Говорих с една позната токущо и се разприказвахме на такива разни мистични теми (подтикнати от факта, че Джейсън не мирясва за 2 секунди и само реве и мрънка) и реших да разпитам и вас тука дали сте се замисляли над разни такива неща.
Та мисълта ми е, вярвате ли, че бебетата в първите си месеци преживяват моменти от предишния си живот?
Като го гледам Джейсън като спи се усмихва, ама такива усмивки хвърля, а все още не може да се смее на разни стимули докато е буден. От къде тогава преживява такава емоция и най-вече, как знае как да я изрази на сън, като не знае как да я изрази като е буден? Освен това се стряска, маха с ръце все едно обяснява нещо... Ако мозъкът му още не разбира емоции, говор, дори не може да фокусира още, как може на сън на преживява някакви такива неща?
Моята позната ми разказа, че гледала някакво предаване, което се казва "Baby Mind Reader" за някакъв човек, която четял мислите на бебета и деца, които още не говорят. Имало някакво момиченце, което много плачело като го оставят само в стаята. Той забелязал, че като затворят вратата на стаята плаче, като я отворят и то вижда в другата стая не плаче. Оказало се, че майка му като била бременна с него била малтретирана от мъжа си и то се страхувало за нея, като е затворена вратата и не я вижда! (Така "прочел" този в съзнанието на бебето.)
Може би вече изкуквам от умора и недоспиване, но има някои неща свързани с мъниците дето много ме дивят и исках ако има още майчета, които се замислят над разни такива неща да споделят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно е. Ама ако трябва да съм откровена- не вярвам. Не съм ровила, специално да видя защо малките се хилят или плачат на сън (и при нас е така от самото начало), но аз си го обяснявам с някакви неконтролируеми мимики. Чувала съм за теория, че бебетата преживяват раждането, когато дишат учествено и улашено на преимер, но ми се струва че и тази теория малко издиша, защото те гримасничат още в утробата.
За плача- явно просто още не са се научили да живеят и се борят с трудностите.
А за бебето и отворената врата... аз и до сега не мога да спя на отворена врата (вътрешна отворена, от към терасите не ми пречи!?), така че може би си проявяват характер децата от началото още.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа и аз не вярвам в тази теория. По съм склонна да приема тази, в която се твърди, че почти всички системи на новороденото са несъвършени и всички гримаси, размятания на ръце и крака се дължат на случайни мозъчни импулси към мускулите. Пък и мускулният тонус на новороденото е твърде висок и това също допринася за неконтролируеми движения.

Но пък виж, отваряш много интересна тема за бебета - мисля, че те до определена възраст имат развит център на мозъка за неща, които ние не знаем, че съществуват и не вярваме. Ето какво ме доведе до тази ми полуубеденост. Преди месец, когато татко почина, Бела ни изненада и стресна много. 5 часа след като той си отиде - почина вкъщи и кола на траурната агенция го откара в хладилна камера до погребението, ние сядаме да вечеряме. Понеже в къщата на село имаме само 2 стаи, вечеряхме в тази, в която той лежеше до смъртта и си и Бела и мъжът ми седят на неговото легло. В един момент тя се завъртя на ляво към леглото и се загледа, след това се обърна към нас с репликата:"`иж, дяду...... пачи!" - в превод - "Виж, дядо плаче!" Дали в тоя момент толкова много ми се искаше той да е с нас дори и след смъртта си, но оттогава някакси не преставам да вярвам, че все още е наоколо и когато Бела ми спомене думичката "дяду" се въртя като шантава, очаквайки да го видя.... Как ми се ще да е истина и тя да го вижда.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох,Чери ....разплака ме.Не мога да си представя колко ти е тежко.Само при мисълта,че мога да изгубя мама или татко и блокирам,загубвам се някъде в тъмното и незная как да изляза.Това е най-тежката болка...Но съм сигурна,че сълзите на татко ти са от радост,че сте добре и че има най-прекрасните внуци на света.
Сори за офф-а....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз вярвам, че бебетата хич не са глупави, недоразвити създания дето само ядат, спят и ядосват родителите си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За света нс сънищата - много е странно. Аз сънувах моя вуйчо как е много щастлив, че отива на лов (страстен ловджия). Бяхме на село и баба и дяд бяха там (сънувам ги от време на време). Необичайното беше мисълта ми защо е толкова щастлив като си ходи на лов редовно. Е, оказа се, че същата вечер е починал. За съжаление след ден-два пак го сънувах, но беше нещастен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

до 9тия ден починалите определено се навъртат наоколо и после до 40 са все още тук
и не са бабини Деветини

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твърдо вярвам в такива неща. Дори доказателства са, че в първите дни още от раждането си малките бебета на сън се усмихват, мрънкат .... бабите казват, че това са преживяванията от предишните животи. Аз вярвам на това. Здраво стъпилите пък отричат тези факти и ги обесняват с вродените емоции от корема на мама ... т.е. че преживяват това, което сме им "показали" докато ги носим. Ти решаваш сама на кое да повярваш, но ще ти кажа една случка с брат ми, помня я до ден днешен.
Беше може би на 2-3 г. тамън проговорил, събужда се една сутрин и развълнуван пита майка ми дали като почине и той ще ида в онзи град с белите кули където е и баба му .... майка ми никога не е вярвала на такива неща, но тогава останала стъписана, уплашена и най-вече вярваща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не вярвам в предишни животи, но е доказано, че децата възприемат реално времето на бременността и трупат впечатления. Включително след 4 месец чуват гласовете и имат памет за емоциите, които ги обграждат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вярвам... освен за преживяванията, съм сигурна, че бебетата са много по-умни, отколкото повечето си мислят... а и сигурно е ужасно дискомфортно да си заклещен в новородено тяло и да не можеш да изразиш мисли, желания и усещания по никакъв друг начин освен с плач, и то срещу двама ( в повечето случаи) неадекватни родители

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите