Happy_mama - помощ за семейството и, подробности.

Чета вече 2 дена и нямам сили да пиша. Просто думите са безсилни пред цялата тази трагедия, сполетяла едно слънчево и сплотено семейство....
Несправедлива и жестока е съдбата, уви.....Но, както са казали момичетата - Хепи винаги ще е жива в сърцата ни, ще я помним и ще правим за тримата юнаци каквото можем от цялото си сърце.

Липсваш ни, Хепи! Почивай в мир!

Борис - 03.06.2004

Здравейте,
да се представя първо. Аз съм приятелката на Жени със златния ретривър и две дъщери - едната почти абитуриентка ( Ели) , другата навърши 7 на 12.12 ( Руми), на чийто рожден ден Васи убеди всички по-малки, че има Дядо Коледа. Бяхме заедно с Хепи-мама на Узана през почивните дни откъдето те се прибираха във фаталния ден. Ние със съпруга ми трахнахме 30 мин след тях от хотела за В. Търново, откъдето съм аз. За София потеглихме в 15:30. Не си представяте какво е да научиш от радиото, че е загинала ... Първоначално изобщо не обърнах внимание на новините , но при второто съобщение съвпадениятя на фактите не ни оставиха много надежда.
Досега не съм писала във форуми, но се регистрирах за да ви разкажа, мили майчета.
Благодаря за всичко, което правитхте, правите и ще направите!
Жени не отговори на телефона, а Тошко потвърди, че са катастрофирали.
Двата часа до София ми се сториха като 2 години. Минахма покрай забитата в дъвото кола, но не можахме да спрем - полицията не разрешава.
Най-сетне стигнахме в Пирогов, където баба Радка се опитваше да бъде едновременно на 3 места. Васи и Вики още бяха в противошокова зала а Ради беше качен в отделението.
За щастие всички бяха в съзнание макар и ранени - кой повече кой по-малко.
Очевидно не бързат много, бяха минали около 3 часа и половина 4 от пристигането им. Както и да е. Останах там в помощ на баба Радка докато всички те бъдат обработени и настанени.
Надявам се, че бях в помощ в тази тежка седмица.

Това е последната ми информация:

Децата са изписани а диагнозата на Тошко в потвърдена от втори лекар.

Почивай в мир Жени!
Ужасно е че те няма. Липсваш ни!

Човек и добре да живее—умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му! хан Омуртаг

Благодаря и на теб за информацията, която ни даде. Ще се радваме и ти както и останалте да ни пишете и разказвате за децата и Тодор.
Всички се молим за него и семейството му да даде Господ сили да се преборят с тази трагедия, както и да се научат да живеят с тази огромна болка

Юрий приеми най-искрените ни съболезнования за непрежалимата ви загуба.
Болката е страхотна, но дечицата имат нужда от вас - дръжте се. От все сърце желая скорошно възстановяване на Тодор.
п.с. писах ти бележка - моля те да погледнеш

Здравей, мамо Диди,
Благодаря за информацията - хубаво е, че момчетата ще могат да се приберат у дома. Продължавам да стискам палци на Тодор - дано всичко да се развие в положителна посока. Радвам се, че с Юрий ни държите в течение и се надявам и в бъдеще да ги правите.

За теб, Хепи!

Момичета, разбрах от Чери, че по сметката и са постъпили вече 415 лв.
Освен това, тя ме подсети, че трябва да обсъдим къде ще направим странирането на албумчето, тя няма нищо против да се заеме и с това. С удоволствие бих и помогнала. Според мен е добре да обсъдим и предложенията на incendio, споделение в другата тема.
Не съм сигурна, дали на правилното място го поствам това, за това ще замоля мод-овете ако не му е тук мястото да го изтрият или поне да ме извинят...

Юрий и мамаДиди,
От сърце ви благодаря за споделеното от вас!
И за това, че ни държите в течение!
Надявам се горещо и искрено, че ще продължите да пишете тук!!!
Когато можете...

happy_mama, липсваш ми много ...
Моля се душата ти да е на едно прекрасно, топло и слънчево място, където няма сълзи и мъка, а само хармония, любов, мир, добро и радост... откъдето да виждаш и разбираш всичко...

Тодоре, желая ти да оздравееш напълно! Нека Бог помогне на теб и на синовете ти бързо да се възстановите от всичко, ... , от целия кошмар и ужас, от цялата болка и трагедия, от загубата! Дано момчетата ти дадат нужните сили и вяра, за да продължиш напред!!! С теб съм...

Момичета от клуба, на всички ви - благодаря ви, че ви има и че сте такива, каквито сте!

Нас и Чери, мерси много, че отидохте лично да се сбогувате с нашата хепи! Че отдадохте и от наше име почит към личността й...

... ... ... ... ... ... ...

Юрий,благодаря,че писа.Чета от няколко дни и не мога да пиша,много ми е мъчно за момчетата,за Тодор,за цялото семейство.
Мила Жанет,почивай в мир.
Няма думи за подобна трагедия....

И аз чета от самото начало но нямам сили да пиша. Благодаря ви момичета, че събрахте сили да отидете на погребението!
Дано Тошко се оправи бързо! А за миличките дечица.....направо не знам как ще го понесат. Дано и мъника запази спомена за нея!

Почивай в мир Жанет!

Здравейте отново!
Днес изписаха от Пирогов моите герои!!!
Наобяд бяха вече в къщи. Честно казано очаквах по-лошо. Незнам какво е в главичките им, но незадаваха много въпроси. От време на време включват за нещо, питат, после спират, доизясняват си нещата в главите си и пак питат. Ради, може би защото е по-малък, пита повече. Не плачат. Интересно попитал баща ми:
Ради: Кога ще е погребението на мама? (След, като видя снимката на колата от сайта за Жени от Тошко. Личната им докторка трябваше да я види, но и Ради я видя. Може би всичко наведнъж, май е по-добре)
Татко: Било вчера и тях не ги е пуснал чичо доктор.
Ради: Много ли хора е имало? (Това е въпрос, който незнам от къде излиза)
Татко: Много, всички които обичат мама. От Холандия са дошли даже. (Колеги на Жени)
Ради: Кои?
Татко: Юп и жена му и един колега, с който последно работели по един проект.
Ради: Кой?
Татко: Ми не си спомням името му.
Ради: А тя къде е сега? (Или нещо подобно)
Татко: (Незнам какво точно е отговорил татко, но си спомням там лежи си в земята или гроба)
Ради: А нас ще ни пуснат ли там?
Татко: Разбира се, че ще ви пуснат, но по-натам, ще видиме.
После продължил да си гледа нещо на компютъра.
Аз седях повече с тях в детската им стая и им четох детската библия. По желание на Васко. Бях изненадан. В Пирогов са им я подарили и бяха стигнали до някъде. Толкова им е интересно, че не ме пускаха да изляза да изпуша цигара. Нямах време да се скрия и да се просълзя. Стискаш яко. Плачеш после. Тоше ме посрещна с тези думи, че вече няма право да плаче пред тях. Подсетих го за ваши думи, да ги поглежда в очите и да плаче колкото може когато заспят. Той мисля се държи. В понеделник му предстои основен преглед.
Васи се радва, че ще има много подписи на гипса. Аз, Верги, баба Радка и дядо Любчо вече му се подписахме. Мама е доста разстроена и тя седи до Вики. Обръща глава настрани плаче, после се обръща към него и пак се мъчи да му се усмихва. Той е най-неспокоен. Постоянно иска да стане, да ходи някъде. Обикновенно казва: "ТАМ" и сочи мястото където иска да го заведе баба Вили. Когато ме чу, изстреля "ВУЙЧО" Това как го помни, незнам. Мама и Жени го учеха. Ако го повтори, значи вече ме вика. Представлява един голям гипс на десният му крак и шило, което се върти около него. Една тежка ръка с гипс, с която се праска доста често и много се изнервя милият, че не може да става. Опитва се да пише с лява ръка (щот няма друга), също толкова безуспешно, колкото и с дясната.
Утре ще ходим при тях с Верчето (моята приятелка) и ще сме с фотоапарат. Много се забавлявахме, те обичат да се снимат. Чичо Верги купи на Васи по удобна превръзка да му държи ръката увиснала на врата му, че му тежи и му я постави. Ради е най-добре физически, дано няма проблеми повече с коремчето. Когато им казахме с Верги, че ще трябва да тръгваме, неискаха да ни пуснат. С Васи се разбирахме, "че за да дойдем утре, трябва днес да си тръгнем" Баба Вили и Дядо Любчо останаха да спят при тях.
Дано нещата са спокойни утре и в неделя, защото в понеделник е важен ден за Тоше.
П.С. Моля кажете, как да ви атачна снимки? Нещо пробвах, ама нестана.

снимките трябва да са качени на страница в интернет, за да можеш да ги качиш тук

Благодаря ти, че ни правиш съпричастни със сучващото ви се с децата. Стискам палци за понеделник.

Чета, палача, чета, излизам от клуба...не знам какво да напиша. Всички в къщи спят, аз не мога. И така дни наред. Тази трагедия ме разтърси, срина и всичкото се засилва... Искам да изкажа съболезнования, нещо силно, но...всичко е толкова неуписумо, тежко и не мога да намеря думите, които да опишат всичко. Благодаря ти, че си тук, че пишеш...не спирай...Милите...

вече майка на двама сина

С дни не мога да събера мислите си да споделя спомените си за един запомнящ се човек като Жени. Спомням си я усмихната, щастлива. Излъчваше една ведрина, радост дори и в напрегнати моменти когато хич не ти е до усмивки.
Една от първите ни срещи беше през ранно лято. Беше облечена със светли дрехи и шапка с периферия. Беше бременна с първородния си син Васко. Леко запъхтяна, но лъхаше на щастие.
Спомням си как малкия Васко и беше посинил раменете и ръцете от хапане. Хапеше само нея.
Спомням си миризмата на нов офис и ние двете в една стая борехме заедно една срещу друга проекти, слушахме музика. И двете обичахме да споделяме опита си (моя далеч по-малък онези дни), да се тласкаме напред. Тя беше с толкова спокоен дух - не викаше, не се оплакваше, без подлост и злонамереност.
Спомням си как обсъждахме из офиса дали пълнее или бременее. Оказа се второто и се роди Радо.
Обожаваше да говори за децата си. Много се впечатлявах, въпреки че бях далеч от темата, а после като я наближих ми беше много приятно да си чатим.
Като разбрах, че е бременна отново и издирих ника във форума за да следя как се развиват без да досаждам накрая. Много ми беше мило да чета закачливите и теми. Невероятна майка!!!
От нея знам, че е "трудно пуйче и момче да се отледат" и "момчетата се раждат момчета, а момичетата - жени".

На 29ти получих емайл от приятел с новината. Първата мисъл ми беше, че е недоразумение и веднага отворих форума да се убедя, че е писала същия ден и съм права. Незнам след кой постинг започна главата да ми увира, но ... Голяма трагедия! Какви ли не мисли ми минаха през главата оттогава, но за съжаление не могат нещата да се поправят

Почивай в мир, Жени!

Искрени съболезнования на Тоше, роднини и приятели! Знам,че загубата ви е огромна. Споменът за Жени ми е колко беше превързана и всеотдайна към семейството си.

Тоше, молим се да се оправиш и да издържиш на това изпитание в името на децата. Няма нищо срамно да приемаш безкористна помощ както и да поискаш такава при нужда. Дръж ни в течение при възможност!

Мами, свалям ви шапка за Н-ти път за бързата организация, за съпричиността към страданията.

Юрий, благодаря ти за информацията, която споделяш с нас...
Можеш да пробваш да качиш снимки на този адрес [линк] ...и след това да ги атачнеш...
Най-тъпото от всичко е, че такива гадни моменти сплотяват истинските хора и защо това не се случва без лоши поводи...Чувствам ви всички толкова близки, че имам чувството, че се познаваме от години...
Продължавай да пишеш, моля те....

Мир на праха й и милите дечица, дано хората от семейството и близки да се погрижат за тях.
Разтресох се, днес научавам, че това е Хепи...
Ще помогна и аз с каквото мога.



Ice Queen

Хубаво е,че ни раzкаzваШ как децата се справят с трудната ситуация.Явно на тях повече неЩа им са ясни ,отколкото въzрастните предполагат...Дори мен ме успокоява мисълта ,че са сравнително спокойни,а интересът им към Библията им носи вярата,че не всичко е zагубено.
Останете все така сплотени и в трудни,и в хубави моменти.ГуШкайте ги много,радвайте им се...
За понеделника стискам палци стократно да има САМО хубави новини.

Юрий, благодарим ти за това че намираш сили и време да ни държиш в течение със случващото се.
Не е лесно да гледаш очите на дете загубило майка си, но това е най-голямата отговорност на този свят - вече ти писах, че за жалост знам какво е.
Хубавото е че децата ще ви държат, по -скоро ще ви накарат да се държите и да търсите начини да се справяте с живота оттук нататък.
Добре е че малките герои се справят с раните си поне физическите. За другите ако се налага ще намерим начин да се погрижим, макар че при такива любящи баби и дядо и вуйчо и чичо може би ще се справите и без чужда помощ.
Ще чакаме от теб вести и за това как вървят нещата при Тодор - дай боже всичко да мине и замине и той да си стъпи на краката.
Продължавай да пишеш, това ще ти дава сили а на нас възможност да се включваме с помощ, когато и където е необходима.
Хубаво е че приятелката ти е до теб в този момент, тя също може много да помогне на децата с присъствието си.
Прегърни малките си герои, целуни ги от нас.

Юрий, чувала съм да казват, че Господ струпва толкова мъка на главите на хората, колкото могат да понесат...Ако това е вярно, явно вие сте много, много силни хора!!!!!!!!!!! Въпреки че, след трагедии като тази се чудя възможно ли е това, и ако да, защо позволява това да се случва но семейство като вашето....наистина не разбирам...това, което искам да ти кажа е, че съм убедена че вие ще се изправите на крака и заедно и задружно ще успеете да съхраните и децата...а и вас самите...доколкото е възможно!!!Силно вярвям в това!
Още веднъж, благодаря ти, че споделяш толкова лични неща с нас, продължавай да го правиш, моля те...Дано всеки път когато се включваш при нас да е с хубави новини и за децата, и за Тодор! Горещо се моля за това и стискам, стискам палци!!!!!

Вече една седмица живея с трагедията , не мога да спра да мисля за това и все отварям форума да напиша нещо мило , с което да изразя и моята съпричастност ............ и все не намирам думи .........
Не мога да си намеря място и да спра да се чудя , защо това се е случило точно на това прекрасно семейство ......... не че не може да се случи на всеки от нас , но това просто е в повече .............

Изказвам искрените си съболезнования на цялото семейство ! Благодаря на Юрий , че ни уважи и ни разказа , стискам палци за Тодор !
Надявам се децата да се справят - те са малки и дано това им помогне да го преодолеят ........... въпреки че не съм убедена , че това е нещо , което някога ще може да бъде преодоляно ..............

Респект към всички , които направиха цялата организация по преименуването на форума , венеца , постовете на Хепи , помощта на семейството !

Но все пак живота продължава , колкото о трудно да е това понякога !!!

Почивай в мир Хепи , а ние винаги ще си спомняме за теб с любов и сълзи на очи !

Юрий, сърдечни благодарности, че ни държиш в течение със събитията.
Поста ти накара на лицето ми да се редуват усмивки и сълзи. Браво на малките герои...Прегърни ги силно!
Ако желаеш за снимки можеш да ползваш албумчето на клуба в [линк], създала съм папка "Малки герои" - тя е и ще остане за Васи, Ради и Вики, ако решиш да я използваш. Софтуеъра е на български, но ако имаш допълнителна нужда от помощ в навигацията пиши.
потребителско име> maikidir
парола> konkurs
Възхищавам се на Тодор - един невероятно достоен мъж! Късмет и успех в борбата с болестта!

За теб, Хепи!