|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
|
|
| Автор |
flicka_an ((Flicka)) |
| Публикувано | 13.05.07 17:35 |
|
|
Ей значи, току що подивях, направо ще се пукна от яд на родителите си След много-месечно мълчание, вкл. и прекъсване на връзката на любимото им внуче, полекичка възобновихме кратките тел. разговори.
Идва лятната ваканция и си викам, какво пък толкова. Аз не се разбирам с тях, но те обичат сина ми и няма защо да ги деля излишно...Почвам да правя планове за компромис...все пак детето се прибира в БГ за месец, защо да не се видят за 1-2 седмици?! Изпуснаха шанса зимата, сега пак ли?
Разбрала съм се с другите баба и дядо да го посрещнат и да го гледат. Все пак като пълна патка звъня на баща ми и го питам дали иска да погледа внука. Следва "да разбира се, гледали сме го и пак ще го гледаме", но като казах, че трябва да го "делят" с другите баба и дядо, такава тирада последва. Още ми пищят ушите: не можела съм да накрам чужди хора да го обичат, нямало да го гледат и 3 дена и щели да им го връчат, само те (моите родители) го обичали, били го отгледали (?!?!), да съм си решавала къде да го пращам и тем подобни. Казвам аз, че е решено детето да погостува на другите баба и дядо, че те ще го посрещнат, но могат след пр. 2 седмици да го докарат на нашите. Все пак трябва да се разберат помежду си, т.е. да проведат поне 1 разговор. НЕЕЕЕЕ Ядосах се и казах, че няма да го видят, докато не се научат да се държат цивилизовано
Ясно е, че "другите" не са му "родни" баба и дядо, но какво от това? Докога ще ми се натяква?!? Та те му обръщат му повече внимание от моите тъй наречени "обичащи" родители. Може би го правят, точно защото искат да го спечелят. Но какво от това? Детето отвръща на вниманието и ласките със същото...
Въобще чудя се "родните" баби и дядовци ревнуват ли се един друг? Как въобще се решава и съобщава, кого и за колко ще посетят децата? Аз явно се провалих за пореден път и сега се чудя да пиша ли поредното безсмислено писмо с обяснения или да им тегля една майна и пак да не си говорим х-месеца
| |
|
Тема
|
 Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: flicka_an]
|
|
| Автор |
*щypчo* (пристрастен) |
| Публикувано | 13.05.07 19:35 |
|
|
Ох..
Моята свекърва и свекър бяха хората с които живяхме, докато каката стана на 2години..Много са ми помагали..не отричам..Благодарение на свекърва ми успях да завърша института без да прекъсвам(бях 3 курс, когато забременях)..Свекър ми щом се върнеше от работа,взимаше количката и разхождаше каката, за да успея да си свърша някаква работа покрай учението и покрай къщата..Всички мами в квартала ми завиждаха за дядото..А бабата, ревнуваше от това..И не спираше да се оплаква,че й е трудно да си взима отпуска и да помага...
ОБАЧЕ...като споменях,че майка иска да заведа (или тя да дойде да вземе) децата през лятото във Варна за 1-2 месеца или 1-2 седмици...наставаше АД.
Започваше се едно мерене..кой колко ми бил помагал..кой колко обичал детето..кой колко и какво му бил дал..
Тогава много се впрягах и много го преживявах...Понеже..моята майка обичаше детенце не по-малко от майката на съпруга ми, НО..живееше на 500км и просто нямаше как да ми помага в гледането, след като аз не го давах там..Живеехме на достатъчн отясно и ние, за да дойде и тя..НО..всеки път , щом споменях моите родители, наставаше ужасно мерене и изтъкване..
Много ми беше мъчно да го слушам..Впрочем..слушах и много неща по свой адрес...-и колко по-грижовна майка и баба е свекърва ми и..мога да напиша книга, ако ми остане някой свободен ден, като се пенсионирам..
Като се преместихме отделно, свекърва ми се обиди и 1-2г не дойде да види децата..защото не можела да ги гледа в чужда къща..
Изобщо..мисля,че това, което ти се случва е съвсем разбираемо..Бабите и дядовците се чувстват длъжни да обсебят внучето си..
Какво да ти кажа..от личния си опит знам,че...решението на проблема с компромиси не е възможно.
Трябва да кажеш ти кога кой и колко ще помага и как точно..Мисля,че не е нужно да се разбират бабите и дядовците помежду си изобщо..Прецени ти как ще е най-добре на детето ти(при кого , колко време) и попитай родителите си дали имат възможност и желание от тази до тази дата да гледат детето..Ако ДА..обясняваш кой , кога и от къде ще им го доведе или те трябва да го вземат...Ако НЕ..-здраве да е..
После звъниш на другите баба и дядо и..им казваш кога има възможност те да гледат детето и...ако имат желание, разбира се..След което стриктно изпълняваш разпределението..
Ако има сърдити..-следващия път им казваш,че няма да ги ангажираш, щом това е проблем за тях и...така..
Аз лично като започнах да се съобразявам с моите желания, желанията на съпруга и на децата, а не с капризите на родителите ни, разбрах,че всичко може да става много по-лесно...
Желая ти УСПЕХ..както и да решиш да постъпиш
| |
|
Тема
|
 Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: *щypчo*]
|
|
| Автор |
jana (...) |
| Публикувано | 14.05.07 09:54 |
|
|
Отдавна съм отделила детето от този вид караници и сръдни. Не съм го давала досега на нито една баба за повече от 1 ден. Ние живеем със свекито още, помага много, гледа я предимно вечер ако решим да излезнеме с мъжо. Миналото лято свекито я заведе уж за 20 дена на село (Плевен), но аз на първата седмица ги извиках да си дойдат (много ми беше мъчнооооо), майка ми я гледа за по 1-2 дена максимум. Не сме имали мерила от рода Аз повече, ти по-малко и т.н. Дано и нямаме, че хич не ги обичам такива. А ако почне ще виждят детенце само с нас
| |
|
Тема
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: jana]
|
|
| Автор |
*щypчo* (пристрастен) |
| Публикувано | 14.05.07 11:23 |
|
|
Точно така реших проблема и аз...Срещи и "гледаници' само в наше присъствие..
Но..това настройв бабите и дядовците срещу мен..(не срещу децата и не срещу съпруга..)
| |
|
Тема
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: flicka_an]
|
|
| Автор |
Kapли (it's me!) |
| Публикувано | 14.05.07 11:43 |
|
|
Намери някакъв компромис. При мен положението е обратното - нашите и за 1 ден не искат да гледат внуци, така че проблема със съперничеството между баби и дядовци при нас го няма. Но в случай като твоя бих се постарала да намеря начин детето да се види и с едните, и с другите баба и дядо. Стига да не го настройват нещо, колкото повече хора, които го обичат и искат да се грижат за него, вижда детето, толкова по-добре!!
Be yourself
no matter
what
they say...
| |
|
Тема
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: *щypчo*]
|
|
| Автор |
jana (...) |
| Публикувано | 14.05.07 12:09 |
|
|
Това мен изобщо не ем бърка, че са настроени срещу мен. Така или иначе откакто сее родила Ния, все аз съм лошата и виновната за всичко, та много отдавна спрях да се съобразявам с всякакви техни норми и критерии за добра и послушна щерка и снаха.
| |
|
Тема
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: jana]
|
|
| Автор |
*щypчo* (пристрастен) |
| Публикувано | 14.05.07 12:24 |
|
|
И съвсем правилно
Когато човек се жени, то е за да създаде свое самостоятелно семейство и да носи отговорност за своите си решения, а не за да се сдобие с още един чифт родители
| |
|
Тема
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: *щypчo*]
|
|
| Автор |
flicka_an ((Flicka)) |
| Публикувано | 14.05.07 12:51 |
|
|
ех, да ти имам опита и спокойствието най-вече (поне така звучиш)
Наистина ще взема да звънна с готов план и ако пак се държат все едно ми правят услуга и не им пука за внучето, вече наистина баста
| |
|
Тема
|
Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: jana]
|
|
| Автор |
flicka_an ((Flicka)) |
| Публикувано | 14.05.07 12:58 |
|
|
Тя твоята принцеса си е още малка, затова не ти се разделя
Моите родители гледаха сина ми (без мен) около 1,5 години. Лошото е, че > 5 години по-късно, все още си мислят че са го "отгледали" и само при тях детето е добре...Само заради грижите навремето, все още им правя компромиси. Иначе и ден нямаше да го видят без мен, но знам че наистина го обичат...
| |
|
Тема
|
 Re: как делите детето м/у бабите и дядовците?!?
[re: flicka_an]
|
|
| Автор |
*щypчo* (пристрастен) |
| Публикувано | 14.05.07 13:49 |
|
|
Знаеш ли..аз бях съвсем различна..Бях много чувствителна и плачех от всяка дума, която ме засягаше по някакъв начин..Когато каката беше малка..на 5-6 месеца, баща й замина войник и останах сама с родителите му,...а моите родители на 500км..
Свекърва ми колкото ми помагаше два пъти повече ми вгорчаваше живота с всевъзможни забележки, които сега ми се струват незначителни, но..тогава, колкото и да се стараех,не успявах да й угодя и..много ме нараняваше..
После..живяхме сами, тя спря да помага..-беше най-щастливия период в живота ми, но...горчилката си остана.., както и непрекъснатите обвинения в какво ли не и..вечните претенции към мен.. И..така много години..
Живеех с мисълта да угодя на всички..пък то не се получаваше..
Когато спрях да се съобразявам с всички, на мен ми беше много по-тежко, но...изведнъж ВСИЧКИ взеха да се съобразяват с мен..Осъзнах, колко в старанието си да съм перфектна по начина, който другите искат, всъщност съм загубила своето лице някъде..и..просто не живея своя живот..
Това естествено не само не дава възможност на другите да ме уважават, ами..аз самата почнах да не се уважавам..
Преживях много тежки неща..осъзнах много неща за себе си и за хората с които са около мен..и...разбрах,че човек трябва да НЕ прави компромиси с нещата, които смята за важни.
Разбрах,че децата не са ни собственост и,че не може човек да се реализира чрез тях..
Разбрах,че човек започват да го уважават и оценяват, когато той знае какво прави и когато отстоява правата си и се бори за мечтите си..
Изобщо..много неща осъзнах..
Малко късно..
Във времето в което съм възпитавана, не беше приет ожената да има свое собствено мнение, ако то противоречи на това на по-възрастните роднини.. Родителите ми не ме бяха подготвили за живота такъв, какъвто е, макар да съм им много благодарна з авъзпитанието , което са ми дали, както и за доверието, което са имали в мен.
..
Свекърва ми казваше:"Трябва да чакате да умрем ние, за да живеете вие"..
Не..
Не искам да чакам..
Искам да живея сега..
Пожелавам й дълъг и щастлив живот..
Но..искам своя..сега..
Когато загубиш много от нещата, които са ти били опора и в които си вярвал..и оцелееш след кризата, която не може да не те споходи, ставяш по-спокоен..понеже просто си разрал,че можеш всякак..и..тогава започваш да правиш нещяата, както ги искаш наистина..и..ако не стават така, просто си го казваш..и се поправяш...и..продължаваш..
Не знам дали е опит..
Не знам дали е спокойствие..
Обаче..знам какво не искам и какво не бих позволила и..макар пак да се съобразявам с другите..вече се съобразявам първо със себе си..
Малко доза егоизъм е чудесно да има човек!
Пък и..знаеш ли..установих,че когато дадеш на човек възможност да вземе решение..той не винаги взима решението, което ти искаш..Ако знаеш какво искаш-най-добре е да си го казваш..и..ако е възможно, то най-често се случва
Желая ти успех..
Знам,че е трудно да се приемат съвети...за това..само споделям - всеки си решава сам как да постъпи
Желая ти както и д апостъпиш, това да не ти носи дискомфорт..и..после да се похвалиш
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
