Здравейте,мили момичета,искам да попитам,
бременна съм в четвъртият месец(17 седмица)и ми се насъбира доста емоционален стрес.Проблеми с баща ми,който едва ли не издевателства над мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не опитвай, НАЛОЖИ си да бъдеш спокойна. Важни сте ти и бебето, всеки друг го пращаш джоджен да бере. Лека и по_усмихната бременност ти желая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по време на бременностите си не можем, а и не бива според мен, да се изолираме от стресовете на ежедневието като в пашкул... и все пак е добре да се опитаме да забавим темпото, да не се тревожим излишно и то за дреболии... всъщност единственото, което ме притесни в твоя постинг, е това как описваш баща си - че издевателства над теб, звучи страшно, ако можеш - освободи се от него и от влиянието му! моля се за това! стискам палци при теб стресът да намалее, особено отрицателният стрес /дистреса/! с теб съм и пиши пак как си! с приятелски поздрав - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от desykv на 17.06.07 17:19.

Цялата работа е там,че баща ми е ужасно консервативен и за него е голям срам,че съм забременяла без да имам брак с приятеля ми.Постоянно ми звънеше да ме упреква,за минута не се зарадва,че ще става дядо,само се притеснява,че едва ли не ще го посрамя.А е на 64 години.
Аз съм на 21.Бебето е желано от мен и приятеля ми,неговите родители се радват и ни подкрепят,но за жалост от моята страна не е така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма как да си перде, докато си бременна..Просто хормоните ти бушуват и..е напълно нормално да си по-чувствителна, по-ревлива , по-избухлива или...по-..каквато си всъщност
Това, което аз бих те посъветвала е да избягваш дразнителите, до колкото е възможно..
И..да не се самообвиняваш
Между другото, аз имах също много стресови ситуации по време на бременността си с Александър, и много си поревавах от време на време и..знам,че не е хубаво, ама..Александър си беше едно спокойно детенце..и..си се развива чудесно..
Въпроса е да не позволяваш на никой да те изважда от равновесие като бременна заради самата теб и.. защото нямаш гаранция,че издевателствата над теб ще престанат след като родиш..Пък..тогава е напълно задължително да събереш цялото си спокойствие и да се наслаждаваш на бебето си и миговете заедно, вместо да си тровиш нервите с някакви хора,които макар и много близки роднини не ти носят в момента положителни емоции..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно ти е много тежко,че твоите най-близки роднини не приемат твоето решение...ОБАЧЕ...щом ти и приятеля ти желаете това бебе и щом сте решили да го направите и родите и...щом родителите му ви подкрепят..мисли позитивно, обръщай внимание на неата, които те радват и..за известно време не обръщай внимание на баа ти и неговите страхове.
Преди 19 години и моят свекър и свекърва(тогава бъдещи), като сина им им сервира,че съм бременна и че мисли да се женим, нарекоха бъдещото ми дете проблем,НО..макар да ми изтровиха живота тогава, ако сега бях в същата ситуация като сега, не бих им позволила да го направят и бих имала чудесен, щастлив брак..
За съжаление те разбирам прекрасно как се чувстваш,защото и аз бях на 20-21 тогава..
Мисля,че най-добре е да поговориш със баща си..и да му кажеш,че макар за него ти винаги да си останеш неговото малко момиченце, той трябва д априеме,че ти вече си достатъчно голяма за да носиш отговорност за своите постъпки и..след като имаш приятел с когото се обичате и искате да имаете дете, то той трябва да приеме този факт и да се съобрази с него.Обясни му,че за теб е много важно да сте в добри отношения и,че много би искала той да те подкрепя,з ащото ти го обичаш и уважаваш неговото мнение като родител, НО..ако той не те подкрепи, ще се наложи да не сте толкова близки, защото ти вече си решила и си щастлива с решението си..
Опитай се да му обясниш,че това,че ще родиш детето без брак, не означава,че детето няма да си има баща и..,че един ден, когато сте готови за това, може да сключите брак, НО..ти не би искала това да е зарди хорското мнение, и..още по-малко това да влияе на отношенията ти с него..
Ох..много неща трябва да си изясните..и..колкото по-рано, толкова по-добре..
В заключение му кажи,че не се съмняваш,че ще е чудесен дядо,точно както е бил винаги и чудесен баща и..не е нужно да се притеснява толкова..и,че независимо от неговото отношение към"Проблема" сега, ти го обичаш и се надяваш да размисли..
Между другото..всички бащи са много ревниви към деъщеричките си..и..естествено искат само най-доброто за тях..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Мариса! Доста от нещата, които пишеш са ми до болка познати, въпреки, че при мен тормоза винаги е бил от майка ми, а съм била подкрепяна безрезервно от баща ми. НО ти просто трябва са си спокойна сега, за да сте спокойни с бебо след това. Ако това ще помогне, послушай щурчо и сложи отношенията с вашите в някакъв коловоз - или ще те приемат безрезервно и ще имате добри отношения, или никакви. Знам, че е крайно, но аз не вярвам, че внучето ще промени нещо, даже напротив тогава ще почнат безкрайните съвети и препоръки как да го гледаш, кой да ти помага, че може и да се стигне до съревнование между бабите и дядовците.

Само за статистиката - и двете ми бременности бяха проблемни от гледна точка на безкрайното и обилно повръщане и гадене и по време на първата изревах цистерни сълзи за това - в резултат един нервен, не спящ и ревящ Константин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам, че трябва да го кажа, обаче те съветвам да отрежеш баща си за известно време, а колко - зависи от него. Просто прекрати отношенията си него засега и не му вдигай телефона. Тези порочни отношения нямат край и не е полезно за теб да се въртиш в тях дори и да нямаше бебе. Колкото повече присъства темата в ежедневието ти, толкова повече ще се натоварваш. Ако някой мисли иначе, да даде съвет как става това номер да ти вадят душата с дилаф, а ти да си перде... Не става. А и ти можеш да си спокойна само толкова, колкото ти се удава.

Успех, лека и едно виртуално успокоително гуш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слагай длани на коремчето си и се усмихвай на бебчето си....колкото и да си разстроена,затваряш очи и му подаряваш най-прекрасната си усмивка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За стреса при бременността мога да напиша роман. От самото начало до края бях под непрекъснато напрежение, не съм плакала, но стреса еше огромен. Каквито се сетиш проблеми ми се стовариха на главата. Успокоявах се максимално, или поне опитвах, обграждах се само с положителни хора, да не ме натоварват излишно, гледах само комедии, изобщо правех неща, които са ми любими, за да мога да избегна максимално негативното напрежение. Колко съм успяла незнам, но Ния още в корема ми беше нервно дете. Сега е същата и с напредване на възрастта го показва все повече. Дори четох в една хомеопатична книжка, че при бременната майка ако има стрес детето проговаря дори по-късно от връстниците си. И това е налице

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите