Дете и животно - за или против?

От известно време съм се замислила дали не е време да вземеме някакво животно за Ния. Какво бихте казали вие по въпроса? Ако й взема животно какво да е то? Мислех за декоративно куче тип кокер .... Помагайте, много им се ще да си имаме гадинка у нас, а и Ния ще е на върха на щастието.
Имате ли вие в къщи домашни любимци и как се разбират с децата и най-вече + или - е това по отношение на вашите физически сили и състояние на портфейл.

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Привет,

Ние си взехме куче..голямо (голдън) и 2-3 месеца след това забременях. Бременеех си с кучето, родих си....единственото, което бяхме направили е кучето да не влиза при бебето...в крехката му възраст...Сега си играят, Петър му се радва и му ходи по главата и ушите...а кучето, като сме на разходка, чинно стои до количката, не се дърпа....и се пазят един друг.
Аз съм твърдо ЗА!! Но може би съм пристрастна и за това така...Децата от малки трябва да свикват според мен с животинките. Да, разбира се, чистенето е повече и т.н..Но животинката си е животинка...

Дано се включат и други мами. Ще следя и аз темата с интерес:-)

Поздрави

Твърдо "за". Дъщеря ми израстна с куче, имаше трудности, но и много весели моменти.

Усмихни се!
И ще успееш!

Аз си имам котка, разбират се чудесно с мацката.
И куче бих си взела, но си признавам, че с тия разходки през зимата и с детето няма да се справя.

Ние имахме ротвайлер преди да забременея с каката, но го откраднаха. Сега не бих взела куче за нищо на света-то бяха вечни разправии кой ще го разходи, особено сутрин, кой ще сготви гадните кокаляци и кой ще го храни. Пък си и мирише, не знам малко куче как ще е, но с ротвайлера беше смърдящо, особено след дъжд.

Любителка съм на животните, на село имаме всякакви видове и размери.
В апартамента при децата - не и твърдо не смятам да има. Не мисля, че и животните се чувстват комфортно в такава обстановка. Може би единствено рибките.

Твърдо - ЗА (ако детето няма някаква алергия или астма, естествено). Иначе в къщи винаги е имало животни - вярно трябва всеки да се съобрази с пространството и възможностите на семейството да отглеждат животинка. Огромен ангажимент са в периодите, когато се ходи на почивка, но и това се преживява. Ние вече 10 години имаме голям аквариум, а откакто каката стана на 1 годинка имаме папагал (малък александър), а след година се сдобихме и с персиец. Когато забременях отново, стоеше дилемата да махаме ли котката, но Светослава толкова плака за нея, че накрая решихме, че остава - въпреки повечето чистене и ангажиментите. Тя играе добре и с папагала и с котака, папагала стои в повечето време на терасата, а котето спи, мисля, че ще се справим и с бебето. Успех в избора на животно, но не избързвай преди да решиш какво точно животно да вземеш и да си подготвена за отглеждането му, докато нямаш дете е лесно да върнеш животинката или да я подариш, но с детето трудно ще се оправиш, затова - първо добър план, подходящо животно и всички ще сте щастливи.

Кокерите са много пакостливи! И много сладурести! :)
Ако й взимаш някакво паркетно куче, то може да е йоркширски териер, сладури са, спокойни и мили кучета по мои наблюдения.
Ние имаме дакел + котарак. Котката не обича детето да я мачка, а дакела понася стоически терора.
Тони се роди в къща с котка, сега от 3 месеца сме и с кучето.
Сега пък ще остане с нас само кучето, а котака ще е при нашите.

Кучето не само удря бюджета леко, но и изисква разходки. Това ще ви е голямата грижа. Ако заминавате трябва някой да го храни и развежда.
Ако имате котка, само трябва да има кой да й дава храна докато ви няма за по-дълго време.

Вземете си котенце, според мен е подходящо.
А иначе хамстери, папагали, особено хамстерите някак умръзват, не са активни и скоро може и да ги забрави, че са в дома ви.
Папагалите са готини, но ще трябва да им сложите торба около клетката /има едни такива специални/ за да не ви цапат много с люспите на просото и семките/

Иначе най-общо казано ЗА животните съм, според мен е възпитателно да полагат грижи от ранна детска възраст за живо същество.

Абе мен точно това ме притеснява малко, първо ранното ставане (ставам в 6 за работа, а ако трябва и 1 час по-рано заради кучето) и късното извеждане на кучето, а от друга страна и да не се алергизира знам ли .....

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Ами аз също съм против голямо куче в апартамент, че си е живо мъчение за него, ама нещо малко и декоративно??? А за рибките се сетих и аз, ама храната много алергизирала, а пък Ния е обременена яко от мен с алергии и незнам къде ще избият

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Кучето няма ли по-малко алергени от котката? Засега не сме имали някакви алергични пирзнаци към животно, но ако взема и се появят? Много питанки имам и незнам дали да се реша или не. Наистина при кучето ме притесняват разходките както вече казах, особено тези сутрин защото ставам към 6ч. да се оправям за работа, а с едно куче ще трябва поне 20-30 мин.по-рано , въпреки, че да си призная съм готова на това само като се замисля Ния колко ще е щастлива с животинка около нея

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Чела съм доста, че храната на рибките алергизира доста, ама аз понеже съм скептик на всяка тема - та си зададох един ден въпроса - е имам 80 литров аквариум с не повече от 8-10 гупи и хелери (общо) и много растителност, красив е, но не е претоварен от риби, храня ги по веднъж на ден - сутрин - давам им толкова суха храна все едно посолявам ядене, не се вдигат облаци прах от храната... Знам ли, аз също имам доста алергии, но от дете имам аквариум и досега запазих тази традиция.
Все пак може да се консултираш с педиатър и алерголог, преди да се решиш на животно - а риск от "нещо" винаги има, но аз не мога да си представя да се скрия под стъкленица и да съм в стерилна среда

Яна, и аз не съм имала признаци на алергия към котки като съвсем малка. Появиха се по-късно-около 4-5 годишна бях и тогава беше само възпаление на очите при допир с коте. Постепенно с годините се изостриха, вече само да съм в едно и също помещение с коте ми се възпаляват очите, ставам трудна за рисуване, после започна да ми дразни и на гърлото, появяват ми се и обриви.
Идеята ми е, че това, че няма признаци нищо не значи все още.

Именно това ме притеснява, хубаво ще взема коте (защото това е любимото и животинче), ама ако даде признаци на алергия ще ми е мъка да го махна, пък няма и оставяне ... нещо не мога да го доизмисля

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Най-щастлвия миг в моя живот беше, когато татко ми ми донесе коте. Никога повече не изпитах такова неограничено щастие, сякаш се разтапяш.... Бях на 3.5 години.

Животът - [линк]

И аз си мисля, че ефекта върху Ния ще е такъв

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Тя е супер впечатлителна и мекото копринено ЖИВО същество, което има нужда от нея и се гушка, гали, то я търси, е много по-различно от другарчетата в градинката. Изведнъж се чувстваш голям и ужасно важен. Уникално е!

Животът - [линк]

Яни, съвсем честно - изчакай още 2/3 години. Тогава и Ния ще е по-разбрана, а и ще е натрупала до тогава достатъчно контакти с други кучета и котки и ще си е проличало дали има няккава чувствителност или не.
Котето е супер животно - чисти са, бързо се научават да ползват тоалетна, но не ме питай какво обясняване пада по глобални въпроси от типа, че се гали с ръка, а не с крак, че не му се дърпат мустаците, че не се пие от неговата вода, че паничката с храната му не се изсипва в леглото, че не обича солети, че козината, която е на пода я чисти мама, че камъчетата, които са в тоалетната не са там за да се рови в тях с лопатка и още един милион че-та...освен това друг момент е, че средно котките живечт ок. 14 години, т.е. когато му дойде времето детето ти вече ще е достатъчно голямо, за да не изпадне в депресия от раздялата с животното, а ако го вземеш сега има голям шанс да се случи, когато Ния ще е в един от най-чувствителните и периоди.
За кучетата-в София имаме 2 ротвайлера-на вилата обаче, големи са скици, но както по-горе някой беше писал си понамирисват, за парите също няма място за говорене. Женската имаше проблеми със зъбите-е какво да ти напиша майка ми за същата сума си подмени цялата усмивка.
Малкото кученце не е лоша идея - но внимавай в подбора, защото някой от породите с времето стават доста сприхави.

У нас вкъщи в годините се родиха околок 15 малки котенца. Невероятно е да ги виждаш как се променят пред обиче ти. Разбираш колко са крехки, какво означава да се грижиш за някого, даго обграждаш с топлинка, че отначало си много по-силен от него.

Аз съм атопик (бях) в тежка форма, котката никога не ми е пречела. С появяването й нищо не се промени в заболяването.

С порастването котките избягваха, гледали сме ги някъде към 2 - 4 години всяка. Някои разквартировачме на селото на някои познати. Котката бързо се аклиматизира и оправя чудесно "навън".

Животът - [линк]

Точно, защото е много емоционално дете, впечатлява се от всичко което мърда, шава и т.н., в същоот време почна да става много гальовна и ще се радва много.

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса