|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 [otkacham]
|
|
| Автор |
maret (непознат
) |
| Публикувано | 08.05.07 22:30 |
|
|
здравейте. чувствам се много депресирана от факта ,че ще ставам майка за втори път.АЗ СЪМ НА 26Г. и ми се живеееее.таткото от новината е безкрайно щастлив,дъщеря ми също тя е на 6 г.,но аз съм ужасно объркана.вече съм във 2рият месец.може би подсъзнателно ме плаши и факта ,че нямам близки ,които да ми помагат-незнам......моля ВИ за съвет
Редактирано от maret на 08.05.07 22:31.
| |
|
Тема
|
 Re: [otkacham]
[re: maret]
|
|
| Автор |
NikiFin (пристрастен) |
| Публикувано | 08.05.07 22:36 |
|
|
разбирам те. И мен ме е страх че няма да се справя сама без близки. И то с близнаци. А баткото е още бебе и той. Не че ми се живее, но ме е страх от лудницата, която ме чака. Не мога да те успокоя. Опитай се да се забавляваш с децата и да им се радваш - не е невъзможно. Всъщност с тях май е по-голям купон отколкото без тях
| |
|
Тема
|
Re: [otkacham]
[re: maret]
|
|
| Автор |
surfline (veche poznat) |
| Публикувано | 09.05.07 00:14 |
|
|
Първото нещо, което си помислих, когато си видях положителния тест беше "Лелееееее и са кво?"..а бебето беше сравнително планирано, уж бях подготвена и го очаквах, ама... Няма нищо неестествено в реакцията ти, особенно като zнаеш, че нямаш помощ на раzположение, но като се zамислиш реално има милиони други двойки, които са с 2,3,4,5 деца и се справят перфектно. Голямото ти детенце е вече достатъчно осъzнато и ще може да ти помага поне малко, което си е нещо все пак. Раzликата с бебто ще им е просто супер. Сигурна съм, че като се успокоиш ще видиш колко бърzо ще се мобилиzираш и ще бъдеш една чудесна майка и съпруга...
А zа живота_е какво ти пречи_има милиони въzможности да се иzмъкнете zа малко с мъжО и да побеснеете_детегледачки, добри съседки, някоя отzивчива приятелка с бебе, с думи две стига да искаш начини се намират.
А и като ти накривее си винаги добре дошла в клубчето да ни се оплачеш
.
п.п. Сега се усмихни широко, успокой се и се радвай на малкото човече в тумбака. Леко и беzаварийно бременеене.
| |
|
|
|
Споко!
Аз по-бих се шашнала на първо бебе на 20 год., отколкото на второ на 26. Вече имаш опит, а и каката е голяма и ще помага. Мисля, че основното ти притеснение произтича от това, че дълго време сте били само тримата, вече имате изградено семейно равновесие, което новото бебче ще наруши. Дерзай, решения се намират.
Леко бременеене.
| |
|
Тема
|
Re: [otkacham]
[re: maret]
|
|
| Автор |
Teди (обещала) |
| Публикувано | 09.05.07 09:46 |
|
|
Мисля, че няма причина да си чак депресирана Бременността е дошла неочаквано, затова си така объркана. Разбирам, че ти се живее, но на 30 пак ще ти се живее... на 40 пак ще ти се живее... дали пък точно сега не е моментът за второ детенце
Много семейства не разчитат на помощ, а имат деца. Нито сте първите, нито ще сте последните. Важно е желанието - има ли го, всичко друго ще се нареди
Дъщеричката ти вече е голяма и по-скоро ще помага. Явно имаш подкрепата на таткото... ами какво повече ти трябва, за да отгледате с любов още едно дете
Успех!
| |
|
Тема
|
Re: [otkacham]
[re: maret]
|
|
| Автор |
*щypчo* (пристрастен) |
| Публикувано | 09.05.07 13:21 |
|
|
Здравей..
Не знам дали сте в Бг или в чужбина..Предполагам,че депресията ти се дължи на факта,че тъкмо каката е поотраснала и си взела да се чувстваш нормална жена с малко повече време за себе си и...пак бременна..
Сигурно самата мисъл следващите 6 години да са същите и...всичко това да свърши чак след като станеш на 30-32..те плаши..
Ами...то всъщност родителството си е голяма отговорност..и колкото по-отговорен е човек, толкова повече се плаши..
Едва ли те успокоих особено..
Добрата новина е,че таткото е на седмото небе..
Това, което би могла да направиш е..от сега да се подсигуриш с неговата помощ и...като се роди детенцето да разчиташ на него да помага..
Каката ти е достатъчно голяма и..ще видиш каква помощничка ще ти е..
Друго, което може би е успокоително е,че като тя тръгне на училище ти ще си в къщи и ще можеш да й обръщаш повече внимание...
Ох..сигурна съм,че не ти е лесно..понеже младите ти години минават в гледане на бебета, а край теб, приятелките ти на твоите години сигурно нямат и по едно още.....И аз се чувствах така, (моите бяха с 1г и 7м разлика), НО..няколко години по-късно чух приятелка на която се възхищавах,че е направила прекрасна кариера докато аз бременеех и раждах деца, колко много съжалява,че тя все още не може да с епохвали с дете..пък годините си минават... Тогава си дадох сметка,че всъщност, аз имам повече от нея...понеже кариера човек може да гради на всякаква възраст..
Е..не закъсня и това ... Сега имам и кариера собствена..чудесна.. и...пак продължих да раждам..
Просто..е въпрос на гледна точка.., на очаквания...и...на финансови възможности..
Ако не сте материално притеснени и няма проблем да гледате повече от едно дете..мисля,че само след няколко месеца ще си много щастлива мама на двама и ще се чудиш как са ти минавали подобни мисли да се депресираш..
Желая ти лека бременност, без проблеми..и да си най-красивата и обичана млада мама ..а след няколко месеца прекрасно здраво и кротко бебче, което да те радва и да осмисля живота ти..
УСПЕХ
| |
|
|
|
съвет не змога да ти дам, но ти пожелавам късмет и честито
| |
|
|
|
Споко и аз бях така. Точно защото няма кой да ми помага (е само таткото, защото баткото беше на 3г.) и въпреки, че Славина беше планирана пак се чувствах странно но не съжалявай щом другите се радват. Абсолютно знам как се чувстваш но с две деца е по-весело. Малка подробност е че родих първия път на 26/27 а втория 30/31. И въпреки това ми се живееше та подходящ момент все няма. Иначе Славина - буболина е най-голямото ми СЛЪНЦЕ!!!! + баткото де! Майчинството с едно дете не е така пълноценно както с две или повече деца. Като поотраснат малко пак ще имаш време за живот!
Успех и лека бременност!
| |
|
|
|
Ох, разбирам те напълно и аз се побърках от мислене като разбрах, че чакам второ-така бях свикнала с само с Ани-пораснала, с установен режим. Още повече, че таткото го няма по 20 дни в месеца и всичко мене чака. Снощи за първи път останах сама с двамата, че тати замина и ми разказаха играта двамата-до 23,30 не мога да ги укротя и приспя-малкия хленчи, каката скача по спалнята и не иска да ляга, абе лудница бяхме. Но се успокоявам, че ще влезем в ритъм и ще свикнем и тримата. Мен ме беше страх и само с едно, пък свикнах, така че и с две ще се справим. Не го мисли толкова, радвай се на бремеността, всичко се нарежда! Успех!
| |
|
|
|
Ох...като те прочетох и се върнах много години назад..
Нашия татко сутрин щом отвори очи, вече закъсняваше за работа, а вечер, когато се върнеше...всички деца спяха, къщата беше изрядна, пък...ние с вечерята го чакахме..
И..така много години..
Сега не мога дори да си представя как съм къпала едновременно кака на 2г и бебе на 4месеца съвсем сама...Ама..съм се справила някак..
В съзнанието ми се е запечатала една сцена..Една вечер съм сложила девойките да спят.., а те не могат да заспят..и..аз чета приказки, пея песнички..и..става все по-зле..превъзбуждат се..въртят се..по едно време ревнаха..И...малко след това, ревнах и аз...стоим самички тричките в стаята -те по креватчетата, аз на пода между тях и..плачем..Е..в крайна сметка заспаха..,но..доста търпение се иска..
Анамари-честита ти втора рожба..Да ти е жив и здрав Тони..и..дано да е кротко човече..Всъщност..някак съм убедена,че ще е, понеже..вторите деца интуитивно знаят,че трябва да са добри, пък мамите на второ дете с относително малка разлика...имат опит и...въвеждат овреме правилата , които ги устройват..Целувки по малките петички...и на какичката красива
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
