Тръшкане - помагайте

Мили мами и ние се наредихме на тоя клон - тръшкането. Работата е там, че няма от къде да го е видяла - около нас няма търкалящи се деца. Т.е. не копира - ами й идва от вътре. В началото се направих, че не забелязвам - въпреки че ми беше много смешно (ама много смешно наистина - как се пльоска в цял ръст и започва да се дере за някаква глупост ), тайно се хилех. Обаче явно това не помага. След поредното търкаляне й казах, че е смешно и не се прави така и мама и тати не се търкалят ... не че ме разбра, но опитах.

Сега се чудя каква тактика да предприема. Помагайте, че ми е смешно, смешно, ама си е грозно, като си спомня с какъв ужас съм гледала чужди търкалящи се деца...

Звяра е на година и половина.

Откъде го и видяла ли .... от никъде, ох имам чуството, ч етези деца под индиго са правени. Мила всичко е период, Ния имаше един момент, в който дори в проходилката като не станеше нейното отиваше до парното или стената и си биеше главата ... беше ад Изключвам случаите с лягането на улицата и прочие .... срам, яд, бяс .... Моят метод беше никакво внимание, ама грам ..... отучи се за около седмица близо, но си е до дете разбира се.

Период е, ще й мине. Май всички се търкалят по улиците и магазините. За мой срам имам спомен от мое изпълнение на около 5 г. пред Детмага.Единственото лекарство беше безразличието-колко по се впрягах и се нервирах, толкова се усилваше въргалянето и дрането. Накрая си излизах от магазина и след малко идваше да се умилква.
Ще мине, пък щом ти е смешно, още по-добре, че на мен ми се ревеше от яд и срам.

Ще отмине. До тогава приеми ролята на Ледената кралица.

За теб, Хепи!

Моето момче не е правило така, та се чудя ... може до темперамент да е. Имало е няколко случай, в които се е опъвал като струна когато трябва да тръгнем от детската площадка, но само толкова. Беше за кратко и отмина. Обяснявах, обяснявах, обяснявах .... накрая разбрах, че когато си тръгваме с някой е по-спокоен и така продцедирах. Сега нямам проблеми .

И моето дзверче мина тамън два пъти по тая схема...ама най-често у нас го прави,навън просто го хващам и го повличам,в момента в който усетя че му проблясва идеята да се тръшне.Иначе-у нас и аз се тръшвам до него,размятквайки крайници във всички посоки,крещя и цивря(на уж разбира се)...и той веднагически млъква и ме поглежда стреснато...последните пъти даже почваше да се смее...Вече не прави така.
Случи се да ми се тръшне и на стъбището във входа ни...аз го оставих да си лежи сам и се прибрах...след 15-20 мин отидох да си го прибера...стоеше кротко и ме чакаше.

Искрен 28.04.06г.

Ако не обръщаш никакво внимание и демонстративно отказваш да чуваш и да виждаш какво става, ще отшуми много бързо. Сашо уж е малък, но миналия месец и през това минахме. Човечето просто се хвърляше на земята по нос и ревеше колкото му глас държи . Само дето не случи на публика. Мама моментално забиваше нос я в някоя книга, я в монитора, и нито чуваше, нито виждаше. След най-много минута разочарован дребосък млъкваше и се надигаше от пода кротък като вакло агне

Съвет не мога да ти дам, че съм почти в същто положение, малкият като не му изнася нещо и се ядосва, се хвърля по очи на пода и се опитва да си удря главичката, тръшкайки се. Поне е за кратко време. Не знам рецептата, аз му се карам да не прави така

,

Бе моята и тя не се търкаля по улици или магазини, ама в къщи - циркове :))). Опитвам се да не й обръщам внимание, но първо ми е смешно, второ и ме дразни. Трябва да поработя над ледена физиономия

Момичета, работата тук отива в непознати посоки . Както ме посъветвахте, реших да се правя, че не забелязвам тръшкащото се бебе. При едното плонжиране обаче, моята откри, че като глист може да се влачи по пода и това страшно я забавлява. Сега като се тръшне и аз й обърна гръб и тръна на някъде, тя се довлачва до мен крещейки и ревейки по корем. Което взе да ме нервира.

Реших да пробвам и другия вариант дето Джаста Праста прилага - да се търкулна до нея и да крещя... Резултата е - бебето просто се попика от смях на няколкото пъти като го прави (явно си е смешничко), а единия път отнесох шут в бузата ... прибавете и това, че явно не "падам" пправилно и си контузих коляното

Но борбата продължава - ще видим до къде ще стигнем.

Поне забава става.
Моята имаше период от няколко седмици дето падаше по корем, но си удряше много силно главата. Сетих се съвета на една мама преди години - да им слагаме каски. Иначе и аз не и обръщах внимание ама те децата усещат какво ни е. Аз изпадах в ужас при всяко дрън в твърдия под. С времето по-леко започна да се удря и отшума

Ха ха искам снимки ... обезателно на твоето тръшкане, щото това на детето ми е ясно ...

Никакъв личен опит, за да помогна с тръшкане, но и моята щерка е голяма глезла. Въобще не иска да стои сама. Докато съм в стаята и ме вижда си играе сама, но ако изляза почва рев, чак почервенява от плач. Нищо не мога да свърша сама, без да я мъкна с мен. Така че следя темата с интерес, тъй като не се тръшка още, защото не ходи, но скоро и това очаквам.

Ами както вече казах децата минават кажи речи през едни и същи периоди, така че и това ще ти дойде до главата. Чети, води си записки и с много търпение и здрави нерви се преодолява всичко