в края на Март и още си ходи с биберон . Задължително заспива с него, през деня го иска само ако е разстроена. Пробвахме един два пъти да спи без биберон и не става... плаче до захлазване. Решила съм рожденния ден да го посрещнем без биберона и искам да попитам вашите деца как са на този фланг.... Имате ли идея кой е най безболезнения начин да я отуча. Като казвам безболезен имам впредвид и нея и мене... много мъчно ми става като зарони крокодилските сълзи и почне да вика МАМАААА и и го давам. Мисля да го срежа, някой правил ли го е, има ли ефект и т.н.....
Баща и е по търпелив от мене като плаче и определено издържа повече та това не би било проблем ако не се захласваше.... А тя се захласва до степен в която се отпуска безжизнена в ръцете ми за около 5-10 сек (на мене ми се виждат часове разбира се и ми се подкосяват краката всеки пут след това)....

Та моля давайте идеи...