Как и къде се запознахте с бъдещият татко?

Темата стана страшно сладка, защо не я сложиш като линк в тази на Дебора? Мисля, че също би донесла много усмивки на бъдещите клубари.

За теб, Хепи!

За теб, Хепи!

Ей благодаря много за комплимента

...да всичко това ми е много добре познато...но искам да споделя как като се запознахме с вас и ходихме на пицарийка ти коментираше как не бързаш да ставаш майка, как планувате случката за след 2-3 години......бла..бла..блаа......а то кво станааааа....

Да да ще я "ковна", още чакам да видя дали има желаещи да споделят любовните си трепети


Липсваш ни ...

Алоооо що не напишеш за вашата първа среща вместо да се хилиш само отстрани.


Липсваш ни ...

И ние се запознахме по интернет-януари 2001 г.Аз-студентка последна година в Ст.град,модата е да се ходи на клуб и да си чатиш .Тогава хит беше Мирка,та избирам си аз ник,но гледам само имената и то с моята буква.И така по името го избрах,тои вегнага взе да ми пише,на другия ден ми звъна по телефона на блока и така всяка вечер в продължение на 2 седмици.След това се самопокани ,дойде една съботна сутрин ,видяхме се,но аз нямах и намерение да започвам връзка,но той пък-да.И така всяка събота той идваше ,ходехме на кино,кафета,китайски и къде ли не и само толкова...Но постепенно този мъж взе да ми харесва-много внимателен,добър,какво ли не правеше за мен...По едно време и да го заобичвам взех.И юли като завърших направо при него се пренесох и започна така нашата семейна приказка.И вече седма година-живеем си двамата,имаме си една принцеса,таткото боготвори и двете ни,обичаме се,разбираме се и така....Понякога се питам какъв ли щеше да е живота ми ако не бях кликнала точно на неговия ник

Да живее интернета


Липсваш ни ...

Да,да живее,сам си се сватосваш и никой после не може да ти е крив

Сега и за второто не бързам.

За теб, Хепи!

Е малко си е нож с две устриета, но пък от друга страна може да си чатите докато наистина поискате да се видите, не да си губиш времето направо със срещи и накрая нищо .....


Липсваш ни ...

Учех в София и през седмица две се мятах на колата и се прибирах в Русе за 2-3 дни...При едно такова завръщане,спирайки пред къщата ни,където е сервиза на баща ми, видях в гръб един младеж,който ровеше нещо в багажника на колата си.Всъщност видях една страхотна черна,лъскава ,падаща на букли до раменете коса...
Видях,че брат ми говореше нещо с момчето,явно беше клиент.
След обичайните прегръдки с родителите ми за добре дошла ,седнахме на една масичка отвън да побъбрим,беше лятно време.Когато към нас се присъедини и брат ми,аз с нескрито любопитство на уше го попитах кое е това лъвчеТой каза,че е клиент и че имат някакви бизнес отношения с татко.Малко по-късно лъвчето дойде при нас за да уточнят нещо с баща ми ииииииии ми се огънаха колената.Запознахме се,дори разменихме няколко думи...не е нужно да ви казвам,че въобще не си спомням каквиединственото което се сещам бе,че всячески се стараех да не показвам ,че лагерите ми виеха на червено.
На следващия ден трябваше да ходя в кат да регистрирам една кола...с кого мислите че чаках на опашката пред гишето ...а и извадих късмет,че хлопнаха за обедна почивка точно пред носа ни...та се наложи да пием по кафе някъде наблизо и да изчакаме един час да отворят отново.
Той си имаше приятелка,аз също имах 1-2 несериозни връзки....та станахме приятели,но всеки път,когато му чуех гласа по телефона или се срещахме сърцето ми побесняваше.Така мина повече от година,не преставах да го харесвам и да ме вълнува,но някак привикнах и си мислех,че май ще бъде по-добре да не разваляме приятелството си с любов.
Един ден се наложи да карат някаква стока до София и брат ми се обади,че ще пристигнат с него късно през ноща с две коли.Оставих им отключено и сутринта когато станах,браточката ме изненада с новината че лъвчето било с лъвицата си и спели в хола на квартирата ми.Не ми стана гот...
С времето обаче самостоятелните му идваният в столицата зачестиха,вадеше си визи и често преспиваше у нас за да не мръзне чакайки пред посолството...вечерите хайманосвахме по кръчми,забавлявахме се,танцувахме....или просто разговаряхме в квартирата ми.Дори сме спали на едно легло,окъснели след някой по-як купон.Разказвахме си как вървят връзките ни,за новите мишени и т.н...

Реших да си празнувам рождения ден в Русе.Поканих го лъвчето разбира се... някъде в малките часове танцувайки заедно в дискотеката го целунахАма както трябва....
На другия ден ми се обади,че тръгвал на път и щял да мине да ми каже едно чао.Дойде,побъбрихме малко,но той се държеше на разстояние и беше малко смутен...каза,че тръгва,а аз го попитах няма ли да ме целуне за Довиждане...а той се изчерви и ми смотолеви,че си мислел как снощи май съм се била почерпила и...затова съм му налетяла...иии бил объркан, уверих,че въобще не съм пила и просто ми е писнало да чакам той да ме целуне някой ден...От тогава минаха почти 11 години,лъвчето ми е със същата страхотна лъскава черна грива,вълнува ме по същия горещ начин и заедно се радваме на златокъдрото си момченце.



П.п.Сърфче,много ми хареса одисейката ви,а на сватята от скайпа се смях със сълзи...

Много обичам да разказвам историята на нашето запознанство!

Имах рожден ден. Ставах на 19 години. 1 март 1997 година. Точно преди 11 години. Отивах на изпит по статистика. Бях първокурсничка в СУ, специалност Психология. Пътувах в автобус 310 от Люлин за Центъра. Наум преговарях хипергеометрични уравнения. По това време имах гадже, с което обаче имахме проблеми.

Той, на 21 години, на път за неговия Университет. Пътуващ в същия 310. Видял ме. Влюбил се в косата ми (поне така твърди ). Харесал ме. Чудел се как да ме заговори, без да ми се стори нахален натрапник... Аз, естествено, нищо-не-подозираща...

Съдбата, под формата на една бабичка, решила да му помогне в онзи деликатен момент. Въпросната стара жена се доближи до мен да ме пита как да стигне до Лъвов мост. Аз - гледам като , просто неадекватно реагирах, нали преговарях наум . Тогава момчето се намеси, помогна на бабката, упъти я, включи се плавно в разговора ни демек...

Дойде време за слизане от 310. Той слезе пръв. Но не тръгна, а някакси мило ме изчака... Аз усетих това нещо и слизайки му казах: "Честита Баба Марта!", на което той отговори: "И на теб! Приятно ми е, ......... (името му)" Така се запознахме. Бръкнах в студентската си раница, извадих печени от мен курабии, почерпих го, като му казах, че днес съм рожденичка.

Няколко минути по-късно пътувахме заедно в един трулей. Той ми поиска телефонния номер, аз му го дадох, при това с уговорката, че си имам гадже в момента ... слязох от трулея и ...

Продължението някой друг път, ако ви е интересно, защото в момента бързам!

Целувки на всички ви от мен!!!

Правете каквото трябва, да става каквото ще!!!

Аааааа...да няма нещо интересно, което трябва да узнаем?!?

Има време де, нека първо да се надприказвате женурята.....

Аз съм много горда с една събрала се двойка - вече ще закръглят поне 7 г. Аз съм "виновна" понеже тя ми е приятелка и си замина от нашия град след като завърши висше. Та се разделихме много трудно, аз имах ICQ и й казах да си сложи и тя, да си говорим. Така се започна. Почти като теб тя тръгна да си оправя английския онлайн и попадна на три пича - двама англичани и един холандец - прати ми снимките им. Аз й казах кой ми харесва най-много... Оказа се, че и тя него си го харесва и... хоп Двамата са си в Лондон от тогава. Но пича е качествен, две думи няма

И без това тук се боите на пръсти. Един Гредоред се появи, направо го отсвириха с голямата свирка .

Той кой знае къде е спал и що бой е изял, че не се и обади повече ....


Липсваш ни ...

Ха-ха!
И ние сме живяли цял живот в 2 съседни блока, но не се познавахме. Даже сме били в една и съща детска градина, но в различни групи, защото аз съм "кака" с 1г. Съпругът ми даже твърди, че ме помни още от детската градина, защото едно лято ни водиха на море на Китен със самолет и тогава аз съм му била размазала някаква кифла на крака, защото той ме подразнил
Запозна ни моя колежка, с която станахме толкова близки, че аз съм й кума, а тя впоследствие като смени работата и той беше неин колега. Май малко тъпо го написах, дано сте ме разбрали. Та запозна ни тя на 1 тяхно "служебно" събиране "в "Казба". Той още тогава ми каза, че му се струвам позната, а като каза и че живее в съседния блок ... реших, че се бъзика. Постепенно станаха нещата, защото аз се "пънех" в началото. Викам си - той е по-малък с почти 2г, значи несериозен и др. под., но неговата упоритост даде резултат и вече 6г. сме заедно, а от година и малко сме женени с бебешор.

Момичета, ето нашия Роман... не за друго, ми много дълъг стана разказа .... , дано не се отегчите

Събитията се развиват в далечната 199и-някоя. Преди си ги помнех годините и броях, че и празнувахме, но напоследък доста празници се посъбраха и ... съкратихме някой . Та бъдещия ми съпруг (БС) си празнуваше завършване на университета (доkтори) на една яхта. Която пък е собственост на моя най-добър приятел (само приятел!). Малко преди въпросната дата аз лежах в болница за две седмици и бях доста крива на всякакъв вид мед. персонал, понеже ми пропадна ходенето на ски-лагер заради това ... че и едно ски-републиканско (състезавах се тогава). Та моя приятел за да ме разведри, ми предложи да отида да му помагам с абсулвентите на яхтата. Хем да си им го “изкарам” на тях. Един далечен април се развива действието, вън е студ и мраз. Въобще не ми се ходеше, още не се бях много възстановила, но той така яко ме нави, че отидох.

Абсулвенската програма беше следната – стоят на пристанището и пият към час и щъкат по и около яхтата, после влизаме в морето за час и ги връщаме обратно. Всичко се заснема с камера и после се дава на абсулвентите за спомен. Аз естествено закъснях за началото и се появих малко преди да отвържем яхтата, и да я пуснем в морето. Заварих грозна картинка обаче. Всички вече бяха доста почерпани, на яхта 12 м. се нахождаха към 25 души. Моя приятел беше леко казано изнервен, но така или иначе си беше сложил главата в торбата... нямаше начин да влезем с всичките пияндета в морето, щеше да стане някой сакатлък. Те самите, поне по-трезвите от тях, взеха решение да свалим по-пияните и така да тръгваме. И така в мрето влязохме към 15 души общо. Трезви само двама – моя милост и приятелчето – аз шкипер, той капитан. Отиването до определената точка беше лесно, понеже на всички им беше интересно и не “буйстваха” много. Но им омръзна бързо. Така че като тръгнахме след час и нещо да се прибираме, всичко живо отново пиеше и щъкаше навсякъде. Един тупна в морето, леденото море . ТОгава с въжета вързахме най-пияните от тях за кръста а другия край за мачтата. Не че имаше ефект, но поне не се налагаше да ги вадим от водата. Бе лудница ви казвам. Останалите вкарахме вътре в каютите, но те пък започнаха да повръщат там. Ужас. Имахме към 30 мин. да се доберем до суха земя. Трябваше да останат неудавени абсулвенти :). БС през цялото време беше там разбира се. Не разменихме нито дума. Абсолютно не мой тип – рошав, пиян, ръсещ глупости навсякъде. Беше с приятелката си, която не знам с кого не се сваля и на кой не се сложи (и на моя приятел дори). Мъчно ми стана за БС, но също така ми направи впечатление, че не му пука особенно. Та след цялото това изстъпление аз останах с един много лош вкус в устата. Но срещата вече беше осъществена. Ако точно в този ден някой ми кажеше, че това е МЪЖЪТ, щях много здраво да се изсмея...

Междувремено аз имах гадже от 3 г., с което нещата бяха доста сериозни и той поставяше въпрос да се женим, а аз млада и зелена се дърпах. Пък и започнах да се замислям той ли е всъщност човека за когото съм мечтала. Едно известно време (3-4 м.) се разделяхме и събирахме и накрая решихме да приключим. Не ми се бракуваше още.

И така през прекрасен септември стоя на двора на офиса (на пъпа на града), в който поработвах тогава. Приятелката ми беше забравила нещо и се върна да го вземе, а аз се шматкам пред външната врата. Гледам по тротоара приближава някаква двойка непознати. Подминаха ме и изведнъж пича се обърна към ме и ме извика по име. Чак тогава го познах – БС – изломотих нещо за да се отърва и се мушнах в офиса. Беше с друго гадже. Явно и при него не вървеше любовта. Тогава обаче му запомних физиономията и ми направи впечатление, че е симпатяга.

След около месец излизайки от една банка с едни справки се блъснахме на входа. Стана смешно, ако да беше филм, нямаше така добре да го режисират. Та централно се нацепих в него гледайки назад към банката и вървейки напред. Естествено листите от папката се разхвърчаха навсякъде и двамата започнахме да ги събираме от земята (още по-естествено ). Той веднага ме покани на кафе. Аз на секундата отказах .

В тия промеждутъци аз не си губех времето с учене, то е ясно. Беше се насъбрала опашка след мен от разни обожатели. Аз пък след дългата връзка си взимах въздух и не исках никого. Виждах се малко по-сериозно с двама, ама по-скоро си правихме компания в обиколките по дискотеките... бе нищо сериозно не се очертаваше за момента.

Декември месец моя приятел с яхтата пак им организира парти – този път на “сухо” и сигурно място. Естествено покани и мен. Аз пък отказах твърдо да се виждам отново с тия луди хора . В деня на партито обаче прибирайки се от лекции срещнах бившата приятелка на БС. Тя започна да ме уговаря да ходя на партито, понеже много искала ние с БС да сме станели гаджета - много сме си подхождали. Каза ми нещо, което никога няма да забравя: ти си единствената жена, която може да го постави на място. Нямаше как да й обясня, че тоя човек за мен е едно голямо Нищо в пространството и въобще не ме интересува къде му е мястото . В крайна сметка се отървах и от нея. По някое време вечерта се видях с една приятелка и се чудехме къде да отидем. Предложих й да отидем на партито, но че ще е свинско. Тя пък се съгласи. Та там на това парти пак се видяхме и поговорихме (скучаех просто). Приятелката ми си намери някакъв пич и тотално ме заряза. Аз си тръгнах и БС ме настигна и изпрати. Предложи ми да се видим друг път, среща един вид - твърдо отказах ....

Януари началото попадам на купон. БС там. Цяла вечер си говорихме, танцувахме, говорихме... Чесно да ви кажа аха да повярвам, че някой ми е направил магия, та да го харесам точно тогава. Даже му дадох телефона си. Три месеца той упорито ми звънеше и се виждахме. Три месеца аз упорито му отказвах всякакви "по-топли" контакти... Накрая все пак реших, че ме кефи, че е много забавен и ме засмива, че съм и малко влюбена и така .... както се казва в романите – отдадох му се. После секса дооформи всичко . След някъде 6-7-8 г. се бракувахме – аз вече много бременна (7 м.)... Та така до сега... 8 г. брак...