Здравейте,
Ще се опитам да бъда кратка и ясна. Някои може да ми се изсмеят, някои ще ме разберат - приемам всичко, само и само да ми помогне да се окопитя.
Живея в Западна Европа. Положението е такова, че вече трябва да започна работа. Е, първият ми опит беше успешен и след десетина дни започвам на нелоша позиция в световноизвестна фирма. Дотук добре. Обаче детенцето ми е на 2г и 9 месеца ( лентичката не е актуализирана), а аз се късам от угризения и мъка как ще изкарвам бе знея цял ден и как тя ще издържа без мен. Досега сме били плътно нон стоп една с друга. Реве ми се, аз си и рева, де. От друга страна, зная, че тя трябва да свиква да бъде с други деца, да се социализира, а аз да поема отново професионалния си живот в ръце, за да мога да допринасям за доброто на детето ми. Но защо е толкова трудно и толкова ме боли сърцето? Представям си я как ще плаче за мен и ще се чуди защо мама изчезна така изведнъж? Иска ми се да зная, че тя е добре, че е всигурни ръце, за да мога аз да се съсредоточа върху работата си, но излиза, че май само за детенце ще мисля....
Иска ми се да уточня, че може би през лятото ще я гледа мъжа ми, понеже той като учител е във ваканция, но аз въпреки всичко на никого нямам вяра ( въпреки че е добър баща).
Страдам от постоянен страх, че нещо може да и се случи, това не се издържа...Как да се справя със себе си в тази ситуация? Помогнете ми!
Благодаря ви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяка майка минава преz теzи усещания при първите раzдели с детето си, никой няма да ти се смее или нещо подобно. За съжаление не мога да ти кажа как да се пребориш със себе си. Аz давам моето дете zа по 3 часа 3 пъти в седмицата на zабавачка, която е на 200 м. от работата ми и все ми е в нея акъла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дъщеричката ти е достатъчно голяма, за да може да разбере като й обясняваш. Опитай да говориш с нея спокойно, подготви я за "раздялата". Не показвай пред детенце колко ти е мъчно, за да не го разстройваш.
Дълго си била вкъщи, време е да се погрижиш малко и за себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма място за смях в твоето питане - това ще ти го каже всяка майка, гледала детето си съвсем сама. Аз преживях такава раздяла преди 2 години, когато Коко тръгна на градина, сега ми предстои втора - с бебка. С Коко ревах всяка сутрин, когато го оставях и по всяко време през деня, когато се сетя за него - това в продължение на 1 седмица. После си поплаквах само сутрин като го водя. Но през първата седмица ми липсваше ужасно - гледах детското килимче, на което си играеше най-често, както и на леглото, където седеше и гледаше книжки или детски и си мислех, че всеки момент пак ще се появи там, но ..... уви, той вече беше достатъчно голям и трябваше да ходи на градина.

Погледни така нещата - раздялата ви е необходима и на двамата - ти за да се почувстваш отново голям човек, а не функция на детето, а тя - за да почне да живее в нормалната си среда - сред деца. Всяко дете има нужда от общуване със себеподобните си, от игри с деца - повече отколкото с възрастни. Довери се на съпруга си за лятото - бащите, също като нас имат инстинкти да бъдат добри родители - от нас, майките, зависи дали ще ги развият. В много случаи ние самите напълно незаслужено и безпричинно си присвояваме грижите за децата и така изолираме бащата. После се оплакваме, че сме натоварени, уморени и че никой не ни помага и се затваря един омагьосан кръг, от който излизането е много трудно.

Кураж ти желая и да се похвалиш харесва ли ти работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

трудно ми е да ти дам съвет, защото когато дадох Алекс на ясла преди вече цели 9 месеца, аз изпитвах по-скоро облекчение от факта и нетърпение да се върна към нормалния социален живот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви, много сте мили.
Тревогите ми не могат да изчезнат толкова бързо, но поне ми помогнахте да погледна на нещата от по-различен ъгъл. Всъщност, умът ми разбира всичко това, но не и сърцето ми.
На всичкото отгоре работното ми място не е никак близо до дома ( така ще бъде до септември може би) и ме ядат едни угризения, че освен работния ден, ще трябва да изкарвам още 2 часа в път, вместо да съм с детето.
Ще се опитам да се преборя със себе си, макар че много не ме бива в битките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила моя, и на мен това ми предстои, нищо че живея в България. Чувствата са си същите, особено когато майката има силна връзка с детето и наистина само го е гледала.
"Представям си я как ще плаче за мен и ще се чуди защо мама изчезна така изведнъж? Иска ми се да зная, че тя е добре, че е всигурни ръце, за да мога аз да се съсредоточа върху работата си, но излиза, че май само за детенце ще мисля.... "

Недей да приемаш, че единствения начин е това да стане изведнъж. опитай се да говориш с нея, да й обясниш какво се случва и освен това направете разделите с постепенно увеличаване на времето, като винаги се връщай в предварително уговорения момент. Така ще се изгради доверие и тя ще е спокойна. А ако тя е спокойна, сигурна съм, че и ти ще си. Независимо на кого ще я оставиш имаш право да изложиш своите изисквания за гледане, така че детето да продължи да има сходен дневен режим и забавления, а не коренна промяна. Винаги можеш да я поощриш да си намери любима играчка и така, когато те няма, тя пак ще може да чувства сигурност от нещо познато и обичано. Това последното го пиша, защото вече на няколко пъти ми се налагаше да се разделям с моето момче за по 2-3 вечери и това беше още по-мъчително и за двама ни. Но все пак, факта че предварително му казвах точно колко ще отсъствам и съответно баща му например бреше с него дните докато се върна беше приемливо за взаимното ни спокойствие. И другото което се сещам - ако вечерите, когато сте заедно продължите да бъдете по начина, по който сте били преди по цял ден - т.е. със съответното внимание, игри и т.н. също ще спомогне за спокойно приемане на промяната.
Успех!

Момичета, дали сте чудесни съвети..
Според мен обаче, авторката на темата знае прекрасно какво трябва да направи, но..просто не й се иска..
Аз бях точно така с първото си дете..и..точно така с третото..и..вероятно бих била така и с Александър, ако таткото не беше толкова настоятелен да помага непрекъснато...
Проблема не е детето как ще се чувства.То ще разбере,че мама тръгва ан работа,АКО мама му го обясни и ако мама не е разтревожена от този факт и..ако мама го представи по привлекателен начин.
Проблема е,че майката в такив аслучаи НЕ МОЖЕ да го представи по привлекателен начин, понеже на нея не й се иска да се разделя с детенцето си и..не вярва,че някой друг(дори родния му баща) ще се справи така чудесно и всеотдайно..
Миличка,успокой се..Децата имат нужда да порастнат.За целта трябва да се отделят понякога от нас..
Твоето детенце вече не е малко.На почти 3г е съвсем естествена възраст и то самото да има нужда от други контакти(вероятно ти запълваш целия му свят и..то дори не подозира,че би могло да му е хубаво без теб).Точно ти си тази, която трябва да го убеди в това..А ти самата не си убедена..Просто... чета те и виждам себе си преди 18г.. На кино не исках да отида, за да не оставя детенце на някой друг за 2 часа..Но..това не може да продължава вечно..и..не е добре за детето.Понеже става силно зависимо от теб и..по-късно трудно се справя само с другите деца и изобщо с общуването..
Сигурна съм,че ще бъдеш чудесна мама и след като тръгнеш на работа.
И..повярвай ми..детето ще се гордее много с теб.
Желая ти да събереш сили и да преодолееш притесненията си, за да има детенцето ти една усмихната, щастлива и успешна мама, каквато пожелавам на всички деца!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както винаги си дъ бест просто, щурчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щурчо, много добре си го казала. И много точно - да, точно такава съм. Дори не искам да излизам, за да не яоставям за 2 часа на друг. Ужасно е. Благодаря ви, че сте толкова мили. Дадохте ми надежда, че ще се справя със себе си. Бъдете здрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите