Човешките взаимоотношения! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте!!!!
Аз съм на 24 години и имам нужда да излея някъде мислите си,някъде,където никой не ме познава и може да даде мнението си без да се влияе от факта,че ме познава.....

Става въпрос за човешките взаимоотношения.Преди 3 години аз и приятелят ми се влюбихме и сме гаджета,но от тогава ми започнаха проблемите с майка ми....да,реално историята е като сапунките по тв-то.....стигна се до там,че майка ми ме прокле,че дори и да умира не ме иска и на гроба си!!!!!

Семейството ми е голямо-6 членно,майка,татко,батко,среден брат,аз и близнакът ми.През 1994г. майка ми се пенсионира по болест.През 1998 г. разбрахме,че средният брат има психически проблеми в следствие от наркотици и др.Но докато разберем какво му е, в нас беше война-скандали,заплахи,побоища....След като завършихме даскало (аз и близнакът ми,2002г),започнах работа,а близнакът ми влезе в казармата.През 2003г. записах в Свищов да уча и с нетърпение чаках лекциите,за да си почина от целият ад вкъщи-работа,учене,проблемите с батко.

Приятелят ми почти е израснал сам-след като майка му се е събирала с друг мъж(вторият му баща) ,той е напуснал майка си и „баща си” .Под крилото си го взима един съученик на майка му ,докато завършва училище,но през това време приятелят ми е заработвал и се е оправял както може ...С него се запознах през 2002г ,случайно,на улицата,поддържахме връзка като приятели-за по чашка кафе,някой и друг купон,тогава въобще не съм си милсила да ставаме гаджета......

След това спрях да търся приятелите си,скрих се в дън земя,средният ми брат разви шизофрения и започнаха страшни кризи и търчане по психиатрии и т.н.Съсипахме се ,но успяхме да му помогнем.

През м.марта 2003г. приятелят ми влиза в затвора,заради цигара "трева".Той е помолил майка си да ми се обади и да ми каже,така и аз разбрах.

Когато се запознах с приятелят ми и разбрах историята му,споделих на майка ми.След като решихме с приятелят ми да се обичме(2004 г)-не го скрихме от майка и от тогава настана олелия.Много пъти искахме да говорим с нашите за нас двамата,но все не се получаваше.Когато приятелят ми искаше да говори с майка,не му се даваше възможност,след всеки опит майка ми ме побъркваше.....И така останахме не разбрани от страна на майка ми.Най-страшното стана,когато забременях (м.октомври 2007г.)и пак говорихме с майка ми и последва страшен скандал и клетви,тогава ми стана ясно ,че за вбъдеще няма да получа нужната подкрепа като родител от страна на майка ми.Не запазих детето,абортирах.Вкъщи никой не знае за аборт,освен майка......

На няколко пъти майка уговаряше братята ми да говорят с мен за приятелят ми,но удряха на камък.Постоянно им затварях устите с въпроса:”Как така дават мнение без да искат да говорят с двама ни?”.И никой не пожела да ни изслуша с приятелят ми.Татко само веднъж говори с мен и ме съветва:”Завърши си и светът е твой!”

От страна на приятелят ми от неговата майка и вторият му баща получихме разбиране и не спират да ни помагат с каквото могат. Когато забременях приятелят ми и семейството му ме подкрепиха в решението ми,но и след аборта майка пак не ми даде да отида при него да си поплачем и успокоим заради аборта.И това изтърпяхме.....

В момента съм последна година студентка,имам прекъсване от 1 година,но съм на финала.Стигна се до там,че нашите се възползваха от изпитите и ми забраниха да се виждам с него,но пак удариха на камък.

На няколко пъти бяхме на крачка да се разделим,но все се случваше нещо и не се стигаше до раздяла.Да,когато решихме да се обичме и на двама ни беше ясно,че ще се сблъскаме със страшо много проблеми,защото се обичаме и искаме да сме заедно.....Но лека полека започнахме да си помагаме и оправяме проблемите си и да си се радваме един на друг.

2008г.се започна с много радостни моменти-големият брат се събра с приятелката си и си живеят заедно.Средният брат най-накрая влезе в правият път и той намери полувинката си и те си живеят заедно.....Но радостта ми беше помрачена от поредните скандали-исках да отида нагости на приятелят ми,попитах нашите-татко нямаше нищо против,но майка пак започна да се кара,но този път им казах,че повече скандали няма да търпя и излезнах.На следващият ден майка ясно ми даде да разбера,че неиска да говоря с нея и реших и аз да се правя,че не ме интересува поведението й.По всякакъв начин се опитва да ми натяква,че вкъщи няма пари,че съм се подигравала,че нищо не ме интересувало,че съм я зарязала дори и в момент като този(тя е не е добре с белите дробове) и ме закле и прокле,че дори и да умирала,няма да ме допусне да се погрижи за нея ,щом продължавам да съм с него и да го издържам,може би ако съм се била разделила с него ,едва тогава би могла да ми даде прошка!Не го издържам ,а му помагам,когато имам възможност, за квартирата или нещо друго......

С приятелят ми искаме да се съберем,но не при такива обстоятелства,много поводи съм имала да напусна нашите,но не тека се решават проблемите-без да се говори!За сега най-важното ми е учението и нищо друго.Обичам семейството си,каквото и да е то,не съм се предала и не губя надежда,че след лошото идва и доброто!

Няма родител ,който да не желае най-доброто за детето си и затова разбирам нашите,разбирам страховете им и защо постъпват така.....Но най-лошото ли трябва да се случи,за да ни чуят!?