разликата с второ дете?

Мами, споделете от опит. Коя е най-добрата разлика между първото и второто дете. Защото вече почти изтече годинка от раждането на щерката и се замисляме за второ. Четох най-различни мнения в списания за и против малката разлика и се чудя дали да не изчакаме да порасне повече, че да не ревнува. То си е и въпрос на съдба кога точно ще се случи втората бременност, но все пак и на планиране. Наложи се да чакаме година заради секциото. Някои казват, че е хубаво да има дори две години между ражданията, за да може евентуално второто да е нормално. При тези, които са раждали секцио, колко казаха да изчакате за второ бебче? Също така споделете от опит вярно ли е, че второто забременяване е по-лесно? Благодаря предварително.

purple]

Няма добра разлика и голямата и малката си имат плюсове и минуси. Аз лично винаги съм искала да е малка разликата, но по ред причини не става Всичко е според вашите желания.

Оле, не съм сама! Има и други ентусиасти
Значи, и аз съм секцио и също знам, че е хубаво да има поне 2 години разлика между децата. Познавам много майки, родили второто и с по-малка разлика, но аз лично не съм почитател по непресметнатите рискове.
По принцип на нас този месец ни вдигат ембаргото за 2те години, но нашият тати каза, че никакво бебеправене преди да се върнем от морето. Затова ще ходим на море през юни, хихихихи
После ако може всички да ми стискат палци за бърз и качествен успех
За това да родиш нормално след секцио - много малко лекари ще се навият. Да не ти развалям ентусиазма, но е така. А това за второто забременяване дали става по-лесно и по-бързо от първото, си е Божа работа.
Иначе аз харесвам малката разлика между децата, защото ще могат да си играят заедно и ще се на един акъл.

Идеалната разлика е между е (2.71) и п (3.14) .....погледнато математически .....


Погледнато практически.....мммм.....пак така!

Идеално е между двете деца да можеш да се върнеш за малко на работа.....да можеш да пратиш голямото на ДГ докато спокойно се грижиш у дома за бебчето....децата все пак да са си близки в игрите.....а, бе много плюсове има...между моите първи 2 деца разликата е 2 години и 9 месеца и ми е просто перфектна ...та ако има еднозначен отговор изобщо - за мен е този

Благодаря за бързите отговори. Специално на Kitten - то и аз си мисля, че първо е хубаво да отслабна повечко, така че може би ще изкачам лятото, та заедно ще стискаме палци. При нас за съжаление не се знае дали опитите ще се увенчаят с успех, като се има предвид, че щерката е резултат от седем години ходене по доктори, операции, инсеминации и последно - след инвитро, но ще опитваме. Аз много искам второ, а защо не и трето дете, даже бях страшно навита да са близнаци, ама не стана така.

purple]

Да, сега видях, че си писала и в другия клуб за инвитрото. Стискам палци да стане този път по лесния начин!
И аз не бих отказала едни близначета - даже днес гледах колички за близнаци - ама никоя количка не ми хареса. Нищо де, те да дойдат близнетата, пък ще ги оправим, нали така?

Идеалната според мен е около 3 г. Обаче и хамалогията е много при такава разлика :))

Това според мен е много относително. М/у първото и второто ми дете разликата е 3,8г. М/у второто и третото е 1,8г. Като се появи второто, първото много ревнуваше. Сега второто ревнува, а каката помага. Та си е до дете това с ревността.

Аз като го гледам моя "дзвер", много ще ревнува едно евентуално второ дете... Ще са циркове неземни.

Добре че е само период иначе...

Аз мисля,че е добре разликата да е между 2 и три години. По принцип съм по- скоро привърженик на малката, отколкото на голямата разлика между децата.
А що се отнася до блицнаците... никога не се знае!
Успех с бебеправенето

Разликата между двете ми деца е 9 години. Вероятно с по-малка разлика се гледат по-бързо от към време, но така имам голям помощник в лицето на каката. Мога да и го оставя и да изляза за малко, мога да и го дам след хранене докато се уригва...а как го забавлява - думи нямам.
Ревност има, но е почти незабележима.

"Ако балансът не излиза, в него има грешка. Ако излиза, грешките са две."

И аз мисля, като Яна, че и двете си имат плюсове и минуси.

Моите са с 2,6г разлика, но аз исках да е таква по ред причини Ще ги споделя . При по-малка разлика ще си другаруват по-добре в живота, може да са в една компания, ще ги вълнуват едни и същи неща, ще са си другарчета в белите (не едното се напикава в гащите, а другото се сгаджосва), събитията в живота им ще се случват по едно и също време горе-долу, дет' се вика ще са на един акъл. Второ, аз вече съм на 30г и мисля, че после шанса да забременея е по-малък, а и по-трудно ще гледам бебенце. Искам да ги отгледам накуп и тогава да се върна на работа, да не прекъсвам по 100 пъти.
Сега, това са си моите виждания, съвсем лични и със сигурност другите не мислят, като мен. Не искам спорове ;)

И аз раждах секцио и нямаше 2г откакто родих. Пак раждах секцио, но на мен това не ми е проблем, много бързо се възстановявам.

Баткото не ревнува, поне засега. То си е и до родител. Много е важно как ще подходиш още преди появата на бебето. Всичко трябва да е премислено спрямо първото детенце. Измисли точно какво да правиш, така, че то да усеща положителна промяна от появата на бебока. Аз започнах подготовката още когато бях 4-ти месец. И така до края, ежедневно съм изпълнявала замисленото от мен.
Лично на мен би ми било по-трудно да се справя с ревността, ако разликата им е 4г и нагоре.

Много мога да пиша за двата случая- малка и голяма разлика. Имам пример с племенниците ми и определено за мен е по-сложно с деца с разлика от 4г.
При мен умората е предимно физическа, по-малко психическа. Е, пак съм изнервена, психясала и т.н., но в някаква уж лека форма. Докато в другият случай хем се уморяваш физически гледайки бебока, хем и психически, защото с/у теб стои един полуизграден характер, разбиращо човече с претенции, умения за лъгане, прикриване на емоции, тарикатстване и т.н.

За забременяването втори път, да, от първият опит. Даже знам и датата, защото през останалото време бях на легло, нон-стоп болна Не вярвах, че е така, но при мен се потвърди. Забременях точно на годишнината от годежа ни. Има и още мами от клуба (имам предвид другото клубче), които потвърждават това "правило".
Дай Боже всекиму!

Пожелавам ти на теб и останалите плануващи бебоци да се получи така, както го искате! И не отлагайте много със започването на опитите

Ехххаааа Най-дългият постинг е моят Личи си, че темата ми е присърце (прясна-прясна мама на двама)

Моите са с разлика 3 г. и четири месеца. Когато голямата стана на 2 години бяхме готови за второ. Но трябваше да защитя доктората си. В месеца на защитата започнахме работата по план, като не очаквахме да стане веднага. Стана от раз, за сравнение с първото правихме опити почти година. За съжаление в 7 гс направиха спонтанен аборт, иначе разликата щеше да е точно 3 г. Изчакахме 3 месеца с опитите за забременяване и пак веднага се получи.

За мене това е точната разлика. На 2 г. и половина голямата вече беше самостоятелна и почти не съм я вдигала през втората ми бременност. Тръгна на детска градина и след това дойде бебето. Аз бях на работа 2 години между ражданията, не съм са откъсвала за дълго, за мене това е важно. Сега голямата много се радва на сестра си, не усещам ревност, предполагам, че след 1 година вече ще са дружки. Но колкото и да планираш божа работа....

И както е казала хепи мама - между неперовото число и пи - истината е в математиката.

Абе до дете си е защото на Ивана започнах да обяснявам още като разбрах, че съм бременна. Тя нямаше търпение докато не се прибрахме с беба в къщи. И от там се почна... Нямаше злоба към сестра си , но почна да се напикава през ноща и след като я водих на какви ли не изследвания се оказа, че подсъзнателно изживява нещата. А от внимание не е лишавана... На Боби също и обяснявах още веднага, ама... и тя почна да се буди през ноща да иска да спи при нас защото бебето е при нас.

Двамата ми сина са с разлика 2 год и 18 дена.
И двете бременности бяха планирани. Ражданията и двете секцио по спешност първото, второто поради първо секцио. Аз исках от едното майчинство да вляза направо в другото.
В грешка си специално за ревността - колкото по-малка е разликата толкова по не ревнуват. Нашия батко не си спомня времето, когато е бил сам и за това приема малкия като даденост. Може много да се карат и посбиват за играчки, но не ревнува и винаги казва - мама, тати и Диди и аз. Никога не го дели от колектива.Първия път забременях на третия цикъл /т.е. реално на втория, защото бях минала оволацията на първия цикъл когато започнахме бебеправенето/, втория път - от първия път. Три месеца преди второто забременяване бях започнала да пия фолиева киселина,не знам дали това оказва влияние.

Нашият Боби е на 2г. и аз също се замислям за второ. Много ми е полезна темата, но не мога да дам съвет за разлика. Но мисля също, че колкото по-голяма е разликата, толкова и ревността ще е по-голяма, особено ако детето няма братовчедчета или пък не ги вижда често. Стават малко егоистчета...

Raboteshta, моля те пиши ми на лични. Мисля че сме учили заедно!!!

Подкрепям Яна и Дафна, че всяка разлика има своите предимства и недостатъци.
За мен тази разлика е 2 години и половина-3 години. За мен беше важно децата да са си близки, да ги отгледам на веднъж, да не прекъсвам по 100 пъти, за да гледам деца. Радвам се, че направих този избор. Децата много се обичат, Ели не е ревнувала никога, по-скоро малката е малко ревнива, но не прекалено. Когато бях бременна много и говорих за бебето и и купихме кукла с всички атрибути за едно бебе, която Габи и подари като ни изписаха .
Първия път забременях въпреки ползвани предпазни средства, а вторият стана на 5-тия месец опити.

Ами, аз не съм обяснявала нищо Точно това избягвах м/у другото. За бебето в корема ми му заговорих около две седмици преди раждането(трябваше да са повече, но родих малко по-рано). Не разрешавах и на нашите да му говорят как щял да е батко, къде било бебето и т.н.
Ще напиша какво направих, сигурно ще е интересно на мамите планиращи второ.
Купих му , както Ася (здрасти, Ася), една кукла бебе. Тогава бях в 4-ти месец. Много голяма работа ми върши и сега. Гледах да е симпатично , да прилича на него и да не е по-голямо от 2 педи. И до сега го използвам за да наблюдавам как се държи с него. Общо взето, ако имам грешки в отношението или възпитанието с тази "игра" веднага се вижда. В момента баткото се държи с бебето така, както аз се държа с малкото.Малко избяга момента с имитирането на моето отношение към него. В началото го галеше, гушкаше, забелваше му пишката и го успокояваше после (незнам дали помните, че го водихме по спешност в Пирогов и го забелиха, голяма травма беше за него, особено и процедурите след това), къпеше го, хранеше го, казваше му къде не може да пипа, къде-не, разхождаше го в количката, ходеха на пазар...абе, много полезно нещо!
Бебето си няма име, то е просто "бебето". Научих го да не му бърка в очите, да не го изпуска на земята, да не му дава да яде нищо освен мляко. Постепенно и аз започнах да се включвам в игрите. Например взимам бебето, гушкам го и започвам да му говоря нежно, да го галя, да го нося с мен. Когато баткото го поиска веднага му го давам. Но така с течение на месеци баткото възприе, че аз мога да се грижа за друго бебе и пак го обичам повече. Свикна да ме гледа с бебе на ръце, да ме гледа как говоря нежно, че го нося из къщата...и постепенно спря да ми го взима от ръцете.
Когато се прибрахме у нас с истинското бебе, то пак не се нарича по име. Чак сега, след 2-3 месеца, започнах да вкарвам и едно "бебе Павка". В началото беше просто "бебето". Разрешавам му да го гушка (аз го държа разбира се), да го гали, да му дава водичка, да избира с какво да го облечем, да го люлее в кошницата, да го полива в банята, да му слага шапката и изобщо един куп "отговорни" неща под мой надзор. Слагам ги да лежат един до друг. Изобщо много се старая да не го възприема, като конкуренция. Ако някой иска да види бебето го питам него, дали може. Ако той не разреши го оставяме за малко по късно И сега, ако храня бебока или правя нещо друго ангажиращо ме, баткото не ме "отвлича" с нелепи желания за ядене, показване и т.н., а търпеливо изчаква и не се обижда, като му кажа "след малко, мамче, защото държа храня бебето".
Проблем беше само спането. Вечер "заспивах" при него в детската, после взимах бебока и се изнасяхме в спалнята. Когато чуех през ноща, че плаче веднага отивах и лягах до него. Ако и бебока плаче тогава си го оставях да пореве. Обръщах внимание на баткото. На сутринта, когато го чуя, че се е събудил ставах и заразвах бебето там. Все едно съм станала да пия кафе. Така и не разбра, че спя на друго място. Сега вече бебока си спи в креватчето и този проблем отпадна.
Имах проблем и с кърменето, защото искаше и него да го кърмя. Разреших му веднъж, но той само опря устичка и каза "ммм, вкусно! готово!" и това му беше . Но въпреки всичко малко ревнуваше в този момент...явно защото не бяхме тренирали с другото бебе.
Бебето при нас много помогна на баткото с гърнето. Всеки път, когато сменях памперса се подигравах "хехе, това пък бебе се е напишкало в гащите. еййй..ама бебе...защо пишакш в гащите? нищо бебе, ама ти ще порастнещ и ще пишкаш вгърне. Ти си бебе, бебе, бебе" (глупости разни). А баткото стои и ме слуша ( в яслата е голяма обида да го нарекат бебе).
Та, така бебока даже помогна да спре да се напишква баткото. За три дена започна да пишка и ака в гърнето, махна и нощния памперс.

Лелее..ферман написах Сигурно ви отегчих..ам ааз си изпих и кафенцето с кеф, като се върнах малко назад в спомените

вече майка на двама сина

Аз съм майка на две дечица момиче на 3 г и момче на 1,4 Разликата е 1,8м и двете са секцио Казаха ми както и на теб че трябва да чакам 2г от първото но нещата при нас станаха спонтанно и се получи много хубаво-няма ревност не се карат-поне не се карат често заиграват се Трудно е на моменти защото като се погледне реално и двете са си бебета но се справям съвсем сама още на никого не съм ги оставяла за повече от 3 часа Моят съвет е да не му мислиш толкова много да не правиш планове Остави нещата да следват собствения си ход Пък и най-важното е че искаш второ дете нали Успех мила и стискам палци