|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 АБОРТ
|
|
| Автор |
MAZDlCHKA (непознат
) |
| Публикувано | 31.05.07 10:29 |
|
|
ИМАМ НУЖДА ОТ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ.ПРИ ПАРЖА БРЕМЕННОСТ АКО ИСКАМ ДА НАПРАЖЯ АБОРТ ИМАЛИ НЯКАКВА ОПАСНОСТ ПОСЛЕ ДА ОСТАНА БЕЗ ДЕЦА? И КОЛКО ВРЕМЕ ТРАЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД ТОВА И САМИЯ АБОРТ??? БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
| |
|
|
|
Най-хубавото нещо , което можеш да направиш е да си родиш детенцето! Защо искаш да го махнеш? На 15 години ли си? Толкова жени се мъчат да запазят бебенцата си и да ги износят... Знаеш ли колко майчини сърца пазят спомена, обичта и болката по изгубени неродени бебенца?
Принципно - ще можеш пак да забременееш, но винаги има едно НО. Зависи И от кадърността на доктора. Мисля, че възстановяването е по-трудно при умишлено направен аборт. Поне 6 месеца.
А СИГУРНА ЛИ СИ , ЧЕ ТОЧНО ТОВА ИСКАШ ДА НАПРАВИШ?
| |
|
|
|
ПО ПРИНЦИП ДЕТЕНЦЕТО БЕШЕ ЖЕЛАНО.НО КОГАТО ЗАБРЕМЕНЯХ БАЩАТА ВЕЧЕ НЕ ГО ИСКАШЕ.И АЗ ИСКАМ ДА СИ ГО ОСТАВЯ НО НЯМА ДА МОГА ДА СЕ СПРАВЯ САМА.НЕ САМ РЕШИЛА ОЩЕ НА 100% КАКВО ЩЕ ПРАВЯ НАПРАВО МИ СЕ КЪСА СЪРЦЕТО ИСКАМ ДА СИ ПРЕГРАЩАМ ДЕТЕТО.НА 23 ГОДИНИ СЪМ.
| |
|
|
|
Значи не си намерила подходящия човек! Но ще се справиш и сама! Колко много майки са така... а ако родителите ти са наблизо и са способни да помагат, защо не? Нашия тати по цял ден е на работа - почива само в неделя. По цял ден съм сама с малкия и пак се справям! Мисля, че се опитваш да си отговориш на въпроса "бебето или таткото?".
Дай си един ден почивка - не мисли по въпроса!
И пак си поговори с таткото!
| |
|
|
|
Риск винаги има. Зависи в коя г.с. си, кой и как ти го направи
Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса
| |
|
|
|
Няма ли кой друг да ти помага да го отгледаш - родители, роднини, приятели? Какъв мъж е този да те остави в такъв момент и хем е искал бебе, хем не те е пазил, хем сега ти сама да се оправяш?!? нямам думи просто... Ако все пак се решиш на аборт, трябва да знаеш, че винаги има риск от усложнения и по-трудно забременяване следващия път, много зависи и от доктора.
каквото и да решиш пожелавам ти успех и много късмет!
но хубаво си помисли какво искаш ТИ и добре обмисли и двата варианта за да не съжаляваш после - важно е да вземеш решение и да се придържаш към него, независимо какво казват и мислят другите. Най-важно е какво мислиш ти! Какво искаш ти!
| |
|
|
|
Направих аборт по желание на 23 години, на 25 zабременях и си иzносих бебето беz проблеми. Самият аборт ми го направиха с пълна упойка, манипулацията траеше ок. 25/30 мин., събудих се, полежах още половин час, zа да ме пусне наркоzата и се върнах на лекции, имах слабо кървене 2/3 дни.
Обмисли добре положението преди да престъпиш към прекъсване на бременността, ако все пак се спреш на тоzи вариант, се насочи към добри лекари с добра техника, не пропускай евентуална профилактика след това с АнтиД Гамаглобулин, ако се окаже, че си с Rh-.
Успех и късмет каквото и да решиш.
| |
|
|
|
ВСЕ СИ МИСЛЕХ ЧЕ ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАЙ ЩАСТЛИВИЯ МИ ДЕН В ЖИВОТА.ЗА ТАТКОТО ВЕЧЕ СЪМ РЕШИЛА НЕ ИСКАМ ДА ГО ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ.ОСТАНА МИ ДА РЕША ЗА ДЕТЕТО ОТ КОЕТО МНОГО БОЛИ АКО ГО МАХНА ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ НИКОГА.ЖЧЕРА БЯХ НА ЛЕКАР И МИ КАЗАХА ЧЕ ВСИЧКО Е НОРМАЛНО ДА ЖЕ И СЪРДЕЧНАТА МУ ДЕЙНОСТ МИ ПОКАЗАХА.БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ОТГОВОРИТЕ
| |
|
|
|
Съчувствам ви. Много е тъжно родител да не желае детето си. В САЩ примерно се правят по няколко хиляди аборта по желание дневно.
И най-честата причина за това решение, която жените цитират след това, е че са склонили да премахнат развиващото се бебе, за да угодят на някого... На родители или на таткото. Твърде малък брой от действителните причини се въртят около невъзможност за справяне.
А много от въпросните бащи не се посвеняват да стигат и до изнудване със заплахи за напускане, за да склонят майката на аборт. Но дори и след аборта такива връзки не изтрайват.
С две думи, изборът почти винаги опира до живота на един срещу желанието на друг.
| |
|
|
|
далеч съм от мисълта да давам съвети дали да направиш аборта или не
само ще споделя как аз усещам нещата... според мен дилемата е голяма
от една страна, бебчето в теб е живо, има си вече туптящо сърце и шанс да порасне голям човек!
от друга страна - ако си съвсем сама и няма кой да ти помага с нищо - дали ще успееш да се справиш?
аз лично може би не бих направила аборт по желание...
но все пак отглеждането на дете наистина не е шега работа
трябват време, обич, грижи, финанси, сила
успех и късмет, каквото и да решиш... не си сама!
| |
|
|
|
И аз имам един аборт по желание, за съжаление. Травмата е огромна. В един момент чувстваш, че носиш живот, в следващия излизаш от болницата кървяща... По отношение на възможността да имаш деца - мисля, че ако лекарите са добри, няма опасност. Познавам жени с по 10 аборта зад гърба си, които НЕ ИСКАТ ДА ИМАТ ДЕЦА, и въпреки това непрекъснато забременяват и не могат да се опазят. За мен психическата травма е по-голяма и по-обременяваща от физическата.
Но има и изключения. Напр. една моя приятелка след прекаран първи аборт на млади години (при това от сегашния й съпруг), сега не може да забременее. Тя ми обясни, че лекарите така са я "остъргали" след аборта, че сега не може да формира достатъчна лигавица в матката, за която да се закрепи детето. Така сега забременява на няколко пъти за по няколко седмици, и после бебето изпада. УЖАС!!! Последно пие някакви хапове от две години без резултат. Така че невинаги е безопасно. Моят абот беше с вакумни кюрети или нещо подобно - било по-щадящо за матката, така ми обясниха.
Не искам да повлиявам на решението ти, защото от опит знам колко трудно се взема... но ако на мен ми беше първа бременност, щях да задържа детето. В моя случай абортът беше третата ми бременност и колкото и да страдах след това, просто знаех, че в момента не мога да си позволя още едно дете. Живот и здраве, по-нататък ще се помъча да компенсирам тази загуба, ако съм в състояние.
Успех каквото и да решиш... все пак стискам палци на бебето.
Калоян - 06.05.2001
| |
|
|
|
ПРЕДИ МАЛКО ГОВОРИХ С ТАТКОТО ИСКА УТРЕ ДА ХОДЯ НА ЛЕКАР ДА МАХАМ БЕБЕТО И АЗ МУ КАЗАХ ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА.ТОВА МИ Е ПАРВОТО ДЕТЕНЦЕ И СИ ГО ИСКАМ.ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ С БАБА МИ ДАЛИ 6ТЕ МИ ПОМАГА ТЯ И БЕЗ ТОВА ИМА ОПИТ.НО САМО С ЛЮБОВ И РАДОСТ ДЕТЕ НЕ СЕ ГЛЕДА.ТРЯБВАТ И ФИНАНСИ.КОЙТО Е ИЗМИСЛИЛ ПАРИТЕ БЯЛ ДЕН ДА НЕ ВИДИ.КОГА МОГА ДА РАЗБЕРА ПОЛА НА БЕБЕТО
| |
|
|
|
Ти май си решила за бебето вече, но се тревожиш как ще се оправиш финансово. Дано има на кого да разчиташ поне малко, а и ако баба ти може да ти помогне - чудесно!
Относно пола на бебето - с 3Д видеозон се вижда със сигурност в края на четвърти, най-късно в пети месец, стига бебо да е в настроение да се покаже, че моето се криеше до последно - чак в края на осми разрбах със сигурност какво ще е, а и като го родих - вече 100%!
Успех, миличка и бъди силна каквото и да решиш!
| |
|
|
|
Според мен полът може да се определи към 16 г.с. и нататък, но при подходящо положение на бебето все пак. Някои бременни почти до края гадаят.
Дано нещата се уредят положително при теб, а парите почти никога не стигат - и с деца, и без деца... Успех и кураж!
Калоян - 06.05.2001
| |
|
|
|
Дано да вземеш правилното за теб решение! А за парите - ще се справиш, само да не те мързи, все ще намериш начин! Иначе с дете или без дете - все има какво още да искаш ( пари де) . По-важното е баба ти да е съгласи да ти помага, така може да започнеш по-рано работа, ще си по-свободна и ще се справиш! Успех!
| |
|
|
|
Стискам палци всичко да се нареди. В коя седмица си? Като гледам и ти май ще си от януарския отбор.
Не zабравяй да ни държиш в течение как върви тумбака.
| |
|
|
|
Имам чувството, че таткото не се е наживял и налудувал... като 18 годишен тинейджър.... И си мисля, че ако той държи на теб, ще иска и бебето. Може би това е моментът в живота ти, когато трябва да вземеш най-трудното си решение! Но каквото и да е то - ще бъде правилно! И не съжалявай за избора, който ще направиш!
Скоро една моя близка роди момченце. Бащата също не бил съгласен, но тя решила да си го гледа сама. Добре е , че живее с майка си, за да й помага. Това, че си самотна майка, не означава, че вече няма да се срещаш с мъже и че цял живот ще си сама!. И ако знаеш колко много бебета се отглеждат с дадени от някого дрешки...
Като че ли вече си взела решението вътре в себе си , но малко се колебаеш, защото ще трябва да жертваш част от личния си живот.
И пак ти казвам - каквото и да е решението ти, то ще е правилното за теб!
Желая ти късмет!
| |
|
|
|
в 3-тата седмица съм.когато си направих теста се уплаших но вътре в себеси се радвах много.както ви казах бешежелано бебето.когато казах на таткото си мислех че ще се зарадва но уви.мен по принцип от работа не ме е страх.и съм сигурна че майките на който им се налага да си гледат сами децата дават всичко от себеси за да им осигурят всичко.няма мързеливи майки.то по скоро аз дане съм се наживяла.той е 5год.по голям от мен така че незнам вече
| |
|
|
|
Чакай как 3та седмица, а се вижда сърдечна дейност?
Седмиците се броят от първия ден на последната менструация, а не от zачеването или zакъснението на очаквания цикъл.
Не се бой, таткото има доста време, zа да реши какво му се прави. дано да прояви нужната отговорност.
| |
|
|
|
трябжа да погледна в календарчето но си останах с впечатление че съм някадфе в 3-тата седмица.сега съм на работа и после като се прибера 6те смятам на спокойствие
| |
|
|
|
От 18 ден на зачеването си зародиша има собствено кръвообращение и сърчице.
| |
|
|
|
и по-точно между 18-ия и 23-ия ден от зачеването /предполагаемата му дата/
средно се счита, че на 21-ия ден от зачеването бебчето си има биещо сърчице
маздичка, така ли се чете? , звучиш ми много добре сега
| |
|
|
|
Хей, момиче..не знам дали човек може да дава съвет на някой за тия неща..-решението, както и отговорността за решението са си твои и..ние тук, макар да те подкрепяме, това едва ли ще ти е достатъчно..
Мога да споделя как се случи с мен..
Бях на 20години..в тоталитарно време (88г), когато не беше прието да се живее без брак, пък.."самотна майка" звучеше като "черна овца",когато забременях с каката.
Понеже имах нередовен цикъл, разбрах чак в 11 седмица..
Имах много малко време да реша "ДАЛИ" иска мбебето..Обаче, при мен и за миг не е стоял такъв въпрос..
Аз винаги съм искала да имам 3 деца и..винаги съм искала да родя млада..и...бях обявила на майка си още като ученичка,че ако не се омъжа до 19,ще си родя извънбрачно дете..
Бях много щастлива и съобщих на бъдещия татко..Той каза:"Живот и здраве"..и веднага след това:"Какво мислиш да правиШ"?
Отговора ми БУКВАЛНО беше:
"Виж..пред мен не стои този въпрос КАКВО да правя.Нямам НИКАКВО съмнение,че искам това дете и ,че ще родя това дете.Единствения, който има да решава какво да прави си ти"
..
Бях убедена,че макар и на 20г, макар и на 500км от родителите си, макар и студентка 3 курс, ще се спрявя и..нямах никакво колебание,че искам да родя детето..
Таткото тогава предлагаше да живеем на семейни начала, без брак, за да се ползвам от облагите на самотна майка..
Отказах..
Обясних му,че нямам никакво намерение да се омъжвам за него, ако той не го иска..но няма и да допусна да се омъжа за когото и да било, ,само защото е баща на детето ми.
В крайна сметка той размисли и ..се оженихме..Не знам дали е било правилно или не..Обаче..макар да съм имала колебания в годините дали съм постъпила правилно по отношение на брака си, НИКОГА не съм имала съмнение,че съм постъпила правилно раждайки детенцето си..
..
Е..това е моята история..Тогава времената бяха различни..и..беше по-евтин живота, но... предполагам,че и сега бих взела същото решение...
| |
|
|
|
Йеее!!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ за решението!!
Къде живееш? Имаш ли работа? Ако си в голям град,шансове сега да намериш работа са големи..Верно е,че само с любов и радост дете не се гледа..но..без тях пък, хич не става
Парите са средство...пожелавам ти да го имаш..за д аможеш да се насладиш на сладките мигове с малкото човече,което ти предстои дда опознаеш
За пола на бебето е доста рано още...Със сигурност при феталната морфология се виждат всички органи..-матка, тестиси...т.е..тогава няма ще можеш да си абсолютно сигурна..
Желая ти лека и безпроблемна бременност (в което не се съмнявам) , леко раждане и бързо възстановяване и... Много , много търпение в отглеждането на малкото човече..
Пожелавам ти да си намериш високо платена работа докато родиш, за д аможеш да получаваш 90% от нея първите 9 месеца на бебето и да си го гледаш без финансови проблеми..
И..подкрепа от родителите и близките ти...
Таткото..може и да размисли..и да реши да живее с вас и да помага, НО, ако преценяваш,че не заслужава това..Изборът е изцяло твой.
Желая УСПЕХ и..още веднъж поздравления за решението!
Наистина се иска смелост!
| |
|
|
|
Здрасти, маздичка! Аз съм на по-различно мнение от останалите, но чувствам нужда да го споделя, защото на подобна на твоята възраст аз също трябваше да вземам такова решение. Избрах аборта. Защо ли, защото не се чувствах готова да стана майка (ако пък ли тогава знаех и какво ме чака като стана майка, щях да си спестя угризенията). Тогава на мен тепърва ми предстоеше да завърша университета, нямах и представа как ще се реализирам, но знаех, че всичко тепърва ми предстои и го исках, едно бебе щеше да попречи на това.
Сега вече знам, че съм взела правилното решение. Ти си права, за това, че само любов и радост не стигат за да се гледа дете. Но имай предвид, че един родител също не стига за това. Има много примери в това отношение и винаги липсата на единия родител се отразява. Помисли добре - не искам да те плаша, но гледането на дете е най-трудното и отговорно нещо на света, работа, която работиш 24 часа в денонощието, доживотно. Готова ли си за това? Помисли дали няма да родиш още едно нещастно дете, което ще вегетира по сиропиталищата. Помисли си и дали искаш детето или чрез него търсиш вниманието на бащата?
Пиша ти това с риск да ти се сторя груба, рязка и неприятна, но понеже минах и по този път, знам, че тези въпроси изникват и трябват ясни отговори за да вземеш отговорни решения. Каквото и да решиш, ти желая кураж, воля, търпение и успех!
Иначе един аборт не е задължително да е проблем за следваща бременност. 2 години след аборта ми, ме оперираха и ми изрязаха левия яйчник. Но дори и с един аборт и с един яйчник аз имам 2 здрави деца. Даже като го гледам този палав яйчник е готов още поколение да остави - добре, че съм взела мерки.
Бълг. медици в Либия и Ашраф са НЕВИННИ!
| |
|
|
|
Подкрепямccheryнапълно.От известно време се чудех как точно да формулирам мислите си на фона на целиат позитивизъм,който струи от постингите на другите.Само едно бих допълнила. - На чужд гръб и сто тояги са малко! -надявам се да уловиш смисъла....
Желая ти късмет
| |
|
|
|
Като чета ти почти си взела решение да запазиш бебето. Аз също не мога да ти кажа кое е правилно и как трябва да постъпиш.
Абортът - винаги има риск, нищо не е 100% сигурно.Достатъчно е ръката на лекаря да трепне и....Но в същото време има хиляди жени, които са направили аборт и след това са забременели и родили живи и здрави деца.На този етап никой нищо не може да каже. Доколкото знам аборта е съвсем кратка процедура - само няколко минути, но се изчаква да премине действието на упойката. След това има кървене, което е с различна продължтелност и мисля, че известно време трябва да не правиш секс.
От друга страна да имаш дете е едно голямо и неописуемо щастие. Не мога да намеря точните думи, за да ти кажа какво значи да си мама, но просто живота ти придобива друг смисъл. Но наистина да си самотна майка понякога не е леко. Ако има кой да ти помага ще ти е по-лесно. А таткото ми идва да му ударя няколко шамара и да го накарам да седнете и да си поговорите хубаво. Решението трябва да го вземете заедно, ако той иска това дете и държи на теб. Също така ти поемаш някакъв риск ако се решиш на аборт и той трябва да се опита да те разбере и да те подкрепи, а не той да казва какво да правиш.
И накрая пак казвам, че решението си е само и единствено твое. Успех!
| |
|
|
|
здравейте.вчера казах на майками да дойде с мен на лекар защото не знаех как да й кажа.доктора ми изкара снимката и направо й я дадох да я види.тя знаеше че не ми идва.и си говорих с нея казах й че таткото не го иска и майками ми каза че ще ме подкрепят каквото решение взема и ще помагат с каквото могат.от варна съм.сега имам работа.дже й таткото започна да омеква по телефона се чухме.направо съм откачила от щастие.но не спирам да мисля за бебето.при вас така ли беше или съм се побъркала нещо
| |
|
|
|
Ами..мисля,че реакцията ти е съвсем нормална!!
И аз бях много щастлива ..
Таткото...като разбере,че ще запазиш бебето (ако решиш така де..както ми изглежда..) може би съвсем ще размисли..
При всички случаи имаш достатъчно време за размисъл..И е чудесно,че имаш такава майка, каквато пожелавам на всеки.
Точно така е..родителите сме за това-да подкрепяме децата си каквито и решения да вземат..
..
Навремето аз също казах на майка ми,че съм бременна , но няма да се омъжвам за таткото.. Тогава тя също каза,че ще помага с каквото може.. Е..после се омъжих за таткото..ама тя продължи да помага с каквото може....Все пак, най-важна е моралната подкрепа..
Сигурна съм,че при теб всичко ще е наред и ще вземеш решението, което прецениш,че е най-добро за теб (след като знаеш,че всички ще те подкрепят..които са важни за теб..)
УСПЕХ!
| |
|
|
|
Здравей ГОЛЕМИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ВЗЕЛА СИ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ
прочетох всичките мнения и всеки за себе си е прав но истината е какво искаш ти. Много се радвам че майка ти е приела новината така добре а и че се е съгласила да помага понякога имаш нужда да дадеш мъничето на някого за малко за да си починеш. А за таткото не се притеснявай. Мъжете са страхливи и почти винаги бягат от отговорност. Гледат ако могат да се измъкнат и трудно свикват с мисълта че им престои да станат бащи. Нашият татко въпреки че искаше детето когато то се роди изобщо не искаше да се гриже за нея, даже майкаму ми беше споделила че той не обича децата те са били загуба на време за него.Но минаха няколко месеца и малко по малко започна да помага и да я гледа, а сега тя е любимката на тати през почивните дни са неразделни. Тя е на 3г. На всякъде я взимаме с нас даже и по планините по хижите въпреки неудобрението на баба та.
Аз също когато разбрах че съм бременна си мислех само за бебето и ми беше много трудно да работя и да се съсредоточа. Изживяването е неописуемо да чувстваш как мъничето расте в теб. Сега се успокой и безпроблемна бременост.
| |
|
|
|
Същото ми се случи и на мен, детенцето ми беше желано после татко се уплаши, аз си родих едно здраво момченце, което вече е на 4 годинки сама си го гледам и то е смисъла на живота ми.
Съвет от мен роди си детенцето иначе цял живот ще живееш с болка.
Успех
| |
|
|
|
Ще си позволя за изкажа различно мнение. Детето е голяма отговорност - не само към него самото, но и към теб. Въпросът не е само в износването и раждането, но и във всички последствия, които те носят - материални, морални, съдбовни. Детето не може да бъде самоцел, нито пък е редно да принасяш живота си в жертва, ако не си убедена, че го искаш. По-добре един аборт, пред едно дете, за което още не си готова. Няма да се спирам в подробности какво ще означава то за теб и колко ще ти е трудно да го отгледаш. Действително децата носят радост, но само когато са наистина желани, а не плод на грешка!
Не, абортът не носи голям риск, когато се прави в медицинско заведение. Трае по-малко от час, цялата манипулация с упойки, аборт и готовност да се изправиш на крака трае само половин ден. Може да го направиш така, че никой да не научи, ако това те притеснява. Не боли и не е страшно. Милиони жени го правят и забременяват след това.
Когато Господ затваря врати, отваря порти!
| |
|
|
|
Здравей и от мен.
Като прочетох последния ти постинг се запитах... дали пък таткото не си иска детенцето, но не иска или се страхува да поема отговорността за такова решение? Ти как мислиш?
Не е много мъжко, но ако каже че го иска, се очаква после да е на ниво, и най-вече да е насреща, а ако ти си решиш да го останиш бебенцето... той си има авариен изход - че ти си го решила и че може да лавира.
може и всичко да се нареди.
А сега един практически въпрос за майчинството, ако решиш да оставиш бебето.
Имай предвид, че ако освен на заплата имаш приходи като едноличен търговец или свободна професия, можеш да довнясяш осигуровки. При самоосигуряващиге се лица майчинството е 90% от брутната сума на която си решила да се осигуряваш, а не на нетната както е при работещите по трудов договор. възможно ли е да работиш при сегашните си работодатели като подизпълнител и да се осигряваш на колкото ти решиш?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
(veche poznat)