Калоянчо на Искрица Надежда е вече ангелче

Възхищавам се на Искрица за безграничната сила на духа й!
Вярвам, че тъжният край няма да я пречупи. Тя преживя толкова много, а не престана да се бори и вярва. Не мисля, че Вярата й ще умре. Защото истинската Вяра и Oбич не спират дори след смъртта.
Желая й само по-скоро да надживее физическата загуба на детенцета си, и да продължи с вярва в него като в Ангел, с който в бъдеще отново ще се срещне... Това е въпрос на време.. И как пълноценно да изживеем това време. Тя, определено, го може.
С искрена вяра и подкрепа,
sisislava

Моите искрени съболезнования, Искрице!

------------------
"The important thing is to never stop questioning."
Einstein

Най-искрени съболезнования, Искрице. Нека почива в мир Калоян на едно по-добро място-без болка и мъка.

Съжалявам, че въпреки всички усилия, любов и надежда, Калоян си е отишъл. Дано намерите сили да преживеете мъката. И съм сигурна, че той ви гледа отнякъде и ви се усмихва, когато и вие се усмихвате...

poklon pred nai silnata gena koqto poznavam makar i zadochno. bog da pazi tova semeistvo i bog da prosti miliq malak kaloqncho

Бог да прости малкото ангелче. Сила и кураж за най-силната и борбена майка и здраве за братчетата му! Поклон!

И вечна светлина да го озари.



[линк]

О, Боже, милото борбено човече . Не сдържам сълзите си....Моите съболезнования на Искрица - толкова силна и всеотдайна майка.
Там, където е сега няма болка и сълзи. Почивай в мир!

Борис - 03.06.2004

Съжалявам ...
Вярвам, че детенце е на по-добро място.

Искрица Надежда, приеми искрените ми съболезнования за малкия Калоянчо! Нека душата му сега живее в мир и светлина! Нека бди над вас - неговите земни близки! Скърбя с вас... ... ...

Правете каквото трябва, да става каквото ще!!!

Искрените ми съболезнования за загубата на това детенце!

Дано родители му намерят сили да се преборят с мъката и да се радват на другите им две дечица!

Моите съболезнования

Нямам сили да пиша...Всичко свърши...край ужасен...издъхна в ръцете ми,окъпах си го,облякох го,цялата нощ гушках студеното му телце и го молих да се върне...по пътя до София го носих на ръце...кремирахме го...не съм същата...нямам и грам от онази сила...бяхме един човек...как да продължа...не мога...благодаря ви....


Тримата братя

Много рядко влизам в клуба на майките, още по-спорадично посещавам и БГ-мама. Днес бях там, случайно и видях и се разплаках.
На пръсти се броят познатите НИКове от мое време, когато бях бременна с втория ми син и пишех интензивно тук. Като се замисля, минаха повече от пет години. Времето не се шегува, а тече здравата. Помня Искрица оттогава. Тя роди няколко месеца след мен. Потресена бях от трагедията с нейното бебенце. Просто нечовешко. Прегръщах моето бебе и си представях как тя гушка своето и как го обича хиляди пъти повече, защото колкото по-безпомощно е едно същество толкова по-силна любов предизвиква в майчиното сърце.
Четях разказите и. Възхищавах се как се бори, как прави всичко за да надвие съдбата и природата, как успява. Възхищавах и се на силния характер. Силен характер на силен човек. Аз вярвам в чудеса. Сигурна бях, че и на нея ще и се случи. Бях се успокоила, че ще успее. От няколко години не следя какво пише.
И днес , изведнъж..
Съчувствам ти с цялата си душа Искрица и те прегръщам.
Мир и покой на твоя малък Калоян!

Можеш да продължиш! И искаш!
Имаш две големи, силни момчета, които сега са изгубени в света, защото за тях смъртта е непонятна. Те имат нужда от майка!
Имаш съпруг, който също е изгубил малкото си крехко момченце, който има нужда от силата на топлата женска ръка!
Жената е по-силна и по-здрава отвътре! Жената е от кремък, защото Бог я е създал да преодолява болката, да дава живот и да преживява и след него.
Малкият ангел е на небето, той пръв от всички ни се срещна с Господа.
Можеш и искаш да живееш, за да има спомен за живото малко момченце, което имаше повече сила, отколкото всички лекари някога са си представяли. Защото носеше кръвта на една силна жена - ТВОЯТА!
Можеш и искаш, скъпа моя! Можеш и искаш!

[линк]

Господи каква мъка!!!! Толкова е тъжно и ужасно....Моите искрени съболезнования....
Мила майчице няма да ти е лесно, но просто трябва да продължиш заради твоите дечица...някак си. Ще се моля да бъдеш силна да продължиш....и да бъдеш....

Не мога да си представя дори мъката, която изпитвате всички. Много се чудех как точно да ти напиша това, което чувствам. Лесно е да се каже - продължавайте напред, животът е такъв и трябва да се живее.
Когато на мен ми беше мъчно за любимия ми дядо, единственото, което ме успокояваше беше мисълта, че докато аз плача сама в тъмнината, плаче някъде и той. Защото той не иска да ме вижда тъжна, а радостна, усмихната, светла... Много ми беше мъчно, че никога няма да види съпруга ми, децата ми и всичко, което по-късно съм постигнала... Но после реших, че той си ме гледа отнякъде във всеки един момент и в щастливи моменти винаги с усмивка съм се сещала за него и тихичко съм го поздравявала... "ето, дядо, това е твоят тощу-що роден внук". Това мен ме спасяваше.
Като си спомня в началото какви бяха прогнозите на лекарите на Калоян, колко жестоки и неспособни бяха... Цялото ви семейство ги опроверга...
Дани, сещай се за хубавите моменти, които заедно сте споделили и си го спомняйте с усмивка, когато в бъдеще има такива.
Ние тук всички сме с теб. Насреща сме и мислим за теб с надежда - нали си си нашата Искрица!
Цвете

Никоя майка не го заслужава... Колкото и да е силна, тя е майка...
Няма как да минеш през това без да го изживееш, без да се чувстваш смазана от болка и мъка, без да си повтаряш "защо", а "защо"-то да потъва в тишината, да се дави в сълзите ти...
Трябва да го изживееш, Дани... колкото и да е трудно...

А след това ще продължиш.
Ще рзбереш, че вие с Калоянчо все още сте един човек. Той винаги ще бъде с теб в сърцето, мислите и спомените ти - винаги... Безброй са хубавите мигове, които сте си дарили един на друг - ще продължиш с тях, от тях ще черпиш сила.

Прегръщам те, Дани, и ти пожелавам да намериш по-скоро сила, за да продължиш...

Каквото и да напиша, няма да помогне, няма да направи нещата по-добри, няма да върне един човешки живот. Каквито и думи за успокоение да напиша – няма да имат ефекта, който бих искала. Представям си как си глуха за хорското съчувствие-от мъка, как не искаш да чувстваш-от мъка, как не знаеш на кой свят се намираш-от мъка. Не виждам друг изход, освен да и се отдадеш с пълна сила – колкото време имаш нужда. Но не оставяй тази мъка да те погуби, защото имаш две беззащитни момченца, които си имат само теб. И без подкрепата на своята майчица, мъката им ще е двойно по-голяма.